ДИДАКТИЧЕСКАТА ИГРА В ПРОЦЕСА НА ОБУЧЕНИЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В УСЛОВИЯ НА БИЛИНГВИЗЪМ

Дидактическата  игра е основен метод за структуриране на детския опит и предаване на знания. Необходимост за стимулиране на умствените усилия, което изисква внимание и мобилизиране на мисленето и въображението в учебния процес. В статията е разгледана същността на дидактическата игра като основен фактор в процеса на обучение по български език.

Дидактическите игри служат като безценен инструмент за стимулиране на умствената дейност на децата, подобряване на техните познавателни процеси и предизвикване на задълбочен интерес към ученето. В рамките на завладяващата рамка на тези игри децата са нетърпеливи да се справят със значителни предизвикателства, усъвършенствайки своята устойчивост и развивайки своите таланти и способности. Този подход не само внася вълнение в образователното съдържание, но също така насърчава позитивна и радостна учебна атмосфера, правейки образователното пътуване по-достъпно и приятно.

Повишаването на ангажираността на учениците в изучаването на български език представлява многостранно предизвикателство. Наблюденията показват, че уроците по български често са по-малко предпочитани сред по-малките ученици, характеризиращи се с монотонни и повтарящи се дейности. Значителна част от времето в клас е посветена на рутинни упражнения. Липсата на интересни и завладяващи елементи  може да намали интереса на децата към предмета. Ако тази тенденция се запази, българският език може да започне да се възприема като досаден и невдъхновяващ, насърчавайки нежелание, което може да доведе до неграмотност.

Възобновяването на ентусиазма на учениците за изучаване на българския език обаче е постижимо чрез стратегическо включване на увлекателни дидактически материали. Тези ресурси могат да насърчат положителна и емоционално заредена атмосфера в класната стая, да подобрят отношението на учениците към тяхната работа, да повишат общата продуктивност и да предложат разнообразни методи за усвояване на образователното съдържание. Внедряването на дидактически игри не само повишава интереса към предмета, но и подобрява резултатите от ученето и затвърждаването на знанията. Игрите превръщат учебния процес в приятно и стимулиращо изживяване, като насърчават учениците да се справят с предизвикателствата, да усъвършенстват уменията си и да самооценяват своите способности и постижения. Този метод опростява придобиването на знания, като безпроблемно интегрира езиковите умения и насърчава тяхното практическо приложение в комуникацията. Признавайки българския език като съд на духовни, морални и културни ценности, интегрирането на дидактичните игри в уроците култивира любов към предмета и оценяване на неговата значимост. Овладяването на лингвистичния анализ, класификацията и адаптирането на речта към комуникативните нужди става по-достъпно и ангажиращо чрез дейности, базирани на игри.

Те играят решаваща роля в развитието и контролирането на умствените процеси като внимание и памет. Освен това задачите, представени в тези игри, насърчават креативността, бързото и иновативно мислене на децата. Много от тях изискват способността да се формулират твърдения, да се разсъждава и да се правят заключения, като се изискват не само когнитивни, но и волеви усилия като организация, постоянство и способност за придържане към правилата на играта и следване целите на екипа пред индивидуалните интереси.

Прилагането на дидактически игри в изучаването на български език има няколко предимства:

1. Правят учебния процес по-приятен, като по този начин поддържат интереса и мотивацията на децата.
2. Фокусирани върху различни аспекти на езиковото обучение, включително лексика, граматика, произношение и умения за слушане, дидактичните игри предлагат цялостен подход към усвояването на езика.
3. Като изискват говорене, слушане и съвместни усилия, тези игри значително подобряват уменията за комуникация и социално взаимодействие.

Игрово-познавателната ситуация е метод, при който преподавателят симулира специфичен контекст за учениците, като ги запознава със съответните игри и материали. Този подход насочва тяхната интелектуална ангажираност, предизвиквайки динамична емоционална реакция към предмета и образователните дейности. Освен това обогатява базата от знания на децата, като поддържа и засилва мотивацията им да учат (Сотирова 2023).

Значими изследвания на видни учени в ранното детско образование, като Л. С. Виготски, А. Н. Леонтиев, Д. Б .Епконин, А. Вапон, Ж. Пиаже и др. подчертават присъщата и развиваща стойност на играта. Тези изследвания извеждат ролята на играта за стимулиране на ангажираността на децата поради нейните различни характеристики (Георгиева, Недялкова  2001):

• играта е доброволна, спонтанна и непринудена;
• по своята същност е интерактивна;
• увлича и заинтригува децата, задържа интереса им;
• играта е с отворен край, позволява множество правилни и потенциални отговори и насърчава въображението, изразителността, креативността и нестандартното мислене.

 

Дидактическите игри са основен метод за структуриране на детския опит и предаване на знания, които децата усвояват безпроблемно и трайно чрез игра, следователно тяхното значение за когнитивното развитие е огромно. Поставяйки специфични когнитивни предизвикателства, дидактическите игри стимулират умствените усилия, което изисква фокусирано внимание и мобилизиране на мисленето, въображението и др.

За разлика от сюжетно-ролевите игри, които са по-отворени и свободни,  игрите имат определена структура, съдържание и набор от правила, които насочват децата към постигане на конкретни образователни цели. Дидактическите игри улесняват свързването на различни явления и подпомагат организирането на знанията.

Тя е изградена върху знанията, които децата вече притежават и се състои от няколко ключови елемента: съдържание, дидактическа задача, правила и игрови действия. Съдържанието на играта е създадено по такъв начин, че  директно да подпомага изпълнението на образователната цел. Задачата, която е в центъра на една дидактическа игра, е разнообразна по своята същност, черпейки от сферата на работата, начина на живот и природния свят. Действията в играта, ръководени от нейните правила, са насочени към изпълнение на тази образователна задача.

Природата и рамката на дидактическите игри отразяват отблизо образователния процес, подчертавайки убеждението, че такива игри заслужават централна роля в образователните усилия и дейностите в класната стая. Тяхната интеграция трябва да надхвърля простото разширяване на обучението, като вместо това те трябва систематично да се използват за постигане и подобряване на образователните резултати.

Включени в образователната сфера,  игрите  разпалват въображението на детето, стимулират активното мислене и насочват тази познавателна дейност към придобиване на знания, като същевременно създават чувство на радост (Дечев 2015).  Стратегията, която стои в основата на използването на дидактически игри в обучението на ученици в началното училище е насочена към няколко критични цели:

• ангажиране на вниманието на всеки ученик по време на уроците;
• провокиране на интерес към учебните задачи;
• подготовка на учениците за образователни предизвикателства, като същевременно облекчава свързания стрес;
• приспособяване на учебния опит, за да отговори на индивидуалните нужди и подхранване на потенциала на всяко дете за растеж.

 

Основните компоненти, които съставляват всяка  игра, включват дидактическа задача, концепция на играта, когнитивно съдържание, игрово действие и правила. Тези елементи формират нейната стабилна структура, превръщайки ги  в ефективен метод и форма на обучение за усвояване на българския език.

Те са особено подходящи за прилагане в часовете по български език, когато в класа учат и деца билингви. Това е така, защото чрез тях се насърчава приобщаваща, динамична и ефективна учебна среда, която се грижи за разнообразните нужди на учениците, включително тези, които владеят два езика.

Дидактичните игри осигуряват приобщаваща учебна среда, която насърчава участието на всички ученици, независимо от тяхното ниво на владеене на езика. Игрите могат да бъдат проектирани така, че да изискват различни нива на използване на езика, което позволява на двуезичните деца да участват в тях и да ги правят по-интересни заедно с техните връстници, чийто български език е майчин. Това приобщаване насърчава чувството за принадлежност и равенство в класната стая.

За децата билингви изучаването на български в структурирана, формална среда е предизвикателство.  Игрите имитират процеса на усвояване на естествен език, при който ученето се осъществява чрез взаимодействие, повторение и подсказки.

Този подход е по-съобразен с начина, по който децата билингви са усвоили първия си език, което го прави ефективен метод за изучаване на втори език.

Игрите по своята същност са ангажиращи и могат да превърнат ученето в забавна и приятна дейност. Тази повишена ангажираност е от решаващо значение за децата билингви, които може да се почувстват претоварени или по-малко мотивирани от традиционните методи на обучение. Като правят изучаването на български език забавно, дидактичните игри могат да повишат мотивацията и ентусиазма сред двуезичните ученици.

Много дидактически игри включват визуални елементи и предоставят контекст за използване на езика, което е особено полезно за обучаемия, които по-добре се ориентират, чрез визуално представяне и допълнителни контекстуални знаци. По този начин се улеснява разбирането и комуникацията.

Изучаването на български език в класната стая може да предизвика безпокойство за двуезичните деца, които може да се страхуват да не направят грешки или да не могат да бъдат в крак с връстниците си. Неформалният и игрови характер на дидактичните игри намалява безпокойството и създава безопасно пространство за учениците да експериментират с езика, да правят грешки и да се учат от тях без страх от осъждане.

Дидактичните игри могат лесно да бъдат адаптирани, за да приспособят различни стилове на учене и нива на владеене на езика. Тази гъвкавост позволява на учителите да се погрижат за индивидуалните нужди на децата, като им предоставят предизвикателства, които са подходящи за тяхното ниво на владеене на български език и гарантират, че те остават ангажирани и подкрепяни в своето образование.

Игрите често изискват учениците да си взаимодействат, да общуват и да си сътрудничат помежду си. За децата билингви това предоставя ценна възможност да използват български език в социалните взаимодействия, да практикуват разговорни умения и да се учат от своите връстници в естествен разговор.

Дидактичните игри могат да включват елементи от българската култура, предлагайки на децата билингви да се запознаят с културата и традициите на българския народ. Тази културна интеграция може да обогати разбирането им за езика и да им помогне да се ориентират по-уверено в социалните взаимодействия.

В часовете по български език, особено в среда с деца билингви, могат да бъдат разнообразни и пригодени за насочване към различни езикови умения. За подобряване на ученето в такива условия, могат да се прилагат различни видове дидактически игри:

1. Игри речник – те включват игри за съпоставяне на думи, игри с карти – думи и кръстословици, предназначени да разширят речника на учениците по забавен и увлекателен начин.
2. Граматични игри – фокусираните върху граматиката игри могат да включват дейности за съставяне на изречения, тренировъчни игри за глаголно време или препинателни знаци или интерактивни тестове, които предизвикват учениците да прилагат граматическите правила в различни контексти.
3. Игри за произношение: игри за определяне на ударението в думите, игри за фонемно разпознаване и игри по двойки могат да помогнат на учениците да подобрят уменията си за произношение и слушане, като разграничават фонемите и изговарят думите точно.
4. Игрите с правопис, игрите за разбъркване на думи и онлайн предизвикателствата за правопис могат да направят процеса на учене да се изписват сложни думи по-приятен и по-малко плашещ начин.
5. Дейностите по разказване на истории и четене на приказки, инструкции за слушане и рисуване и упражнения за попълване на празни места, базирани на слушане, помагат за подобряване на уменията за слушане с разбиране.
6. Сценарии за ролева игра, игри с беседа и дейности за създаване на истории насърчават словесното изразяване и помагат на учениците да практикуват български език в структурирана, но гъвкава среда.
7. Интерактивните книги с разкази, състезанията по четене и настолните игри за разбиране могат да направят практиката на четене по-интерактивна, насърчавайки любов към четенето и подобрявайки уменията за разбиране.
8. Настолни игри и игри с карти могат да бъдат много ефективни за насърчаване на придобиването на речников запас и правописните умения в групова среда.

Подобряването на разбирането при четене чрез дидактически игри може да направи ученето по-увлекателно и ефективно. Няколко идеи за игри, могат лесно да бъдат приложени в класната стая, за да се подобрят уменията за четене с разбиране:

1. Картина по разказ (приказка). Учителят разделя учениците на отбори и дава на всеки отбор кратък разказ (приказка). След прочитане всеки отбор създава картина на разказа (приказката) върху голям лист хартия, която очертава елементи като обстановка, герои, сюжет, проблем и неговото разрешаване. Първият отбор, който направи картината печели. Тази игра насърчава учениците да идентифицират ключови елементи от текст, подпомагайки разбирането.
2. Умно бинго. Създават се бинго карти със задачи, свързани с разбирането, във всеки квадрат, като например „Намерете прилагателното “, „Каква е основната идея на текста?“, „Опишете главния герой с три думи“. Докато учениците четат избран текст, те изпълняват тези задачи и отбелязват своите бинго квадратчета. Първият ученик, който получи бинго, печели. Това насърчава четенето с разбиране и вниманието към детайлите.
3. Скрита следа. Учителят задава пасаж за четене на учениците и след това им дава списък с въпроси или подсказки, за да намерят отговорите в текста. Тези въпроси изискват изводи и използване на контекстни указания, карайки учениците да навлязат по-дълбоко в текста. Учениците играят на детективи и търсят следи в текста, за да отговорят на въпросите.
4. Пъзел на последователността. След като учителят прочете текст, записва ключови събития на отделни листове хартия, разбърква ги и ги разпределя на случаен принцип между учениците. Учениците трябва да се подредят по реда на събитията в текста. Тази игра помага за разбирането на структурата на сюжета и последователността от събития.
5. Ролева игра. Учителят дава на учениците текст, който трябва да прочетат. Той ги разделя на групи и на всяка група дава задача да изиграят различна сцена от текста, която са чели. Всяка група подготвя кратък скеч въз основа на тяхната сцена, като се фокусира върху точното предаване на сюжета на историята, героите и ключовите детайли чрез диалог и действие. Това насърчава учениците да разбират и интерпретират текста творчески.
6. Непознати думи. След като учителят прочете текст, трябва да изброи непознати (нови) думи от речника, като ги напише на карти. Отделно от тях на други карти записва техните значения. Учителят размесва картите и кара учениците да намерят картите с правилните им значения. Това не само помага при придобиването на знания, но също така помага при разбирането на текста, тъй като разбирането на ключови термини е от решаващо значение за цялостното разбиране на текста.

В заключение може да се каже, че дидактичните игри предлагат многостранен подход към изучаването на българския език, който е особено подходящ за класове с деца билингви. Като предоставят приобщаваща, ангажираща и подкрепяща учебна среда, дидактичните игри могат да подобрят усвояването на езика, да намалят безпокойството и да се погрижат за разнообразните нужди на всички ученици, което ги прави безценен инструмент в двуезична образователна среда.