Моят дневник на пътешествието в обучението по география и икономика в 7. клас
(резултати от иновационното изследване)
Ава Уруч Джамадан-Гърбева
73. СУ “Владислав Граматик“ гр. София
Резюме
„Дневникът на пътешественика“ в 7. клас е в синхрон с иновационното обучение, което се налага от новата визия на образованието. Чрез работата си в дневника, всеки ученик засяга и дискутира актуалните проблеми на съвременността, а това е основа за изграждането на ценности и формирането на умения за самооценка, личностни качества и нагласи. За да бъдат българските ученици конкурентноспособни личности и успешно да се интегрират в европейското образователно пространство имат нужда точно от такива компетентности. Целият набор от дейности, в които се включват седмокласниците им помага до голяма степен да се опознаят, да интегрират знанията си от други дисциплини и да се стремят към себеусъвършенстване. Рубриките, илюстративния материал и предизвикателствата пред всеки един от тях значително спомага за националното им самочувствие и любовта към родината.
Доказване на географска грамотност, географска компетентност, модели на поведение и ценности на учениците:
1) Доказване на географската грамотност на учениците – чрез провокативните рубрики в дневника, учениците проучват и систематизират информация. Използвайки и знанията си от задължителните часове по география почти се справят без грешки със задачи, свързани с отбелязване на обекти и крайни точки; определяне на географски координати и разпознаване на обекти по снимки. В тяхната географска грамотност се включват и уменията за изработване на различни модели. Повечето ученици имат добро пространствено мислене, работят с елементите на географската карта, локализират правилно обектите и ги разпознават по снимка. Част от учениците, макар и малка изпитват затруднение, когато за ограничено време трябва да представят себе си чрез избран модел или мини-продукт. Притесняват се дали ще се справят достатъчно добре, дали ще бъдат уникални с избора си и много често този страх ги забавя или стопира дейността им. Този тип деца работят по-добре, когато са насаме с учителя или с още 1-2 свои връстници. Самите те споделят, че една от причините да се включат в този клуб е да преодолеят страха си да се заявят със своето въображение и идеи.
2) Доказване на географската компетентност на учениците – благодарение на мисиите и предизвикателствата в дневника, започват по-бързо и адекватно да правят оценки и да вземат решения. Всеки от пътешествениците се научава да изготвя различни наръчници за оцеляване в природата, все по-лесно съставят маршрути и доразвиват въображението си за мислено пътешествие. В 7. клас учениците вече използват много универсални символи за означаване на обекти, които са срещали и в уроци по химия, биология, а когато са на историческа тематика и по история и цивилизации.
3) Доказване модели на поведение – чрез работата си по дневника, учениците развиват градивни модели на поведение. По-лесно защитават позицията си, изразяват мнение по географски и обществени въпроси, правят оценки на отделни производства и дори анализират собствените си качества и умения. Влизат все по-уверено в дискусии и дебати по научни теми и се справят изключително добре. Това поведение много си проличава в последните теми, свързани с професионалното ориентиране и swot-анализа. Наблюдава се създаването не само по-добри крайни продукти, но и за доста по-кратко време. В практическите задачи, свързани с моделиране се забелязва най-голяма екипност и взаимопомощ сред учениците. След преглеждане на направените от учениците Swot-анализи на личностните качества, в диаграмата по-долу споделям петте позитивни и петте негативни черти, които най-често се срещат в отговорите им (фиг. 15). На фиг.16 се виждат десетте професии на бъдещето според седмокласниците, а на фиг. 17 професиите, за които те мечтаят.
Фигура 15
Фигура 16
Фигура 17
Получените резултати от Swot-анализа на учениците имат информативен и достоверен характер за нас учителите. Точно такъв тип задачи могат да бъдат използвани и в Час на класа за всички паралелки от 7. клас нагоре и биха били много полезни, както за преподавателите, така и за учениците.
4) Доказване на ценности – „Дневникът на пътешественика“ насърчава у учениците необходимост от познаване на различни хора и развива у подрастващите толерантност и търпимост към контрастите по света във всичките им измерения. Рубриките успешно помагат на учениците да опознаят по-близки и далечни култури, народи и традиции. В моменти на дискусии, пътешествениците споделят, че за тях е голямо богатство това опознаване и провокира любопитството им да четат и търсят още и още информация (фиг. 18).
Същевременно често пъти правят препратки към аналогични български обичаи и символи, какъвто например е каба гайдата – емблема за Родопите.
Всички 30 ученици от клуба на 100% са опознали други народи, култури и обичаи, защото в голяма част от времето мислено пътешестват и са ангажирани в опознаване на новото и различното за тях по света. В текущото изследване се обръща внимание и на това как учениците възприемат националните символи и до каква степен са склонни да ги популяризират (фиг. 19).
Фигура 18 Фигура 19
Изводите, които могат да се направят от текущото изследване са:
1) Целите и задачите, които бяха поставени са успешно постигнати и крайните продукти на учениците са много разнообразни и изпълнени с прецизност.
2) Различните дейности в часовете повишиха интереса на учениците към географията и доразвиха уменията им за търсене и анализиране на информация, учене чрез правене и придобиване на нови компетентности у тях.
3) Учениците усъвършенстваха своите граждански умения, започнаха да влизат по-често в различни роли и да преоткриват себе си. Седмокласниците постигнаха и много високо ниво на кариерно ориентиране.
4) Всеки от пътешествениците подобри значително пространственото си мислене. Чрез всички мисии и предизвикателства, свързани със чертаенето на маршрути, учениците започнаха да локализират лесно всеки географски обект в пространството и да го обвързват с други.
5) Учениците вече имат свои продукти, които могат да приложат към портфолиото си при кандидатстване в гимназия и там да го доразвият.
6) Учениците имат силно изразена положителна нагласа към „Клуб на пътешественика“, което основно се дължи на факта, че тези часове са избираеми и те сами са проявили желание и интерес да участват в тях. По тази причина почти не се срещат такива, които да не искат да работят и да нямат активност в часовете.
Заключение
В текущото изследване бяха представени различни форми на иновации и образователни дейности, в които учениците активно участват, възприемат и анализират географското учебно съдържание по разбираем начин. Всеки ученик положи голямо старание и стремеж към личностно развитие си развитие и това на клуба.
Девизът на нашето училище е „73-то СУ – ключът към знанието.“ Именно това постигна нашия клуб – знание. Всеки пътешественик с гордост държи своя дневник, върху който е работил с голямо усърдие и желание. Въпросът който си задавах от първия ден на работа в клуба беше „ще успея ли да накарам учениците да използват телефоните си с цел обучение и отговорът днес е „да, успях“.
ЛИТЕРАТУРА
1. Дерменджиева, С. и др. (2010). География и образование. Методика на обучението по география, 1 част. В. Търново: УИ „Св. св. Кирил и Методий“.
2.Иванова Ф. В., Илиева Д.Й., Петрова Г.Р. (2014). Компетентност и компетенции в Европейската квалификационна рамка.
3. Патарчанова Е. и колектив, учебно помагало “Дневник на пътешественика” за 7. клас, “Клет”
4.Стойчева,В. (2019). Как да развиваме ключови компетентности чрез интердисциплинарен подход, Сборник добри образователни практики. Формиране на ключови компетентности, Слово.
Имейл: ava_1993@abv.bg