Статия № 1
Формиране на представи за графичните белези и знаци на буквите при 6-7 годишните деца в детската градина
Автор: Атанаска Иванова Бухлева
Учител в детска градина, 2 „Звънче“
Гр. Петрич
СДК 8460
Резюме. В настоящата статия е разгледана подготовката за формиране на представите за графичните белези и знаци на буквите (т.е. за ограмотяване) в подготвителна група на 6-7 годишните деца (четене и писане) е изключително важен момент, както в общото психическо, така и в речевото развитие на детето. Описани са основните насоки и технологията, която подготвя децата за начална училищна грамотност. Всички аспекти на тази подготовка за грамотност за съобразени с това, че особено внимание се обръща на фината моторика, с цел да се подготвят децата за обучение по писане в условията на детската градина. Предучилищната възраст е период при който се реализира целенасочена, последователна и съзнателна подготовка за писане в съответствие с ДОС и Програмата за ДГ, която създава предпоставки за цялостното развитие на личността на детето и акцентира върху социално-емоционалното му развитие, като предпоставка за линостна училищна готовност.
Ключови думи: образование, моторика, фина моторика, училищна готовност, подготовка за писане и четене, графични умения, грамотност.
През последните десетилетия подготовката по четене и писане на децата в обществените предучилищни заведения все по-често е обект на научни изследвания които отделят внимание, както на звуковете в думите, така и на графичните белези и знаци на техните букви. Обучението в детската градина се наложи като едно от средствата за най-резултатно, системно и целенасочено въздействие.
Образованието е поредица от събития, чрез които човек от природно същество се създава и самосъздава, групово битува и самобитува, като знаещо и можещо културно, хуманно и социализирано същество (Радев, 2014: 70).
Главната ценност в цивилизацията на знанието е грамотността. Днес тя „е по-важна от всякога…Имаме нужда от граждани на света, които да четат грамотно, да разбират прочетеното, да си дават сметка за нюансите и сами да бъдат разбрани“ ( Геймън, 2013:2)
Придобиването на езикова грамотност е „продължителен и непрекъснат процес на обучение и/или учене, който позволява на човека да постигне целите си, да развие знанията си и потенциала си, както и да участва пълноценно в общността и в обществото, към което принадлежи“ (Национална стратегия, 2014).
Известно е, че всестранното развитие на личността на децата, като цел на възпитанието в предучилищна възраст се осъществява, чрез усвояване от децата на езика и средствата на езика, както и неговата писменост, които включват знания, умения и култура.
Писането е вид писмена реч с продуктивен характер. Чрез него се фиксират мисли, преживявания чрез обществено установена система от графични знаци. Това е една от най-сложните осъзнати форми на речева дейност. Писането изисква: – наличие на определено съдържание ( какво ще се пише); – езиков израз ( как ще се изрази в лексикално, стилистично, граматично отношение); – техника на писане ( технически, графични и правописни умения и навици).
Техническите умения са свързани с положението на тялото и ползване на пособията при писане. Графичните умения изискват идентификация на ръкописните букви, овладяване на начините на писането им и свързването им в думи. Съществен момент в техническите параметри на писането е не само овладяването на ръкописните букви, а и привеждането на звуковата форма на думите в графична, т.е. осмисляне на фонемно-графемни отношения.
Основната насока на подготовката за формиране, на представите за графичните белези и знаци на буквите при 6-7-годишните деца се свежда до специфичната работа за най-общо запознаване с писмената реч, работата за разбиране, че знаците върху хартията представляват писмен вариант на устната реч и разбиране на особените функции на писмения вариант на речта като средство за запомняне.
Основен етап при овладяване на писането при 6-7-годишните деца е ориентировъчният. Този етап включва: – развитие на пространствените ориентации; – развитие на зрително-двигателната координация; – запознаване на елементите на ръкописните букви и начините на писането им; – запознаване с положението на тялото при писане и създаване на начални умения за работа с молив и химикал; – начално ориентиране в графичната мрежа на тетрадката.
Основните дидактични похвати, които се ползват в подготовката за писане в подготвителна група на 6-7- годишните деца, са: рисуване, дорисуване на картини и фигури; оцветяване на картинки, като се спазват контурите; повтаряне на пунктир; упражнения за ориентиране в графичната мрежа; упражнения за писане на елементи на букви и на съчетания на елементи.
От друга страна, писането на елементи на букви се улеснява чрез: даване на образец в началото на реда; писане на елементи в стилизирани рисунки; използване на копирния и на трасиращия метод.
Целите на обучението по писане в процеса на началното ограмотяване в подготвителна група на 6-7 – годишните са: – формиране на технически умения – правилно положение на тялото при писане и използване на пособия за писане; – изграждане на графични умения – идентификация на букви, овладяване на начините на писането им и свързването им в думи; – формиране на умения за точност, прецизност и красота в рисунъка, непрекъснатост при писане.
В педагогическото взаимодействие за овладяване на графичния компонент на писането – технология на обучение, използвах специфични обучаващи методи и похвати за овладяване на графичния компонент на писането – наблюдение, демонстрация с коментар; упражняване; графичен разбор и оценка; копирен, тактов, линеен, трасиращ метод на обучение и др.
Формирането на умения за писане на букви включва следните етапи: – демонстриране на графични форми и движения; – анализ на формата на буквата ( анализ на елементите в зрителен аспект – относително завършени части на начертанието на буквата при цялостното зрително възприемане и анализ на елементите в двигателен аспект – относително завършени отрязъци от движението на ръката); – анализ на елементите в зрителен аспект – предвид психологията на възрастта на децата ( 6-7 години), елементите се опредметяват – бастунче, ченгелче, колелце, сърпче, луличка, камшиче; – анализ на елементите в двигателен аспект; – конструиране на букви ( За да се съгласуват зрителният и двигателният образ на буквата, преди писане в тетрадката се препоръчва децата да конструират буквата – от готови елементи, с шнур, синджир, да възпроизвеждат писането на буквата във въздуха или с пръстче върху масата и т.н.); – копиране на букви – Децата повтарят образци на букви, буквосъчетания или срички, представени по пунктир. Този обучаващ метод, наречен копирен, подпомага първоначалното възпроизвеждане на графичните форми. Обикновено дадените с пунктир образци са в началото на реда. След това децата дописват реда самостоятелно; – писане по образец – децата пишат букви или буквосъчетания, като се ръководят от даден в книжката образец; – писане в графична мрежа – графичната мрежа дава визуална ориентация по отношение на височината и наклона на буквите и е опора за овладяване на точни, уверени движения; – писане с частични, трасиращи движенията ориентири – така нареченият трасиращ метод направлява посоката на движенията на пишещата ръка чрез дадени на реда за писане графични ориентири – напр. започване на буква, основни графични точки в структурата и. Графичните точки се поставят на места, в които се променя посоката на движението.
Подготовката за училище винаги е била актуален проблем за детския учител и родителите. С въвеждането на задължителната предучилищна група се отчита важното значение на тази подготовка за успешния старт в училището и за бъдещото интелектуално развитие на детето. Прави впечатление, че децата са несигурни в своите възможности и тази несигурност се преодолява успешно, като задължително се посещава подготвителната група. Това е начинът, гарантиращ плавния преход към първи клас и добрата социално-личностна подготовка за новия статус на бъдещ ученик ( Стефанова, 2011).
Основната цел пред образователното направление „Български език и литература“ според програмата за подготвителната група в детската градина е да се подготвят децата за начално четене и писане, без да се осъществява същински процес на ограмотяване. От детето се изисква да може да отделя изречението в текста, да прави словесен анализ и анализ по словоформи на познато изречение, както и да извършва звуков анализ на думите.
Силен момент в полза на това, детето да се научи да чете и пише, е мотовацията на всеки малък човек да бъде независим от по-възрастните.
Литература: