Зависимост между нивото на тревожност и готовността за училище

Доста актуален е проблемът за готовността на децата за обучение от училищен тип. Много често преди да постъпят в училище децата изразяват чувства на тревога от предстоящата промяна. Преживяванията на тревога и страх са неотделима част от човешкото съществуване. Предполага се, че те са се появили и развили в процеса на онтогенезата като психичен механизъм за справяне с опасността, необходим като предупреждение и подтик за взимане на съответни мерки. Те са познати в детството и  юношеството  като нормална реакция спрямо характерните за израстването, понякога много интензивни, промени, засягащи както тялото и изграждащата се личност, така и отношенията на детето с обкръжението.

Б. Иванова посочва два генерални подхода, използвани при интерпретацията на проблема за подготовката на децата за обучение от училищен тип. Първият подход разглежда общата подготовка, която обезпечава висока степен на физическо, умствено, личностно, социално, нравствено, емоционално и волево развитие. Вторият подход е свързан със специалната подготовка, предполагаща усвояване на знания и умения, необходими за определени учебни дисциплини, които се изучават в началното училище. Диференцирането на тези два подхода не означава, че те се противопоставят един на друг. Напротив, те съществуват в единство и взаимодействие. Специалната подготовка сама по себе си не е достатъчна — тя произтича от и същевременно рефлектира върху общата. Подготовката за училище се състои не толкова в обучението на децата в специални знания и умения, колкото в развитието на техните умствени способности и познавателни интереси, във формирането на умения за наблюдение, анализиране, сравняване, обобщаване и правене на умозаключения (Иванова 1997).

Могат да се очертаят три основни направления при общата психологическа подготовка на детето за системно обучение в училище:

• първото се отнася до достигане на достатъчно висока степен на развитие на мотивационната сфера и самооценката;
• второто засяга формиране на предпоставки за учебна дейност;
• третото направление е свързано с развитие на психичните функции (възприятие, внимание, памет, мислене, въображение).

 

Общата психологическа подготовка се осъществява във всички режимни моменти от престоя на подрастващите в подготвителната група/клас. Реализира се в общуването между педагога и децата, в свободната самостоятелна или групова дейност, както и посредством специални задачи, упражнения и игри, провеждани по време на обучаващите ситуации.  Авторката споделя опита от своята работа с деца, у които не е сформирана училищна готовност. В нейната методическа система подрастващите, у които липсва мотивация за учебна дейност биват въвеждани в ситуация, където дейността им е подчинена не на учебна задача, а на игрова цел. При този подход първоначално детето учи нещо, контролира се, подчинява се на изискванията на възрастния, за да победи в играта. Обаче настъпва момент, когато изпълнявайки заданието, детето се интересува не само от победата, а се радва на самия факт на решаване на задачата, защото това го издига в собствените му очи. Постепенно у играещите се изменя самооценката, те престават да смятат себе си за неспособни на нищо. Появява се интерес да изпробват своите възможности в нови видове дейности и да ги усвоят. Така в недрата на игровата мотивация се ражда учебната. При развитие на мотивационната сфера не трябва да се допуска хронически неуспех у детето, тъй като то може задълго да загуби интерес към ученето. В случай на загуба е необходимо да се изрази одобрение за усилията му и увереност, че следващият път ще сполучи. Заедно с това следва да се направи анализ на грешките. Това постепенно приучава детето само да анализира, оценява и контролира своята работа (Гуткина 2000).

Е. Сапогова препоръчва в обучаващите ситуации да се разшири темата „Училище”, като се обясни на децата защо трябва да се учат там, по какво училището се различава от детската градина, да се поощряват малките да рисуват и съставят разкази по темите „Какво правят децата в училище”, „На урок”, „Училищно междучасие”, да се организират викторини от типа „Кой знае повече за училище” (Сапогова 1985). Подходящи за обсъждане са въпросите: „Как се обръщат децата към учителката/учителя?“, „ Как да показват, че искат да кажат или попитат нещо?”, „Какво е това урок?“, „ Как се разбира, че е започнал урокът?”, „Какво е междучасие? За какво е необходимо то?”, „Как се казват масите, на които пишат учениците?”, „Какво е оценка?“, „ Кои оценки са хубави и кои – лоши?”, „Какво е училищен дневник?”, „Какво е ваканция?”. Комплексната работа в посочените направления ще помогне за формиране на съдържателни представи за училището и положително отношение към ролята на ученика.

Формиране на предпоставки за учебна дейност

Дейността на детето приема форма на учебна дейност тогава, когато придобиването на знания стане осъзната цел на неговата активност, когато то започне да разбира, че изпълнява едни или други действия, за да научи нещо ново (Лаврентьева 2007). Учебната дейност се развива в процеса на своето осъществяване, т.е. в училище. В подготвителната група/клас се формират нейни предпоставки. Съгласно М. Лаврентиева приемането на учебната задача включва в себе си два момента: желание да се изпълни задачата (т.е приемане, личностен аспект) и разбиране на задачата – какво трябва да се прави и какво следва да се получи в резултат от изпълнението (когнитивен аспект).

Поставяйки задача пред децата, педагогът трябва точно да обозначи:

1. какво да се прави (постановка на целта);
2. как да се извърши (задава способа на действие);
3. какво трябва да се получи (определя параметрите на резултата).

След като задачата е изпълнена, задължително заедно с детето се определя дали резултатът съответства на зададения еталон, използвани ли са правилните способи, да се даде обща оценка на работата (Лаврентьева  2003).

Развитие на уменията за планиране

За да се справят с по-сложни учебни задачи, децата трябва да умеят да планират дейността си – към каква цел се стремят, какви материали и средства са им необходими, в каква последователност е нужно да работят. Според Л. Тимофеева е подходящо подрастващите да се научат да съставят планове. Първоначално с помощта на педагога групата изготвя план. Той трябва да е нагледен и схематично да фиксира основните моменти от дейността. Това помага на децата да съхранят в съзнанието си замисъла, да помнят целта, да разбират значението на отделните действия, да възстановят хода на дейността.

За развитие на уменията за планиране може да се предложи на малките да разкажат за предстоящата дейност. Предлагат се комбинации от въпроси: „С какво ще започнеш работа?”, „Кое е най-важно на този етап на работа?” (скорост на изпълнение, точност, съответствие на инструкцията, красота), „Как ще действаш? Разкажи подред.”, „Как би искал да изглежда резултатът?”, „Към какво ще се стремиш?”, „Какво ще ти помогне в работата?” (Тимофеева  2009).

Развитие на уменията за контрол и самоконтрол

Развитието на уменията за контрол и самоконтрол се осъществява особено резултатно, ако за целта се използват настолни игри с правила, при които е налице единоборство между двама или повече участници (отбори). Известно е, че децата спазват изискванията на педагога под неговия непосредствен контрол, но в своята самостоятелна дейност те не удържат правилото дълго време и преминават към непроизволни действия. От друга страна, малките съумяват да адресират изискванията към поведението в играта, когато техният партньор-противник нарушава правилата. Така, играейки в името на победата, децата първоначално регулират поведението си под натиска на съиграчите си и постепенно се осъществяват преход от взаимен контрол към самоконтрол.

Реализирането на контрол и самоконтрол от страна на децата се облекчава, ако правилото, на което те трябва да подчинят поведението си, е обозначено с визуален знак. Пример за това е въвеждането на обичая „Говорещият камък”. Известно е, че в детската градина често се случва всички да говорят едновременно, без да се изчакват и изслушват. За да им помогне да свикнат да се редуват, педагогът може да им предложим да изпълнят една интересна традиция, практикувана от коренните жители на Америка – „Говорещият камък”. Говорещият камък дава право на този, който го държи в ръката си, да се изкаже, а останалите трябва да го слушат. Всеки, който иска да вземе думата, чака реда си, докато камъкът стигне до него. Тази техника помага на децата да се научат да уважават говорещия, да се изчакват и изслушват.

Развитие на психичните функции

В познавателната дейност психичните функции участват в една глобална панорама. Това означава, че за справянето с даден проблем или задача детето използва и възприятието и извлича информация от паметта, като я преобразува с помощта на мисленето и въображението. Все пак представените по-долу задачи, упражнения и игри са систематизирани въз основа на разбирането, че в дадена дейност може по-ярко да се откроява участието на една или друга психична функция. Голяма част от предложените активности имат универсална структура, която може да „поеме” в себе си разнообразно образователно съдържание. Например в упражненията за развитие на зрителната памет децата могат да запомнят пространственото разположение или броя на цифри, букви, предмети от бита, животни и т.н. Това позволява задачите и игрите да се включват в обучаващи ситуации по различните образователни направления, като се обвържат с изучаваните теми.

Развитие на възприятието

За развитие на зрителното възприятие могат да се използват: лабиринти; търсене на разлики в детайлите между почти еднакви предмети или картини; намиране на еднакви предмети сред множество подобни.

Периодът между шестата и седмата година поставя началото на коренна промяна в живота на детето. От този момент нататък започва нов интензивен етап във физическото и интелектуалното му развитие, като същевременно се усъвършенстват вече придобитите навици и се формират нови, по-сложни умения за общуване и поведение.Поради това систематичното обучение на децата започва с постъпването в първи клас.

Тръгването на училище за първи път е значително голяма стъпка в живота на едно

детето. Голяма промяна за детето е преминаването от детската градина към тази в училище.  Най-големите премеждия, с които се сблъскват децата още на първия учебен ден, са изискванията към тях. На детето е необходимо време, за да опознае обстановката, учителите и другите деца. За да се изгради доверие за него, е необходимо влизането в спокойна, не напрегната обстановка. Особено през първите дни спокойствието и чувството за безопасност са от голямо значение.Създадената веднъж подходяща атмосфера в класа спомага за облекчение прехода между детската градина и училището на детето. Според психолога Евелина Лафчийска детето минава през няколко етапа от детството до първия учебен ден. Вниманието от страна на родителите до тръгването му на детска градина или училище е насочено само към него. Когато влезе обаче там, става едно от многото и има нужда от подкрепата на родителите, учителите,  така че да се сработи добре с останалите деца. Евелина Лафчийска е категорична, че в детските представи градината е много по-уютно място, с по-малки стаи и повече шарени места. За сметка на това големината на училищните сгради понякога плаши малчуганите. На първия учебен ден има много деца, родители, учители, всички събрани в двора, с голяма тържественост, но и голям стрес за първокласника.

Децата трябва да бъдат предразположени за това какво ги очаква в училище, трябва да им бъдат говорени позитивни неща. Когато се представи на детето, че му предстои нещо хубаво, тревожността му е по-малка. Тогава този процес ще бъде по-лек, защото детето вече ще има формирани очаквания.