СЪЩНОСТ, ПРЕДИМСТВА И НАЧИНИ ЗА СЪСТАВЯНЕ НА МИСЛОВНИТЕ КАРТИ

В съвременните условия на дигитализация и изключително бързо развитие на техниката и технологиите учителите по професионална подготовка в техническите гимназии са изправени пред необходимостта непрекъснато да обогатяват и актуализират своите знания, както и да усъвършенстват методите си на работа. Целта на този процес е от една страна да подобряват начина на поднасяне на сложното учебно съдържание, за да го направят достатъчно понятно, интригуващо и мотивиращо за младите хора. От друга страна липсата на учебници и помагала по предметите ни кара да търсим начини да предоставяме на учениците учебното съдържание във вид, който те да могат да използват в часовете за самоподготовка. Проучването на метода на мисловните карти и тяхното прилагане в процеса на поднасяне на учебния материал или в часовете за преговор е много добра алтернатива, която все повече колеги използват в работата си.

Какво представляват мисловните карти и къде се прилагат

В училищата все още намират широко се използват учебни методи като „разказ“ и „беседа“, които не винаги успяват да осигурят активно отношение на учениците. По този начин знанията и опита за изграждане на връзки между тях се поднасят на готово, което води до натрупване на фактически материал, но не води до познавателна активност. Освен това трайността и задълбочеността на така придобитите знания е спорна.

Ето защо е необходимо учениците винаги когато е възможно да бъдат привличани като активни участници в обучителния процес. Още Демокрит посочва, че знанието не е така важно, както разбирането. Учителят трябва да поднася знанието и да се стреми да учи учениците сами да го разберат. Визуализацията на учебното съдържание е от особено значение. Всяко понятие, което допуска, трябва да бъде визуализирано и включено в логическа система от други свързани с него понятия. Един от тези начини за поднасянето на учебно съдържание е мисловната карта.

В специализираната литература „мисловните карти“ (от анг. Mind map) се наричат още „интелектуални карти“, „карти на мисленето“ и др. Най-общо казано те изразяват общото системно мислене с помощта на нелинейна цветна схема, която отразява мисловния поток и връзките между отделните елементи.

Методът на мисловните карти е публикуван за първи път през 1974 година в книгата „Използвай главата си“ с автори Тони Бюзан и Бари Бюзан. Тяхната иновация се основава на изследването на Роджър Спери, проведено в Калифорния, което му носи Нобелова награда през 1981година. Спери доказва хипотезата, че за различни по вид дейности се активира или ляво, или дясно полукълбо на човешкия мозък. Той прави удивително откритие, което променя завинаги представата ни за възможностите, които този човешки орган притежава: като цяло мозъкът много отчетливо разделя дейностите на два вида – едни за лявото полукълбо (или лявата кора на главния мозък)  и други за дясното полукълбо ( или за дясната кора на главния мозък). Това изследване става известно като изследването на мозъчните полукълба (Бюзан 2001).

Преобладаващото разделение на труда според това изследване е:

Ляво полукълбо                           Дясно полукълбо

Думи                                               Ритъм

Логика                                             Пространствена ориентация

Числа                                               Измерения

Редици                                            Въображение

Линейност                                       Фантазиране

Анализи                                            Цветове

Списъци                                           Холистично съзнание

Спери открива също, че когато е активно дясното полукълбо, лявото в повечето случаи остава в състояние на относителна почивка или медитация. По същия начин, когато е активно лявото полукълбо, дясното става по-отпуснато и спокойно.

На пръв поглед излиза, че би трябвало мозъкът на хората, които са добри по математика да обработва много по-зле информация, свързана с музика или живопис, например. Но измерванията на мозъчната активност в процес на изследването доказва друго. Измерванията на мозъчната активност на изследваните хора показва, че всеки мозък има отлична кондиция за възприемане и на двете полукълба. Иначе казано, всеки човек притежава огромен спектър от интелектуални, мисловни и творчески умения, които очевидно използва само отчасти. В последващата част от експеримента с участниците се провежда анкета и се оказва, че едните се самоопределят като „математици“, неспособни да рисуват или да се занимават с музика, а другите „като хора с артистични умения“ които категорично не са в състояние да изчислят процент от число, квадратура на ливада и т.н. С голямо облекчение продължението на експеримента установява следното: самооценката на хората не е обективна.

„По-нататъшните изследвания показаха, че когато хората биват обучени от добри преподаватели на уменията, в които се смятат за неспособни, те изведнъж стават много по-добри. Също като да откриеш някоя слаба мускулна група, чиято слабост се дължи не на вродена неспособност на мускулите, а просто на факта, че отдавна не са били използвани. Това не беше всичко: освен че всеки успя да се развие в област, в която се беше считал за изключително слаб, скоро стана ясно още нещо удивително. След като новият мускул на ума беше възстановен, другите мускули на ума също започнаха да функционират по-добре“.

Това заключение е от изключително значение за психологията и особено за нас учителите, защото ни дава мотив непрекъснато да се усъвършенстваме и да търсим и да прилагаме нови начини за обучение в нашата работа. Един от тези методи, формулиран и представен на научната общност през 70-те години на миналия век е, както по-горе споменах, мисловната карта. По своята същност мисловната карта представлява лъчиста диаграма, която отразява общото системно мислене по даден проблем или конкретно понятие. Тя визуално представя голямо количество информация, представена с текст или изображение,  и отразява връзките между тези отделни „порции“ знание.

Фиг. 1. Приложение на мисловна карта за синтез и усвояване на голям обем знания

По този начин представена информацията действа много по-привлекателно и мобилизиращо за двете полукълба на нашия мозък. Дясното полукълбо се „заема“ с изградената цветова схема, оформлението, подредбата на отделните клонове, а лявата част на мозъка обработва отделните променливи, свързването им във формула и т.н. Така ангажираният в цялост човешки мозък е предпоставка за по-трайно усвояване и превръщането на знанията в умения за прилагането им на практика. Още по-вълнуващо за учениците би било, ако те активно участват под ръководството на своя учител в създаването на подобен вид учебен материал.

Разбира се същото количество информация би могла да се систематизира под форма на записки, например. Но те са скучни, едноцветни, монотонни, разположени на няколко страници в повечето случаи, неангажиращи кората на дясното полукълбо, което намалява способностите и на лявото.

Мисловните карти освен за бързо и качествено овладяване на знания се използват и за личностно усъвършенстване.

Фиг. 2. Приложение на мисловна карта за личностно усъвършенстване и целеполагане

Видно е, че чрез мозъчната карта определена информация се класифицира, структурира, приоритизира, визуализира по определен начин в зависимост от съществуващите и новооткрити в резултат от изработката връзки. Тя дава нагледна, компактна и цялостна представа за разглеждания проблем, явление, обект, механизъм и т.н. Образното моделиране може да доведе до генериране на нови идеи и взаимовръзки. Това е друг аспект за прилагане на мозъчни карти, когато чрез мозъчна атака се проучва и решава възникнал проблем или конфликт. Могат да се разработват и цели проекти, като първоначалната концепция е развита с интелектуална карта, могат да се структурират трудове, да се правят финансови и организационни анализи.

Предимства на мисловните карти

В своите трудове Т. Бюзан изброява безспорните предимства на мисловните карти:

• Представят разглеждания проблем всестранно;
• Помагат да се концентрираме;
• Заемат по-малко място от линейните бележки (записки);
• Позволяват поглед върху „общата картина“ и така знанията са обозрими за кратко време във всеки един момент;
• Помагат много бързо да усвоите голям обем от знания;
• Много по-ефикасни са при преговор;
• Носят естетическа наслада;
• Развиват въображението.

 

За да можем да се възползваме от всички изброени предимства на мисловните карти тяхното съставяне, трябва да отговаря на определени правила.

Правила за картографиране

Мисловните карти са мощен инструмент за постигане на редица цели, но тяхното създаване трябва да отговаря на определени изисквания. Преди всичко трябва да имаме подходяща тема, образ, проблем и т.н., които ще развием с помощта на мисловна карта. След това можем да следваме стъпките, описани в свободната многоезична електронна енциклопедия Уикипедия, формулирани така:

• Да се използва бял лист хартия минимум А4, разположен хоризонтално. Колкото по-голям е листът, толкова по-добре;
• В центъра му разположете образ на проблема/задачата/централната идея;
• От центъра излизат дебели разклонения с асоциации към централната идея (определени думи, изображения, символи) – те означават главните раздели на картата;
• Централните клони винаги да са по-плътни от останалите;
• Желателно е да се използват печатни букви за разклоненията или съответстващи им графични елементи;
• Основните разклонения имат под разклонения, свързани с ключови думи. Те са с по-тънки линии и с по-малка големина на ключовите думи.;
• Дължината на линията да съответства на дължината на думите;
• Да се използват линии, наподобяващи клони (органични линии). Кривите линии добавят разнообразие в картата, намаляват монотонността и са по-лесни за запомняне;
• Да се използва различен цвят за всяко отделно разклонение и да се оставя достатъчно разстояние между тях. Да се използват поне три различни цвята;
• По възможност се вмъква разнообразна визуална декорация – форми, цветове, обем, шрифт, стрелки, изображения;
• Добре е да се използват колкото се може повече изображения – вместо думи или като добавка към тях;
• Добре е да се изработи индивидуален стил.

 

Мозъчната карта не се взема наготово. Когато целта ѝ е да концентрира и систематизира учебно съдържание, има два варианта. В единия основно действащо лице е учителят, който ръководи процеса и на база активна беседа след дефиниране на фокуса (ключово понятие или идея), с учениците постепенно изграждат разклоненията, под разклоненията, с техните съответстващи понятия, изграждат се йерархичните зависимости. Използват се различни цветове, шрифтове, изображения. Когато този метод бъде достатъчно добре демонстриран и  усвоен от учениците те могат да бъдат оставени сами да съставят мисловна карта по определен проблем. Трябва да им бъде изяснено, че самостоятелното реализиране на такова задание налага предварителна добра подготовка, работа с различни източници на информация (учебници, справочници, интернет), за да е изчерпателна картата. Освен това те трябва да знаят, че това е творчески процес, който изисква повторно прочитане и анализ на създаденото с цел осмисляне, допълване и редакция, когато е необходимо. Изображенията трябва да са подбрани внимателно, защото те имат моментален ефект – възприемаме ги много по-бързо от изписаните думи. От своя страна думите, активиращи лявата половина на мозъка, трябва да са много добре подбрани понятия, защото една ключова дума има много по-голям заряд от цяла фраза. Всички тези творчески дейности създават положителни емоции, естетическа наслада и активират мисловните процеси, следователно увеличават многократно способността за учене и разбиране. Така структурирани и представени знанията, представени на една страница, могат да се обхванат с един поглед, бързо и лесно да се преговорят и при нужда да се пресъздадат заедно с изградените логически връзки.

Изработването на мисловна карта с помощта на приложна компютърна програма със сигурност е по-издържано естетически и далеч по-забавно особено за по-големите ученици. Илюстрациите могат да се вземат от интернет, да се обработят, да се използват много шрифтове, цветове, да се вмъкнат хиперлинкове, които при нужда да се активират и да се види съдържанието им.