Медиите и рекламите присъстват навсякъде в нашите комуникационни общества. Въвеждането им в езиковите класове цели да се подобри комуникацията, да се разберат техниките за писане и аудиовизуално производство и да се изпълняват медийни проекти: отличен начин за работа както върху езиковите и комуникативни умения, така и върху медийната и информационна грамотност.
Интересът към медиите в обучението по френски език нараства все повече. Освен че позволява отвореност към света и потапяне в езика, използването на медии в класната стая е възможност за обучаемите да демонстрират критично мислене. Това е основен проблем в областта на образованието, която се нарича „медийна и информационна грамотност” или „медийна грамотност”.
Работата около медиите в класната стая може да приеме формата на разбиране, взаимодействие и продуктивни дейности, чиито цели са различни: дешифриране на източници на информация за избор на подходяща информация, разбиране на правилата и културните кодове на медийна комуникация на френски език, умения да се изразяват, спазвайки журналистическите кодекси.
Дейностите, включващи медийно и езиково обучение, независимо от тяхната форма – проект, упражнение или писмено изразяване – могат да бъдат оценени с дескрипторите от рамки за медийна и информационна грамотност и от Европейската езикова рамка. Например дейността „Говорете за вашите медийни навици“ може да започне с анкета в клас. Учениците отговарят на въпросите: „Къде, какви медии и колко често използвате медиите?“, „Какви медии използвате, за какво и колко време на ден?“. Обединяването на отговорите дава възможност да се изготви „медиен профил“ на класа и да се осъзнае мястото на медиите в социалния живот днес. В заключение, може да се предложи дейност около темата: „Моят ден без екран“.
Друг похват на преподаване е работата с аудиовизуален документ. За да работи с медиите, учителят започва с идентифициране на аудиовизуален документ (откъс от радио или телевизионно предаване), който съответства на нивото и интереса на обучаемите: например интервю за пътуването за начинаещи, интервю на художник за междинни нива, хроника на новите технологии за напреднали нива.
За да използва тези документи в клас, учителят трябва да ги анализира подробно, за да определи своите образователни цели. Първо трябва да се запита какви са аудио и визуалните послания? Каква е темата на документа, използваната лексика, вида на речта, посланието? Какво е езиковото съдържание? След това учителят поставя под въпрос уместността на този документ в своя клас: ще бъде ли използван за въвеждане на нов урок, учащите да реагират на работата по документа. Необходимо е да се прегледа речника и граматическата структура в контекста. Обучаемите могат да направят подкаст или видеоклип по текуща тема. Тази подготовка позволява на учителя да насочва по-добре учениците при слушане, разглеждане и разбиране на документа. За да улеснят използването на медиите в образователен контекст, много сайтове и телевизии предлагат „готови за използване“ ресурси, свързани с текущи събития, по-специално образователни листове за класа и упражнения и викторини, които да се направят самостоятелно. Чрез тестване на тези ресурси по медии и езиково обучение – вече подбрани и структурирани– учителят разполага с подход към медиите, адаптиран към всички нива.
Друга примерна дейност е „Разбиране на множеството езици на медиите“. Учителят избира радио откъс: бюлетин с новини, репортаж или друг аудио документ / пътуване от няколко минути: слушателят открива място чрез звуци, гласове и музика/. Преди да се слуша в клас, учениците биват помолени да се съсредоточат върху това, което чуват, и да не се опитват да разберат какво се казва. Класът се разделя на групи, а учителят дава различни инструкции на всяка подгрупа:
– Някои се фокусират върху слушането на гласове: колко хора говорят? В какъв тон?
– Други за звуците: какви звукови среди чуват? Къде се намираме?
– И последно за музиката: Какъв е стилът? За какво е ?
По време на дискусията учениците ще открият доколко звуковите сигнали (глас, звук и музика) дават ценна информация за темата и вероятното съдържание на откъса.
RFI Savoirs и TV5MONDE предлагат прогресивен и игрови метод за подход към аудиовизуалния документ по глобален начин, преминавайки от откриването на документа до устното или писменото му производство. На тези два сайта учителят намира предложения за анимация на класа, които стимулират комуникативните умения на обучаемите.
По този начин могат например да се мобилизират и обединят знанията на учащите по тема, предмет, ситуация, преди да се предложи първото слушане на документа. Това първо „импресионистично“ слушане не се фокусира върху думите, а по-скоро върху всички визуални и звукови елементи на документа. Това е предпоставка за задълбочаване на разбирането на речта и нейнитете езикови характеристики.
Това е игра на „следи“, където локализираме ориентири, преди да отидем към неизвестното. И накрая, устното производство /в клас или извън клас/ е основен етап: именно в този момент учащите реинвестират това, което са научили или наблюдавали по време на работата по разбиране-анализ на автентичния документ. Това е и най-стимулиращото ниво: включва боравене с различните езици на медиите, говорене, подготовка или сценарий, говорене или писане и записване или заснемане на себе си, за да излъчат най-накрая своята продукция.
Друга примерна дейност е „Напишете резюме на списание/вестник за новини“. В малки групи учащите гледат или слушат бюлетин с новини, предварително учителят представя темите с помощта на заглавията. Вестникът/бюлетинът винаги започва със заглавията: журналистът дава под формата на списък основната информация, която ще бъде разработена във вестника. Учениците избират трите части от информация, които според тях биха могли да представляват заглавията на вестника. Пишат просто изречение за всяко заглавие. Тези изречения трябва да отговарят на въпросите: Кой? Какво? Кога? Къде?
Едно от основните правила на журналистическото писане е това на „трите „к“:
Бъдете кратки: Направете изречения в деятелен залог: подлог, сказуемо, допълнение.
Бъдете конкретни: Изразете само една идея на изречение. Използвайте глаголи за действие.
Бъдете „къси“: по радиото резюмето продължава 30 до 40 секунди (около 75 думи). Резюмето на телевизионен репортаж продължава около 1 минута (150 думи).
Всяка група записва своето резюме или го представя на класа. Може да се обсъжда изборът на теми и качеството на презентацията.
Рекламата, независимо дали ни харесва или не, манипулира нашите желания и нахлува в живота ни. Променя нашите потребителски навици. Рекламата може да бъде идеален начин за достъп до културния контекст на едно общество. И затова учителите по чужд език свързват рекламата с подхода към културата. Но рекламата също така представя добър ресурс, който помага на учителите да развиват речника на своите ученици. Възможностите за използване на реклама в клас са много и разнообразни. Ето няколко начина за използване на писмени и аудио-визуални рекламни медии:
1.Картината:
– Значение и символика, иконографски знаци (линии, лого, цветове).
– Композицията на сцената (преден план, фон, ъгли на камерата).
– Схемата за комуникация (отношението между представените герои и получателя – идентификация, представяне, участие).
– Културното измерение и представяне.
- Текстът:
– Частите на рекламата (името на марката, слоганът)
– Значението на думите в рекламния текст (денотация, конотация) – Функциите на езика (поетика, лирика)
– Реторическото измерение на речта (стилови фигури)
– Аргументативната структура на съобщението (логическата последователност) – Анализът на имплицитното (казаното, неизказаното, предполагаемото)
И така, предвид различните комуникационни медии, можем да разграничим следните форми на реклама:
– печатна реклама
– аудио реклама
– видео реклама
Всички те могат да бъдат използвани в часовете по френски език като своеобразни езикови ресурси /четене, слушане, писмено и устно изразяване/. Освен работата с ресурсите, на учениците са поставят и множество задачи, свързани с писмено или устно изразяване, но също така и по-креативни като проекти, презентации, видеа, които в голяма степен стимулират техният интерес и креативност и повишават комуникативните им умения.
- Цветанка Крумова Ташкова, главен учител по френски език, ГПЧЕ „Симеон Радев“, гр. Перник
