Театралната дейност като средство за развитие на познавателните умения на децата в предучилищна възраст

В съвременната психология и педагогика се обръща специално внимание на позитивното въздействие на изкуството върху умственото развитие на детето.  В статията се акцентира върху театралната дейност като ефективно средство за цялостно развитие и обучение на децата в предучилищна възраст. Смисълът и спецификата на театралните игри са обосновани от съпреживяването, познанието, въздействието на художествения образ върху личността. Театралните дейности са едно от най-важните средства за стимулиране на творчеството у децата. Те са  ключ  към художественото и морално възпитание, развитието на комуникативните качества на децата, паметта, вниманието, въображението, фантазията, инициативността и др.

„Театралната дейност в детската градина е истинско богатство за тези, които искат да видят децата креативни, свободни, способни да говорят и чуват другите, да усещат хората около себе си“ – тези думи на Евгений Багратионович Вахтангов (легендарен човек, отличен актьор, учител, режисьор, ученик на К. Станиславски) трябва да бъдат лайтмотивът на работата и творчеството на всеки учител, занимаващ се с театрални дейности в детска градина.

Театралните дейности са неизчерпаем източник за развиване на детските чувства, преживявания и емоционални открития и са най-важното средство за духовното им обогатяване и развиване на емпатия – необходимо условие за организиране на съвместни детски дейности. Важно е децата от ранна възраст да се научат да слушат, да реагират емоционално на художествения език и да се обръщат към детските стихчета, песничките, вицовете и поезията (включително тези, които насърчават по-честия диалог). По този начин се повишава интересът на децата към театралните дейности и се създават ситуации, в които куклени герои взаимодействат с децата и разиграват сцени (Козлова  2014:  98). В процеса на запознаване с театъра трябва да се обърне внимание на оборудването за театрална игра, включително закупуване на театрални играчки, изработване на самоделни играчки, костюми, декори, реквизит и щандове, украсени със снимки, показващи театралната игра на децата, както и на подбора на литературни произведения, които да се използват в драматичните игри (Козлова  2014:  208). Театърът формира представи за изобразителните изразни средства, използвани от художниците за предаване на образи, възоснова на разглеждане на актьорската игра; за професиите в театъра(основни и спомагателни) чрез разглеждане на работата на гримьори, сценографи, художници на костюми и т.н., което допринася за повишаване на интереса към театъра и обогатяване на речника на децата с думи, като грим, перуки, декори, осветление и т.н. Подрастващите се запознават с преките действащи лица в театъра (актьори, музиканти, диригенти), с подготовката на постановката (режисьори, художници, хореографи) и с подготовката на условията за представлението (гримьори, костюмографи, гардеробисти) (Козлова  2014:   183).  След като децата се запознаят с различните видове театър, учителят може да се опита да постави известна детска приказка („Дядо вади ряпа“) в кукления, драматичния или музикалния жанр (опера, балет или оперета). Добра идея е също така да се посети задкулисието на някой театър, децата да се разходят по истинска сцена, да седнат зад кулисите, да пробват костюми и да си направят снимки, да изслушат театралните работници и да се запознаят със структурата на театъра (Козлова  2014:  184).  За децата в предучилищна възраст е добре да им се даде възможност да се запознаят на практика с основни театрални понятия чрез игри, постановки и посещения на театри, музеи и изложби. Не е необходимо те да усвояват понятията стриктно, достатъчно е да разбират основната театрална терминология и да развиват речника си. За тази цел се предлагат театрални игри под формата на въпроси и отговори, гатанки, кръстословици и пъзели, които винаги предизвикват положителни емоции у децата.

Предучилищните години са период на интензивно развитие на възприятията. През този период се формират всички видове възприятия, включително и най-сложните като пространство, форма и време. Постепенно възприятието се освобождава от прекомерните емоции и става по-обективно. В края на този период не е необходимо веднага да се включат всички сетива, като например допир и движение, за да се придобие възприятие за пространство, форма и размер. Достатъчен е само един поглед, за да се отразят тези  характеристики. Формата се усвоява за първи път в практическите дейности, т.е. в конструктивните игри, където се извършва конкретно визуално и тактилно изследване на контурите. Също така в конструктивната игра за първи път чуваме имената на геометричните фигури (Коломински 1989:  98).

Театралните игри позволяват да се решават много проблеми в развитието на децата в детската градина: от запознаване със социални явления, развитие на речта, формиране на елементарни математически понятия до физическо усъвършенстване. В театралните игри дейностите са тясно интегрирани във всички образователни области. Емоционалността, разнообразието от теми и сценичните средства на игрите правят възможно използването им за цялостното развитие на съвременното дете в предучилищна възраст. Театралната дейност помага за решаването на много належащи проблеми в развитието на децата в предучилищна възраст:

• формиране на правилен естетически вкус;
• развитие на комуникативни умения;
• влияние върху развитието на речта, паметта, вниманието, въображението;
• съдействие при разрешаване на конфликтни ситуации;
• създаване на положително емоционално състояние;
• формиране на морални качества;
• въведение в националната култура;
• духовно обогатяване.

За да играе ролята, детето трябва да овладее различни визуални средства (мимики, движения на тялото, жестове, изразителна реч по отношение на речника и интонацията) (Георгиева 1996: 7). Следователно подготовката и участието в театралната игра може да се определи като такова ниво на общокултурно развитие, въз основа на което се улеснява разбирането на децата за произведение на изкуството, възниква емоционална реакция към него и художествените средства за предаване на образа са усвоени.

Всички тези показатели не се сумират спонтанно, а се формират в хода на възпитателната работа. Това е от голямо значение за развитието на личността на детето в  предучилищна възраст, не само защото в него се развиват индивидуални психични процеси, но и защото тези процеси се издигат на по-високо ниво поради факта, че се развива цялата  личност на детето, неговото съзнание в играта. То се научава да желае и да подчинява мимолетните си афективни стремежи на желанието; учи се да действа, подчинявайки действията си на определен модел, правило на поведение; учи се да живее, живеейки живота на своите герои, обичайки ги или не, анализирайки и опитвайки се да разбере същността и причините за техните действия и да се учи от техните грешки, изразяване на впечатления, знания и емоции. Празничните, весели представления предизвикват специална радост сред децата в предучилищна възраст. Децата са много впечатлителни, особено податливи на емоционално въздействие. По силата на образно-конкретното мислене постановката на художествено произведение помага на децата да го възприемат по-ярко и по-правилно. Участвайки в театралните игри, децата отговарят на въпросите на куклите, изпълняват молбите им, дават съвети, влизат в образа, превъплъщават се в него, живеят техния живот. Следователно, наред със словесното творчество, драматизацията е най-честият и широко разпространен вид детско творчество. Децата сами съчиняват, импровизират, инсценират готов литературен материал. Умело зададените въпроси от учителя в подготовката за играта насърчават децата да мислят, да анализират доста сложни ситуации, да правят изводи и обобщения (Пенчев, Алексиева 1980:  76–100).  Когато поемат определени роли, децата ги разбират добре и се опитват да ги изпълняват добре. За да направят това, те трябва да говорят, да разсъждават и да сравняват действията си с реалния образ. Освен това те полагат усилия да изяснят съдържанието в хода на игрите и се опитват да проявяват толерантност във взаимодействието и отношенията си с другите деца. Тези неща помагат на децата да развиват мисловната си дейност. Развитието на мисленето при децата в предучилищна възраст е важен теоретичен въпрос, тъй като то не само влияе върху познавателните процеси, но и оказва съществено влияние върху цялата психика на детето. Мисленето значително променя всички останали психични процеси. То усъвършенства и пълноценно изгражда възприятията, подобрява наблюдателността, подобрява паметта, усъвършенства волята, повишава спонтанността и концентрацията и обогатява емоциите. Лингвистичното и логическото мислене на децата в предучилищна възраст се основава на разбирането им за елементарни причинно-следствени връзки между реални предмети и явления; след петгодишна възраст те израстват скокообразно, превръщайки се в отличници със 100 % шанс да покажат правилно причините, предизвикали познати явления. Развитието на игровото съдържание не е задължително, а разбирането и практикуването на дадения начин на поведение води до усвояване на морални норми и формиране на социално и нравствено поведение. Обогатяването на игровия сюжет е свързано с обогатяване на знанията на детето за социалната среда и натрупване на опит, свързан с познавателни процеси (Коломински 1989:  130). Според Русинова въображението е психичен процес на изграждане на нови образи чрез обработване и комбиниране на идеи за обекти и явления, които никога не са били възприемани. При пресъздаващото въображение образите възникват под въздействието на художествени текстови описания и преразкази. Въображаемата игра е в основата на творческата игра. При творческото въображение се създават нови, оригинални образи за несъществуващи неща, които могат да се реализират като социално значими ценности (Русинова 1979:  21). Децата в предучилищна възраст несъзнателно използват въображението си, за да създават образи без предварително поставена задача. Образите са емоционално наситени и поради това ярки. Под влияние на активното общуване с другите, конкретно поставените учебни задачи и организираните, комплексни дейности творческото въображение започва да се развива и оформя. Тези творчески стремежи се изразяват най-ярко в сюжетно-ролевите игри. Децата допълват и променят съдържанието в съответствие със своите нужди, желания и интереси, като пресъздават образи, които вече не са лични, а общи (Русинова 1979:   23). В играта децата творчески пресъздават това, което възприемат от заобикалящата ги действителност, и влагат собствените си нагласи и чувства, за да задълбочат представите си за живота. Въпреки че децата действат във въображението си, играта е ценна за психологическото развитие на децата, защото създава реални взаимоотношения между тях и е много по-разнообразна от другите дейности (Русинова 1979:   24).

В процеса на възприемане на произведения на изкуството децата формират специален вид познание под формата на емоционални образи.