ЕМОЦИОНАЛНИ ОСОБЕНОСТИ НА ДЕТСКАТА ЛИЧНОСТ
Адриана Димитрова Ничева – старши учител ДГ №17 „Иглика“ гр. Хасково
Резюме: Проблемът за развитието на емоциите и тяхната роля за възникване на мотивите като регулатор на дейността и поведението на детето, е един от най-важните и сложни проблеми на психологията и педагогиката. Емоциите играят голяма роля за формиране у децата на способи за овладяване на дейността. Развитието на детето представлява не просто механична съвкупност от интелектуални, волеви и емоционални функции, а сложно, цялостно образование, състоящо се от взаимносвързани равни регулации на поведението.
Нравствените, интелектуалните и естетическите чувства характеризират развитието на детето от неговото рождение, но не в готов вид. Те възникват и се развиват в продължение на детството под влияние на социалните условия на живот и възпитание.
Ключови думи: емоции, чувства, дете, педагогика, психология, потребности, преживявания, усмивка, радост, тъга, страх, общуване, социализация.
В продължение на детството особеностите на емоциите се изменят поради промяната на общия характер на дейността на детето и неговите мотиви. При прехода от ранно детство към предучилищна възраст се изменя системата от отношения на детето към обкръжаващите го хора и започват да се създават нови форми на дейност. В процеса на тази дейност детето от предучилищна възраст се стреми не толкова да удовлетвори своите потребности и интереси, но и да направи нещо полезно за другите хора. Съответно настъпват изменения и на емоционалните процеси, които осъществяват регулацията на детската дейност.
На първо място се наблюдават изменения в съдържанието и неудоволствия, свързани с удовлетворяване или неудовлетворяване на непосредствени желания, у детето възникват повече сложни чувства. Те са породени от това добре или лошо е изпълнило детето своето задължение, какво значение има свършената дейност за другите хора и т.н. (4)
На второ място, както показват изследванията на Я. Неверович (5), относно усложняването на дейността и отделянето на началните и моменти от крайния резултат се изменя мястото на емоциите във временната структура на дейността. Появяват се изпреварващи емоционални преживявания, предусещащи последствията от изпълнението на действието.
На трето място възникването на такова “емоционално предусещане” предполага изменение на структурата на емоционалните процеси. “Емоционалното предусещане” се забелязва в края на предучилищна възраст. То се изразява в способността на детето “не само предварително да си представи резултатите от действията, но и предварително да почувства този смисъл, който те имат за самото него и за хората около него.” (4)
Развитието на емоциите, както отбелязват А. Н. Леонтиев, Л.И. Божович и др. е тясно свързано с развитието на мотивите на поведение, с появата у детето на нови потребности и интереси. В продължение на детството се извършва не само преустройство на органичните потребности, но и се усвояват създадените материални и духовни ценности (4).
Мотивите и емоциите са тясно свързани помежду си и техните прояви трудно се отличават една от друга. Това обаче не дава основание те да бъдат отъждествявани: При едни и същи потребности, в зависимост от обстоятелствата, могат да възникнат съвършено различни емоции и обратно – при различни потребности понякога възникват сходни емоционални преживявания. Въз основа на това, може да се каже, че емоциите са своеобразни психически процеси, които възникват в хода на удовлетворяване на потребността и регулират поведението в съответствие със съществуващите у субекта мотиви, които се реализират в сложни изменящи се условия. (5)
Мотивите, като определен обект, намиращ се вътре у детето и подбуждащ го към дейност, може и да не се осъзнават. В същото време възникването на такъв мотив определя появата у детето на емоционални преживявания.
Емоциите са това звено, с помощта на което и чрез което мотивите стават актуални и нерядко се осъзнават от детето от предучилищна възраст. Формирането у детето на нови мотиви или изменението на съществуващите е свързано с появата на нови преживявания.
Развитието на мотиви на поведение у предучилищното дете не се осъществява спонтанно, а зависи много от помощта и въздействието на възрастните. Формирането им първоначално става под влияние на указанията и изискванията на учителя. След това в резултат на натрупания опит на дерето то започва само да регулира поведението си. В тази насока важна роля играе емоционално-нравственото развитие на детето. У децата от предучилищна възраст се наблюдават отделни нравствени постъпки и емоционални реакции, които се извършват независимо от въздействието на възрастните.
В действителност в продължение на детството емоциите имат прогресивно развитие. Придобиват все по-богато съдържание и все по-сложни форми на проява под влияние на социалните условя на живот и на възпитанието.
В началото на предучилищната възраст детето има натрупан относително богат емоционален опит.
То живо реагира на радостни и тъжни събития, леко прониква в настроението на обкръжаващите го хора. Емоциите се проявяват в неговите мимики, думи, движения. (2) Още през първата половина на предучилищна възраст недиференцираността на емоционалните реакции почти се преодолява. Най-голямо значение в това отношение има разширяването и обогатяването на детския опит, запознаването на детето със специфичното значение на предметите и явленията от заобикалящата го действителност. По този начин и реакциите на детето стават по-диференцирани и по-точни, съответстващи на специфичното значение на предметите. Страховите реакции се насочват към тези предмети, които носят действителна опасност за детето. Страхът е една от първите неприятни емоции, които стават достъпни за детето още в най-ранна възраст. Това е най-разпространената емоция в детството, защото е израз на инстинкта за самосъхранение. (6) Страхът търпи развитие и е различен във възрастов план. При най-малките той настъпва бързо, като непреодолима реакция. На около две години се заражда страхът от тъмнина, който е следствие на вътрешен конфликт у детето или външен конфликт в средата. В периода от 3 до 5 години въображението се развива интензивно, а с това се увеличават и възможностите за проява на страх. Ако детето не осъществява добър емоционален контакт, възниква страхът от изоставяне – например голяма строгост на родителите може да способства за формирането му.
В този период може да се появи и страх от затворено пространство, а също така и страх от самота. Между шестата и седмата година връх бележи страхът от смъртта. Той е отражение на формиращата се с възрастта концепция за живота. Осъзнаването на неизбежността от смъртта води до този страх. (7)
От голямо значение за детето от предучилищна възраст е установяването на топли, ласкави отношения с учителя. Възрастният, който е успял да спечели симпатиите на предучилищното дете, леко получава от него изпълнение на предявени изисквания, подчинени на нравствените норми на поведение. Значително, но не винаги достатъчно влияние оказва на емоционалното състояние на детето, оценката на педагога на неговите постъпки и действия.
При по-голяма част от децата положителната оценка на педагога повишава тонуса на нервната система, ефективността на изпълняваната дейност. Същевременно отрицателната оценка, особено ако тя се повтаря, създава подтиснато настроение, влияе на умствената и физическата активност на детето (2). За да се докосне до детските емоции и за да ги разбере, учителят трябва да открие източника на произхода им, който лежи в осмисляната от детето дейност. Под влияние на тази дейност детето започва по нов начин не само да разбира, но и да преживява този свят.
Особеност, която характеризира емоционалните процеси у децата е тяхната импулсивност. Емоциите възникват бързо и са неудържими. Всеки емоционално действащ дразнител предизвиква не само емоционална реакция, но и определена потребност. Играчката предизвиква у детето емоционална реакция на радост, но също така и желание да притежава играчката. Тази особеност на детските емоции е характерна за целия предучилищен период. В края на предучилищна възраст детето вече може да ръководи реакциите си към желаните предмети и действия, но все още трудно спира започнато емоционално-привлекателно действие – например игра.
Играта в предучилищна възраст е емоционално наситена дейност, която изисква от детето определена нагласа и вдъхновение. В играта от една страна се проявяват вече създадени у детето способи и привички на емоционално реагиране, а от друга се формират нови качества на поведението на детето, развива се и се обогатява неговият емоционален опит. (2)
Много характерна особеност на детските емоции е ситуативността. Тя се проявява в неустойчивостта на емоционалните реакции. Ситуативността на емоциите се проявява особено ярко в ранна възраст, но предучилищна възраст също се отличава с бърза смяна на емоциите, макар и в значително по-малка степен. По-устойчиви емоционални реакции и възникване на чувства се наблюдава в края на предучилищна възраст.
Друга промяна, която настъпва в емоционалния живот на детето през предучилищна възраст е преходът от отделните емоционални реакции към трайното емоционално отношение, което се проявява в чувствата на детето. Чувства се наблюдават още през ранна детска възраст, но към истинския живот на чувствата детето преминава през предучилищна възраст след петата година. Този преход е свързан с промените, които настъпват в емоционалните реакции – превръщат се в устойчиви, подчинени са на съзнателен контрол, социализират се.
През предучилищна възраст се наблюдават първи прояви на съзнателно регулиране на емоциите, което е свързано с развитието на съзнателното и волево поведение. Това са така наречените “скрити чувства” (1). Децата на тази възраст вече започват съзнателно да се въздържат и проявяват открито своите желания, емоции и чувства. Те обаче се проявяват в мимиките, погледите, движенията и много други неволни реакции на детето. То отказва да вземе предложената му играчка, въпреки че гори от желание да поиграе с нея. Съзнателното регулиране на емоционалните прояви у децата се развива в процеса на общуването им с възрастните и в детския колектив. Това общуване налага на детето не само да задържа някои емоционални реакции, но понякога по-ясно и по-диференцирано и разнообразно да ги изразява. В процеса на общуване възникват и се развиват и някои емоционално-изразителни мимически реакции. През предучилищна възраст детето овладява и се научава да контролира и съзнателно да регулира външния израз на емоциите. Заедно с това то се научава да разбира чрез тези средства емоционалните преживявания на други хора.
Социализирането на детските емоции започва от момента, когато те вече се подбуждат не само от личните потребности, но и от потребностите на колектива. Такова поведение е характерно за децата след 6-ата година. След петата година у децата започват да се развиват разнообразни висши чувства – нравствени, интелектуални, естетически. Общуването между възрастните и децата играе важна роля не само в регулирането и съзнателното потискане на емоциите, но и за тяхното разнообразяване, задълбочаване, активизиране. (2)
През предучилищна възраст се изменя и отношението между емоциите и дейността на детето. Проучванията на Розенцвайг показват, че положителни активни сценични емоции у малките деца предизвиква само успехът от дейността, който определя по-късно и избора на следващото действие. (1) Едва на седем години децата могат да преодолеят неуспеха и да пожелаят да повторят неуспешно изпълненото действие.
Най-характерно за предучилищна възраст е обособяването на емоциите като мотив на дейността. Превръщането на емоциите в мотиви на дейността е едно от условията за преодоляването на техния ситуативен характер и за превръщането им в по-устойчиви.
Предучилищна възраст е периодът, в който за първи път възникват така наречените висши чувства. Започват да се формират и развиват нравствените чувства. Те се формират у децата в процеса на взаимоотношения с възрастните и връстниците.
През целия период на предучилищна възраст тези чувства се развиват много активно в процеса на дейност в резултат на практическите изпълнения на нравствените потребности, които предявяват към тях обкръжаващите ги хора. В края на периода нравствените чувства на децата започват да се осъзнават на нравственото съзнание, на осъзнаването на нормите, които се превръщат в критерии на поведението.
Още в началото на предучилищна възраст у децата е налице проява на чувството на дълг. Тази проява е свързана с формиране на простите нравствени представи относно това кое е добро и кое лошо. Възникват преживявания на удоволствие, радост при успешно изпълнение на своите задължения и на огорчение при нарушаване на установеното изискване.
Друга група висши чувства – естетическите, възникват за първи път в предучилищна възраст под влияние на естетическите оценки на възрастните. Естетическите чувства на децата са свързани с оценките за красиво и грозно.
Трудно се диференцират нравствените чувства от естетическите и често се основават на нравствените оценки.
У петгодишните деца започва да се формира и самостоятелно критично естетическо отношение. Те често изразяват свои критични бележки по отношение на произведения на изкуството. Естетическата им оценка е тясно свързана и зависима от нравственото им отношение. Развива се и едно специфично естетическо чувство – чувството за хумор, но то зависи от опита на детето. Както и всички други естетически чувства, то зависи и от общото психично развитие и особено от интелектуалното. За да се възхити или засмее детето трябва да го разбере.
Интелектуалните чувства се развиват по-късно. Тяхното възникване е свързано с развитието на интересите на децата и с определена степен на развитие на интелектуалните им възможности. За развитието на тези чувства от голямо значение е учебната дейност на предучилищното дете и използваните в нея дидактични игри. Те създават умението за умствено усилие и способстват за това детето да изпита удоволствие от това усилие. Към тези чувства Т. Рибо отнася удивлението, изненадата, любопитството. (1)
Основна роля в развитието на чувствата у детето има неговата практическа дейност. В нея детето встъпва в реални взаимоотношения с обкръжаващата го среда и усвоява създадени обществени ценности, овладява социални норми и правила на поведение. (2)
Заключение:
Обобщавайки преобразуванията в емоционалната сфера, можем да заключим, че на първо място се изменя съдържанието на емоциите. На второ място настъпват изменения в структурата на емоционалните процеси. На трето място преобразуванията обхващат функциите на емоциите в общата структура на поведението.
Емоциите изпълняват ориентираща и регулираща роля в поведението на детето (3).
Литература:
1. Герон, Е. Психични особености на ПУВ С., (1973).
2. Эмоциональное развитие дошкольника под ред. А. Д. Кошелевой М.,85
3. Запорожец, А.В. Избраные психологические труды М., (1986).
4.Ковалев, А.Г. Воспитание чувств. М., (1971)
5. Развитие социольных эмоции детей дошкольного возраста под ред. А.В. Запорожец, Я.З. Неверович М., Педагогика (1986).
6.Стаматов, Р. Детска психология, Пловдив, (2000 г.)
7. Цоков, П. Психология на детското развитие. Тематични приближения Пловдив, (2012)