Сравнителен анализ на характеристиките и структурата на „Удостоверение за раждане“ в България и Обединеното кралство

През 2007 г. България се присъедини към Европейския съюз, което налага необходимостта от превод на правни и административни документи на английски език. От една страна, причината е, че българското законодателство трябва да кореспондира със законите на ЕС, а от друга страна, има много чужденци от Европа и не само, които искат да живеят в България. Този вид документи са най-важни за тяхната регистрация. Освен това има много българи, които заминават за чужбина и се нуждаят от превод на английски език на удостоверенията за раждане. По този начин те могат да докажат самоличността си, да кандидатстват за работа, както и за социални помощи и да плащат осигурителни си вноски.

Преводът на тези документи спада към специализираната сфера и е непознато поле всеки път с нов текст. Специализираната терминология е по-деликатна и преводачът има нужда от повече информация както от изходния, така и от целевия текст. Новият превод означава ново начало, нова информация и ново предизвикателство. Освен това трябва да се спазват някои правила и специфични структури, докато при превода на литературни текстове има повече свобода. Този тип превод крие своите предизвикателства, защото ако трябва да превеждате например удостоверения за раждане, брачни свидетелства, пълномощни, смъртни актове, трябва да сте добре запознати с правните системи и административните изисквания на двете страни, в този случай българската и английската. Освен това трябва да се обърне внимание на структурата на изречението, лого, печатите, номерата на вписванията и др.  Начинът на пренасяне на смисъла и термините на специализирания текст от един на друг език е специфичен.

Всички изброено до тук ме провокира да проведа проучване и да разбера къде са приликите и разликите в удостоверенията за раждане, когато трябва да ги преведем.

Процедурите по издаване на удостоверенията за раждане са важна част от процеса на превод, тъй като, както споменах по-горе, преводачът трябва да е запознат с двете правни системи, което включва и агенциите, които издават документите. 

По отношение на разликите в Обединеното кралство има два вида удостоверения за раждане и това е първото съществено различие между българската и английската система, съответно между документите:

• Съществува кратка версия, която съдържа само данните на новороденото: Краткото удостоверение, озаглавено „CERTIFICATE OF BIRTH“ (Удостоверение за раждане) (https://www.gov.uk/register-birth/birth-certificates), съдържа пълното име, пола, датата и мястото на раждане на детето. В него не се посочват никакви данни за родителя (ите) като доказателство за родство. Краткото удостоверение за раждане се издава безплатно в момента на регистрацията. 
• Пълната версия, която съдържа данни и за родителите: „пълното удостоверение, озаглавено „CERTIFIED COPY OF AN ENTRY“ (Заверено/ удостоверено копие на документ), представлява копие на оригиналното вписване в регистъра на ражданията, като в него са посочени всички вписани данни. Информацията включва име, пол, дата и място на раждане на детето, име на бащата, място на раждане и професия, име на майката, място на раждане, моминско име и професия, осведомител за раждането. В удостоверенията за раждания преди 1911 г. не се посочва моминското име на майката, преди 1969 г. не се посочват данните за родителя/родителите, мястото на раждане и регистрацията, а преди 1984 г. не се посочва професията на майката. (https://www.gov.uk/register-birth/birth-certificates)

Двете версии на удостоверенията могат да се използват при проверка на самоличността, като служат за подкрепа на друга предоставена информация или документация. Когато се изисква доказателство за родство, трябва да се представя единственото пълното удостоверение.

Съгласно законодателството на Обединеното кралство всички раждания в Англия, Уелс и Северна Ирландия трябва да бъдат регистрирани в рамките на 42 дни след раждането на детето. Това трябва да бъде осъществено в местната служба по вписванията за района, в който е родено бебето, или в болницата, преди майката да бъде дехоспитализирана. Болницата информира дали раждането може да бъде регистрирано там. Ако това не е възможно, процедурата трябва да бъде извършена в района, където е родено бебето, или може да се отиде в друга служба по вписванията и тя ще изпрати данните на правилната служба.

При регистрацията на раждането в Обединеното кралство е необходима следната информация:

– място и дата на раждане

– име, фамилия и пол на бебето

– имена, фамилии и адреса на родителите

– място и дата на раждане на родителите

– дата на сключване на брак или гражданско партньорство на родителите

– месторабота на родителите

– моминско фамилно име на майката

– осведомител/ информиращо лице/ за раждането

В зависимост от това кой регистрира раждането, може да не е необходимо да предоставяте цялата тази информация. Според законодателството на Обединеното кралство разнополовите двойки – женени или неженени родители, еднополовите женски двойки или еднополовите мъжки двойки биха могли да извършат процеса на регистрация. Освен това други лица също могат да регистрират раждане, ако родителите не могат да го направят (например по медицински причини), като например:

– някой, който е присъствал на раждането

– някой, който отговаря за детето

– член на административния персонал на болницата, в която е родено детето.

Процесът на издаване на този документ както в България, така и в Англия не е еднакъв, тъй като в родината ти той се предава автоматично от институция на институция, докато в Англия е необходим информатор. Една от основните разлики между българското и английското удостоверение за раждане е, че в България той е само един вид и това е оригиналното удостоверение за раждане. Няма заверено копие или съкратен вариант, както е в Англия. Тази подробност трябва да бъде отразена от преводача при превода.

       В България регистрацията се извършва въз основа на писмено уведомление за раждане, издадено от родилния дом или болницата, където майката е родила бебето. След това съобщението за раждането трябва да бъде изпратено в седемдневен срок (без деня на раждането) от болницата до Службата по гражданско състояние към общината, където майката има адресна регистрация. След това Службата по гражданско състояние издава на базата на акта за раждане удостоверение за раждане и ЕГН. Бащата декларира раждането в местната общинска администрация лично или чрез упълномощено от него лице. В случаите, когато бащата е починал, неизвестен или не може да се яви лично по различни други причини, декларирането може да бъде направено също от лице, присъствало по време на раждането, или от майката. Когато родителите са женени, бащата не е длъжен да декларира раждането (това е необходимо само когато родителите нямат брак). 

Сравнителният анализ ще бъде съсредоточен върху пълния формат на английското удостоверение за раждане, а не върху краткия, тъй като в него няма нищо по-специфично и той не е еквивалентен на българския документ. Структурата на удостоверението за раждане и на двата езика е ясна и точна. В този вид документ има определени редове и точно определени места за необходимата информация. Данните в английското и българското удостоверение за раждане са подредени хоризонтално. Английският документ за раждане, който има формат на таблица, е разделен както на редове, така и на колони и те са номерирани. Докато в българското удостоверение данните са свободно подредени, без да има клетки в таблицата, и няма номера, които да отбелязват позицията на представената информация.

В горния ляв ъгъл на английското удостоверение се поставя: номер на заявлението, който показва препратка към GRO – General Register Office (Централна регистрационна служба), от която е издадено удостоверението. Той съдържа само цифри. В горния десен ъгъл се намира уникалният регистрационен номер на раждането, както е показано на изображението в Приложение 1. Логото се намира в средата на документа, илюстриращо  короната в горната си част и някакъв вид знаме под него. 

Под логото и заглавието се намира първият раздел, който е наречен BIRTH/ РАЖДАНЕ в средата, а в десния ъгъл има малка колона за ENTRY №/ РЕГИСТРАЦИЯ. Тук се съдържа информация за регистрационния район, подрайон и административната област, като тази част от документа не е номерирана. Следващата част от информацията е за ДЕТЕТО и е разделена на три колони: 1. дата и място на раждане, 2. име и фамилия и 3. пол. След това е колоната с данни за БАЩАТА: 4. име и фамилия, 5. място на раждане и 6. професия и същото се отнася за данните на МАЙКАТА: 7. име и фамилия, 8(а) място на раждане и 8(б) професия. Тук, обаче, се изисква повече информация за майката: 9.(а) фамилия на майката по баща, 9.(б) фамилия на майката при сватбата, ако е различна от моминската, 10. постоянен адрес (ако е различен от мястото на раждане на детето). Разделът за майката е по-голям и включва повече данни, отколкото този за бащата. Следващата част е ИНФОРМАЦИОННА за осведомителя, разделена на четири: 11. Име и фамилия (ако не е на майката и бащата) и 12. в качеството си на, 13. обявен адрес (ако е различен от този в точка 10 по-горе).  Последният реквизит е 14. удостоверявам истинността на данните и подробностите, вписани по-горе, доколкото ми е известно и ПОДПИС НА ИНФОРМАТОРА, е една от основните разлики между българските и английските удостоверения за раждане, тъй като, както бе споменато, в Обединеното кралство принасянето на информация е позволено от трето лице. Докато в България удостоверението за раждане се издава от ЕСГРАОН офиса, които получават акт за раждане от родилния дом, където майката е родила детето. В края на документа в лявата колона има точка 15. дата на регистрацията, а в дясната колона е 16. подпис на регистратора. В последната колона отдолу е 17. име, дадено след регистрацията, и фамилия. В края на документа следва свободния текст: Заверено като оригинално копие на документ в Регистъра за раждания, смъртни случаи в споменатата област. Издадено от Централен регистрационния офис с подпис на …. Внимание: Има нарушения, свързани с фалшифицирането или променянето на удостоверения и използването или притежаването на фалшиво удостоверение.  Предупреждение: Удостоверението не служи за доказване на самоличност.

За разлика от английския тип удостоверение при българския вариант началото е с герба на Република България, града, общината и областта, където се издава документът. След това се споменава дали документът е оригинал или дубликат, които варианти не съществуват в Обединеното кралство. Следва заглавието на документа „Удостоверение за раждане“, което е идентично на английското, което е съкратен вариант (Birth/ Раждане). Данните за детето кореспондират, като в българското удостоверение се споменава бащино име, ЕГН – идентификационен номер на всеки български гражданин, като и двете не са характерни за Обединеното кралство, както и националност. Следват данните за родителите (пълни имена, ЕГН и националност). Английският вариант съдържа доста по-изчерпателна информация. Изречението, което се съдържа само в българския вариант, е: Удостоверението е издадено въз основа на акт за раждане № … от дата … съставен в…Документът завършва с дата на издаване и длъжностно лице по гражданско състояние (Приложение 2).

От подробното сравнение става ясно, че в английското удостоверение за раждане има повече информация за майката, отколкото в българския: професия, място на раждане, моминско фамилно име, фамилно име след брака, ако е различно от моминското фамилно име, обичаен адрес, а за бащата: име, място на раждане и професия. В българския има само имена и ЕГН или дата на раждане за двамата родители. Освен това в английския документ данните за майката са поставени след тези за бащата, докато в българския документ първо са данните за майката, а след това за бащата. Интересно е, че в България цветът на този документ е различен по отношение на пола на лицето. Той е син за момчетата и розов за момичетата с някакви цветя от четирите страни, докато английското удостоверение е в червен цвят, по-подробно и таблично подредено, така че информацията да може да се види и прочете ясно. Въпреки това някой трябва да обяви тези данни в регистъра, докато в България те се прехвърлят автоматично от болницата в общината. В България документът е оригинал или дубликат, докато в Англия е заверено копие. Регистрационният номер е оформен по различен начин, тъй като в българския вариант няма букви в сравнение с английския. В края на документите има различни изречения с напълно различна информация.

Изключително важно е да се проучи областта, в която трябва да се използва този правно-административен документ. Трябва да се вземе предвид къде точно ще бъде представен, защото начинът на превод и оформлението трябва да бъдат съобразени с тази подробност. Дадена фраза или термин може да има пълен еквивалент, но може да е частичен еквивалент с различен нюанс в значението, а може да няма и еквивалент, което би довело до използването на друг метод на превод, например, допълнение или обяснение, или разширение. Грешка в тази област може да доведе до усложняване или обръщане на определено процесуално действие. Тези видове удостоверения са валидни през целия живот и когато човек пътува или иска да живее в друга държава, или да сключи брак в чужбина, или ако е роден в друга държава, тези документи са с изключително важност.

Съответно може да се заключи, че преводачът не е просто лице, използващо речник. Преводачът трябва да е лингвист и да е много добър в търсенето на информация за изходния и целевия текст. Също така трябва да е добре запознат със стиловете на двете правни системи, с еквивалентните термини, структури и т.н. Ако се сравнят юридическите с правно-административните документи, може да се направи извод въз основа на изследването, проведено от Сакарева (2020), според което има много терминологични и структурни трудности при превода на юридически документи, тъй като има взаимодействие между превода, културата, правото и обществото, на което трябва да се обърне внимание. Нещо повече, трябва да се обърне внимание на еквивалентността на термините и емпрунтологията, изучаваща „трансферите от една езикова система в друга като лингвокултурен процес на взаимодействие на различни концептосфери, водещ до промяна на съответните национални езикови картини на света“ (Веселинов, 2019: 392).

Анализът и сравнението на различни правно-административни документи на английски и български език трябва да бъде първата стъпка в процеса на превод, защото изследването на специфичните особености от културна, правна и административна гледна точка би допринесло за един точен, коректен и прецизен превод.

Приложение 1 (личен архив)

Приложение 2 (личен архив)