Двигателната активност в предучилищна възраст – основен фактор за хармонично развитие на детето и здравословен начин на живот

В статията се разглежда двигателната активност в предучилищна възраст, влиянието на двигателната активност навлизането на научно-техническия прогрес и превенции за хармонично развитие на детето и здравословен начин на живот.

През първите пет–седем години от живота на човека се поставят основите на неговото здраве, дълголетие и цялостната му двигателна подготовка. Затова изключително важно е правилното осъществяване на физическото развитие именно в тази възраст, което ще позволи на организма на малкото дете да набере сили и да осъществи в бъдеще пълноценно цялостното си развитие.

Терминът „двигателна активност“ означава съвкупността от всички движения, които извършва човек за определено време: час, денонощие, седмица и  т.н.  Ежедневно изпълняваните многобройни най-разнообразни движения въздействат силно върху състоянието на човека. Техният обем и интензивност повлияват обмяната на веществата в организма. Ето защо двигателната дейност представлява биологически  необходима потребност както за нормалното функциониране на организма и на неговите системи, така и за стимулиране на общото му развитие и здраве (Попов, Михайлова, Глушкова  1990: 117–118).

Редица изследвания практически доказват установеното неблагоприятно въздействие на неправилния режим върху здравето и дееспособността на децата. Постепенно отслабват приспособителните възможности на сърцето и кръвоносните съдове, намалява белодробната жизнена вместимост, мускулният тонус и др. Като подалечна последица са по-голямата податливост към простудни заболявания, язвена болест, хипертония, диабет, неврози – заболявания, които миналия век са били приоритет на възрастните, а сега тяхната възрастово граница е силно снижена (Рачев, Маргаритов  1995).

Според СЗО (Световната здравна организация) здравето представлява състояние на физическо, психическо и социално благополучие (фиг. 1). В този смисъл се диференцират видове и нива на здравословно състояние, което предопределя възможността за профилактични и превантивни мерки и дейности, насочени към постигане по-високи нива на здраве, съхраняване на здравето и постигане по-добро качество на живот при всеки човек, а не само в случаите на отсъствие на болестен процес (Паскалева 2012).

 

Още в предучилищна възраст детето трябва да се научи да оценява здравето като благополучие, да може да играе и да се храни, да обича и мисли, да общува.

 През последните две–три десетилетия, с навлизане на научно-техническия прогрес, електрификацията, прекомерното използване на транспортни средства, телевизия, компютри, се наблюдава намаляване на двигателната активност на подрастващите. Всички изброени фактори откъсват човека от физически усилия и той прекарва по-голяма част от времето си в двигателна пасивност.

Ограничаването на децата в реализиране на потребността от движение поражда напрежение, лошо настроение, агресивност, умствена и психическа затормозеност. Вследствие на това у тях се наблюдава редица съществени разстройства в опорно-двигателния апарат, сърдечно-съдовата система, процесите на обмяната, нарушаване на телесната стойка, плоскостъпие и др. (Панайотова  1998).

Нарастващият прогрес на обществото поражда неблагоприятни фактори, влияещи на жизнената среда и организма на човек. Интелектуалното напрежение стана водещо в трудовото ежедневие. Намалената двигателна активност характеризира целия начин на живот на съвременното общество.

Съвременният начин на живот и осезателно намалената двигателна активност са фактори до голяма степен, провокиращи и обуславящи неправилната стойка и гръбначните изкривявания.

На база на двигателната активност се формира активно и опорно-двигателния апарат. В световен мащаб все по-усилено се търсят пътища за намаляване и ограничаване на нарастващата тенденция за преодоляване на обездвижения начин на живот особено сред децата и подрастващите.

През последните години се забелязват тенденции към засилваща се хипокинезия и хиподинамия на децата още от предучилищна възраст. Естествена последица от този факт е снижаване нивото на тяхното функционално състояние и физическата им дееспособност.

Съвременната наука за човека категорично доказва, че едно от най-могъщите средства за предпазване от заболяване, за увеличаване съпротивителните сили на детския организъм и за повишаване на физическата и психическата работоспособност е активната двигателна дейност. Двигателната дейност в детската градина има важно значение за разширяване границите на адаптация на личността към постоянно изменящите се условия на живот. Тя се превръща в основен фактор за хармонично развитие на детето и здравословен начин на живот.

Съществен фактор за нормалното развитие на децата са физическите упражнения, които трябва да са избрани така, че да стимулират развитието на целия организъм, а за да бъдат те очаквани и желани от децата, трябва да се вплитат в подходящи игри и занимания (Игнатова  2019).

Двигателно-сетивната активност на детето има физиологично, психическо и социално-педагогическо значение за неговото цялостно развитие. Класици на педагогическата мисъл като Ж.-Ж. Русо, П. Ф. Лесгафт  и др., като излагат становищата си за физическото възпитание на децата от предучилищна възраст, изтъкват двигателно-сетивното и общоразвиващото му значение.

Ж.-Ж. Русо например подчертава, че възпитанието от 2 до 12 години трябва да бъде посветено на сетивните органи, които той смята, че са най-важните предпоставки за умственото развитие. Необходимо условие за решаването на това развитие според него е физическото възпитание в този период. Известна е мисълта му: „За да направите детето умно, направете го силно и здраво. Нека то да работи, да действа, да бяга, да вика, нека то се намира в постоянно движение“.

Двигателно-сетивната активност в условията на детската градина създава условия за постигането на четири групи задачи. Комплексното им осъществяване е необходимо за цялостното им въздействие върху развитието на детето, за придобиване на знания за жизнено важните функции на неговия организъм и някои от частите му. Чрез тази активност се постига функционално натоварване, което осигурява доброто здравословно състояние, физическото развитие и дееспособността на детето.

Първата група задачи се отнася до:

• структурно изграждане и развитие на костната система и ставносвързочния апарат;
• развитие и усъвършенстване на мускулната система;
• активизиране на функциите на сърдечно-съдовата система;
• развитие и тонизиране на дихателната система;
• подобряване на функциите на централната нервна система;
• регулиране на функциите на храносмилателната система.

 

В резултат на правилното функционално натоварване на детето и вследствие на активната двигателна дейност в детската градина се повишава готовността му за пълноценна физическа и умствена работоспособност.

Втората група задачи е тясно свързана със знанията на детския учител за:

• строежа на човешкия организъм и неговите части;
• посоките на движещото се тяло и частите му;
• възможностите за функционално натоварване на организма;
• двигателни умения и навици;
• социалните придобивки на човека от изпълнението на целенасочена двигателна активност;
• специално съдържание на различни видове спортни дисциплини;
• формиране на способности чрез усъвършенстване на сензориката в целенасочено създадена двигателно-сетивни ситуации;
• активизиране на оперативното мислене при проблемна и конфликтна игрова дейност; активизиране на познавателните психични процеси на подвижни; развиване на двигателните представи и паметта, въображението, както и качествата на вниманието.

 

Третата група задачи са свързани със създаването на условия за изграждане на нравствено съзнание и ценни морално-волеви черти на характера.

Четвъртата група задачи е свързана с осъществяване на връзка и взаимодействие на двигателно-сетивната активност с музикално-творческата, изобразително-творческата и познавателната активност.

В условията на активната си двигателна дейност детето получава от учителя възможност за съзнателна и самостоятелна оценка на предпочитанията си, което е свързано с физическия му и интелектуален растеж, със самочувствието и здравето му. Известно е например, че всички подвижни игри, изпълнявани под въздействието природните дадености (слънце, вода, сняг и др.), са наситени със ситуации, които изискват и съответни сложни реакции. В груповото им изпълнение при взаимодействие със заобикалящите го детето трябва да получи възможност да прояви бързината и силата си, ловкостта и смелостта, гъвкавостта и равновесието и др.

Двигателно-сетивната активност в детската градина благоприятства проявата на интелектуалните качества и работоспособността на децата, познавателните психични процес, нравствено-волевите форми на поведение, волевото усилие, естетическото отношение към извършваната дейност и естетически вкус, трудовите ценности и др. Специално внимание може да се отдели на двигателната дейност, чрез която децата усвояват специални знания за физическата култура и спорт, както и терминологията на строевите, приложните, общоразвиващите и спортно-подготвителните упражнения и игри, съоръжения, уреди и пособия (Витанова  1994).

Днес двигателната активност съвсем не е само изразходване на физическа енергия, показ и демонстрация на мускули и сила. Двигателната активност е начин на живот, на мислене, на светоглед, начин на общуване и взаимодействие с околния свят, начин на себепоказване и себеутвърждаване по формулата „Аз“+„Аз и другите“ = „Ние“.

Намаляване на двигателната дейност, намалената физическа дееспособност, нервно-психическите разстройства, хипертониите, затлъстяването, стреса, агресията и нерационалното хранене са едни от глобалните проблеми на века. За най-голямо съжаление те засягат децата от най-ранна детска възраст (Игнатова  2019).

Множество проучвания показват, че процента на деца с неправилна стойка и гръбначни изкривявания в детска и начална училищна възраст се увеличават значително. Неправилната стойка при подрастващите, ако не се коригира навреме, се превръща в обичайна стойка при формиран възрастен организъм. Неспазването на правилната поза води не само до умора на организма, но и до гръбначни изкривявания и загуба на активна корекция, необходима за изграждане на правилно телодържане при седеж, ходене и стоеж (Игнатова  2019: 13-16).

Познаването на закономерностите във физическото развитите в тази възраст и тяхното ефективно използване заема приоритетно място в работата по физическо възпитание в детската градина. Добре организираното физическо възпитание способства за формиране на правилно телосложение, за профилактика на заболяванията, за подобряване на дейността на вътрешните органи и системи в детския организъм.

От друга страна трябва да се вземе в предвид обстоятелството, че в ранна детска възраст преобладават движенията с безусловно-рефлекторен характер и затова трудно биха могли да се прилагат рутинни изправителни упражнения. Следователно упражненията трябва да имат забавен и занимателен характер и в същото време да предизвикват положителен ефект, така че под формата на занимателни игри да бъдат приложени максимално ефективно с оглед повлияване и постигане на положителни резултати посредством специалния комплекс от упражнения (Игнатова, Костов  2017: 201–206).

Необходима е целенасочена, продължителна, системна дейност, стройна организация, обединяваща усилията на всички имащи отношение към грижата за здравето на подрастващите, за осигуряване на подходящи условия за правилното им правилното им физическо развитие и повишаване на физическата им дееспособност (Игнатова 2016: 213–218).

Темата за двигателните упражнения с изправителен характер за развитие на физически качества при работа с деца в предучилищна възраст е доста актуална. Профилактиката на гръбначните изкривявания при децата трябва да започне още в детските градини и училищата посредством обучение в правилно телодържане и специални двигателни навици. Съвременният начин на живот и осезателно намалената двигателна активност са фактори, до голяма степен провокиращи и обуславящи неправилната стойка и гръбначните изкривявания. Гръбначният стълб се управлява от нервно-мускулната система, като първостепенна задача за укрепването му е засилване на мускулатурата и костно-лигаментарния апарат. Мускулатурата на децата в тази възраст е много по-слабо развита, което води до по-бързо настъпване на мускулна умора и е предпоставка за деформации на гръдния кош и изкривявания на гръбначния стълб. Това налага да се подобри функционалния капацитет на мускулите, което предполага изграждане на правилна стойка и хармонично развито телосложение при децата.

Повишаващите се изисквания към интелектуалното развитие на децата, води до умствено пренапрежение и като следствие до пренатоварване на неукрепналата детска нервна система. Първите седем години са период на усвояване и формиране на правила и норми на поведение. Общо-физическото развитие е основополагащо за здравето и двигателната подготовка на децата (по Игнатова 2019: 140–155).

Двигателно-сетивното развитие на детската личност стимулира и другите страни от нейното общо развитие – познавателната, емоционалната, интелектуалната, художествено-творческата, здравната. Развитие на двигателните качества е свързано и с развитието на редица психични показатели. Един от важните психични показатели, свързан с кондиционните и координационните способности на детето, е вниманието (Додова  2001).

Редица изследвания на Д. Игнатова доказват потребността на човешкия организъм от активна двигателна дейност, която в съчетание с естествените сили на природата и хигиенните фактори, оказва положително въздействие върху цялостното развитие на човека. В процеса на изграждане у детето на положително отношение към физическите упражнения, спорта и туризма, спазването на лични и обществени хигиенни норми, то се предпазва от заболяване и се подготвя неговото дълголетие. Двигателната дейност в детската градина има важно значение за разширяване границите на адаптация на личността към постоянно изменящите се условия на живот. Тя се превръща в основен фактор за хармонично развитие на детето и здравословен начин на живот (Игнатова  2019: 73–82).