Форми на помощ на деца с хиперактивно поведение

Поведенческите характеристики на децата с хиперактивност прави възпитанието и обучението им трудна и отговорна работа. Това изисква компетентна и синхронизирана намеса на родители, терапевти и педагози. Като цяло хиперактивността и дефицитът на вниманието се повлияват относително бързо и доста успешно, особено при системна и екипна работа, което прави работата с деца дълбоко удовлетворяваща. Това дава основание да се работи отново в посока на успешна социализация на децата, което ще намали негативните последици.

Постановка на въпроса

Терапията при децата с хиперкинетично разстройство трябва да бъде насочена към това да се приемат такива каквито са. Особено ценно в това отношение е да могат да споделят неприятните си мисли и чувства, да оценяват моделите си на поведение, да овладеят алтернативни начини за справяне с емоциите си и др. Всяка задача при тези деца трябва да бъде разделена на съставящи те я  части, така че всяка част да завърши с видим за детето резултат. Поради лесно настъпващата умора е необходима почивка на всеки 30 – 40 мин. Заангажираността с много и различни дейности не е препоръчителна – засилват се проявите на хиперактивност.

Един от ефективните начини за моделиране на детското поведение е системата за награди и наказания. Задължително е  родителите да идентифицират определеѝн тип на поведение и да се стимулира.

Трябва да се има предвид, че хиперактивните деца до голяма степен имат нужда от ръководство, поставяне на граници и последователно отношение. Твърдите правила много помагат, тъй като тези деца едва успяват да:

– да бъдат постоянни в нещо;

– да спазват определено време и определен ред;

– нормално да усвояват информацията и да реагират;

• да изчакват.

 

Подходът за работа с хиперактивно дете помага както на учителя, така и на родителите, като заедно с детето  се правят и договорят правила, които да се спазват. Ясно изразените правила, свързани с дневен режим, конкретни нареждания и информация. Достатъчно рано да бъдат поставени точни граници за да се избегнат емоционални реакции и да се реагира подходящо. Ако след определен период от време то не ги наруши, е добре да се възнаградят усилията.

Прекалено активните деца чувствително възприемат настроенията и е добре да се осигури  позитивна, уравновесена и приемлива атмосфера.

За децата с хиперактивно поведение и дефицит на вниманието е трудно да спазват правила у дома, в училище и по време на игра с връстниците си. Това ги прави нежелани партньори в игрите. Кара ги да бъдат агресивни, да изпадат в депресия.

Не е страшно да се чувстваш нетърпелив, разстроен, ядосан, важно е да се знае как да преработим тази емоция без да се нарани някой. Затова е много важно преподавателите да дават ясно послание, че няма нищо страшно. Много  важно учителите да се уверят, че всеки един от учениците се чувства сигурно в техните класове. При работата на учителя с дете с ХАДВ е добре да се спазват следните напътствия  стъпка по стъпка:

• Детето да бъде непрекъснато пред погледа ви, да седи на първия чин;
• Дръжте го под око;
• Уверете го, че може да ви има доверие;
• Поощрения и при най-малките промени;
• Разделяне на задачата на части;
• Спиране на контролирането;
• Инструкции да ви последва.

 

Често се случва в началното училище учениците да започнат да обособяват групички, да дразнят по-различните според тях деца и да основават т.нар. ,,социален ред “. Когато децата започнат да откриват и изучават света извън техните семейства и домове, учителите стават модел за поведение и дори заместител на родителите. Групата, класът е мястото, където човек се самоопознава, самоусъвършенства и където играе определена роля.

В последните години хиперактивността е може би  най-често диагностицираното разстройство, отнасящо се до психическото развитие на детето. Хиперактивното дете е предизвикателно за своето обкръжение, поради своята безценна активност, безпокойство и неспособност да изпълнява напрежения.

Най-добрият начин да се помогне на дете с хиперактивност и дефицит на вниманието е навреме да се диагностицира разстройството и се вземат мерки, благодарение на които ще се предотврати провалът и намаляването на самоувереността на детето. Посредством работа в екип в училищата трябва да се създаде такава среда за децата и да им се осигуряват такива знания, че те да бъдат способни и достатъчно самоуверени, да се развиват по-нататък, да преживяват мигове на удовлетворение, а не разочарования.

Хиперактивното дете едва ли ще „ надрасне“ това разстройство, дори и след като в процеса на съзряване отделните прояви се променят. Най-важната задача за това, какво ще постигнат тези деца, доколко ще имат успехи в живота и как сами ще възприемат себе си, се пада на възрастните, които по значителен начин присъстват в  живота.

Поведението на човек се променя, когато е в група, а за постигане на положителни резултати трябва да се осигури добра работна среда, добър психичен климат.

Хиперактивните деца трудно понасят работата и още повече – уроците в училище, поради което е необходимо те да провеждат физически упражнения, които могат да се изпълняват както изправени, така и седнали, под наблюдението на учителя.

В живота на детето играта заема голяма част. Играта е основната и най-радостна дейност на децата. Играта има генетична връзка с всички видове човешка дейност и представлява като специфично детска форма и знания, и труд, и общуване, и изкуство, и спорт. Играейки, децата почиват, учат, развиват се, адаптират се, социализират се и т.н. С помощта на играта те навлизат в нашия свят на възрастни чрез моделиране на неговите елементи. Хиперактивното дете има нужда да играе с връстници, но неволно ги кара да избягат. По време на играта има много моменти, които изискват от учителя фина наблюдателност и находчивост, способността да обедини децата за игрова задача, да отвлече вниманието от тормоза.

За добър социално-психологически климат може да се говори, когато са налични добри междуличностни отношения. Прекалено активните деца много чувствително възприемат  настроенията, затова трябва да се постараем да има позитивна, уравновесена, и приемлива атмосфера. Ако се работи за ведра атмосфера и постигане на добър социално-психологически климат, тогава и „различните, специалните“ деца ще имат шанс да се чувстват и приемат от другите като по-малко различни.

Заключение

Хиперактивните деца не са различен вид деца, не са просто раздразнителни, буйни, разсеяни и палави. Това са деца с нарушение в нервно-психическото развитие и се нуждаят от специално отношение.

Детската хиперактивност е често предизвикателно поведение и е увеличаващо се явление в съвременното общество. Родителите са еднакво безпомощни, както и специалистите към които те се обръщат. Темпераментовите характеристики на тези деца всъщност са характерните черти на борбените и автономни натури, както и на индивидуалистите. Това са и някои от качествата на лидерите, за които са характерни агресивният стил, големият разход на енергия при осъществяване на намерение, афинитет към дейности, включващи силно напрежение и новаторство. Добре е вместо образованието да се стреми към унифициране, да се разчупят традициите в насоки, създаващи условия за поощряване на талантите и наклонностите на подрастващите.