ПОСТАНОВКИ ЗА ЕМОЦИИТЕ И ЧУВСТВАТА В ПСИХОЛОГИЧЕСКАТА ЛИТЕРАТУРА
Адриана Ничева – старши учител ДГ №17 „Иглика“ гр.Хасково
Резюме: Емоциите отразяват тези страни от действителността, които излизат като реален процес на взаимодействие на човека със средата при удовлетворяване на определени потребности. Те помагат на човека да се ориентира в обкръжаващата го среда, да оценява предметите и явленията според тяхната желаност или нежеланост. Емоциите са обект на научно изследване от страна на широк кръг от психолози, педагози, философи и физиолози. В статията се разглеждат различни концепции, теории и направления, които се опитват да изяснят механизмите и структурите на чувствата и емоциите. По-голяма част от теориите за емоциите изучават само отделни компоненти на емоционалния процес. Нито една от тях не дава отговор на въпроса кой, ако има такъв, елемент на емоцията е с най-голямо, първостепенно значение. Всички теории и концепции обаче помагат на голяма част от психолозите да разберат как по-добре си взаимодействат тези елементи.
Ключови думи: психология, педагогика, физиология, философия, емоции, чувства, афект, настроение, потребности
Емоциите, подобно на много други психични процеси, представляват обект на научно изследване от страна на човека. Въпросът за емоциите се третира от широк кръг психолози, физиолози, философи, педагози и др.
Съществуват различни концепции, теории и направления, които се опитват да изяснят механизмите и структурите на чувствата и емоциите.
Първият пробив е направен от изтъкнатия американски психолог У. Джеймс. През 1884 г. Той излага схващането, че “непосредствено след възприемането на възбуждащият факт настъпват телесни промени, а чувствуването на езика промени е емоцията”. (9)
Подобна е гледната точка и на датския изследовател К. Ланге. Според него, емоциите възникват в резултат на вазомоторни промени, предизвикани от определени стимули.
Въпреки, че твърденията на Джеймс и Ланге не са напълно идентични, поради тяхната близост те се разглеждат като една теория, известна днес под названието “Теория на чувствата (емоциите) на Джеймс – Ланге“.
Този възглед представлява цялостно отстъпление от тогавашното схващане за емоциите. Физиологичните промени тук се разглеждат не като резултат от изпитваните емоции, а като техен източник. Емоциите тук се считат за акт на съзнанието. (9)
Създателят на бихейвиоризма Дж. Уотсън отхвърля концепциите, които се базират върху наблюдението на собствените психични явления, а заедно с това и теорията на Джеймс – Ланге.
Според Уотсън емоциите представляват специфичен тип реакции, които се проявяват в три основни форми: страх, ярост, любов.
Според концепцията на бихейвиористите емоциите са определен характерен тип реакции, преди всичко на вътрешните органи. (9)
По подобен начин разглежда въпроса и Бехтерев, според който емоциите са мимично-соматичен тонус или мимично-соматични реакции. (15)
Идеята, че емоциите са вегетатични процеси не намира признание дори сред физиолозите.
Известният английски физиолог У. Кенън предлага концепция за емоциите като процеси, възникващи в ядрата на хълмчетата. Според основните положения на тази теория мястото на възникване на емоциите са подкоровите центрове.
У. Кенън, а по-късно и Ф. Бард защитават тезата, че емоционалното преживяване се поражда в таламуса, тази структура на мозъка, която е отговорна за изпращането на информация от различните сетивни органи до мозъчната кора – т. нар. Таламусова теория на чувствата на Кенън – Бард. (2)
Според изследванията на И. Павлов физиологията на емоциите не трябва да се свеждат само до дейността на подкоровите центрове, на симпатичната нервна система, без да се изключва тяхната роля при възникването на емоциите. Според Павлов емоциите са резултат от съвместна дейност на кората и подкорието. Главно роля той определя на кората като регулатор в този процес. (7)
По-голяма част от теориите за емоциите изучават само отделни компоненти на емоционалния процес. Като се имат предвид по-горе разгледаните концепции и теории за емоциите, може да се стигне до извода, че голяма част от емоциите се дължат както на двигателните ответни реакции на тялото, така и на някакво емоционално преживяване в мозъка. Нито една от тях не дава отговор на въпроса кой, ако има такъв, елемент на емоцията е с най-голямо, първостепенно значение. Всички теории и концепции обаче помагат на голяма част от психолозите да разберат как по-добре си взаимодействат тези елементи. (1)
С. Л. Рубинщейн разглежда емоциите като и конкретна психологическа форма на съществуване и на потребностите. “Като проява на потребността – пише той – като конкретна психическа форма на съществуването и емоцията изразява активната страна на потребността”. (10)
Според Рубинщейн, човек действайки въздейства и на другите хора, и на себе си. Това въздействие идва от неговите собствени действия и постъпки, които изменят взаимоотношенията с околните. Преживяването на тези отношения на човека към околните съставят сферата на чувствата и емоциите. (10)
Емоциите отразяват тези страни от действителността, които излизат като реален процес на взаимодействие на човека със средата при удовлетворяване на определени потребности. Те помагат на човека да се ориентира в обкръжаващата го среда, да оценява предметите и явленията според тяхната желаност или нежеланост.
Според руския психолог П. В. Симонов емоцията възниква тогава, когато се появява несъгласуваност между това, което е необходимо да се знае с цел да се задоволи потребността и това, което в действителност е известно. “Емоцията възниква – казва Симонов – при недостиг на сведения, необходими за достигане на целите. Замяната компенсира този недостатък, тя обезпечява продължението на действията, способства за търсене на нова информация и така сама повишава надеждността на живата система…” . (11)
Когато човек изпитва някаква потребност, най- напред тя се отразява като емоция в неговото съзнанив и го тласка към търсене на обект, за де се задоволи потребността. Във връзка с това Г. Х. Шингаров отбелязва, че в психиката на човек не съществуват потребности без емоции. Без тях потребностите вече не са активен компонент на съзнанието. (5)
Емоциите като състояние на преживявания са дълбоко интимни. Те протичат в индивида като своеобразна реакция на задоволена или незадоволена потребност. Но емоциите имат по-широк диапазон от потребността – те са сигнали за цялостното състояние на организма. Емоциите са обусловени от жизнената среда на човека. Като непосредствени преживявания те са свързани със съзнанието, с развитието на човека като личност.
Положителните емоции стимулират психичната дейност, докато отрицателните също могат да стимулират човешката активност, но с цел да се избегне някаква опасност.
Според Макаренко емоцията е положителна, ако истинското състояние съвпада с очакваното, и отрицателна, ако е по-лошо.
Положителните емоции по-бързо, като общо, тонизират жизненността, а отрицателните могат да дезорганизират поведението (3). Към положителните емоции се отнасят радост, увереност, гордост, а към отрицателните – гняв, страх, тъга, страдание.
Положителните емоции са по-благоприятни за човека, за живота, работата му. Те влияят и на взаимоотношенията между хората.
Отрицателните емоции на пръв поглед като че ли активизират човека. Тази активност обаче е импулсивна и води до изменения на много вътрешни функции на организма. Отрицателните емоции дезорганизират не толкова физиологичните процеси, но и психичната дейност на човека. Те много рязко се отразяват на взаимоотношенията на хората. В мъката, например, човек става по-малко общителен. По принцип емоциите на един човек лесно се предават на други хора.
А. Н. Радишев казва, че хората са склонни да бъдат радостни или тъжни един за друг. (3) Именно в това се проявява и тяхната обществена природа.
Според Ковальов, ако трябва да се сравняват чувствата с емоциите – и това са преживявания на човека, но с нови качества. Те са по-сложни и устойчиви, формират се в продължение на целия живот.
Чувствата са начина, по който възприемаме самите себе си, те са нашата реакция спрямо заобикалящия ни свят. Те се отразяват интегративно върху човешката психика и дейност.
Още от древността чувствата привличат вниманието на човека като важен момент в психичния му живот, в отношението му към обкръжаващата го действителност.
Аристотел разглежда чувствата в неразривна връзка с познанието. Той говори за страстите на човека, за характера и природата на чувствата. Съществено за изследванията на чувствата от античните философи е, че те не обособяват чувствата в отделна област от психичния живот на човека, а ги обединяват с познавателните процеси.
Според материалистическата психология чувствата са своеобразно специфично отражение на външните и вътрешните въздействия върху човека (7), където намира израз субективното отношение на човека към външната среда. Тук взема участие почти целият организъм на човека. Чувствата са свързани с цялостната психична дейност на човека.
В материалистическата психология няма едно общоприето определение на чувствата.
С. Л. Рубинщейн “Чувството на човека, това е неговото отношение към света, към това, което той изпитва и върши във формата на непосредствено преживяване”. (10)
Според друг руски психолог, Б.М. Теплов, “Чувство или емоция се нарича преживяването от човека на своето отношение към това, което той познава и върши; към вещите и явленията от обкръжаващия го свят, към другите хора, техните постъпки, към своята работа, към себе си и своите действия”. (12)
Група руски психолози (А.А. Смирнов, А.Н. Леонтиев, С.Л. Рубинщейн, Б.М. Теплов) дават определение, според което “емоциите и чувствата, това са особена форма на отношение към предметите и явленията от действителността, обусловени от тяхното съответствие или несъответствие на потреностите на човека.” (8)
И. Павлов разкрива материалната физиологическа основа на чувствата и причините за възникването и същността на чувствата. Той свързва неразривно чувствата с висшата нервна дейност, а с това и с условно рефлекторната дейност и поведение на животните. Те зависят от характера на възникването, протичането и взаимодействието между отделните страни и процеси във висшата нервна дейност. Според Павлов възникването на чувствата е свързано с начина, по който протича работата на мозъчната кора – дали протича нормално с лекота или с напрежение, дали е нарушено нормалното взаимоотношение между тормозния и възбудния процес, лекотата на преминаване на един процес в друг и т. н.
Чувствата по принцип се разделят на: нравствени, интелектуални, естетически.
Нравствените чувства са емоционалното отношение към поведението на други хора и своето собствено поведение. Според П. Николов нравствените чувства са отражение на състоянието на човешката личност в процеса на задоволяване или незадоволяване на потребността от нравствено общуване (5).
Интелектуалните чувства са положителното емоционално отношение към познанието (3). Към тях се отнасят любознателността и любопитството, удоволствие, удовлетворение при постигане на определена цел. Интелектуалните чувства са свързани предимно с интелектуалните процеси в психиката на човека.
Естетическите чувства се пораждат от красивото и грозното в природата, в изкуството, взаимоотношенията между хората. Естетическите чувства се проявяват в преживяването на радост, възторг, при взаимодействие с природата, литературата. Естетическите чувства облагородяват личността, влияят на нейната нравственост.
Чувствата се формират в условията на живота. Те се зараждат, развиват, проявяват.
По своята сила и продължителност чувствата се делят на настроения, страст и афекти. А според социалното си съдържание се разделят на две групи – низши и висши.
Настроението се определя като относително дълготрайно, но слабо чувство (7). Съществуват различни определения за настроението. Бехтерев определя настроението като “нервнопсихичен тон” Според С.Л. Рубинщейн “под настроение се разбира общото емоционално състояние на личността, което намира отражение в структурата на всички негови прави”.
Причините за възникване на настроението могат да бъдат различни. Понякога то се поражда от незначителни поводи, под влияние на отделни впечатления, спомени от миналото и др.
Страстта е устойчиво и продължително чувство, свързано с волята на човека и дейността му. По сила се приближава до афекта, а по продължителност до настроението (7). Макаренко определя страстта като “пълна мобилизация на всички духовни сили на човека в едно стремление”.
Страстите могат да възникнат от неосъзнати телесни влечения, но също така могат да бъдат резултат и на съзнателност. Страстите са положителни и отрицателни, но независимо от това, те винаги са израз на духовни сили.
Афектите са силни, но краткотрайни чувства. Те протичат бурно, с ясно проявяване на външни изразни средства. Поради тази причина те нарушават нормалния психичен живот и поведение на човека. Причини за възникването на афекта са силни, резки и внезапни изменения във външната среда.
В психологическата литература съществуват няколко становища относно разликата между понятията “емоция” и “чувство”.
В много случаи психолози, педагози, философи, физиолози и психиатри разглеждат чувствата и емоциите като тъждествени и психологични явления. Понякога ги различават по степен на сложност: чувствата са сложни преживявания, а емоциите – елементарни, прости преживявания.
Според А.Г. Ковальов това разбиране е невярно, и е в повечето случаи неточно. Той отнася емоциите към проявата на чувства, докато чувствата са свойства на личността, отношение на личността към обкръжаващата я действителност. “Към чувствата – пише той – следва да отнесе повече или по – малко устойчивите отношения на личността, които имат определена предметна насоченост, такива като любов и омраза, уважение и презрение… Чувствата могат да съществуват както в актуално, така и в потенциално състояние… Чувството се актуализира под формата на определен емоционален процес” (4).
Според това разбиране за понятията “емоция” и “чувство”, чувството е свързано с личността, с живота на човека в обществото т. е. не може да има чувства без личност.
Чувствата се разглеждат като нещо откъснато от тяхната конкретна проява, че те съществуват в потенциален вид и само емоцията им дава живот. Това разбиране лишава чувствата от важна тяхна психологическа характеристика – от елемента на интензивно преживяване и активност. Не може да има чувства без преживявания: чувство, което съдържа емоцията само като възможност, не е чувство.
Р. Декарт счита като основен критерий за различаване на емоциите от останалите психични процеси свойството им да оказват влияние върху всички видове психична дейност.
Чувствата за разлика от емоциите изпълняват функции, необходими за живота на човека, за приспособяването му към обществото. Характерна особеност на чувствата е, че причините, които ги пораждат са ясни за преживяващата личност. Познанието е задължителен елемент за възникването на чувствата, а също така и преживяването, и емоционалната реакция. Според Рубинщейн “чувствата на човека са сложни цялостни образувания, които се организират около определени обекти, лица и дори предметни области и определени сфери на дейност… Предметността на чувствата намира висшия си израз в това, че самите чувства се диференцират в зависимост от предметната област, към която се отнасят”. (10)
И. Павлов пише, че чувствата са свързани с най-горните отдели на главния мозък и с втората сигнална система. Те се развиват и задълбочават в процеса на познание на техния обект, в процеса на упражняване на определена дейност. Тази особеност на чувствата има голямо значение за възпитаването им. (6)
Чувствата и емоциите трябва да се разграничават не само по формата на тяхната проява и сложността на структурата, но и по съдържанието им. В емоциите предметът на потребността, обектът на емоционално отражение е предмет, който има отношение към саморегулирането на функциите на отделния организъм и към отделната личност в съответствие с изискванията на външната среда. Обектът на човешките чувства – духовните потребности, първоначално се включват в познаващото съзнание, а в процеса на живот и възпитанието на личността стават възбудители на нейните чувства.
Чувствата съдържат в себе си емоции. Няма чувство, което да може да се прояви без емоционална реакция. Но в чувството емоциите изпълняват подчинена роля – роля на структурен елемент, на по-сложен психичен акт. Посредством чувствата емоциите като че ли добиват възможността да изпълняват определена роля в условията на обществен живот и във взаимоотношенията между хората. В процеса на превръщане на емоциите в чувства се извършва един вид социализация и хуманизация на емоциите. Посредством чувствата се извършва регулиране на постъпките, действията и желанията на личността съобразно установените морални, производствени, естетически и други изисквания и норми на обществото. (14)
Заключение:
Всички тези данни от психологията и неврофизиологията показват, че не може да се отъждествяват емоции с чувства от гледна точка на съдържащия се в тях елемент преживяване и опосредствено познаване на обкръжаващата действителност.
Трудно могат да се отделят чувствата от емоциите. Те са свързани с мотивационната сфера и потребностите, с биологичното и ценостните ориентации. Чувствата съдържат в себе си емоции. Няма чувство, което да може да се прояви без емоционална реакция (14). Дори в елементарен, чист вид човешките емоции са възможни само в единство с чувствата, които се възпитават у детето благодарение на общуването му с възрастния още от първите дни на живота му.
Литература:
1.Александрова Н., П.Цоков Педагогическа психология. Лекции – първа част. Пловдив, (1992).
2.Александрова Н., П. Цоков, О. Койчев Педагогическа психология. ПУ “П. Хилендарски”, (1993).
3.Ковалев, А.Г. Воспитание чувств. М., (1971)
4.Ковалев, А.Г. О чувствах и эмоциях. В сп. Вопросы психологии 4157
5.Николов, П. Проблеми на нравствената мотивация С., (1976)
6.Павлов, И.П. Собрани сочинения т.3
7.Психология под ред. А.А. Смирнов, Л.Н. Леонтиев, С.Л. Рубинщейн и др. М., (1962).
8.Психология и педагогика на ранното детство под ред. на Р. Драгошинова С., (1987).
9.Рейковски, Я. Експериментална психология
10.Рубинщейн, С.Л. Основы общей психологии М., (1989).
11.Симонов, П.В. Что такое эмоция? М., (1966).
12.Теплов, Б. М. Психология М., (1948).
13.Трифонов, Тр. Обща психология С., (1987).
14.Шингаров, Г.Х. Емоциите и чувствата като форма на отражение на действителността С., (1980).
15.Якобсон, П.М. Проблема психологии эмоции М., (1960).