Сътрудничество между детска градина и семейство

Целта на настоящата статия  е да представи връзката „семейство – детска градина“ като неизбежна и необходима.  Семейството е в позицията на константа в самото педагогическо взаимодействие и затова трябва да бъде разгледана динамиката и сложността на пораждащите се от това отношения.

От първия ден на своето появяване на света детето встъпва във взаимодействие с различни хора и предмети. То изпитва постоянно влияние на обкръжаващата го среда. Родителите са тези, които първи разтварят книгата на живота пред него. Със своя опит, интелект и чувства те постоянно откриват света пред малките.

В предучилищна възраст особено значими са два фактора – детската градина и семейството. Тази възраст е с особена важност, защото тогава се осъществяват първите връзки и отношения. Хармоничната координация на двете страни се смята за най-оптималното средство за възпитание на децата в тази възраст. Тя удовлетворява потребността на детето да живее в детско общество и същевременно не прекъсва емоционалната връзка със семейството.

Колкото сътрудничеството между детска градина – семейство е по -целенасочено, толкова резултатите от възпитателната работа с децата ще бъдат по-високи. Това е свързано и с повишаване на педагогическата култура на родителите, с разбирането, че възпитанието е непрекъснат процес без паузи и почивки.

Водещата роля на предучилищното възпитание се обуславя с това, че възпитанието на децата се осъществява в колектив от връстници, то носи научно обоснован характер, провежда се в създадена педагогическа среда и се осъществява от професионално подготвени специалисти.

Много трудно е в днешно време да приобщим забързаните в ежедневието родители към проблемите на детската градина. Имайки предвид водещата роля на общественото възпитание, ние ,педагозите, с много умение, такт и търпение трябва да направим родителите  съпричастни към нашата работа.

Детето не може да израства само и единствено в семейството. Детската градина се доближава до семейството, но не може да го замени. Тя спомага и благоприятства за социалното, интелектуалното, нравственото развитие на децата. Ето защо детската градина и семейството се допълват, обединяват и всеки има своята полезност в детското развитие. Именно синхронизирането на възпитателните умения на семейството и детската градина е основна предпоставка за развитието на физически и психически здраво дете, което да може правилно да се ориентира и да открие мястото си.

Процесът на взаимодействие и сътрудничество между детската градина и семейството е свързан с организирането на съвместна дейност, която се осъществява в съдържателен, технологичен и поведенчески аспект, като основните стъпки са заинтересованост, подкрепа, предизвикателство, действие и обратна връзка.

Образованието е в сърцето на личното и обществено развитие. Неговата мисия е да осигури на всеки човек възможност да развие напълно всички свои таланти и да реализира своя съзидателен потенциал. Новата парадигма във възпитанието поставя детето в центъра на педагогическия процес. Детето се приема за най-висша ценност и неговото право на пълноценно развитие и саморазвитие е неприкосновено.

Съвременните педагогически тенденции и образователни стратегии предполагат формиране на личности, които успешно да се приспособяват към новата динамична и бързо променяща се среда. Те предлагат форми на педагогическо взаимодействие, при което вниманието се насочва към жизнено значими за детето ситуации. Продължава да доминира идеята за цялостно развитие на личността на детето чрез стимулиране, адаптиране, индивидуализиране и интегриране на неговата активност в средата, в която живее и се развива (Димитрова  2020).

Като самостоятелна наука предучилищната педагогика разкрива спецификата и особеностите на възпитанието и обучението на децата от предучилищна възраст.

Детската градина е първата социална институция, първата образователна институция, с която родителите влизат в контакт и където започва педагогическо образование в релацията детска градина – дете – родител. Детската градина заема важна част от живота на детето през първите най-важни седем години, когато се развиват основните човешки дейности – игра, познание и предметно-практическа дейност. Чрез  възпитание и обучение развива усвояване на знания, умения и компетентности, социални способности за общуване и комуникация, социално ориентирано поведение в природата и обществото, създава представи за заобикалящата действителност, развива креативни способности и самостоятелност на личността, когнитивна и психомоторна компетентност, възпитава нравствени норми, правила и идеали (Евдокимова  2005).

Чрез различните форми на сътрудничеството и взаимодействието, между учителите и  родителите в детската градина се създават условия, за възпитание, социализация, отглеждане, обучение на децата, както и за формиране на положително отношение към детската градина. Най-значими за неговото възпитание и развитие са взаимоотношенията с родителите и учителите. В този смисъл триадата дете – родител – учител е в основата на многопосочните социално-педагогически взаимодействия, даващи възможност на детето да има активна субектна позиция. От друга страна, връзката между родители и учители е съществено условие за успешната адаптация на детето в социалната среда. Детето усвоява нормите на социално поведение както в резултат на социално-педагогическото взаимодействие с учителите и в детската група, така и при взаимодействието с родителите и останалите членове на семейството. Eто защо сътрудничеството между родители и учители се разглежда като важен аспект на добрата педагогическа практика. Детската градина представлява първото външно звено от постепенно разширяващата се мрежа на социални взаимоотношения.

Анализът на изведените предизвикателства по отношение на взаимодействието между семейството и образователните институции откроява следните основни проблеми:

• Проблеми, свързани със семейното възпитание, времето, което родителите отделят  за своите деца, интереса и ангажираността, които проявяват към учебната дейност на децата.
• Проблеми, свързани с нравственото формиране на личността – ценностни ориентации, уважение към личността (независимо от възрастта, статуса и различията), агресията, спазване на установени правила (дисциплина).
• Проблеми, свързани с отношението към ученето (основно мотивацията за учене) и концентрация на вниманието по време на учебния процес (Чавдарова–Костова, Господинов, Мизова 2018).
• Различия в многообразието и характеристиките на съвременните семейства, водещи до натрупването на проблеми във взаимодействието:
  • По отношение на членовете: Голяма част от родителите не живеят заедно; други живеят с партньори, които не са биологични родители на децата; трети са оставили децата си при техните баби и дядовци; някои деца се отглеждат в традиционни български семейства; често се срещат и семейства с голям брой деца и нисък социален статус.
  • Социално-икономическата нестабилност поражда несигурност и неспокойство у родителите. Често това води до пречка във взаимоотношенията вътре в семейството и извън него.
  • Ангажираността на майката с трудови задължения ограничава времето и възможностите ѝ за по-пълноценен контакт с децата и останалите членове от семейството.
  • Деца, чиито родители работят и живеят в чужбина и други членове на семейството заместват майката и/или бащата. Необходимо е взаимодействието  да е насочено именно кум тези „заместници“.
  • Свои особености имат и взаимоотношенията с деца, настанени в социални заведения от резидентен тип или приемни семейства
  • Партньорството с родителите на деца със СОП. В този случай задължително комуникацията трябва да е двупосочна, винаги основана на взаимно зачитане и доверие.
  • Необходимост от педагогическо образование на родителите. Те се доверяват повече на интернет форуми и информация, на чутото от роднини и приятели.

 

Практиката доказва, че повишаването на педагогическата култура на родителите  би могло да се подпомогне чрез:

• „Придобиване на познания за възрастовото и индивидуалното развитие на децата, техните потребности и интереси;
• Запознаване с възможностите за стимулиране развитието на способностите на детето;
• Ориентация на родителите към избор на подходящ стил на възпитание на собственото дете;
• Предлагане на идеи за игри и дейности в семейни условия, осмислящи живота на детето и стимулиращи творческата му активност;
• Конкретни указания и предложения за ефективност на подготовката за училище в семейството“ (Пенев 2002).

• Проблеми, произтичащи от липсата на отношение към образованието. Не е тайна, че именно в общностите, в които образованието се неглижира, почти е невъзможно да се осъществи не само качествено сътрудничество, но и дори никакво. Негативното отношение се предава на следващото поколение и пропастта с останалите членове на обществото се задълбочава.
• Фактори, определящи влиянието на семейството върху детето. Често се наблюдава промяна в отношението към детето, преминаваща от свръхконтрол, през прекалена разглезеност и достигаща до абсолютна незаинтересованост. Това кореспондира и с известни особености и затруднения при изграждане на пълноценна връзка с педагогическия екип.

 

Пречките пред ефективното общуване се свеждат до:

• Прекалена загриженост на родителите;
• Липса на време и натовареност на родителите;
• Липса на интерес от страна на родителите за общуване с учителите;
• Липса на доверие и при двете страни;
• Недостатъчна активност от страна на учителите за целенасочено общуване с всички семейства.

 

В обобщение на изброените фактори и препятствия стигам до извода, че всички те обуславят необходимостта от разнообразяване на работата, прилагане както на традиционни, така и на съвременни и новаторски модели на  сътрудничество между детска градина и семейство.