Технология за усвояване на частите на речта във 2. клас чрез мисловни карти

Предимства на мисловните карти в обучението

Ползите от използването на мисловните карти в обучението са много и значителни. На първо място, те съдействат за трансформиране на ученето от пасивно в активно, а като следствие – и по-резултатно.

Друго значимо тяхно предимство е свързано с нагледността. При съставянето на мисловните карти могат да се комбинират езиково и картинно съдържание, като по този начин се дава възможност за визуализиране на новите понятия. Мисловни карти може да се съставят както на ръка, така и на компютър – в Word, PowerPoint или в платформите за създаване на мисловни карти, като MindMaple например.

Мисловните карти помагат за по-добрата организация на информацията, поддържат процеса на естественото мислене и представят потока на мислите по разбираем за всекиго начин. Те са удобен начин за изобразяване на процеса на общото системно мислене с помощта на схема. Могат да се използват като помощно средство за увеличаване на дълготрайността на паметта.

В учебния процес мисловните карти успешно подпомагат усвояването, компресирането, надграждането и преговарянето на знанията. Спомагат също за осъществяването на бърза и трайна връзка между новата информация и съществуващите знания. Предлагат и интегриране с други учебни предмети.

И не на последно място по важност, съдържат творчески елементи – предоставят възможност на учениците в процеса на създаването им да допълват, рисуват, апликират и др.

Чрез използването на мисловни карти в учебния процес ученето става забавно, лесно, съчетава в себе си творчески елементи. По този начин се създава възможност за усвояване, затвърдяване и обобщаване на знания чрез запомняне и възпроизвеждане на информация, чрез смесване на думи и картини, подпомагащи стимулирането на логиката, мисловната дейност и творчеството на малките ученици.

Като метод мисловните карти може да се използват многоаспектно в процеса на обучение:

• за представяне на ново учебно съдържание;
• за осмисляне и визуализиране на идея, концепция, теория, понятие и т.н.;
• за организиране и интерактивно представяне на даден информационен блок или тема от учебната програма (Атанасова, 2013).

 

Съществуването на богат набор от мисловни карти дава възможност те да бъдат създавани в зависимост от целта, която си поставяме, и съобразно с възрастовите особености на учениците. Т. Бюзан ги систематизира по следния начин (Бюзан, 2010):

• минимисловни карти – характерно е само първо ниво на асоциация, произхождаща от централната тема или понятие;
• пълни мисловни карти – съществуват йерархия и категоризация;
• диадни мисловни карти – те са с два основни клона, излизащи от центъра, и са подходящи за вземане на решения при колебания между „Да“ и „Не“;
• сложни, многоклонни, поликатегорийни мисловни карти – съдържат средно между 3 и 7 основни клона и се използват за конструиране на идеи.

 

Мисловните карти носят в себе си структурни идеи, които предлагат на учениците:

• отговори на основни въпроси: как, кога, къде, защо, какво, кой, какъв;
• дефиниция – какво означават нещата;
• свойства – характерни черти на нещата;
• структура – форма на нещата;
• функция – какво правят нещата;
• процес – как действат нещата;
• определяне на категории.

 

Доказаните предимства на мисловните карти в обучението и установените ползи от тяхното използване за учителя и за учениците се потвърждават и от проведеното педагогическо изследване. Създадените в процеса на експерименталното обучение модели допринасят за изграждане на основни умения и компетентности както по български език и литература, така и по гражданско образование и в областта на информационните технологии. Като цяло мисловните карти подпомагат учебния процес и съдействат за развиването на ключовите компетентности, заложени в държавните образователни стандарти и в учебните програми.