Проучванията по темата показват, че методът „Мисловна карта“ е възприет в обучението на българските ученици и студенти като вид интерактивен метод, но той все още не се използва активно в началния етап на образование. Това провокира педагогическото решение за експериментално прилагане на мисловните карти при изучаване на частите на речта във 2. клас. Те намират широко приложение в учебната работа – подходящи са за актуализиране на знания, за формиране на нови умения и за рефлексия, за упражнение, за обобщаване, както и за самоподготовка. Така през учебната 2021–2022 година бе разработена и апробирана в педагогическата практика представената в статията технология за усвояване на частите на речта във 2. клас чрез мисловни карти.
Описание на технологията
Обект на изследването е процесът на обучението по български език и литература при усвояване на частите на речта във 2. клас.
Предмет на изследването е ефективността на разработената технология за усвояване на частите на речта във 2. клас чрез мисловни карти.
Цел на изследването е да се апробира и внедри в педагогическата практика новата образователна технология за усвояване на частите на речта във 2. клас чрез мисловни карти.
Задачи на изследването:
- Да се анализира научната литература по проблема;
- Да се анализира учебната практика;
- Да се съберат дидактически материали;
- Да се разработи технология за обучение чрез използване на мисловни карти;
- Да се проведе педагогически експеримент;
- Да се направи проверка на резултатите;
- Да се анализират резултатите;
- Да се обработят статистически данните, за да се докаже ефективността на технологията;
- Да се направят изводи и обобщения за мултиплицирането на ефекта от приложението на технологията и въз основа на анализа на получените данни да се отправят методически препоръки за оптимизиране на приложението на технологията в обучението по български език във 2. клас.
Хипотеза на изследването: Ако разработените образователни продукти (мисловни карти) се интегрират в обучението по български език във 2. клас за усвояване на частите на речта, то ще се повиши мотивацията на учениците за овладяване на езиковите понятия и на частите на речта и съответно – равнището на езиковите им компетентности по български език.
Методи на изследването:
- Теоретичен анализ на литературни източници – проучени са източници, които подкрепят педагогическото изследване и очертават различните аспекти на изследвания проблем. Анализирана е информация относно обучението чрез мисловни карти и влиянието, което те оказват върху учебните постижения на учениците в обучението по български език.
- Анализ на писмените работи на учениците.
- Педагогическо наблюдение – по време на провеждането на учебния процес със и без интегриране на мисловните карти.
- Педагогически експеримент – представя се новият модел. За целта на изследването са създадени мисловни карти за 2. клас от учителя и от учениците.
- Тестиране – входно и изходно равнище.
- Анкетно проучване. За нуждите на изследването e разработена анкета за установяване на мнението и отношението на учениците от 2. клас към обучението с помощта на мисловните карти.
- Статистически методи – използвани са за установяване и анализиране на резултатите за ефективността на новия модел.
Педагогическият експеримент обхваща една учебна година (от септември 2021 г. до май 2022 г.). Обследват се учениците от 2. клас.
С използването на мисловните карти се цели:
- да се повиши качеството на самостоятелната работа;
- да се увеличи ролята на личностно ориентирания подход и индивидуализацията на образованието;
- да се формира устойчива мотивация при изучаването на български език и литература;
- да се реализира по-ефективно учене и да се повиши успеваемостта на учениците при овладяването на ключови компетентности по БЕЛ;
- да се постигне удовлетвореност на учениците от работата с мисловни карти.
При провеждането на експерименталното обучение чрез използване на мисловните карти се изпълняват и следните задачи:
- създаване на мисловни карти за частите на речта;
- създаване на шаблони на мисловни карти, които да подпомогнат процеса на учене на учениците, като от пасивни наблюдатели ги превърнат в активни участници в учебната дейност.
Използването на мисловните карти като интерактивен метод наред с традиционните методи на обучение е от полза и за учителя, и за учениците – подпомагат се нагледността, креативността и конструирането на понятията.