Съвременната образователна парадигма изисква прилагането на форми, методи и подходи, които гарантират усвояването и интерпретирането на учебното съдържание и стимулират мисловната дейност и познавателната активност на учениците. Мисловните карти са част от интерактивните методи с доказани предимства в обучението. В статията е разгледано приложението на мисловните карти за онагледяване на учебния процес и за ефективно усвояване на знанията в началния етап на образование. Описана е разработена и апробирана в педагогическата практика на автора технология за усвояване на частите на речта във 2. клас чрез мисловни карти.
Целта на началното образование в Република България е да ограмотява децата, да запазва и разгръща творческите им пориви, да развива знания и умения, както и да спомага за израстването на детето като самостоятелно мислеща и социално отговорна личност. Придобиването на ключови компетентности от учениците за общуването на роден език и повишаването на функционалната им грамотност са основни задачи в националната ни образователна политика.
Съвременният свят отправя нови предизвикателства към всички сфери на живота, като не подминава и образованието. Постоянното навлизане на разнообразни софтуерни продукти в учебния процес налага въвеждането на нетрадиционни, иновативни методи и форми в обучението на учениците, които да повишат неговата ефективност и да направят ученето забавно и интересно. Съвременните деца израстват в различна, технологична среда, където са заобиколени от един непрекъснат и постоянно обновяващ се поток от информация, представена от различни дигитални източници. При постъпването им в началното училище те очакват и изискват нов, адекватен на техния свят и техните потребности начин на обучение. Те имат нужда от нови, интерактивни методи и технологии, от активност и гъвкавост – и в преподаването, и в ученето като процес.
В съвременното обучение са необходими такива форми, методи и подходи, които да гарантират усвояването и интерпретирането на учебното съдържание, като в същото време стимулират мисловната дейност и познавателната активност на учениците. Да се извърши „…преминаване от състояние на пасивност (гледам, слушам, запомням, възпроизвеждам) към активност (учудвам се, търся, изследвам, проучвам, изразявам своето мнение, питам, правя изводи, изслушвам и споделям, творя)“ (Василева, 2004).
В този аспект като удачна технология, съчетаваща традиционните методи и средства с нови, интерактивни и забавни за учениците, се явява технологията на обучение чрез мисловни карти.
Терминът „мисловна карта“ и подходът за съставянето ѝ са на британския психолог и автор Тони Бюзан (Бюзан, 2010) – един от световноизвестните специалисти в областта на визуалното мислене и водещ лектор на тема мозък и учене. Мисловните карти се появяват в края на 60-те години на 20. век. Разработването им се основава на използването на нелинейното, лъчисто мислене. „Умът мисли радиално (разклонено, от центъра навън), а не линейно (на редове)“ (Атанасова, 2013).
Мисловните карти са част от интерактивните образователни технологии и могат да послужат за онагледяване на учебния процес. Според О. Константинова „образното моделиране стимулира генерирането на идеи, откриването на отношения и усъвършенстването на създадения модел“ (Константинова, 2014). Мисловните карти са визуално представяне на мисловния процес и се явяват творческа, иновативна и ефективна алтернатива на линейните записки. Те може да се използват при: планиране, организиране, създаване, представяне, решаване на проблеми, комуникация и запомняне на информация, както и при планиране на проекти (Недялков, 2011).
Не е изследван обаче въпросът дали и в каква степен обучението с помощта на мисловни карти оказва влияние върху усвояването на учебното съдържание от учениците в началния етап на образование, върху мотивирането им за учене и ефективността на учебния процес в часовете по български език и литература. Сред множеството научни разработки в областта на педагогическите възможности, които мисловната карта предлага, все още липсват достатъчно изследвания, свързани с конкретния ѝ ефект върху езиковото обучение на малките ученици. Приемаме, че използването им като интерактивен метод наред с традиционните методи би било в полза и за учителя, и за учениците, подпомагайки нагледността, креативността и начина на конструиране на дадено понятие.