Учебните системи по английски език са предназначени за изучаване на езика и културата на носителите на този език в тяхното разнообразие. Те имат потенциала да осигуряват не само насоки в изучаването на езика, но и да служат за платформа за представяне на културното разнообразие и толерантност, както и да се използват за интегративна среда за постигане на интердисциплинарни знания и лингвокултурна компетентност.
Взаимовръзката и взаимната зависимост между език и култура отдавна е установена. Употребата на езика и неговата роля в концептуализацията на собствената и чужда култура е индивидуален конструкт, който заема централно място в опитите да се дефинира термина „култура“. Тъй като езикът е неделима част от културата, а тя определя не само кои сме ние, но и как виждаме другите и света около нас, изучаването на културата може да се счита за съществен инструмент в развитието на комуникативни умения, усвояването на втори/чужд език и развитието на афективна мотивация. След като език и култура са така тясно свързани преподаването им също трябва да е неразделно (Веселинов, Йорданова, Дешев, 2020).
Понякога на интегрирането на култура в обучението се гледа като на развитие на по-добро разбиране на другите, но и на своята собствена култура. Ето защо може да се смята, че развитието на културна осъзнатост може да се опише като процес в две посоки: саморефлексия (разкриване и осмисляне на собствената ни култура) и сравняване на двете култури (собствена и чужда) на базата на прилики и разлики.
Всеобщо е схващането, че въпреки увеличаващият се брой и разнообразието от налични в днешно време онлайн ресурси, учебниците си остават основен източник на информация в обучението по английски език като чужд и въпреки всичките им недостатъци очевидно ползите от тях взимат превес. Принципите и практиките при съставянето на тези учебници се базират на разбирането от страна на техните автори, че оригиналността не е най-важното им качество, тъй като в повечето случаи се наблюдава репликиране на предишни материали. Това се забелязва най-вече по отношение на темите, включени в даден учебник. В повечето случаи това са тривиални за обучаваните теми, които циркулират във всички подобни учебници на пазара. В тях откриваме сходство не само във формата, но и в методологията и съдържанието.
Най-експлоатираните теми са свързани с ежедневието или рутината, а най-често срещаните културни препратки са към САЩ и Обединеното кралство, което идва да покаже, че тези страни все още се считат за културни и лингвистични модели в обучението по английски език като чужд, а това до известна степен лишава обучаваните от възможността да усвоят лингвокултурна компетентност. В допълнение, тези учебници не са когнитивно ангажиращи и релевантни към контекста, в който се използват. Интернационалните учебни системи по английски език са несъвместими с учебните програми на регионално ниво, тъй като в тях е включено предварително подготвено съдържание, съобразено с друга контекстуална реалност. Всъщност, целта им е да задоволяват широка гама от образователни потребности, превръщайки ги в универсално средство за изучаване на английски език без оглед на конкретните условия и нужди. Именно това интернационализиране ги прави неподходящи в локален контекст. Този подход на унифициране не може да бъде приложен за специфични ситуации в обучението в конкретни региони на света или дори на една държава. Така този тип учебници дори ограничава учебните симулации, които преподавателите в конкретна страна биха искали да внедрят в обучението по английски език навсякъде по света, а „интегрирането на лингводидактологична симулация в учебния процес притежава потенциала да обогати, усъвършенства и надгради езиковите и социално-емоционалните умения и компетентности на обучаемите“ (Йорданова, Павлов, 2023:574). Интернационалните учебници е възможно да влязат в сблъсък с билингвалното обучение, когато се стигне до интегрирането на предметно съдържание в езиковото обучение, както и да възпрепятстват усвояването на ценни умения за всекидневна комуникация с носители на разнообразна култура и един общ език, които умения да подпомогнат развитието на обучаемите в кариерата, която са избрали (Василев, 2021).
За придобиването на културна, лингвокултурна и интеркултурна компетентност е необходимо да се изведат на преден план културните нюанси в комуникативните дейности в учебниците по чужд език. Учебниците по английски език имат потенциала да осигуряват не само насоки в изучаването на езика, но и да служат за платформа за представяне на културното разнообразие и толерантност, както и да се използват за интегративна среда за постигане на интердисциплинарни знания. Онези учебници, които не могат да отговорят на тези изисквания са обречени на провал по отношение на контекстуализацията и комуникативността. Учебниците по чужд език могат да оказват въздействие върху моралния аспект в обучението, затова е от съществено значение те да служат като среда за представяне на свързани културни теми и морални ценности като това да бъдеш гражданин на света и да цениш културните различия.
Доколко в един учебник са представени различни англоезични и неанглоезични страни може да се съди не само по текстовете на културната страница (Culture and English in Use, Language and Culture), но и по употребата на различни собствени имена, имена на градове, литература, фестивали и костюми в илюстративния/снимков и текстови материал в учебниците. Отчитайки факта, че учебниците по английски език са предназначени за изучаване на английски език и културата на носителите на този език не може да не се отбележи опростеният и едностранчив подход в представянето им. Субкултурите и разновидностите на езика рядко се споменават, което не води до повишаване на лингвокултурната компетентност на обучаемите, в това число и тяхната чувствителност, толерантност и гъвкавост в отношението към културните различия. Небалансираният и неподходящо представен материал в учебниците по английски език се отразява на цялостното впечатление за недостатъчно разнообразие в лингвокултурологичен аспект.
Като се има предвид глобализираната среда, в която живеем, ролята на учебниците по английски език трябва да се разглежда като съществена за представянето на културно разнообразие. Английският език като лингва франка изисква от тези, които го изучават да ценят и уважават културното разнообразие по света. Учебниците по английски език, които демонстрират културно пристрастие влияят на мирогледа на обучаваните да възприемат една или друга култура като по-висша или по-низша.
- 1. Василев, К. (2021): Актуални проблеми в обучението по новогръцки език, i-Продължаващо образование, том 16, бр. 2
2. Веселинов, Д., Йорданова, М., Дешев, А. (2020): Модел на плурилингвално обучение в мултилингвална и мултикултурна среда, Лингводидактически ракурси, УИ „Св. Климент Охридски“, стр. 395-404
3. Йорданова, М., Павлов, М. (2023): Лингводидактологически симулации в часовете по чужд език, сп. Чуждоезиково обучение, том 50, бр. 6, стр. 573-580
4. Kachru B., (1985), Standards, Codification and Sociolinguistic Realism: The English Language in the Outer Circle. In Jeremy Harmer, The Practice of English Language Teaching, Pearson Education, 2006:6-9, ISBN 0-582-40385-5