Технология за прилагане на интерактивните методи в часовете по Родинознание

В статията се разглежда необходимостта от прилагане на интерактивни методи и техники в начален етап на основната образователна степен. Това са методи, които създават творческа среда. Ученикът  се превръща в малък изследовател. Представени са и са сравнени традиционния и интерактивния образователни модели на преподаване. Характеризирана е интерактивната образователна среда. Учебното съдържание по Родинознание предоставя възможност за използването на различни интерактивни техники. Посочени са интерактивните техники, които могат да се приложат в часа на тема „ Гората“. Проследява се начина на работа  на учениците прилагайки различни интерактивни дейности; активното им участие в процеса на обучение и възможността самостоятелно да стигнат до знанието; формирането на  умения за работа в екип и прилагането на наученото в нова ситуация. Това е предпоставка знанията да са трайни и задълбочени.

Използването на интерактивните методи в обучението е едно от съвременните педагогически и методически решения за модернизация и повишаване качеството на образованието. Всички интерактивни техники изискват позитивна и стимулираща среда,  в която детето без притеснение от неуспех да разкрие пътя към знанието, свободно да изкаже своите мисли и да изрази идеите си. В процеса на обучение по Родинознание чрез коментар на обекти, процеси и взаимоотношения от заобикалящата детето действителност, се обогатяват и развиват познавателният и социалният опит. Това създава предпоставка и условия за: изграждане у второкласника умения да наблюдава света около себе си; да открива своето място и да обогатява придобития опит. Учебният предмет Родинознание е насочен към обогатяване на сетивно-познавателния опит на децата и овладяване на интегрални знания и умения свързани с близката до тях природна среда. Наред с това съдейства за реализиране на ключови познавателни, практически и комуникативни умения.

Предизвикателство за мен бе да накарам своите малки ученици с желание и интерес да участват в различни интерактивни дейности в часовете. Въвеждането на нетрадиционното в обучението се свързва с устойчивостта на образованието, трайността на придобитите знания и ефективността на формираните умения. Това ме провокира да търся и прилагам интересни и достъпни начини учениците да са изследователи и да стигат сами до знанието. Според Иван Иванов детето се учи чрез активно изследване и взаимодействие. Обучението не е спортно състезание, в което учениците са зрители. Те не трябва само да стоят в клас, да слушат учителя, да запомнят неговите думи и да отговарят на въпросите му. Те трябва да дискутират за това, което изучават; да го свържат със своя личен опит, да го прилагат в ежедневието си.

Познавайки психофизическата характеристика на децата във втори клас и дългогодишната ми педагогическа практика, се насочих към използването на интерактивни методи в часовете по Родинознание. Учебното съдържание по предмета дава възможност за целенасочено съприкосновение със заобикалящата среда, натрупване на факти, данни и впечатления, които разширяват сетивния хоризонт на детето. Интердисциплинарният характер на учебния предмет разширява възможностите за това.

Темите позволяват прилагането на интерактивните методи и техники като: мозъчна атака, светкавица, светофар, дискусия, ролеви игри, трите важни неща, изготвяне  на интелектуални карти, работа в групи, техника на разделения постер, съчинение по опорни думи, рисунки и други. С тях се реализира учене чрез действие, при което практическата ориентация на дейностите и високата емоционалност на преживяванията увеличават трайността на знанията и създават реална основа за промяна на поведението. За да се повиши познавателната активност, интересът и  самостоятелността, е необходимо ученикът от традиционната и ограничаваща го пасивна позиция  да се превърне в активен участник, който овладява знания, проявява лично отношение и споделя емоции и преживявания. В табл.1 сравнявам традиционния с интерактивния образователен процес.

Табл.1 Сравняване на традиционното и интерактивното учене

Интерактивното обучение е сложна система, която включва: интерактивни стратегии, интерактивни технологии и интерактивни техники.

Според Иван Иванов интерактивните методи на обучение са: ситуационни методи – метод на конкретните ситуации като казус, симулация, ролева игра; дискусионни методи – анкета, беседа, брейнсторминг, дискусия, обсъждане, дебати; опитни методи – проекти, експерименти, моделиране.

Друга класификация на активните методи и техники предлага Л. Попова: методи и техники за събиране на информация – пирамида, лавина, записване на идеи, SWOT – анализ, светкавица, светофар, разделен постер, допитване с картончета; методи и техники за генериране на творческо обобщаване на идеи – мозъчна атака, съчинение, мозъчни карти, рисуване на идеи; дискусионни методи – панелна дискусия, решаване на казуси, аквариум; игрови методи – ролеви, симулационни, ситуационни, драматизация; методи и техники за обобщаване на информация – трите важни неща, разделен постер, допитване с точки; методи за ръководене на учебния процес – презентиране, барометър на настроението; методи използвани в професионалното обучение – подражание, учебна задача, проектен метод, учебна работилница и др.

Независимо от начина на класификация и групиране на методите и техниките, интерактивната образователна среда утвърждава нови тенденции в образователния процес. По-важни характеристики са: смяна на ролите на „обучаващия и обучаван“; повишаване активността на учениците чрез екипна работа; съчетаване на различни форми на контрол; свобода на избор по отношение на средства, място, време и ритъм на учене; специфична организация на времето и пространството – смяна на дейности в логическа последователност, максимално онагледяване; активно участие в обучението; ефективността на учене чрез споделен опит и прилагане знанията в практиката.

В статията предлагам технология за приложение на интерактивни методи в часа по Родинознание, в който отбелязахме деня на гората с учениците от II „А“ клас на 148 ОУ „Проф. д-р Любомир Милетич“, гр. София.

Часът започва със светкавица. ( Светкавица – може да се използва и като метод и като техника за запознанство; за „разсънване“ на класа в началото на часа; за бърза проверка на знанията или отношението на учениците към даден проблем. Нужно е подходящ предмет-лек, мек и удобен за хвърляне.) Използвахме любимата работлива пчеличка. Въпросите са свързани с отговори на: „Защо е нужен чист въздух?“, „Кой го замърсява?“, „Защо казваме, че горите са „ белите дробове“ на планетата?“.

Продължаваме с мозъчна атака и записване на идеите. Мозъчна атака (Брейнсторминг) – един от най-популярните методи за намиране на решение на различни мнения, дефиниран от Иван Иванов като „процес на генериране на нови идеи от колективната мъдрост“. Като техника се използва за бързо провокиране на асоциации по дадена тема за кратко време (до 5 мин). Записват се асоциациите и след това се използват за различни цели: за обобщение, като опорни думи за новото знание, като опора за написване на съчинение, за изработване на мрежа от понятия, за изработване на мозъчни карти и др.

Създава се мозъчна карта. Мозъчни карти „Майндмапинг“ са опростено графично изображение. Съчетават се графични символи с текст, за да се съхрани логическата връзка, да се улесни разбирането и запаметяването на основните понятия. Предварително се анализират понятията или явленията, след което се откриват зависимости и се избира подходящ модел за графично представяне. С така създадената мозъчна карта гората се асоциира като дом за животни, място за отдих с чист въздух, източник на билки, дърводобив и т.н..

Следва работа по групи. Класът се разделя на три групи. Всяка група има своя задача, определя говорителя и организира работата си. Посочва се и време за работа. Използваният метод е панелна дискусия. Панелна дискусия, или още дефинирана от Иван Иванов като „процес на взаимодействие, контролирано от учителя, посредством което участниците усвояват информация и опит“. Метод за обмен на информация и търсене на решения по сложен проблем. Работи се в подгрупи, като всяка от тях получава специфична задача (част от общия проблем). Решението на общия проблем е сбор от отделните решения на проблемите в подгрупите.

Общата задача е да създадем гора, а подгрупите работят по подтемите: „Кои са органите (частите) на растенията?“, „Кои са условията за развитието им?“ и „Кои са етапите на развитие на растенията?“.

I група – Части на растението

II група – Условия за развитие на растенията

III група – Етапи в развитие на растенията

Следващият етап е дейности с практическа насоченост. Да създадем гора в класната стая, чрез ролеви игри. Ролеви игри  са игри, в които участниците симулират определена ситуация за разиграване на това, което са усвоили. Изпълнението на роли насочва вниманието на учениците към нови идеи и чувства, очаквания и отношения. Ролевите игри са начин учениците да изразят  собственото си отношение към даден проблем с учебна цел.

Учениците влизат в ролята на лесничеи, горски служители, доброволци, които ще залесяват гората. Засаждат семенца от дъб и бук, след което ще полагат грижа за отглеждането им прилагайки знанията за необходимите условия за развитие на растенията. Ще успеят да проследят етапите на развитие и ще наблюдават частите на растенията.

За обобщение в края на часа използваме техниката – пет неща, които научих.

(Техника “Трите (четирите, петте…) важни неща –има многостранно приложение: техника за запознанство; елемент от друг елемент (SWOT-анализ); за обобщаване на информацията в края на урока. В часа тази техника я използвахме за обобщение на знанията. Всеки ученик споделя това, което е научил и запомнил от часа. На дъската се  записва: Какво научих? Запиши три важни неща: (Да направим гора; Да се грижа за дърветата; Да пазя природата; Да посея семенца и да се грижа за тях; Гората ни е нужна за живота; Пътят от семенцето до дървото; Къде са коренчето, стъблото, листата …)

Оценката за работа се извършва  с техника на разделения постер. Техника на разделения постер – използва се, за да се създаде целенасочено усещане за успех чрез сравняване мнението на учениците (резултат от мозъчната атака). Подходяща е за обобщаване на основните моменти в края на часа или при завършване на раздел от учебния материал. Приложима е и за оценка и самооценка на работата. Всеки ученик се самооценява за работата си в часа, като поставя името си в една от трите възможности

Домашната работа е да напишат съчинение „ Моята гора“ с обем 5-10 изречения и да я нарисуват. Съчинения – често думите-асоциации от мозъчната атака се използват като основа за различни писмени или устни съчинения: съчинения по опорни думи-свързват се в текст;  метод на сюжетните линии-определя се темата на съчинението; свободен текст – творчески избрана от децата  или зададена от учителя тема. Съчиненията може да бъдат резултат от индивидуалната, груповата или колективна задача. Рисуване на идеи – Методът дава възможност за провокиране на въображението и асоциацията на учениците. Подходящ е за въвеждане в нова тема или домашна работа. С поставената задача, да съчинят текст и да нарисуват, се осъществява и междупредметна връзка с български език и литература и изобразително изкуство. Домашната работа има диференциран подход, защото всеки ще я изпълни според възможностите си. Необходимо ще е да проявят творчество, креативност, да приложат наученото и да изразят отношение по темата.

Прилагайки интерактивните методи и техники моята цел е у учениците да провокирам познавателния интерес и  обогатяване опита за активно учене; трайното запомняне и систематизиране на знанията; да създам предпоставки за развитие на творчески способности, креативност и умения за реализиране на нестандартни идеи. Да формирам навици за правилно поведение сред природата и положително отношение към дейностите на човек за опазване на горите.

Активните методи дават възможност за осъществяване на взаимодействия както между учител-ученик, така и между самите ученици. Успешното им прилагане и съчетание с традиционните  води до повишаване на ефективността на учебния процес, удовлетвореност и радост от ученето, формиране на ключови умения и компетентности, необходими в съвременното глобализиращо се общество  и реализиране на концепцията за учене през целия живот.