„ФИЗИЧЕСКА ДЕЕСПОСОБНОСТ В ОБУЧЕНИЕТО ПО ФИЗИЧЕСКО ВЪЗПИТАНИЕ И СПОРТ В ПЕТИ КЛАС (ЛЕКА АТЛЕТИКА)”
Антоанета Янкова Кочова-Василева
ЗДСД – СУ„Никола Велчев“ гр. Самоков
Резюме:
Учебният процес по физическо възпитание и спорт представлява съвместна учебно-възпитателна дейност, управлявана от учителя при активно и съзнателно участие на учениците, насочена е към овладяване на знания, умения и навици, развиване на двигателни и морално-волеви качества с цел да се изгради в учениците готовност за двигателна дейност. Като организиран и целенасочен процес се базира на общите принципи за всестранност и хармоничност на физическото развитие и работа в екип.
Ключови думи: двигателната активност, физическата дееспособност, движение, физическо натоварване, екип, ефективност.
Движението е заложена необходимост, условие за развитие, усъвършенстване и здравословен начин на живот на човека. Двигателният потенциал на личността определя функционалното състояние на организма, което е от решаващо значение за успешна всекидневна учебна, битова и професионална дейност.
Двигателната активност и физическата дееспособност са природно заложени и са основен градивен фактор в модела на човешкото развитие и усъвършенстване. Но в съвременните условия на живот този модел, започва драматично да се променя. Обездвижването, настанило се трайно в живота на хората от всички възрасти, води след себе си отрицателни последици за тяхното здраве. Най-вече негативно е влиянието на обездвижването върху растящия детски организъм. Недостатъчната двигателна активност е една от главните причини за някои хронични заболявания на вътрешните органи, нарушения в обмяната на вещества, влошаване на снабдяването на кръвта с кислород и натрупване на млечна киселина в организма.
Двигателната активност и физическото натоварване свързано с нея са едни от най-важните предпоставки за повишаването на физическата дееспособност на подрастващите.
Учебният процес е педагогически целенасочен за многостранното формиращо въздействие на учениците (физическо, психическо, нравствено, естетическо, здравно-профилактично, закалително) и се явява фундаментална част от педагогическата работа в българската образователна система.
Какво е екип, екипна работа и принцип на екипната работа в обучението по физическо възпитание?
Екип-група от хора, преследващи обща цел и намиращи се във взаимна зависимост при изпълнение на техните работни задачи.
Работа в екип е гъвкава форма на организация на работа, адекватна на високите изисквания на съвременното общество. Спецификата на съвместната работа се изразява в постигането на висок резултат, чрез умело използване на ресурсите за реализиране на общата цел. Екипът развива „синергизъм”. Споделеното желание за успех, съвместните усилия и сътрудничество, значително повишават резултата от изпълнението на поставената задача. Работата в екип е високо ефективна технология, защото резултата от постигнатата цел за определено време, в конкретна ситуация , е по-голям от общия брой самостоятелни постижения на участниците в екипа. За практическото осъществяване на тази доказана възможност се изисква много усилия, както от страна на конкретните участници, така и на всеки потенциален член на екипа.
Много често се смесват понятията работна група с екип. В края на миналото столетие, с усвояването на средствата от Европейските фондове, активно навлезе при разработването и управлението на проекти термина „работа в екип”.
За разлика от работната група, която се сформира за изпълнение на определена задача и се ръководи от по-високо стоящия в йерархията, то „екипът е малък брой хора, с допълващи се умения, посветени на обща цел, за която са взаимно отговорни. Отделните членове взаимодействат един с друг и с лидера на екипа в постигането на общата цел. Членовете на екипа зависят един от друг, за да вършат работата си и разчитат на другите , за да изпълнят мисията си, като очакват от лидера си да осигури ресурсите и наставничеството, което е необходимо, както и да им служи за връзка с останалата част от организацията. Противно на работната група, чийто ръководител има право да взема решения, екипът взема решения, които отразяват ноу-хау и опита на много хора, а това може да води до по-добри решения.
Работата в екип се избира тогава, когато комплексно се анализират влиянията на факторите на вътрешната и външната среда и се констатират необходимите условия за работа в екип. Ако предимствата са на лице, тогава работата в екип може да бъде по-ефективна от работата в група. Екипът е група, но двете понятия не следва да се отъждествяват. Една група не може автоматично да се превърне в екип, защото има основни различия между тях. Прецизирането на предимствата и недостатъците на работата в екип при осъществяването на конкретна цел, дава възможност да се избере подходящата организационна форма. Работата в екип е необходима, ако предимствата са повече от недостатъците.
Ръководенето на екипа е едно от най-важните принципни възможности за успешно осъществяване на екипа. То не се отъждествява с традиционното ръководене на група-не се свежда до „даване на заповеди”, не се свързва с използване на сила и влияние за създаване на последователи, които да реагират, както е необходимо. Ръководенето на екипа има специфични особености. То е ориентирано към изпълнението на поставените цели, чрез конкретни действия, непрекъснато усъвършенстване и приемане на нови предизвикателства.
Оценката за ръководене на екипа е оценка за цялостната дейност на екипа. Тя идва от неговите членове и от тези, които са извън него, като резултат от представянето на целия екип. Ето защо, първостепенна задача на добрия ръководител на екип е да подбере подходящите хора, с които заедно да постига поставените цели. Успешният подбор изисква уменията и естествените способности на участници в екипа да се допълват взаимно.
От особена важност е създаването на екипен дух-силна идентичност с екипа, съпричастност към членовете и всеотдайност в работата. Важно е да се разбере, че не е задължително учителя да бъде ръководител /лидер/ на екипа, а точно обратното-да може да дава възможност за сформиране на неформални екипи, които да подпомагат неговата работа при постигане целите на организацията.
Фактори на екипната ефективност:
Атмосфера-добрите отношения, уважението между членовете и активното участие на всички са важни предпоставки.
Мотивация-ако членовете на екипа са истински мотивирани, екипът може да постигне чудеса.
Лидерство-във всеки екип трябва да съществува поне един лидер. Много често той предопределя успеха или неуспеха в постигането на общата цел.
Личностно развитие-добре би било, ако членовете на екипа усещат, че не просто постигат определени цели, но и се развиват в личностен план. То би било полезно, като за самите тях, така и за екипната им работа.
Вземане на решение-ако екипът има разработен ясен механизъм за вземане на решения, в който не доминира единствено мнението на един или двама от участниците в него, то ползите от екипната работа биха били много по-големи, а ефективността- значително по-висока.
Сътрудничество-когато хората си сътрудничат, крайните резултати ще са далеч по-високи, отколкото, ако всеки работи индивидуално, сам за себе си.
Комуникации-те са кръвоносната система на всеки екип. Общуването ражда идеи, дава решения, изглажда недоразумения-повишава ефективността на екипа
Справяне с конфликт-доверието между членовете и правилния подход, в конфликтни ситуации, често пъти е предпоставка за по-висока ефективност.
Критика-от това дали в екипа се критикува, се предопределя прогреса или застоя на един екип.
Постигане на целите-целта на екипа е осъществена, не успее ли да я постигне, се обезсмисля и целия труд и времето за неговото създаване.
Успехът на екипната работа зависи до голяма степен от учителя: Той трябва да познава възможностите на своите ученици; Задачите трябва да са подготвени предварително; Времето за решение на задачата не трябва да отнема много време; Всеки екип трябва да представи атрактивно задачата.
Предимства на работата в екип: Съдейства за намаляване на напрежението в сравнение с традиционната работа. Учениците се чувстват защитени в групата. Екипната работа е по-ангажираща и отговорна. Никой не би искал екипът му да се „провали”. Екипната работа има състезателен характер. Най-добър отбор е този, който за най-кратко време е предложил най-добро решение. Мотивира учениците за по-активна работа. Учениците по-лесно попълват пропуските в знанията. Много по-лесно се възприема информация от връстник, отколкото от възрастен.
Използвана литература:
1. Русев, Р., Теория на физическото възпитание. Благоевград, (2000)
2. Костов, К., М. Глушкова. Актуални проблеми на физическото възпитание и спорта. Благоевград, (2001)
3. Костов, К., С. Иванов, В. Маргаритов, Б. Боева. Книга за учителя по физическо възпитание и спорт, изд. Просвета, С., (2005)