ДИАГНОСТИКА НА ДЕТСКИТЕ ТАЛАНТИ И ЗАЛОЖБИ

Необходимостта от креативно задълбочаване на взаимодействието „семейство – детска градина“ е изключително важно. Детските педагози предлагат както изпитани, така и иновативни похвати за развитие на талантите и заложбите у децата. Те имат нужда от допълнително разчупване на формирания до момента стереотип на работа, като тази промяна би възникнала при обстоен  и качествен анализ на методите, използвани в учителската практика. Родителите, от своя страна, трябва да асимилират нуждата от допълнителни усилия, които трябва да положат, за да направят взаимодействието с учителите ефективно и ефикасно за творческите заложби, залегнали в децата. Много важно е тук да се отчете и мнението на самите деца, които са основните обекти на това взаимодействие. Наш дълг е да изградим личности със значима ценностна система, чиито основи се крепят на чувството за доброта, качество и творческо развитие за благото на човечеството.

Възпитанието на децата започва още от най-ранна детска възраст. Колкото по-изначално и целенасочено бъде то, толкова шансовете за развитие на самото дете ще бъдат по-големи. Заложбата е вродена анатомо-физиологична особеност на нервната система, която представлява потенциална възможност за развитие на специална способност. Наклонността е определена насоченост за изпълнението на една или друга дейност на човека, зависи от заложбите и доколкото е силна и устойчива, допринася за развитието на способностите. Надареността е такова съчетание от заложби, които са се развили като общи способности и са създали благоприятни възможности за развитие на специалните способности.

Талантът е силно развитие на общи и специални способности, благодарение на които човек е в състояние да твори нови ценности с безспорна обществена значимост (Андреев, Тодорина,  Цветанова-Чурукова  2000:  255).

Срещу понятието талант в тълковните речници е записана дефиницията – вродени качества, обособени природни способности, надареност в определена област (наука, изкуство, култура и др.), дарба (Габеров  2001).

Всяко дете, още от най-ранните години на своя живот, представлява една изключителна индивидуалност. То се откроява, спрямо другите, както със своите психически способности и качества, така и с физическите си дадености. Нещото, което може най-добре да го открои от другите деца е дарбата или по друг начин казано – заложбата за извършване на определена дейност.

След редица изследвания в тази насока, в специализираната литература по психология съществуват редица  дефиниции за способностите. Общото между всички тях е връзката им с конкретна дейност, и това че се проявяват изключително индивидуално у всеки човек. Под способности се разбират тези психически свойства и качества на личността, които служат като необходимо условие за висококачествено изпълнение на конкретен вид дейност. Л. Десев твърди, че „способностите са ансамбъл от природни и социално обусловени индивидуални и относително устойчиви особености или свойства, които отличават един човек от друг, осигуряват му условия за успех и високи количествено-качествени постижения в една или няколко дейности, разкриват различия в динамиката на овладяването на необходимите за работа знания, умения и навици (Десев  1993:  175–176, 245).

От тези заключения можем да направим следните изводи:

•  в основата на всяка способност дълбоко е залегнала индивидуалността на самия човек, както и неговите личностни качества;
•  за да се извърши дадена дейност, е нужна способност, която обаче търпи развитие в самото действие;
•  способностите могат да бъдат и наследствено придобити, но също така търпят развитие и в онтогенезиса;
•  способностите на човек са изключително вариативни и зависят от образованието му и дейността, която упражнява.

 

Развитие на музикалните  заложби на децата в процеса на педагогическото взаимодействие

 

Всяко дете, докосвайки се до изкуството и неговото видово и жанрово разнообразие, получава уникалната възможност да се докосне още в най-ранна детска възраст до толкова въздействащи художествени възприятия, които да окажат благоприятно влияние върху формирането на различни емоции и чувства.    Този творчески допир с изкуството се оказва и моделиращ фактор в някои области на детското поведение като:

• очертаване на собствена позиция за обкръжаващата действителност;
• възможност за адаптиране към съществуващата действителност, изпълнена с красота и хармония.

 

Общуването с музиката поражда първите емоционални трепети у малкото дете. Тя оказва значимо влияние върху развитието на човешката личност и се използва още в най-ранна детска възраст за формиране на умствено, интелектуално и емоционално развитие.

При това взаимодействие с музикалното изкуство се засилва слухово-аналитичната дейност още от първите музикално-слухови опити на малкото дете. Във връзка с музикалното възприятие се засилват още всички психични процеси на личността: възприемането, мисленето, паметта, формира се интерес за обогатяване на емоционалната култура и др.

Когато протича самото музикално-педагогическо взаимодействие, наличието на императивност е неуместно и нецелесъобразно. Първичния интерес у детето е базисен фактор за провеждането на едно творческо и креативно на художествени идеи занимание. Тук основна роля играе и правото на избор, което спомага за формиране на интерес и благоприятно емоционално състояние у невръстния ученик. В последствие се появява и чувството за свобода, но не и за свободия, която спомага за проявата на творческата активност и личностната същност. В такъв случай, детето формира по-стройна самостоятелност по отношение организацията на музикалните си действия, защото е ясно поставена целта, която преследва. Спонтанно то може да прояви творческата си активност и съвсем първично да подбере средствата и начините, чрез които да осъществи на практика онова, което предизвиква неговия интерес. Когато са налице всички тези предпоставки, то усилията, нужни за извършването на музикални действия, независимо колко трудни са те, ще бъдат положени от детето без никакви притеснения, подхранени изцяло от неговата пълна отдаденост.

Основната заслуга на този цялостен процес е създаването на емоционален комфорт и чувство на удоволствие по време на музикалната дейност, изграждат се ценители на изкуството, които изпитват нужда да възприемат и изпълняват музика. Съвсем в реда на нещата е през този период да бъдат открити и заложби у децата, които имат потенциал за бъдеща професионална музикална кариера.

От изключителна важност за бъдещото развитие на музикалните заложби е систематичното и целенасочено въвеждане на децата в света на музиката. Като първа стъпка в тази насока е правилното подбиране на музикалния материал за възприемане и  изпълнение. Масово педагозите си поставят за цел работата върху певческата изразителност, но не бива да се забравя и фактът, че музикалните произведения с изобразителен характер също притежават огромна въздействаща сила (присъствието на любими герои и сюжети на децата оказват такова влияние). За да бъде един репертоар стойностен и издържан, то педагогът трябва да включи различни произведения като авторски и народни, български и чужди. Колкото по-рано се натрупат разнообразни музикално-слухови представи и се насочат предпочитанията към качествената музика, толкова детето ще има възможност да придобие разгърнат музикален светоглед, насочен към стилове, жанрове и направления в музиката и изкуството въобще. Съдържанието на репертоара трябва да бъде разнообразно, като освен високохудожествена музика, в него трябва да присъстват и произведения, които са привлекателни, достъпни и доставят радост при възприемане и изпълнение. Възприемането на музика също предоставя възможност за натрупването на репертоар. То допринася и за формирането на слушателски умения и ориентиране в непозната, но достъпна за възрастта музика, поставят се основите на бъдещата музикална култура.

Общуването с музиката е перманентен процес, който може да се „вгради“ в ежедневието на децата и в цялостното възпитателно взаимодействие, в което те участват. Когато протича това взаимодействие е особено важна ролята на педагога, който трябва да създаде атмосфера на искрено партньорско сътрудничество с децата. То ще им помогне да усетят още по-близо музикалната дейност и да подобрят желания художествен ефект. Разбира се, този метод може да се използва както и в семейството, така и в образователните институции, които детето посещава.

Музикалното възпитание протича едновременно с другите естетически дейности на детето. То трябва да се научи да сравнява по съдържание и въздействие различни музикални произведения и да оцени спрямо други произведения на изкуството, с поезията за деца, с произведенията на изобразителното изкуство, с красотата на заобикалящата ни природа.

Наличието на „музикалност“ придава силен тласък на наличната до момента заложба. Тя представлява възможност за ориентиране в създаденото от човечеството музикално творчество, но и основна предпоставка за неговото развитие, обогатяване и промяна. Музикалността  е изцяло индивидуално качество, определящо се от целенасоченото музикално развитие. Тук, като основен фактор може да се появи системата за масово музикално възпитание, стига то да се опира на съвременната музикална психология и музикознание.

Твърдението, че музикалността на човека до голяма степен се базира на неговите генетични заложби е оправдано до известна степен, но в голяма част тя е и резултат от развитието им чрез целенасочено обучение. Редица специалисти си задават въпроса кога нервната система на човек  е най-подготвена да доразвие този тип способности. Оказва се, че периодът на детството и юношеството е най-благоприятен за осъществяването на такава дейност. Музикално-възпитателната дейност в детските градини е от изключително значение за формирането на музикалните способности на децата и за максималното активизиране на тяхната творческа изява. Тази възпитателна дейност трябва да притежава развиващ, а не само натрупващ характер, да има ясна и точна перспектива. По време на периода, в който децата се намират в детското заведение се поставя началото на организирания контакт с музиката, изграждат се основите на всичко, което  занапред ще сближава децата с музикалното изкуство и ще го прави важна част от тяхното ежедневие и съществена потребност в духовния им живот.

Както вече стана ясно, диагностицирането на човешките способности е изключително сложен процес. За да се определи наличието на творчески потенциал при децата е необходимо вникване в няколко основни критерии и показатели. Интелигентността и креативността са основни качества, които формират мнението за „изявено“ дете.

Не винаги детските способности могат да бъдат ярко проявени и лесно забелязани. Важно е наклонностите на децата да се подкрепят в точния момент, за да се предотврати тяхното постепенно затихване в по-дългосрочен период. В много случаи обаче това е трудно да се случи поради индивидуалните различия на всяко дете. Някои деца са с особен характер, други са тихи и срамежливи.  Като цяло те се концентрират в областта, в която проявяват определена заложба, а в останалите педагогически ситуации са пасивни и трудно забележими.  Характерно за такива деца е, че са трудолюбиви, внимателни, лесно довеждат започнатата работа докрай, отдават им се различните изобразителни и конструктивно-технически дейности, обичат реда и красотата. Тези деца трябва да бъдат активно насърчавани от педагозите, за да имат възможност да разкрият своя пълен потенциал, а по този начин ще се подпомогне и тяхната социализация в групата с техните връстници, дори може да се стигне и до подобряване на резултати в други дейности, съпътстващи живота в детската градина.