Лингвокултурологичен подход в чуждоезиковото обучение

Лингвокултурологичният подход в преподаването на английски език се концентрира върху семантичния концепт. Погледнато от този ъгъл, процесът на изучаване на английски език предполага не само традиционното обучение по фонетика, граматика и лексика, но и усъвършенстване на знанията и уменията по английски език чрез неговите национални концепти. Това позволява обучаваните да придобият взаимосвързано етнокултурно познание за езика, културата и историята, в резултат на което се формира лингвокултурна компетентност. Съдържанието на учебния процес трябва да се проектира по такъв начин, че в основата му да залегне лингвокултурологията, в която се преплитат лингвистична, културна и събитийна история на езика-цел и страната, която е негов представител.

От гледна точка на лингвокултурологичния аспект в комуникацията в изучаването на чужд език се включват активно учебни материали и интегрирани в учебното съдържание национални (регионални) реалии в съпоставка с реалиите на езика-цел. Формирането на цялостна комуникативна компетентност при изучаването на чужд език е предмет на основните методически принципи за формиране на лингвокултурологична компетентност в учащите, в резултат на което се изграждат ключови методически лингвокултурологични принципи, приложими в чуждоезиковото обучение.

Основните лингвокултурни единици следва да се овладяват още в началния етап на обучението по чужд език тъй като, както вече беше споменато, те са ключови за разбирането на различни манталитети. Необходимо е да се включат в методиката на обучението по чужд език принципите, които традиционно се асоциират с лингвокултурологията, а именно принципът за имплементиране на чуждоезиковата реалност в усвояването на комуникативни умения; за асимилиране на есенциалните норми на поведение, културни и духовни ценности на носителите на езика-цел; за постигане на интегративност и автентичност в чуждоезиковото обучение чрез употребата на релевантни и естествени лингвистични и културни източници. Тези принципи са в съответствие с основните принципи на дидактиката по отношение на консистентност и достъпност.

Независимо от факта, че лингвокултурното преподаване има позитивен ефект върху мотивацията  на обучаваните, върху тяхното любопитство и лингвокултурни познания, широкият потенциал на преподаването на лингвокултурно разбиране не се реализира напълно поради липса на яснота относно желаните резултати от преподаването. Една от причините, за която се спекулира, е липсата на оценяване на придобитите знания, за разлика от лингвистичния и комуникативния аспект, и това е причина за не толкова сериозното отношение към преподаването на култура както от страна на обучаваните, така и от страна на преподавателите. Интересен факт е скромното място, което се отрежда на собствената култура на обучаваните и свързаната с това саморефлексия. И въпреки че осъзнават значението на развитието на лингвокултурна комуникативна компетентност, преподавателите са склонни да предпочетат лингвокултурно преподаване с фокус върху усвояване и предаване на знания, за да се придобие по-добра културна толерантност. С други думи, езиковото обучение все още се възприема като развитие на лингвистични умения и комуникативна компетентност. В случаите, когато може да се установи наличието на преподаване на лингвокултурна компетентност, отново фокусът е основно върху усвояването на знания, а не включване на развитие на лингвокултурни умения и отношения. 

Изводът е, че въпреки признаването от страна на преподавателите на важната роля, която лингвокултурната комуникативна компетентност играе в езиковото обучение и тяхното желание да я преподават, това по никакъв начин не се отразява на техните собствени дефиниции за това какво трябва да представлява чуждоезиковото обучение, както и на тяхната практическа работа. В случаите, когато се осъществява това преподаване, то акцентира върху предаването на фактически знания, планирането му не е систематично и въпреки че обучаваните го намират интересно, резултатите от него не са консистентни за обучаваните, освен ако не им се предостави възможност за рефлексия върху своята собствена култура или база за сравнение и контраст с изучаваната.