Интегрирано изучаване на английски език и предметно съдържание

Акцентът в преподаването на английски език бавно, но сигурно се измества от преподаване на общ английски език с цел пътуване, почивка и комуникация в най-общия смисъл към по-специфични цели и потребности, обвързани с професионалната кариера на обучаемите. В ерата на глобализацията вече няма граници за образованието и пазара на труда, а все повече се усеща необходимостта от усвояване на специфични знания, умения и компетентности и ако английският език за специализирани цели отговаря на потребностите на студенти и работещи, то интегрираното преподаване и изучаване на английски език и предметно съдържание (CLIL) се стреми да подготви бъдещите специалисти още на етап средно образование.

Съвременният глобализиран свят, в който се сливат различни нови политически, икономически, технологични и социални реалности провокира създаването на нови образователни политики. В този свят изучаването на чужди езици трябва да се адаптира към новата действителност. Поради тази причина английският език се е превърнал в универсален език и се използва за комуникация във всеки съвременен контекст. Възниква необходимост от развитие на употребата на английски език извън часовете по език в учебната среда. Като отговор на тази необходимост се появява интегрираното изучаване на английски език и предметно съдържание – CLIL. Този подход в методиката на чуждоезиковото обучение датира от 70-те години на 20-ти век и се развива успешно през 80-те години на същия век, но терминът CLIL се свързва с името на Дейвид Марш, който за пръв път го въвежда през 1994 година. Основата на този подход се крие в програмите за потапяне в Канада и САЩ, както и в програмите за обучение по английски език за специфични цели. Важно е да се отбележи, че CLIL се различава от потапянето, при което лингвистичните програми се прилагат  при обучение, което е в контекста на чуждия език и следователно всички учебни предмети са на чужд език. При CLIL лингвистичните програми се прилагат в контекста на родния език и само някои от учебните предмети се преподават на чужд език. CLIL е абревиатура за интегрирано изучаване на предметно съдържание и език и може да се дефинира като програма, която включва преподаване на учебни предмети като география, история, биология, химия и др. през друг език, чужд език или втори език. Според Европейската Комисия за Езиците (2013) CLIL включва преподаване на учебен предмет в средата на език, различен от този, който обичайно се използва.

Най-често използваната в изследователската литература дефиниция за CLIL е тази на Койл (Coyle, 2005), според която CLIL се определя като обобщаващ метод, при който на различните етапи/нива на обучението се включват различни модели. С цел да се урегулират педагогическите похвати при употреба на CLIL, Койл въвежда 4С-рамка (content, communication, cognition, culture). Според автора компонентът култура изпълва цялата рамка.

CLIL методологията може да се използва успешно за развитието на културно разбиране в обучаемите вместо екзерпирани пасажи в експлицитното културно преподаване. Смята се, че знанията от учебните предмети, залегнали в учебната програма, допринасят за обогатяване на собствената култура на обучаемите. В това отношение часовете по CLIL могат да се разглеждат като повишаващ интеркултурните разбирания фактор чрез прилаганата различна перспектива по широк спектър от теми, както и запознаването на обучаемите с богата гама от култури.

Преподавателите по предмет или дисциплина различна от английския език (чуждия език) изясняват терминологичната лексика в контекста на преподавания от тях материал и в тази връзка съществува необходимост да се стигне до съответната тема от учебната програма. Понякога тези обяснения могат да предшестват тематичния урок, когато са на чужд език, за да са сигурни преподавателите по език, че техните обучаеми ще са по-добре подготвени за часовете по специализиращите дисциплини. В по-широк смисъл, създаването на терминологични списъци с думи (тезауруси) чрез методиката на английския език за академични цели в рамките на преподаването на английски език като чужд език намира широко приложение в часовете по CLIL в средното и по английски за специфични цели във висшето образование.

В конвенционалното преподаване на език основните характеристики обикновено са контролираната входяща информация и упражняването на езиковите единици (Веселинов, Д., 2019). В преподаването на предмет през чужд език методиката е различна. Тъй като предметът определя езиковите нужди те трябва да се анализират в дадения урок и да се даде необходимата езикова подкрепа на обучаемите. Те ще имат нужда от помощ в областта на лексиката, когнитивните функции и уменията за учене. В по-ниските класове фокусът ще е по-скоро върху рецептивните умения на обучаемите отколкото върху продуктивните. Въпреки това, писането и говоренето са част от обучението и когато им се наложи да ги използват най-вероятно ще им е необходима помощта на преподавателя.

В езиковото обучение е важно да се насърчава и да се отделя време за продуктивните дейности писане и говорене, а не просто да се учи за езика като структура и граматика. Това означава много интерактивни часове/уроци, в които обучаваните участват в различни задачи и дейности на езика-цел. Времето за говорене на преподавателите се намалява за сметка на участието на обучаемите. В преподаването на предмет от друга страна, за обучаемите е важно да възприемат и разбират преподавания материал. Възможно е този материал да съдържа множество факти и сложна информация, които трябва да се разясняват допълнително, за да се научат. Така времето за говорене на преподавателите е повече отколкото на обучаемите. Ако се преподава предмет, който е труден за обучаемите, скучен или неприятен по някаква причина и ако в допълнение този предмет се преподава на език, който също е труден за тях, едва ли могат да се очакват големи резултати. Единственият вариант е да се балансира негативния ефект от съдържанието и езика чрез активни и интересни часове.

Безспорен факт е, че тази практика на преподаване и изучаване на съдържание по предмет през чуждия език става все по-популярна, което води до още едно предизвикателство пред някои от преподавателите. За съжаление, стремежът за въвеждане на CLIL изпреварва обучението на преподавателите, които трябва да го провеждат. Има два вида преподаватели, които са ангажирани с този тип преподаване и които имат много различни потребности – експертизата на преподавателя по език може да не е споделена от преподавателя по предмет и обратно. Първият тип са преподавателите по английски език, които са поставени в ситуация да преподават предметно съдържание през английски език. Техният проблем обикновено е предметното съдържание, но те имат предимството да могат да комуникират и да предлагат помощ на обучаемите в класната стая с по-голяма увереност. Вторият тип са преподавателите по предмети, различни от английския език, които трябва да преподават своя предмет през английски език. Тези преподаватели са наясно с преподаваната материя, но вероятно им липсва опит и увереност в две конкретни отношения: възможно е тяхното собствено ниво на владеене на английски език да не е на необходимото ниво и те да нямат опит в преподаването на информация през друг език или да помагат на обучаемите с този език, което със сигурност рефлектира върху тяхната увереност и техните способности като преподаватели; те може и да не разполагат с арсенал от интерактивни дейности, които са необходими за часовете по език. Езиковото обучение по своята същност е зависимо от интерактивната комуникация (Йорданова, М., 2021).

Акцентът в преподаването на английски език бавно, но сигурно се измества от преподаване на общ английски език с цел пътуване, почивка и комуникация в най-общия смисъл към по-специфични цели и потребности, обвързани с професионалната кариера на обучаваните (Павлов, М., 2023). В ерата на глобализацията вече няма граници за образованието и пазара на труда, а все повече се усеща необходимостта от усвояване на специфични знания, умения и компетентности (Василев, К. 2023) и ако английският език за специализирани цели отговаря на потребностите на студенти и работещи, то CLIL се стреми да подготви бъдещите специалисти още на етап средно образование. CLIL методиката добива популярност като възможен начин за решаване на проблема, с който са ангажирани учени, преподаватели и обучаеми: кой е най-добрият метод за изучаване на английски език, който да спести време, пари и усилия и на двете страни в учебния процес и чието решение така и не е намерено досега. Донякъде, що се отнася до въпроса с времето и парите, с които формалното обучение във всяка една страна се сблъсква, тези въпроси могат да се решат от методиката на CLIL.

Необходимостта да се постигнат изискванията на Европейската Комисия, известни под абревиатурата МТ+2, води до внедряването на CLIL в чуждоезиковото обучение в Европа в края на 20-ти век. CLIL може да се възприеме като едно прагматично решение, което предлага освен позитивен резултат от ученето (едновременно изучаване на език и предметно съдържание) и допълнителни социални, психологически и икономически ползи. Последвалите проучвания и изследвания в областта на езиковата педагогика довеждат до утвърждаването на CLIL като методика в чуждоезиковото обучение.

CLIL се радва на голям интерес през последните години, особено в Европа, но все повече и в други части на света. Това несъмнено е свързано с експанзията в преподаването на предметно съдържание на английски език в пилотни експериментални училища, в университети или международни училища. Това от своя страна е породено от тенденцията родителите да искат децата им да започнат да изучават английски език от ранна възраст. Много от децата днес са сравнително напреднали в общия английски език докато достигнат възрастта за гимназия и имат нужда от нещо повече от повторение на това, което вече са учили и знаят. Тези тенденции вървят рамо до рамо с възприемането на английския език като международен език за избор на кариерно развитие и не показват признаци да изчезнат в скоро време.