В условията на непрекъснато развиващото се високотехнологично общество е от съществено значение преподаването на новото учебно съдържание да е в унисон с нуждите на учениците и съвременния свят. В статията се разглеждат видовете педагогическа диагностика и най-често прилаганите от педагогическите специалисти диагностични методи за установяване на нивото на знанията и уменията на учениците, които намират все по-широко приложение при поднасянето на новото учебно съдържание и адаптирането му към нуждите и възможностите на обучаваните от различните етапи и степени на образование съобразно изискванията на глобализиращия се свят. Диагностичната процедура може да се провежда като част от емпирично педагогическо изследване или да бъде самостоятелно такова, което преследва цел за установяване състоянието на определен обект или негови характеристики на даден етап от протичането на учебно-възпитателния процес.
- Видове педагогическа диагностика
Предварителният анализ е насочен към идентифициране на нивото на развитие, оценка на уменията на учениците. Такава диагностика се провежда в началото на учебната година с цел идентифициране на знанията за основните елементи на курса, свързани с новосъздадените обучителни екипи. Въз основа на резултатите от предварителния изпит учителят планира предстоящата работа, избира методи на преподаване.
Учителят провежда текущата диагностика в ежедневната си работа. Тя позволява навременна оценка на нивото на обучение на учениците, дава възможност да се реагира бързо на дадена ситуация и да се изберат иновативни форми на дейност.
Резултатите от прилаганите различни видове контролна дейност дават информация за пълнотата на прилагането на ДОС.
От гледна точка на броя и естеството на въпросите се разграничават фронтална, индивидуална, комбинирана и групова диагноза.
Фронталната предполага, че учителят задава въпроси, които позволяват да се провери определен обем на материала. Учителят поставя въпроси, целият клас участва в обсъждането им. Тази форма на работа е подходяща за проверка на домашната работа, за определяне на новия учебен материал.
Индивидуалната диагностика има за цел да тества уменията, знанията и уменията на отделните ученици. В своя клас учителят отчита осъзнаването, задълбочеността, логиката на отговора, способността да преработва теоретичния материал, да използва знанието в конкретни ситуации.
Комбинираната форма се състои в комбинация с групови, индивидуални, челни форми на диагностика. Особеността на тази проверка е, че в кратък период от време учителят има време да провери уменията и способностите на голям брой ученици.
- Диагностична процедура
Педагогическата диагностика в емпиричните педагогически изследвания се реализира чрез диагностична процедура. Тя включва създаването и използване на диагностични методи и средства за оценка на състоянието и последващо оптимизиране на педагогическия процес. Тя има 3 съставни части: анамнеза, диагноза и прогноза.
Диагностични процедури според отношението им към целите и критериите, свързани с тях
Според този показател се различават два типа диагностични процедури (Бижков 1988):
- Емпирично-нормативна диагностика. На базата на резултатите от изследването се извежда норма, след което следва съпоставка на индивидуалното постижение с нормата. Така са построени голям брой от психо-диагностичните тестове, както и по-ранните и елементарни дидактически тестове.
- Критериално-ориентирана диагностика. Основата на оценката са централно зададени норми и изисквания (стандарти, програми). Те служат за съпоставка с индивидуалното постижение.
Диагностични процедури според отношението измерение–конструкт. Според Г.С. Батигин има три такива диагностични процедури:
- Първият тип отразява степента на припокриване между нормативно определени списъци от знания, умения, дейности и т.п. (стандарти) и индивидуалните показатели на изследваните лица (Славчев 2015: 66).
- Вторият тип отразява вероятностните характеристики в развитието на индивида или групата и се осъществява с батерия инструменти. Те представляват последователни тестове или анкети.
- Третият тип предполага концептуализация на някои синдроми (устойчиви комплекси или групи променливи).
Диагностични процедури според броя на измерванията. Могат да се определят два вида (Ганчев 2014):
- Да се установи състоянието на изследвания обект в конкретен момент (еднократно измерване);
- Да се регистрират последователно настъпилите в обекта промени (множествено измерване).Събраните чрез диагностика данни показват моментното състояние на педагогическото явление. По този начин се установява необходимостта от коригиране.
Например, еднократното измерване показва състоянието на изследвания обект в момента на провеждане на измерването, а множественото позволява да се откроят и тенденции в развитието му. Изследването може да е теоритично и емпирично.