Народните игри – стимул за развитието на социални умения

Мечка

Първо децата си избират кой ще бъде „мечка“. „Мечката“ си лежи в „мечата дупка“, спи си, а децата ходят, та я ядосват:

– Дай ми, мецо, кисело зеле!
– Дай ми, мецо, кисело зеле!

Мечката ги трае до едно време, па излезе от бърлогата си, като реве и ръмжи и ги гони, а те, уплашени, пищят и бягат. Като хване някое дете, тя го води в дупката си и го прави свое „мече“. Играта продължава, докато ,,мечката“ излови всички и ги затвори в бърлогата си – да видят дали мед обича тя, или кисело зеле.

 Бели пеперудки

Бели пеперудки, къде отлетяхте?
Дойде ли ви краят,
изберете дружки…
Аз избирам първата,
ти избираш втората…

„Бели пеперудки“ е повсеместно разпространена за българската територия игра. Участващите момичета се нареждат в кръг. В средата му се въртят и танцуват две момичета, хванати с десните си ръце под лакът. Всички пеят. При изричане на последните думи двете се пускат и всяко от тях избира по едно от момичетата, които очертават кръга. Новоизбраната двойка на свой ред влиза в кръга и започва да танцува под съпровода на песента, построена в размера на хороводните песни със стъпка на лазарско хоро.

 Кляканица

Тази игра прилича на обикновена гоненица. Но на децата много им харесва. И така, децата си избират ,,гоначка“:

Перо пише на мастило;
Кацна муха, изпи го;
Тичай, врано, стигни го;
Елчо-белчо, Стамбол-келчо!

Поразпилеят се децата и по даден знак ,,гоначката“ ги погва. Ала тъкмо да хване някого – детето клекне и се отърве. Много са децата, а ,,гоначката“ – една, изморява се. Тогава ѝ дават възможност да се ,,отмени“ по следния начин: децата наклякват, а ,,гоначката“ брои – едно, две, три… и като каже ,,десет!“, всички скачат и бягат. Който скочи последен – той гони.

 Топло, студено, горещо

Играта може да се играе в стая или навън. Определя се първото дете, което ще търси скрит предмет. Тайно от него се скрива предметът и то тръгва да търси. Останалите деца го насочват с думите „студено“ (ако е много далеч от предмета), „топло“ (ако се доближава) и „горещо“ (ако е съвсем близо).

За да определя кой ще започне пръв играта, използвам броилки. Децата много обичат игривите, забавни стихове, броенето в рими и бързо ги запомнят. Всички участници в играта стоят или седят на столчета в кръг и един от тях застава в средата, като силно и ясно произнася думите в рима за броене и сочи децата. На когото се падне последната дума, той е първи. В игри като ,,Вкъщи има мишленце“ първо чрез преброяване определяме мишката, а после отново броим и избираме котката. Използвам броилки като: Онче Бонче, счупено пиронче. Риба щука, махай се от тука. Отивай на боклука да ядеш памука; Корабите спряха, рибите умряха. Само един остана чичо дебелана. Хвърли се в морето, спука си шкембето; Ана-мана, каламана, Елчо-белчо, Стамбол- келчо, и други.

В заключение, общуването между децата в процеса на играта спомага за разбирането и съблюдаването на норми на поведение, за формирането на готовност за взаимодействие, на социална нагласа и добри взаимоотношения. Народните игри увличат децата и те с желание ги играят и извън училище.