СРАВНИТЕЛЕН АНАЛИЗ НА ФИЗИЧЕСКАТА ДЕЕСПОСОБНОСТ НА УЧЕНИЦИ ОТ НАЧАЛЕН ЕТАП ( 1 – 4 КЛАС) ПРЕДИ И ПО ВРЕМЕ НА КОВИД ПАНДЕМИЯ
Автор: Веселин Гърбузанов, учител в 45 ОУ
София 2024 г.
Резюме:
В изследването се разглежда важността на училището и часовете по физическо възпитание за изграждането на правилно отношение на учениците към физическата активност и спорт, последствията от обездвижването получено при онлайн обучението и изолацията по време на КОВИД пандемията, трудностите при провеждането на онлайн обучението при малките ученици породени от липсата на достатъчно простронство в домовете, трудностите при възприемане и изпълнение на упражненията от разстояние, ограничените възможности за движение и социално общуване. За целта на изследването са проведени стандартни тестове за оценяване на физическата дееспособност на ученици от втори клас преди и по време на КОВИД през учебната 2019/2020 и на същите ученици през учебната 2021/2022 година. Тестовете са бягане на 30 метра (за оценка на бързината), бягане на 200 метра ( за оценка на издържливостта), скок на дължина от място ( за взривна сила на долни крайници), хвърляне на плътна топка (взривна сила на горни крайници), Т- тест (оценка на ловкостта). Изолацията и намалената физическа активност води до намаляване на резултатите от проведените тестове при учениците. Необходимо е да се подобрят условията за провеждане на часовете по физическо възпитание както у дома, така и в училище.
Опитът на много напреднали страни в областта на спорта показва, че училището е най-подходящата среда за популяризирането и развитието на детско-юношеския спорт. Училището носи морална отговорност както за умственото, така и за физическото възпитание и усъвършенстване на учениците. Ако правилно се организира работата още от начална училищна възраст и се създаде интерес към физическата култура и спорта още в детска възраст, бъдещето на спорта ще бъде на правилни основи.(Кр. Рачев, 1992 г.).
Изследването е проведено по време на КОВИД. Извънредното положение по време на КОВИД наложи изолация и необходимостта от онлайн обучение. Учениците трябваше да придобият бързо нови умения, да се научат да ползват средствата за интернет комуникация, електронна поща, което им е потребно за онлайн обучението. То е по-трудно при малките ученици от началните класове. Някои от тях се затрудняват с избрания от училището софтуер за онлайн обучение.
При онлайн обучението не във всички домове има пространство и условия за всички видове упражнения от програмата по физическо възпитание и спорт. Могат да се изпълняват само упражнения за един ученик, упражнения изпълнявани на място.
При малките ученици има трудности при възприемането на двустранната онлайн връзка, разбирането и изпълнението на задачите. Важна е и безопасността при изпълнение на упражненията. По всички дисциплини има затруднения при онлайн обучението, но при физическото възпитание са повече. Присъствените часове по физическо възпитание са важни и за да може учителят да наблюдава правилното изпълнение на упражненията, да коригира и помага при изпълнението на задачите.
Продължителната изолация, седенето в къщи бързо обездвижва децата. По данни на американския институт Аспен, два месеца след въвеждането на ограничителните мерки 20% от децата са загубили интерес към спорта.
Продължителното обездвижване води до отрицателни изменения на храносмилателната и дихателната система, на бъбреците и водно-солевата обмяна. Нарушават се функциите на жлезите с вътрешна секреция. Вследствие на което се нарушава дейността на висшата нервна система и психиката. Доминира задръжният процес, нарастват раздразнителността и умората.(Димитрова, Д., 2014). Понижават си концентрацията и устойчивостта на вниманието, отслабва паметта, завишава се тревожността нарушава се мисловната дейност. Доминират безпокойството, несигурността и агресивността. Всичко това възпрепятства поддържането на добро здраве, усвояването на учебното съдържание по физическо възпитание, а също и успеваемостта на учениците по останалите предмети в училище. Световната здравна организация препоръчва физическата активност на ученици на възраст от 5 до 17 да извършват най-малко 60 мин. дневно умерена интензивна до енергична физическа активност и повечето от всекидневната физическа активност следва да е аеробна и да включва най-малко 3 пъти седмично енергични дейности, които укрепват мускулите и костите. По това направление в рамките на училището за ученика се осигуряват от 60 до 120 мин. седмично занимания с физически упражнения и спорт, а предвид структурата, учебното съдържание и особеностите на работа в уроците времето за интензивна физическа активност трудно достига 60 мин. седмично, т.е. 7 пъти под препоръчителното ниво.
Физическата дееспособност е интегрален показател за физическата годност на човека, неговия физически работен капацитет. Тя се характеризира чрез състоянието на физическите и двигателните качества сила, бързина, издръжливост, гъвкавост, ловкост и др. Физическата дееспособност отразява интегрално и многостранно здравния статус, жизненоспособността и физическата годност на отделния индивид ( Слънчев, П., 1992)
При изолациите по време на пандемията естествената двигателната активност на децата е ограничена. Те са затворени в домовете си, не излизат навън, не играят, не спортуват.
Онлайн обучението влияе негативно върху психическото и физическото състояние на учениците. При продължителния престой в къщи в някои семейства възникват конфликти, който влияят негативно на децата. Липсата на контакт със съучениците се отразява отрицателно на физическото и психологическото състояние на децата. Някои от тях приемат Ковид като заплаха за тяхното здраве и това на близките им. Има деца, които се страхуват от близък контакт с други деца, не играят активно дори когато са навън и това ги обездвижва и потиска допълнително, като голяма част от тях се изолират.
При изолацията в домовете много важна е подкрепата на родителите възможността да подсигурят пространство за изпълнението на физическите упражнения и сериозно и отговорно отношение към изпълнението им. Родителите трябва да подсигурят безопасността в стаята за изпълнение на упражненията, това е трудно като се има предвид квадратурата и мебелировката на повечето стаи. Родителите на учениците 1-4 клас трябва да бъдат до тях и да им помагат. При онлайн обучението учениците може не винаги да присъстват в урока или да напуснат преди края на часа, заради проблеми с интернет връзката или по личен избор. Учебните часовете са намалени на 20 минути а това време е недостатъчно за подготовка и изпълнение на предвидените упражнения и това още повече намалява физическата активност на учениците.
Двигателните качества са основа на физическата дееспособност
Двигателните качества се изграждат с физическа и техническа подготовка на всеки човек. Двигателните качества, които са обект на нашето изследване Бягането на 30 метра за оценяване на двигателното качество бързина. Бързината на човека е важно качество и се проявява в цялостната му дейност – битова, трудова, спортна и пр. В науката бързината се разглежда като способност на човека да извършва движения с голяма скорост и честота в минимален срок от време. Във физиологията на спорта се конкретизира, че бързината се проявява при изпълнение на физически упражнения за няколко секунди, но не повече от 30. Според някои автори (Желязков, Дашева 2000) скоростта и бързината не трябва да се приемат като синоними.
Бягането на 200 метра новия ка тест на издържливостта. Определението за издържливостта е времето за което се изпълнява непрекъсната работа с определена интензивност. В спортната практика издържливостта се разглежда като обща и специална. Общата издържливост се определя като способността на човека да изпълнява продължително време физически действия които натоварват основните функционални системи иоказват положително въздействие върху неговата спортна специализация. Специалната издържливост се свързва с високоефективна специфична работоспособност в рамките на конкретна двигателна дейност. Факторите на издържливостта са много но в общ план могат да бъдат разделени на три основни групи – енергйини, спортно технически и психологически. Те са обвързани взаимно и представляват съществена част от моторния потенциал на индивида (Желязкав, Цв., 1998 )
Скок на дължина от място определя взривната сила на долните крайници. Както всяко друго двигателно качество, така и силата се проявява в определени параметри на движенията и има един и същ измерител. В литературата се уточнява, че основните качествено специфични форми на проявление на силата са: абсолютна, скоростна, взривна сила и силова издържливост. Всяка една от тях има своя характеристика (Савова, Аракчийски, Димитрова, 2004).
Хвърляне на плътна топка изследва взривната сила на горните крайници. Определението за сила се свързва с гледната точка на теорията на спортната тренировка, на анатомията и физиологията на двигателната дейност на човека и на биомеханиката. „Силата е способност (двигателно качество) на човека да въздейства или противодейства на физическите обекти от външната среда посредством мускулно напрежение (контракция), предадено чрез системата от лостове на своето тяло” (Желязков, 1998).
Т тест за оценяване на ловкостта. Ловкостта е комплексно двигателно качество, функция от степента на развитие на останалите качества. Тя е способност на човека бързо да преустройва двигателната си дейност в съответствие с неочаквано променяща се обстановка. Проявлението на ловкостта е функция от степента на развитие на бързината, точността на сложните двигателни реакции, скоростно-силовите възможности, гъвкавостта и координационните способности на изпълняващия съответното двигателно действие В преобладаващото в теорията и практиката схващане за ловкостта като координационно-двигателна възможност на човека се поставя акцент върху две прояви: способност към овладяване на нови двигателни действия и способност към двигателна адаптация Бързината, точността и икономичността, с които се овладяват и изпълняват сложни в координационно отношение двигателни действия, са конкретните измерители на ловкостта. (Д-р Милитиев Ст.)
През 2019/2020 година са проведени тестове за оценяване на физическата дееспособност, на ученици от втори клас. Тестовете са стандартни и утвърдени в учебните програми по физическо възпитание и спорт, с тях се оценява физическата дееспособност на учениците, състоянието на основните двигателни качества.
Упражненията от тестовете се изучават от учениците в уроците по физическо възпитание и спорт. През 2021/2022 са проведени същите тестове със същите ученици, но вече в четвърти клас.
Обект на изследването е състоянието и развитието на двигателните качества за две годишен период в състояние на епидемиологична обстановка.
Изследването бе проведено в рамките на две учебни години – 2019/2020, 2021/2022
Изследвани са общо 50 ученика от 45 ОУ „Константин Величков“, като 23 от тях са момичета и 27 момчета.
Използвани са следните методи:
1. Сравнителен анализ.
2. Частичен вариационен анализ.
Резултатите от тестването са отчетени по точкова система.
Фигура 1
Както се вижда в Фиг. 1 през 2019 година при бягане на 30 метра
средният резултат при момчетата е 15,7 точки, при момичетата също е 15,7 точки. През 2021 година резултата при момчетата е 14,7 точки , а при момичетата 14,1 точки. При момчетата средният резултат е намален с 1.0 точки, а при момичетата с 1,6 точки.
Резултати от теста „Бягане на 200 метра“ за момчета и момичета
Фигура 2
Както вече отбелязахме на Фиг. 2 са показани усреднените стойности от теста проведен през 2019 и 2021 година на бягане на 200 метра. Средният резултат при момчетата е 16,5 точки, при момичетата е 17,8 точки. През 2021 година резултата при момчетата е 15,9 точки , а при момичетата 16,2 точки. При момчетата средният резултата намалява с 0.6 точки, а при момичетата с 1,6 точки.
Както се вижда от Таблици 3 и 4 при теста 200 м. гладко бягане при момчетата прави впечатление, че при второто изследване се забелязва спад в резултатите като например при първото изследване 2 момчета са показали максимума от 20 точки, при второто изследване едно от момчетата е показало занижаване с 1 точка. Същата тенденция се забелязва и при едно от момчетата, което при първото изследване е показало резултат 19 точки т.е. отново има спад с 1 точка. Пет от момчетата с резултат 18 точки са понижили резултата си отново с 1 точка. Всички изследвани, които през 2019 година са постигнали резултат от 17 точки имат спад с 1 точка, както и тези с 16 точки. Две от децата с резултат 15 точки намаляват резултата си на 14 точки, едно от момчетата има спад с 2 точки от 12 на 10.
В един от случаите при момичетата максималният резултат 20 точки е намален с 1 точка. При едно от момичетата се наблюдава много голям спад в резултата от 4 точки от 13 на 9 точки, а при друго с 5 точки от 15 на 10 точки.
Фигура 3
На фигура 3 са резултатите от теста за взривна сила на долни крайници „скок на дължина от място“ и дава представа за настъпилите изменения в изследвания двегодишен период.
Резултата на Фиг. 3 показва, че през 2019 година при скок на дължина средният резултат при момчетата е 15,4 точки, при момичетата е 15,7 точки. През 2021 година резултата при момчетата е 12,8 точки , а при момичетата 14,7 точки. При момчетата средният резултат е понижен с 2,6 точки, а при момичетата с 1,0 точки.
Резултатите от „взривна сила на горните крайници“ или болт установени с теста „ Хвърляне плътна топка с две ръце над глава“ са представени на Фиг. 4.
Фигура 4
От фиг.4 е видно, че през 2019 година при хвърляне на плътна топка средният резултат при момчетата е 13,8 точки, при момичетата е 15,2 точки. През 2021 година резултата при момчетата е 11,4 точки , а при момичетата 12,3 точки. При момчетата средният резултат е понижен с 2.4 точки, а при момичетата с 2,9 точки.
Стойностите от измерването на ловкостта с Т теста са представени на фигура 5 и дава визуална представа за настъпилите промени в изследвания период.
Резултати от теста „ Т тест“ за момчета и момичета
Фигура 5
На Фиг.5 показва резултати от Т тест проведен през 2019 и 2021 г.През 2019 година при Т тест средният резултат при момчетата е 16,6 точки, при момичетата е 17,7 точки. През 2021 година резултата при момчетата е 16,1 точки , а при момичетата 15,5 точки. При момчетата средният резултат е понижен с 0,5 точки, а при момичетата с 2,2 точки.
Проведеното от нас изследване потвърди работната ни хипотеза, а именно намаляване на двигателните способности на учениците. Резултатите от изследването ни дават основание да направим следните изводи и препоръки.
Ясно се вижда, че резултатите са понижени при всички ученици. Физическата дееспособност на децата не е нараснала за да имат същите или по-добри резултати при тестовете, които са за оценяване на физическата дееспособност на учениците. Тези упражнения са рутинни и са застъпени в уроците по физическо възпитание.
Изолацията при пандемията от Ковид 19 е намалила двигателната активност не само в онлайн часовете по физическо възпитание и спорт но и изобщо. Ограничено е общуването на децата, техните спортни занимания и игри помежду им дори и когато са в училище. Понякога тези ограничения са продиктувани от техните родители и страха от Ковид. Много от родителите избягват да извеждат децата си навън. Вече две години децата са свидетели на разговори, новини, болест, понякога и смърт на техни близки от Ковид. Това не остава без последици за тяхното психическо и физическо развитие.
Според анкети и изследвания на РУО при дистанционното обучение на децата се влошава тяхното здравословно състояние, психично здраве, липсва социална подкрепа, натоварването на очите се увеличава от дългото стоене пред техническите средства и др.
Пандемията КОВИД 19 донесе много негативи и затруднения и за учителите. В училищата трябваше да бъдат изградени нови правила и изисквания свързани с безопасността на учениците и персонала по време на пандемия. Ученици и учители трябваше да бъдат подготвени за здравно и социално отговорно поведение – носене на маски, използване на дезинфектанти, спазване на дистанция. Бързо реагиране в случай на съмнение за Ковид, много учители преболедуваха. За онлайн обучението уроците трябваше да бъдат представени по нов начин подходящ за учениците и дигиталната среда.
Препоръките, които можем да дадем са :
В хода на онлайн обучението да се предлагат уроци с разнообразен характер.
В уроците да се включват упражнения с по-голяма интензивност във връзка с намалената продължителност на уроците.
Използвана литература:
1. Димитрова, Д Физическа активност и здраве. Физическата активност като средство за превенция нахроничните заболявания, София
2. Желязков, Дашева, (2000) Тренировка и адаптация в спорта. София: Комливекс.
3. Желязкав, Цв., (1998) Основи на спортната тренировка София НСА
4. Милетиев, Ст. Развитие на двигателни качества у учениците и студенти в контекста на съвременното образование
5. Савова, Н., Аракчийски, Здр., Димитрова, Н. (2004). Аспекти на ритмичната структура при балистични движения. В: Годишна научна конференция „Спорт, Общество, Образование“. Т. 6. София: НСА Прес.
6. Слънчев, П 1992 Физическо развитие, физическа способност и нервно-психична реактивност на населението на България, 3 национално изследване (1980-1982), БСФС – НСА,С., 1992