Четенето като вид речева дейност в обучението по английски език в начален етап

 

Настоящата статия представя четенето като вид речева дейност в начален етап на овладяване на английския език, като се показва неговото значение за по-нататъшно усвояване на езика, като основа за разбиране на смисъла на изучаваното учебно съдържание. Позовавайки се на пример от моята педагогическа практика с изучаване на комикс историята „The tree on the track“ за изучаване на английски език в начален етап доказвам необходимостта учениците вярно и точно да четат и разбират новите думи, словосъчетания, изречения в текста с цел осмисляне и разбиране съдържанието на целия текст. Посоченият пример показва, че в края на завършения етап учениците са овладели умението да разбират кратка несложна информация и  да извличат информация от текст написан на английски език. Показва и взаимната връзка и зависимост между изучаването на родния и чуждия език както и междупредметните връзки на изучаването на английски език с другите учебни предмети изучавани в начален етап.

 

Настоящата статия представя четенето като вид речева дейност в начален етап на овладяване на английския  език,  като се показва неговото значение за по-нататъшното усвояване на езика, като основа за разбиране на смисъла на изучаваното учебно съдържание. За преподавателската практика е важно имплементирането на съвременни методи на обучение, чрез които да се „излезе от рамките на установената учебна програма и да се даде по-голяма свобода при избора на техники за подобряване на процеса на обучение.“ (Тодоров, 2020, с. 11)

В статията  се позовавам на пример от моята учителска практика за изучаване на комикс история в рамките на два учебни часа в комбиниран урок за нови знания и упражнения на тема „The tree on the track“  от учебника Super Minds for Bulgaria for the 4^th grade (Puchta, 2019, сс. 70-71). В първият учебен час от приведеният за пример урок се припомнят героите на разглежданите в учебната система комикс истории, въвежда се темата на конкретната история в илюстрации, въвеждат се и се заучават новите думи, прослушва се новия текст, прави се проверка дали е разбран текста и едва тогава се пристъпва към четене на текста. Акцентът във втория учебен час е върху упражняване и усъвършенстване на четенето на текста, като се работи и по групи с цел четене по роли.

Четенето на английски език има все по-голямо значение не само за изучаване на този учебен предмет, но вече намира приложение и в изучаване и на другите  учебните предмети застъпени в учебната програма за съответният клас. Четенето като вид речева дейност заема определящо място в процеса на обучение по чужд език. То спомага да се овладеят останалите речеви дейности – правопис, лексика, граматика, граматическите конструкции, и др. (Рангелов, 2002, с. 95)

В края на завършения етап на обучение от учениците се очаква да извличат фактите от информация в текста и да ги интерпретират в зависимост от своите мотиви и интереси. Възприемането на прочетеното е също субективно толкова, колкото различен начин всеки по своему възприема обкръжаващата ни действителност. Затова може да се каже, че разбирането на текста става при всеки от своя гледна точка.

Като методическо понятие четенето може да се определи така: вид речева дейност за възприемане и преработка на графично зафиксирано съдържание на текстовете в смисъл. Четенето се отнася към рецептивните видове речева дейност, тъй като представлява възприемане на готов писмен текст чрез зрителния рецептор. Извличането на информацията от текста става според асоциацията форма – значение. Формата на знака по-ясно се отразява в съзнанието в сравнение със значението (Шопов, 2005, с. 42).

От гледна точка на психологията, зрителната памет е по-трайна  от слуховата и по-лесно се извлича информация: от формата към значението на това, което четем. В този процес учащият се опира на зрителното възприемане на знака, а зрителната памет запазва трайно образите на четенето успоредно с това, че може да изберем нужното за нас темпо и имаме възможност да се върне към неразбраните места в текста.

В процеса на обучение има фактори, които затрудняват четенето: големият обем езиков материал, особеностите на отделните изречения, необходимостта обучавания самостоятелно да се ориентира. В обучението по английски език най-голяма трудност при четене в началото на обучението идва от това как се пише и как се изговаря даден звук или цяла дума. Произношението е важен елемент от правилното овладяване на английския език. Една от специфичните му характеристики, особено когато се говори от носители на езика (native speakers) е така наречения глотален стоп. „Той е характерен за определени акценти на английския език като например „кокни“.“ (Тодоров, 2023) В този смисъл е важно правилното разпознаване на оригинална английска реч, и впоследствие, възпроизвеждането ѝ.

Думата в текста може да бъде възприета и разбрана, ако в дълготрайната памет на четящия се пази нейният зрителен, звуков, речедвигателен образ. Това означава, че за трайно запомняне на думите е необходимо да се използва принципа за устното изпреварване, който определя последователността при работа с новите езикови факти – да се чуе, да се изговори, да се прочете, да се напише. Такова представяне на материала осигурява използване на всички възможни анализатори – слухови, речедвигателни, зрителни. Принципът на опора на всички анализатори осигурява качествено възприемане разбиране при четене на чужд  език. Това е особено важно при изучаване на английски език (Шопов, 2008, с.141).

Урокът за изучаване на комикс историята започва със загрявка, която включва въвеждане на темата и новите думи, които предварително са написани  на дъската. Учителят чете новите думи, обяснява значението им, превежда ги. Учителят чете новите думи, учениците слушат новите думи и ги повтарят.  После учениците четат новите думи заедно на глас, след това  всеки ученик  индивидуално чете новите думи. Ако е необходимо учителят коригира произношението на някои ученици. Учениците записват новите думи в своите тетрадки.

Важен психологически компонент на процеса четене е вероятностното прогнозиране, което се проявява на две нива: смислово и словесно (вербално) равнище. Смисловото прогнозиране се състои в умението да се предвидят описаните в текста събития по заглавието на текста, от началните изречения да се досетим за разгръщане на събитията. Учителят използва илюстрациите от комикса за да въведа темата на урока и я написва на дъската The tree on the track. Учителят пуска записа на комикс историята и учениците слушат какъв е проблемът. Учителят пуска отново записа, учениците слушат и повтарят. После се прави проверка на разбирането чрез изпълнение на различни упражнения. Учителят пуска записа. Спира на всеки кадър, за да провери дали всичко е разбрано. След изпълнение на упражнения за проверка на разбирането на текста се преминава към четене и превеждане на текста. Словесното прогнозиране се свързва с умението по началните букви да се разпознае думата, по първите думи да се доседим за строежа на изречението, по първото изречение да предвидим по-нататъшния строеж на абзаца.

Друга особеност на процеса на четене е механизма на вътрешното проговаряне. При четене човек не вижда само текста, но и го изговаря наум и едновременно като че ли чува себе си отстрани. Така се осъществява взаимодействието на органите на зрението и слуха: наслагването на зрителния (графичен) образ върху слуховия предизвиква асоциативно възприемане на значението. Най-ясно вътрешното проговаряне на текста  се наблюдава при хора, които се учат да четат, при които четенето е съпроводено с шепот.

Психологическите механизми на четенето най-често се формират въз основа на опита на родния език, което оказва положително влияние в чуждоезиковия процес. Навиците за четене на чужд език и разбиране на прочетеното не могат да се формират без овладяване на техниката на четенето. Това е началния етап на процеса. Техниката на четене се свързва с  правилното озвучаване на текста, т. е.  с умението да се установят трайни звукобуквени съответствия за прогнозиране на по-нататъшното развитие на текста. За  правилното озвучаване на текста трябва да се научат правилното артикулиране на звуковете, навиците за слято произнасяне на сричките, думите, изреченията, както и правилната интонация.

Четенето започва от зрителното възприемане на графичните знаци. При запознаване с буквите от новата азбука обучаваните нямат навици за звукобуквени връзки. Затова често образите на буквите образите на буквите от родната азбука се наслагват върху новите букви. Това явление се обяснява с факта, че някои букви имат еднакво изписване, но различно произношение. В такива случаи е полезна работата за съпоставяне на букви, срички, думи. След усвояване на азбуката се преминава към четене на думи, словосъчетания и кратки изречения от две – три.

Текстът за четене най-напред се слуша на запис или се прочита от преподавателя. След повторното прослушване и четене на глас, учителят задава въпроси за съдържанието, за да провери какво е разбирането на текста. При следващо четене учащите се, заедно с преподавателя, маркират в текста ударенията в думите, смисловите отрязъци, структурните особености на текста, групират непознатата и познатата информация. При този процес едновременно се решават две задачи:

1. Концентрира се вниманието върху навиците, които осигуряват рецептивната страна на четенето.
2. Вниманието се насочва към решаване на смислови задачи с цел разбиране, осмисляне и преработка на информацията.

Във вторият учебен час учениците четат комикс историята с различна цел. В началото четат и превеждат сами цялата история в картинки, а след това класът бива разделен на групи от пет човека и  учениците четат по роли. Според Тодоров (2021, с. 274) „преводът може да постави и други проблеми, особено когато са зададени изречения със сложни граматически конструкции или с идиоматично значение.“ Тук следва да се отбележи, че учениците вече добре разбират съдържанието на историята, основната идея, а именно, че трябва да се помага на другите когато са в беда.

След този етап следва формиране на умения за зряло четене, което се характеризира с автоматизация на техническите навици като вниманието се насочва върху съдържанието и гъвкавостта при използване на различни стратегии – да преминава от един вид четене към друг, да сменя скоростта на извличане на информация. При този етап едновременно се възприема формата и съдържанието, което осигурява пълно разбиране на текста. В този случай много смислови операции протичат в съкратен вид. Четящият не само разбира и пресъздава хода на мислите на автора, но и ги сравнява, синтезира прочетеното, приема или отхвърля основната идея, трансформира собствените си мисли и заема нова гледна точка.

Именно през втория учебен час може да говорим за формиране на умения за зряло четене. В  този  учебен час аз използвам и упражнение интерактивна игра от типа ,,Мозъчна атака“ , като след текстово упражнение, с което може да започне урока и което може да съдържа въпроси относно текста на комикс историята. Урокът е удачно да завърши със съревнование за най-добро четене по роли между отделните групи.

В заключение може да се каже, че в края на начален етап на обучение по английски език учениците вече  имат формирани умения за зряло четене на английски език, умеят да разбират познати имена, думи и изрази на английски език срещани в типични ситуации от всекидневието, да  разбира кратка и несложна информация, като в повечето случаи тя е онагледена, да разбира съдържанието на кратки адаптирани и несложни съобразени с езиковите нива автентични текстове от различни жанрове съдържащи позната лексика и изучени граматични структури.