Фонологично осъзнаване на българските деца

Статията има за цел да запознае читателя за изследванията на фонологичното осъзнаване на българските деца. Разглежда се изследването на доц.д-р Катерина Щерева върху последователността на процесите изграждане на фонологичното осъзнаване. Авторката извежда и степенува задачите, с които децата се справят най-добре. Отчитат се и критичните периоди за бързо и ефективно усвояване на процеса на фонологичното осъзнаване, където във възрастта между 4 и 5 години децата придобиват тези умения съвсем естествено. Разкрива се липсата на игрови подход в работата на учителите и нуждата от подходящи методи за ефективна работа.

 

Фонологичното осъзнаване е част от езиковите процеси на човека. Това умение е способността на индивида да разбере, че устната реч може да бъде разделена на по-малки съставни елементи, с които можем да боравим и извършваме операции като сливане, манипулиране, идентифициране, разделяне и изолиране на звуковете на езика.

Развитието на фонологичното осъзнаване има голяма степен на значимост при диагностиката на напредъка на познавателните умения и уточнява насоките на ранната интервенция и разработване на програми за ефективно терапевтично въздействие при специфичните нарушения на способността за учене (СНСУ).

Известен брой автори считат, че фонологичното осъзнаване включва пет равнища на езикови умения. Тези пет равнища на уменията на  фонологично познание следват последователна йерархия на развитие и са : римуване, фонемна идентификация, сливане, сегментиране и манипулиране.

В резултат на разнообразните  методи, чрез които може да бъде направена оценка на развитието на фонологичното осъзнаване у индивида, е много важно да се определят процесите, които съвкупно изграждат фонологичното осъзнаване. Авторите коментират, че изборът на това какъв тип задача за фонологичното познание да бъде използвана, зависи от структурата на явлението. Това идентифициране на компонентите и решаващите фактори стои в основата и на планирането на непосредствената интервенция, тъй като когато връзката между явлението и неговите наблюдавани измерения е двусмислена, теориите не могат да бъдат ефективно установени.

В научната литература на български език съществуват много изследвания на детската реч. Но конкретно върху развитието и последователността на процесите на фонологично осъзнаване на децата спира вниманието си Катерина Щерева. В монографията си „Фонологичното изследване на децата (Превенция на дислексия)” представя собствено изследване на фонологичното осъзнаване. Авторката прави изследване на деца в особено критичния период за усвояването на фонологичното познание – от 4 до 7 годишна възраст. В изследването са взели участие 227 деца , в това число 49 деца от втора група на детската градина, 39 деца от трета група, 64 деца от четвърта група и 75 деца от първи клас. Половото разделение е в полза на момчетата, 126 момчета и 101 момичета. За целите на изследването, авторката създава собствена тестова батерия „Картинен тест за фонологичното осъзнаване на деца от 4 до 7 годишна възраст” (КТФО). Тестът се състои от 18 субтеста в 6 категории. В първата категория „Римуване” авторката представя задачи за разпознаване на рима (1 субтест) и задачи за възпроизвеждане на рима (2 субтест). Втората категория е „Класифициране” и в нея се представят 7 субтеста съответно за идентификация на фонема в начална (3 субтест), средна (4 субтест) и крайна (5 субтест) позиция; категоризация на фонема в начална (6 субтест) и крайна (7 субтест) позиция; както и възпроизвеждане на класифициране в начална (8 субтест) и крайна (9 субтест) позиция. Следващата категория „Манипулиране”  е представена с 2 субтеста – разпознаване на манипулиране сричка (10 субтест) и разпознаване на манипулиране фонема (11 субтест). Четвъртата категория е „Сливане” и там се представят следните задачи: разпознаване на сливане сричка (12 субтест) и разпознаване на сливане фонема (13 субтест). Задачите от категория „Сегментиране” са: разпознаване на сегментиране изречение (14 субтест); разпознаване на сегментиране сричка (15 субтест) и разпознаване на сегментиране фонема ( 16 субтест). Последната изследвана категория е „Бързо серийно назоваване” съответно субтест 17- бързо серийно назоваване цветове и субтест 18 – бързо серийно назоваване предмети. Ние ще се спрем само на статистиката от задачите за фонологично осъзнаване.  Резултатите, които обобщава авторката относно последователността в развитието на фонологичното осъзнаване на петте основни задачи при българските деца, са че децата се справят най-добре в следния ред:

–        Задачи за сливане

–        Задачи за класифициране

–        Задачи за сегментиране

–        Задачи за манипулиране

–        Задачи за римуване

Щерева извежда данни за последователността на формиране на фонологичното осъзнаване на българските деца. Степенувани са във възходящ ред от лесно към трудно:

–        СЛИВАНЕ разпознаване ниво сричка

–        КЛАСИФИЦИРАНЕ идентификация разпознаване ниво начална фонема

–        КЛАСИФИЦИРАНЕ категоризация чрез разпознаване ниво начална фонема

–        РИМУВАНЕ разпознаване

–        СЕГМЕНТИРАНЕ разпознаване ниво изречение

–        СЛИВАНЕ разпознаване ниво фонема

–        КЛАСИФИЦИРАНЕ идентификация разпознаване ниво крайна фонема

–        СЕГМЕНТИРАНЕ разпознаване ниво сричка

–        КЛАСИФИЦИРАНЕ  идентификация разпознаване ниво средна фонема

–        МАНИПУЛИРАНЕ разпознаване ниво сричка

–        КЛАСИФИЦИРАНЕ категоризация разпознаване ниво крайна фонема

–        КЛАСИФИЦИРАНЕ възпроизвеждане ниво начална фонема

–        МАНИПУЛИРАНЕ разпознаване ниво фонема

–        СЕГМЕНТИРАНЕ разпознаване ниво фонема

–        РИМУВАНЕ възпроизвеждане

–        КЛАСИФИЦИРАНЕ възпроизвеждане ниво крайна фонема

Авторката дава следното заключение „ … спецификата на българския език се отразява върху развитието на фонологичното осъзнаване, независимо от универсалната последователност, чрез следните особености: по-ниски резултати при тестовете за римуване, отколкото при класифицирането на начална фонема (идентификация и категоризация); много близки тестови резултати при субтестовете за сегментиране на изречения на съставните им думи и на думи на сричковия им състав; сравнително високите средни стойности при айтемите за манипулиране(на равнище сричка и фонема) (Щерева К., 2012).

Отчита се и фактът, че фонологичното осъзнаване в предучилищна възраст (ПУВ) се развива по-рано с чувствителност към звуковото сходство, а по-късно с осъзнаване на фонемите. Потвърждава се и хипотезата, че децата се справят почти два пъти повече със задачи за разпознаване на рими, отколкото с тези за възпроизвеждане на рими. Относно фонемната разпределеност става ясно, че целевата група се справя най-лесно със задачи свързани с начална фонема, задоволително с такива за крайна фонема и най-трудно им е при задачите за ниво средна фонема. Половите различия имат отношение към фонологичното осъзнаване с данни, че момичетата се справят по-добре в сравнение с момчетата в задачите за класифициране, манипулиране, сегментиране и сливане, а само при римуването полът не оказва влияние. Което потвърждава и схващането, че момичетата се развиват по-добре и с по-бързи темпове в лингвистично отношение, отколкото момчетата. Възрастта също влияе върху развитието на фонологичното осъзнаване и доказва мнението, че се нивото му се покачва в значителна степен с нарастване на възрастта в периода между 4 и 7 година от живота. Като най-критичен е периода с най-голям качествен скок в развитието между четвъртата и петата година и след това между петата и шестата година на децата. При изследването на задачите за фонологично осъзнаване ниски резултати са показали 18,6%, средни – 60,4% и високи резултати – 20,7% от децата. Получените данни позволяват ранна идентификация на риска от прояви на специфично нарушение на способността за учене (СНСУ) (Щерева К., 2012).

В методиката на обучението по български език акцент е  подготовката на учителя и това, което трябва да прави, а не се отделя внимание на проблемите при овладяването на информацията от учащите. Не се поставя въпрос за взаимодействието между игровата дейност на децата и педагогическото и влияние. Необходимо е учителят да разрешава поне два базови въпроса, за да направлява възникването на познавателни потребности у децата. Те са: условията, при които учениците възприемат звучащата реч от околните и нейните елементи като обекти за проучване и опознаване, както и за дейностите , в които най-ефикасно се осъществява учебния процес. Търсенето на тези отговори продължава вече няколко десетилетия, като чрез експерименти са предлагани различни варианти, за които няма единодушни оценки. Единствено многократно е потвърдено, че когато учителят строго дефинира задачите за фонемен анализ, интересът на детето към дейностите със звукове спада. Така например даже най-простата задача за откриване на начална фонема в думата не обвързва емоционално детето и то не проявява желание да сътрудничи на учителя. Въпреки че звуковото идентифициране да се осъществява чрез достъпни задачи като произнасяне на кратка дума, определяне на начална фонема, изговаряне само на един звук от дадена дума, преподавателят често не постига този резултат, който очаква. Подобни случаи показват, в учебните тетрадки се поднася готова схема или звуков модел, върху който са отбелязани отличителни черти за всички звукове на дадена дума. Тогава количествения анализ на примерната дума се проявява чрез броене на квадратчетата, а не чрез метода на сегментиране на звуковете. Тъй като детето си служи с нагледна опора, то съобщава броя на геометричните фигури, което изпълнява алгоритъма на математическа задача, а не извършва звуков анализ на думата.

„Необходимо е да се направи оптимизиране на образователна среда с цел  създаване на благоприятни условия за осъществяване на системна интензивна подготовка на учителите, насочена към успешна личностна и професионална реализация на децата и учениците. Изготвянето на актуализирани професионално-квалификационни приоритетни области придобива стратегическо значение, съчетано със система от работещи мерките за постигането им (Веселинов Д. 2024).“

Периодите на формиране на фонологичното осъзнаване спазват общи закономерности и както няколко пъти споменахме, предсказват за по-късното усвояване на четенето и правописа. Произтичайки от идеята, че фонологичното осъзнаване се развива най-усилено при децата на възраст от 4 до 7 години, е належащо да се потърсят възможности да се вкарват в организираното обучение по образователното направление „Български език и литература”  подходящи методи за ефективна работа. Това би допринесло за възпрепятстването на затруднения в ограмотителния процес на българските ученици.