Персонални стратегии за учене и тяхната ефективност

В полето на формиране на комуникативни компетентности в обучението, идеята за развитие на стратегии за учене разкрива редица предизвикателства пред преподаването, както на чужд език, така и на дисциплините от учебния план, доколкото чуждоезиковите умения са необходими за изпълнение на академичните задачи, особено в професионалната сфера. 

Целта на преподаването е да подпомага обучаваните в процеса на развитие на ефективни персонални стратегии за учене. Стратегиите за учене са навсякъде, където се опитваме да научим нещо, но за съжаление не всички учащи стигат до същността им и ги възприемат. Поради тази причина осъзнаването им е важно за обучаваните: те трябва да разберат, че доброто представяне зависи от подходящите стратегии, а не от късмета или от специална способност за това. Ролята на преподавателя, обаче, не бива да се ограничава само до функцията да се предизвика осъзнаване. Напротив, преподавателят трябва да насочва обучаваните към моделите на добро мислене и усвояване на качества, които са характерни вече за успешните обучавани, винаги в контекста на техните собствени стратегии. Само когато те съзнателно размишляват върху когнитивната си дейност могат да се предпазят от неуспех. 

В полето на формиране на комуникативни компетентности в обучението, идеята за развитие на стратегии за учене разкрива редица предизвикателства пред преподаването, както на чужд език, така и на дисциплините от учебния план, доколкото чуждоезиковите умения са необходими за изпълнение на академичните задачи, особено в професионалната сфера. Преводът е естествен фокус на изучаването и прилагането на чуждия език за академични и специализирани цели, което го прави ключов компонент от дизайна на обучението. Тази негова значимост за развитието на комуникативна компетентност в сферата на специализирания английски език ни ориентира към приложението на превода и родния език в обучението по специализирани дисциплини с акцент върху отворен и гъвкав дизайн, автономия на преподавателите и учащите.

Въпросите за интерференцията в чуждоезиковото обучение са от интерес за езиковедите още в началото на 20-ти век, но в средата на века нараства интереса към изучаване на чужди езици в цял свят. Повишеният интерес към психологическите проблеми на езика и въпросите, свързани с интерференцията заемат централно място в трудовете на езиковеди, психолози, социолози, педагози и методици както на теоретично, така и на практическо равнище (Молхова, 1975). 

Науката не дава съвсем изчерпателен отговор на въпроса как се съхраняват езиковите данни в човешкия мозък, но е ясно, че при употреба на различни езици функционират едни и същи точки на мозъка, което предполага, че разграничаването на различните езикови системи от човешкия индивид става по линията на асоциациите, които участват при изграждането на връзката езиков знак – предмет от извън езиковата действителност и те са особено важни в ранния стадий на изучаване на чужд език. 

Интерференцията засяга взаимоотношенията на езиците като система и проявите на тази система в речта. Тези взаимоотношения могат да бъдат доста различни, но основните две положения са координация и субординация: координация съществува, когато различните езикови системи и техните речеви прояви не си влияят, а като че ли съществуват паралелно и независимо една от друга в съзнанието на говорещия; субординация е положение, при което единият език се влияе от другия и като че ли е в подчинено положение. Едва ли съществува координация в чист вид – доказано е, че дори при хора, които от най-ранна възраст говорят и си служат добре с два езика владеят единия по-добре от другия и това проличава в лекотата, с която използват дадения език. Възможно е, също така, човек да си служи по-добре с един език при едни обстоятелства и с едни хора, а с друг език при други обстоятелства и с други хора.   

Факторът мотивираност, например, много често се игнорира, но той е от основно значение за постигането на каквито и да е цели в различните сфери на живота, а що се отнася до чуждоезиковото обучение – стимулирането и мотивирането на обучаваните е от решаващо дори значение: всеки преподавател знае от личен опит колко важна е заинтересоваността на учащите за успешното усвояване на материала, следователно всеки преподавател е длъжен да разбере характера на своите учащи и ако те нямат интерес, който да ги стимулира да учат, да създаде такъв у тях. Йорданова посочва, че желанието за обучение през целия живот от страна на обучаваните поражда изграждането на връзки между различните национални образователни системи (Йорданова, 2021).

Когато обучаваните са лично заинтересовани те неизбежно полагат максимални усилия, за да усвоят преподавания материал, а това е от голямо значение в чуждоезиковото обучение. Стимулите при хора на различна възраст, с различна професия или занимание са различни, но те винаги трябва да присъстват в тяхното обучение по чужд език. 

От друга страна, ролята на преподавателя е да разпознае кои и какви са те, защото стимулите в известен смисъл са свързани с целта на обучението – за децата в най-ранна възраст, водещо е любопитството да научат нещо ново, да задоволят желанията на родителите и учителите, или стремеж да подражават на някого. Колкото и елементарни да са тези стимули те са от голяма полза за преподавателя в неговата работа и трябва винаги да се поощряват и подхранват; при по-възрастните хора ситуацията е различна.  Възрастните хора знаят точно защо искат да научат даден чужд език, техните причини са много повече и по-различни: за да се справят с литература по специалността си; или предстои заминаване в чужбина и трябва да се усвои едно елементарно владеене на говорим чужд език; други се нуждаят от основни знания и умения по чужд език за бъдещата си кариера и т.н. Всяка от тези цели трябва да бъде постигната максимално бързо. 

Стимулите могат да бъдат не само от практическо естество – за някои хора владеенето на чужди езици е още един прозорец към света; други по свои лични причини имат сантиментално отношение към даден чужд език; трети се стремят да научат чужд език, защото „е модерно” или защото им се налага да го учат (във висшето образование или заради позицията, която заемат в работата) и т.н. 

Мотивацията на обучаваните е движещата сила в усвояването на учебния материал и затова тя трябва да бъде постоянно следена и поощрявана и подхранвана, а това най-добре се постига, когато учащите на практика се убедят, че научават, започват да разбират и дори проговарят на езика-цел, макар и с кратки фрази, тъй като количеството на материала в такъв случай не е от значение – това, което е от значение е преодоляването на езиковата преграда или бариера, чувството за успеваемост и постигане на някакъв реален резултат, изграждането на езиково самочувствие и преодоляването на страха от грешки. Естественото самочувствие на човек, заел своето място в професията си като че ли често става препятствие за него в чуждоезиковото обучение, особено в случаите с начинаещи – доста хора се чувстват ужасно неловко и неудобно в ролята на учащи, още повече на незнаещи, а и не винаги можещи, защото изучаването на чужд език не винаги се отдава с лекота на всички. Страхът от излагане парализира обучаваните независимо от възрастта (освен при децата в ранна възраст) и колкото по-възрастен е човек, толкова по-голям е страхът. 

Всички тези примери за стимулите и мотивите на хората да изучават чужд език са обвързани с целите на чуждоезиковото обучение, то трябва да се съобразява и ориентира спрямо нуждите и желанията на учащите, спрямо техните мотиви да изучават даден език и за какви цели ще го използват впоследствие. Един курс за постигане на умения само за четене на специализирани текстове ще бъде съвсем различен от курса за придобиване и създаване на основни езикови умения и навици и още по-различен от курс за придобиване на елементарни знания по езика-цел. 

Целите на курсовете за чуждоезиковото обучение се определят до известна степен от времевия период, обучителните материалите и методиката. Според Василев (Василев, 2023) изучаването на езика-цел е предпоставка за овладяването на езикови умения, които да изведат обучаваните до степен на успешна комуникация. Ефективната методика е фокусирана върху учащия, което предполага да се определят ясни и реалистични цели, съобразени с нивото на владеене на чуждия език на обучавания, а основната цел е общуването с носителите на чуждия език и култура. Според Д. Веселинов, обаче, тази тенденция се променя през последните години във френската методическа литература, като акцентът се измества от потребностите на езиковата личност към процеса на овладяване на чуждия език и съответно целта е да се намерят начини да се оптимизира овладяването на чуждия език. Това е процес, който е подложен на стандартизация, тъй като се предполага, че въвеждането на единни стандарти води към усъвършенстване на чуждоезиковото обучение (Веселинов, 2019).