СЪЩНОСТ И ВИДОВЕ АГРЕСИЯ В ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

Агресията е сложен феномен, който се проявява в различни форми и контексти както в ежедневния живот, така и в образователните среди. Предучилищната възраст е период, в който децата се сблъскват с различни социални и емоционални предизвикателства, които могат да доведат до прояви на агресия. Проявите на агресия могат да са както физически, така и вербални, с насилие или обиди. За образователните специалисти е от съществено значение да разпознават и управляват агресивното поведение сред децата. Те трябва да прилагат образователни методи и техники, които стимулират социалните умения и емоционалната регулация на децата. Позитивната комуникация, структурирана рутина и примерите за просоциално поведение са от съществено значение за създаването на подходяща образователна среда, която да насърчава позитивни взаимоотношения и да намали проявите на агресивност. В контекста на предучилищното образование е важно учителите да разграничават различните видове агресия и техните последици върху развитието на децата, като същевременно създават среда, която насърчава социалните и емоционални умения на малките личности.

Агресията в предучилищна възраст е важен аспект от психоемоционалното развитие на децата, като се проявява чрез различни форми и начини. Може да оказва  значително влияние върху социалната адаптация и емоционалното здраве на децата. Предучилищната възраст е време на интензивно развитие на социалните и емоционалните умения, които са от съществено значение за формирането на различни начини за справяне с агресията. Сред основните видове агресия в този период са вербалната, реактивната, физическата, инструменталната и личностната агресия, които могат да имат различни последствия върху детското поведение и психическото им състояние. В този контекст разбирането на различните видове агресия, проявяващи се при децата в предучилищна възраст, е от изключително значение за тяхното успешно социално и емоционално развитие.

Думата агресия има латински произход и означава нападение, атака срещу другия, а също и постигане на цел чрез силови методи.

Съществуват множество дефиниции за агресията, като разнообразието в тях се дължи на различните научни подходи и теории, занимаващи се с изследването на това явление. Различия се наблюдават и при използването на термина в ежедневната реч.

Агресията се дефинира като средство за влияние и доминиране над другите, поведение, което нарушава социалните норми или всяка форма на поведение, целяща да нарани някого физически или психически (Христова-Коцева  2008).

Според социалните психолози агресивното действие представлява умишлено поведение, което има за цел да причини психологична или физическа болка (Арънсън  2009).

Тези дефиниции подчертават различните аспекти на агресивното поведение и показват колко многопластово и комплексно е разбирането на агресията в съвременната наука и обществото като цяло.

Основното явление в живота на всеки индивид е агресията. За нея е характерно, че е свързана с инстинкта за самосъхранение и съдейства на организма да използва средата, която го заобикаля, за да удовлетворява своите жизнени потребности. Агресията представлява социално формирано поведение и качество на личността, която се изразява в използването на сила с намерението да се причини вреда на други хора или да се унищожат вещи и предмети (Милков  2013).

Тази нейна многопластова природа показва, че може да се прояви в различни форми и ситуации, като се влияе от разнообразни социални, културни и индивидуални фактори. Разбирането и управлението на агресивното поведение изисква комплексен подход, който да отчита всички тези аспекти.

Характеризиращо за агресията е изразяването на враждебност, която в повечето случаи включва прилагането на физическа сила срещу останалите. Целта е да се причинят болка, вреда или и двете. Тази форма на поведение може да се проявява в различни ситуации и контексти, от словесни нападки и обиди до физическо насилие, и е насочена към доминиране или контрол над останалите.

Агресията е деструктивна форма на поведение, която се проявява по различни начини, под формата на обида, присмех, ирония и действия, насочени към унижаване на личното достойнство и чест. Може да включва и телесно увреждане, а в крайни случаи дори убийство. В активните действия на агресията винаги присъства злонамереност, независимо дали самият акт ще успее или ще се провали (Милков  2013).

В предучилищна възраст агресията е често срещано и естествено явление, свързано с развитието на децата. На този етап подрастващите често изразяват агресивни поведения поради ограничените си умения за комуникация и самоконтрол. Агресията може да се прояви по различни начини, включително физическа агресия като удари, блъскане и хапане, както и вербална агресия като викане и обиди.

Причините за агресивно поведение в тази възрастова група могат да са разнообразни. Те включват фрустрация от неспособността да се изразят вербално, имитация на агресивни модели, наблюдавани в средата им, опити за утвърждаване на лични желания и граници, както и реакция на чувство на несигурност или страх. Често агресията в предучилищна възраст е реактивна като отговор на стресови ситуации или конфликти с връстници.

Важно е учителите да разпознават агресивното поведение и да насърчават развитието на социални и емоционални умения у децата. Това включва преподаване на техники за управление на емоциите, насърчаване на емпатията и подпомагане на децата да разрешават конфликти по мирен начин. Средата, в която децата растат, имат съществена роля за намаляване на агресивните прояви. Позитивната комуникация, структурирана рутина и примери за просоциално поведение са ключови елементи за преодоляване на агресията в предучилищна възраст.

Сред най-характерните видове агресия, които се проявяват в предучилищна възраст са:

• вербална (словесна) агресия – включва обидни думи, намеци и забележки, обидни епитети и квалификации, ругатни, заплашване, унижения, дразнения над останалите, подигравки и други. Приема се за по-малко опасна от останалите видове, но въпреки това може да има сериозни и дълготрайни негативни последствия върху психическото състояние и самочувствието на детето. Вербалната агресия може да доведе до понижена самооценка, тревожност, депресия и социална изолация. Често оставя дълбоки емоционални белези и може да бъде първата стъпка към ескалация на физическа агресия. Затова е важно да се обръща сериозно внимание на всички форми на вербална агресия и да се предприемат мерки за нейното предотвратяване и справяне с нея;
• реактивна агресия – самозащитна реакция в отговор на насилие. Формира се чрез подражание на социално значими модели на поведение, които са създадени непреднамерено, демонстрирани са целенасочено от възрастни или са усвоени по пътя на личния опит на самите деца;
• физическа агресия – причиняване на физическа болка на друг човек, като се използва предмет или без него. Това включва действия като хапане, плюене, удряне, ритане, скубане, щипане, плесници, удари с юмруци, ритници и други подобни форми на насилие;
• инструментална агресия – прилагане на сила и използване на различни предмети от страна на децата с цел защита на собствените им вещи. Това може да включва действия като удряне, блъскане, както и други физически интеракции, които са насочени към запазване на личното пространство или предмети;
• личностна агресия – децата проявяват агресия, насочена към личността на другитеч рез критика, обиди, иронични забележки, унижения и други форми на враждебно поведение. Този вид агресия включва вербални атаки, които могат да засегнат самочувствието и емоционалното състояние на жертвата (Дончева 2017).

 

В контекста на предучилищното образование учителите трябва да демонстрират методичен подход при идентифицирането и управлението на агресивни поведения сред децата. Ефективното наблюдение и ранната интервенция са изключително важни за предотвратяването на ескалацията на такива поведения и разработването на адекватни стратегии за преодоляване. Учителите следва да прилагат образователни методи и техники, които стимулират социалните умения и емоционалната регулация, включително програми за развиване на емпатия и умения за разрешаване на конфликти. Също така е важно да се създаде структурирана и подкрепяща учебна среда, която да спомага за социалната интеграция на всички деца и да намалява проявите на агресивно поведение.

Разбирането на същността и различните форми на агресия в предучилищна възраст е от изключителна важност за образователните специалисти. Учителите трябва да са добре информирани за различните видове агресия и техните последици върху развитието на децата. Тяхната роля за създаването на подходяща образователна среда, която да насърчава социалните и емоционални умения на децата, е от съществено значение. Отговорността за превенцията и управлението на агресивното поведение сред децата в голяма степен е на образователната система. Поради това е необходимо образователните методи и програми да са насочени към развиването на емпатия, толерантност и конструктивно решаване на конфликти. Важно е да се осигури среда, която да подпомага социалната интеграция на децата и да намалява проявите на агресивно поведение, защото усилията за намаляване на агресията в предучилищна възраст имат дългосрочен и всеобхватен положителен ефект върху развитието и благополучието на децата, както и върху обществото като цяло.