Художествената изразителност като основна
характеристика на детското изобразително творчество |1
Художествената изразителност като основна
характеристика на детското изобразително творчество
Василка Юрукова
ДГ 11 „Здравец” Благоевград
Резюме: В статията се разглежда художествената изразителност като основна характеристика на детското изобразително творчество. Темата е актуална и значима, тъй като целите, които стоят пред обучението по изобразителни дейности в детската градина, а именно – развитието на изобразително-творческите способности на децата, могат да се проявят и развият още в ранна детска възраст с помощта на системно упражняване и целенасочено възпитание. Актуалността на темата се определя и от задачите за формиране у децата на естетическо отношение към обектите и явленията от околната среда, чрез усвояване на елементарни знания, умения и навици в областта на изобразително-творческата дейност и от необходимостта от индивидуално изразяване на способностите в творческия изобразителен процес. Изобразителността обхваща система от естетически организирани знаци с цел обособяване на определена художествена информация, а изразителността е ефектът от цялостното въздействие на използваните изразни средства, подплатени с идейно-емоционален заряд.
Ключови думи: Художествена изразителност,емоционалност,художествена деформация.способи, изобразително-творчески-способности.
Творчеството на 6-7 годишните деца притежава две основни взаимосвързани характеристики – изобразителна грамотност и художествена изразителност. „Художествената изразителност е характеристика, която се свързва с индивидуалния усет и субективно отношение на детето към изобразителната дейност. Тя се явява художествено-естетически критерий за качествена оценка на изобразителните резултати, свързани с постигането на хармонично единство на конкретно неповторими изразни средства и е своеобразно отражение в художествено-образна форма на индивидуалното мислене и виждане на детето, на неговия вътрешен мир, на неговите впечатления, преживявания, емоции и чувства“ [Занков, 2003: 39].
Художествената изразителност като основна
характеристика на детското изобразително творчество|2
В творбите на децата от предучилищна възраст художествената изразителност е водеща характеристика и това лесно се обяснява с повишената емоционалност и увствителност на детските възприятия. В детските творби преобладава субективното отношение на детето по отношение на изграждането на формата, пропорциите, цветовете и др. елементи на изображението. Това отношение намира своеобразна реализация основно чрез изявите на художествената деформация. Тя представлява едно от често използваните от децата средства за постигане на художествена изразителност в своите творби. Под това понятие се разбира всяко изменение на реалната форма, на действителните цветове, пропорции, големина и конструкция на изображенията в детската рисунка, апликация и пластика.
За оценка на изразителността и художествената деформация в детските рисунки се прилагат следните показатели:
Съдържанието (замисълът) на детските произведения, независимо от жанра им.
Художествената изразителност е много по-силна като начин на въздействие, ако съдържанието на детската творба е плод на собствено оригинално творческо виждане и въображение, с наличие на нетрадиционен подход и изобразително решение.
Диагностичната оценка на една сюжетно-тематична рисунка(апликация) би била още по-прецизна, ако се вземе предвид умението на детето да постигне в работата си пространствено-конструктивни и сюжетно-смислови връзки между изображенията, ако използва характерни за темата атрибути. Първият тип връзки е свързан с умението на детето да организира пространството на листа със съответстващи на съдържанието изображения. Вторият тип връзки е свързан с умението на детето да изобрази каква дейност изпълняват.
Единството от композиционните изразни средства е показател, чрез който се оценяват композиционните средства, използвани в зависимост от жанра и характера на изобразителната задача.
Детските творби могат да се съпоставят и оценяват по това дали при изграждане на композицията е проявен усет за ритъм и симетрия, чувство за постигане на равновесие, да се предаде характерна поза или движение, отговарящи на избрания сюжет, умение да се подчертае композиционния център.
Художествената изразителност като основна
характеристика на детското изобразително творчество|3
Усетът за ритъм и симетрия е показател, който обхваща степени, отразяващи начина на подреждане на композиционните елементи в изображението. Чувството за
симетрия и ритъм се постига чрез конкретни образи и обекти, с участието на основни типове геометрични линии – прави, криви, начупени, вълнообразни и др. Проявеният от децата усет за ритъм и симетрия се наблюдава и при подреждане на изобразителните елементи в един, два или три плана.
Усетът за постигане на равновесие в композиционното решение е друг показател, който се използва за оценка при изграждане на детската творба.
Усетът за предаване на характерна поза и движение е показател, който се използва при изграждане на тематично-фигурални композиции (рисунки, апликации и пластики с фигури на хора и животни) в обучението по изобразителни дейности в детската градина. Отчита се умението на децата да предадат възрастовите различия, характерна поза или движение, съобразявайки се с поставената тема и възможностите на изобразителния материал.
Умението за подчертаване композиционния център при изграждане на рисунки, апликации и пластики е показател, при който определянето и подчертаването на композиционния център на детската творба е свързано с отделяне и изявяване на основното и същественото в нейния сюжет.
Умението на децата за използване на цветовете като изразно средство е друг показател за оценяване на художествената изразителност.
Способите, които могат да се прилагат в детската рисунка и да подчертават композиционния й център са: геометричната среда, светли и тъмни цветове, декорацията, детайлизацията, деформацията по размер и комбинирано използване на способите.
Прилагането на способите за изграждане на изобразително-творчески способности ‒ хиперболизация, преструктуриране на образи, аглутинация, метаморфоза, одухотворяване и др., провокират фантазията и творческото въображение, които като психични процеси са в основата на художествената изразителност.
Аглутинацията е способ, който представлява съчетаване и комбиниране на части от различни обекти (от една или различни предметни сфери) до получаване на
Художествената изразителност като основна
характеристика на детското изобразително творчество|4
причудливи образи, отдалечени от реалността – напр. русалки, феи, пегас, кентаври, дракони, змейове, извънземни същества, морска сирена и др.
Хиперболизацията е близка до аглутинацията като форма за преобразуване на представите, за изграждане на фантазни образи и сюжетни композиции. Като способ тя се характеризира с увеличаване или умаляване на изобразяваните предмети и обекти (великан, огромен като планина и миниатюрния Малечко-Палечко, Гъливер в страната на лилипутите, Палечка, Алиса в страната на чудесата), а също и с изменение на количеството на частите на предмета или тяхното преместване (многоръките богини, дракони с много глави).
Един от най-често срещаните способи, намерил приложение в детското художествено творчество е одухотворяването. Чрез него подрастващите създават весели, необикновени, гротескни образи, превръщайки плодове, зеленчуци, предмети и др. в изображения на хора или животни. Впоследствие от тези фантазни образи те изграждат тематични рисунки, комикси, обемно-пластични композиции, Метаморфозата (превъплъщение) е друг интересен способ, стимулиращ развитието на креативността на децата. Тя е процес, обхващащ създаване на поредица от изображения, които разкриват промяната на конкретен образ в развитие. Чрез стилизацията като способ децата създават обобщено, схематично изображение на обекти и форми от различен произход. Като основен процес и едновременно с това средство за изобразяване в декоративно-приложните изкуства, стилизацията е съществен фактор, влияещ за развитие на креативността на децата. При преструктурирането на образи децата изграждат необикновен фантазен образ на човек, животно, превозно средство и др., след което мислено го разчленяват и пренареждат частите по нов начин, до получаването на нови фантазни изображения. В други случаи се изпълнява противоположна по смисъл задача – да се превърне нефигурален образ във фигурален (образ на човек, птица, животно, предмет и др.) Асоциацията – (лат. свързване, съединение) като способ се осъществява в учебната практика по изобразителни дейности чрез прилагане на различни стимули: музикални произведения, от графично или цветно петно, определена дума, от сензорни стимули (звук, движение и др.) литературни творби, произведения на изобразителното изкуство. Този способ е обичан и предпочитан от децата в предучилищната възраст.
Художествената изразителност като основна
характеристика на детското изобразително творчество|5
Асоциациите се изразяват в способността на човешкото съзнание да свързва едно явление с друго. Те са в тясна връзка с въображението, като техния механизъм има важна роля в творческия процес. Необикновеното, оригинално комбиниране на
елементи или обекти, лекотата на асоцииране или образуване на асоциации и „играта на идеи” са първостепенни компоненти в структурата на творческите способности. Асоциациите по контраст, по сходство и по съседство постоянно присъстват във всички етапи на художествено-творческия процес.
Художествената деформация се дефинира в изобразителното изкуство като съзнателни изменения, отклоняващи изображението на предмета от неговите естествени пропорции. В изобразителната дейност на децата от предучилищна възраст – 6-7 годишни, се забелязва характерна деформация по отношение на формата и конструкцията, пропорциите и цветовете. Характерните за възрастовия период нелогични цветови промени, както и деформирани форми, пропорции, конструкции придават неповторимост на изображенията, те са своеобразни, ценни качества на детските изобразителни прояви. В учебната практика те трябва да бъдат подкрепяни и положително оценявани, особено в случаите, когато неосъзнатата деформация е допринесла за постигане на по-богата изразителност. Същевременно, с оглед на пълноценното развитие на художествено-изобразителната дейност е удачно да се насочва вниманието на децата към тези характерни „отклонения” от натурата.
От значение за тяхното осмислено прилагане в дейността е да се създават условия за съпоставка и да се разкриват свойствените, присъщите на обектите обективни белези.
Способите се явяват като неоценимо средство за въздействие върху повишаване на изразителността в детските творби. Те помагат за обогатяване на творческите им умения, за повишаване на изобразително творческата активност на децата. Стимулирането на детското изобразително творчество на децата от предучилищна възраст чрез художествената деформация се осъществява по следните начини:
На първо място осигуряването на богати образни представи, впечатления, усещания за обектите и явленията чрез системни наблюдения на природната и социална среда дава възможност на децата да натрупат достатъчно „храна” за въображението си и да се научат да оперират с наличните възприятия и представи.
Художествената изразителност като основна
характеристика на детското изобразително творчество|6
При организираните наблюдения, насочването към естетическите качества и особености на обектите и явленията дава възможност на децата да отразят своите представи, впечатления и преживявания, да проявят креативно мислене, въображение, емоционално и оценъчно отношение към изразяваните обекти и явления.
Изобразявайки действителността, децата прибягват към използването на деформацията като средство за постигане на по-богата изразителност в творбите си, подчертавайки най-важния за тях образ или елемент. Въвеждането на творби на художници, (подходящи за възрастта на децата и близки до тяхното възприемане), които показват на децата примери на използване на художествената деформация в изобразителното изкуство е добра възможност за провокиране на креативността на децата.
За да стимулира изобразителната дейност на децата и да създава интерес към нея, учителят трябва непрекъснато да я обогатява и развива, да подпомага подрастващите в усвояването на система от знания, умения, навици и др., необходими за работа с различни изобразителни материали и техники.
Използвана литература:
Занков, 2003: О. Занков, Диагностика на проявената от децата изобразителна грамотност, сп. Предучилищно възпитание, (бр.3, 2003).
Михайлова, 2001: Г. Михайлова, Изобразителното изкуство за развитието на изобразителната грамотност и изразителност, сп. Предучилищно възпитание, (бр. 3, 2001).
Легкоступ, 2000: П. Легкоступ, Художествената галерия и развитието на творческите способности, сп. Предучилищна педагогика, (бр.4, 2000).