Дидактически и методически аспекти при формиране на математическите представи за геометричните фигури във втора група на детската градина чрез приложение на интерактивни игри и играта Танграм в образователния процес
Виолета Профирова
ДГ”Пролет” гр.Харманли
Резюме. В статията се разглеждат образователните характеристики и етапи при усвояването на математическите представи за геометричните фигури във втора група на детската градина, според Държавните образователни стандарти. Разглежда се педагогическото взаимодействие в рамките на детската градина и принципите за подбор и структуриране на образователното съдържание. Обръща се внимание на компетентностите, които трябва да се усвоят и реализират чрез учебното съдържание по математика, ядро Равнинни фигури 4 – 5 годишните деца. Поставя се и акцент върху интерактивното обучение с използването на програмируеми играчки и включването в образователния процес на играта Танграм.
Ключови думи : предучилищна възраст, педагогическо взаимодействие, форми на педагогическо взаимодействие, компетентности за усвояване на представи за геометричните фигури, интерактивни игри, игра Танграм.
Потребността на децата от предучилищна възраст да формират представи за геометричните фигури е широко обоснована. Колкото по-широк е кръгът от представи за геометричните форма с висока степен на обобщеност и устойчивост, толкова по-големи са възможностите на децата за опознаване на предметния свят. Следователно проблемът е кога и как да се формират у децата такива представи.
В действащите програми се предвижда формиране на представи за фигурите: кръг, квадрат, триъгълник и правоъгълник. Геометричния материал е даден в система, в основата на която лежат достъпни за разбиране логико – математически връзки и закономерности. Усвояването на геометричния материал става в единство с други представи и понятия /множество, число, броене, измерване и други/. Системата на работа включва отделни етапи. На всеки етап се реализират конкретни цели и задачи.
Първият етап включва системна сензорна работа за формиране у децата на обобщени, ясни, устойчиви представи за геометричните фигури като еталони за опознаване формата на предметите от околната среда. Ефективен е дедуктивният път за формиране на тези представи, т. е. от общото ( геометричната фигура ) към частното, конкретното ( към формата на предметите). Знанията за геометричните фигури са мощно средство за анализ на формата на конкретните предмети от обкръжаващата среда. В игрите въз основа на осезателно-двигателното и зрително обследване на геометричните фигури децата трябва първо да се научат да ги разпознават, а постепенно и да ги назовават с геометричните им термини. При обследването те трябва да се учат да следят с поглед движението на пръстите на дясната ръка по контура на фигурата. След това тя се притиска между дланите на двете ръце, за да се усети, че е плоска. Обследването на фигурата се съчетава с назоваване от страна на педагога. Това спомага за обобщаване на сетивния опит на детето. Терминът навлиза първоначално в пасивния, а по-късно и в активния му речник. Правилно е да се обследват заедно по две фигури и то с различна форма (кръг-квадрат, кръг и триъгълник). Конкретността подпомага процеса на усвояване. Формирането на обобщена представа за формата на конкретните фигури изисква моделите да са с различен цвят, размер, положение в пространството, за да могат децата да се абстрахират от тези признаци, обобщавайки ги само по форма.
На втория етап в обучението продължава да се отделя особено внимание на овладяването от децата на правилния начин за обследване на фигурите, но сега вниманието им се насочва към анализ на същите фигури за отделяне в тях на структурните им елементи (страни, ъгли, връхчета). Намирането, показването и назоваването на тези елементи на разни фигури и на предмети от околната среда , спомага за постигане на обобщения. Правилната организация на процеса на обследване на фигурите и на различни предмети приучва децата към максимална самостоятелност в тяхната познавателна дейност.
Продължава работата по обобщаване на признака форма, в условията на вариране с други, несъществени в дадения момент признаци – цвят, големина, материал, разположение в пространството. Така децата осъзнават, че формата не зависи от другите признаци. В резултат от това се развиват ценни качества на ума, като подвижност, гъвкавост, находчивост, съобразителност.
Опирайки се на основното положение в теорията за умственото възпитание, а именно, че трябва да се дадат на децата в предучилищна възраст обобщени начини за опознаване на предметния свят, в качеството на такъв обобщен начин трябва да се използва разработената от Н.П.Сакулина обща схема за обследване формата на какъв да е предмет: от цялостното възприемане на предмета към отделяне на основните и второстепенните му части и накрая – повторно цялостно възприемане на предмета.
И така, в първия и втория етап на обучение педагогът работи целенасочено в ситуациите и другите режимни моменти върху формирането у децата на обобщени представи за геометричните фигури кръг, квадрат, триъгълник, правоъгълник, които изпълняват ролята на сензорни еталони за форма.
В Наредба № 5/2016г. за Предучилищното образование се определят държавните образователни изисквания за придобиване на съвкупност от компетентности – знания, умения и отношения, необходими за успешното преминаване на детето към училищното образование. Компетентностите са дефинирани като очаквани резултати от обучението на децата чрез учебното съдържание по направление математика, образователно ядро „Равнинни фигури”. Образователното съдържание по математика е съобразено с общата цел на предучилищното образование и с целите на обучението по математика в първи клас. Спецификата на образователното направление е в това, че съдържанието му трябва да осигури формиране на елементарни представи за основни математически понятия, които се изучават по-късно в училище.
Педагогическото взаимодействие в рамките на детската градина се разглежда не само като процес на получаване на информация, а и на изразяване на емпиричен опит, мотивиран от самостоятелно формулирани цели. То е определено в нормативните разпоредби чрез неговата резултативна част – „ постигането на определен очакван резултат”, като се подчертава неговата специфичност, свързана с присъствието на игровата дейност в него.
Педагогическото взаимодействие е процес, насочен към постигането на определен очакван резултат, свързан с цялостното развитие на детето, в който основни участници са учителят и детето.
Основните принципи на педагогическото взаимодействие са следните – системно-структурен, емпирично-ситуативен, ценностно-мотивиран, сътрудничество.
Педагогическото взаимодействие се осъществява чрез основни и допълнителни форми. Основна форма на педагогическото взаимодействие е ситуацията, която протича предимно под формата на игра. Чрез нея се осъществява възприемането и овладяването на предвиденото образователно съдържание за регламентирано време – от 15 до 20 минути. Основните принципи за подбор и структуриране на образователното съдържание са:
1.Тематично-спираловиден – осигуряващ формирането на определена система от представи и понятия, които се разширяват във възходяща линия.
2.Научност, адаптивност – осигуряващ система от достъпни, но научни знания и умения, които се овладяват чрез различните форми на педагогическо взаимодействие.
Формирането на математически представи за геометричните фигури при 4-5-годишните деца във втора група на детската градина трябва да реализира усвояването и реализирането на определени компетентости :
1.Възприемане на геометричните фигури:
-Различават и назовават основните свойства на геометричните фигури –връх, страна, ъгъл.
-Абстрахират се от несъществените свойства на геометричните фигури – цвят, големина и др.
– Формиране на сензорни еталони за форма. Определят формата на предметите – кръгла, квадратна…
2.Отделят основни свойства на геометричните фигури:
-Като се абстрахират от несъществените им признаци.
-В зависимост от дължината на страните – квадрат-триъгълник.
-В зависимост от броя на страните и върховете – триъгълник, квадрат…
3.Пресъздават геометрични фигури:
-Моделират геометрични фигури с пръчици, с конец, пластелин.
-Сравняват геометрични фигури по характерните им свойства и откриват, че си приличат, защото :
Необходимостта от ефективно и качествено обучение на децата очертава цялостния подход към проектиране, организиране, координиране и реализиране на образователната среда, чиито условия провокират и стимулират развитието на децата. В този смисъл се поставя акцент върху интерактивното обучение и ръководно – управленската стратегия на учителя да реализира педагогическо взаимодействие, в основата на което стоят мотивите за активно – действено участие на децата, игровите дейности, организационната форма, свързана с индивидуалната работа и работа в малка група. Комплексния характер на интерактивността във формирането и развитието на положителна мотивация за учене налага приоритет на активно – действения процес на обучение. Тук разбирането за същността на образователното съдържание е в осмисляне и анализиране , в решаването на проблемни ситуации чрез отношението и поведението на децата, при взаимодействието учител – деца, деца – учител. Съчетаването на педагогическото взаимодействие с условията на материално – предметната и образователна среда в присъствието на ИКТ / интерактивна програмируема играчка Bee-boot/, и играта Танграм, определя личностно – ориентирания и технологичния подход чрез система от ясно структурирани етапи на педагогическата технология:
Поставеният акцент върху уменията на децата да мотивират избор според предназначението на дадена геометрична фигура и нейните признаци, активира мисловния и действен процес. Чувството за удовлетвореност от дейността с постигнатото в индивидуален и екипен вариант стимулира желанието за участие с положителна обратна връзка. Естественият път за активизиране на мисленето и задълбочено осъзнаване на знанията в конкретно – операционното равнище на развитие, съответства на степента на развитие на сензорните възприятия на децата, в чиято основа стои придобиването на опит, чрез конкретни практически действия и дейности.
С подбраните игрови дейности за осмисляне на знанията за геометричните фигури чрез преработване на възприетите от децата образи, децата пренасят на следващо равнище разбирането в овладяване на умения за преобразуване на дейността в самостоятелна продуктивна дейност. Развитието на уменията за осмисляне на логически правила за действия и изучаването на образователното съдържание се подсилва не само от самостоятелните открития на децата, а преди всичко от включването им в процеса на оценка и самооценка, именно в организационната форма – работа в екип.
Организирането на интерактивна дейност покрива следните критерии и показатели за ефективен образователен процес:
От ранна възраст се развиват алгоритмично и пространствено мислене. За целта особено ефективно е използването на програмируеми играчки. Най- често използвани в предучилищна възраст са подовите роботи. Те изпълняват команди за движение в квадратна мрежа. Чрез задаване на разнообразни мисии децата се учат да кодират в игрова среда. Учебните роботи имат за цел да формират дигитални компетентности за работа с програмируеми устройства. За детската градина е особено подходящо да се използва програмируемата пчела Bee Boot, която се движи върху гладка повърхност и може да изпълнява прости команди за движение – напред, назад, завъртане наляво и на дясно. Роботът се управлява чрез бутони за работа, разположени върху горната част на пчелата. Има памет до 40 стъпки, всяка с дължина 15 см.
Древната китайска игра – главоблъсканица Танграм е добила световна популярност поради своя занимателен характер и голям развиващ потенциал по отношение на: геометрични и пространствени представи, възприятие, внимание, конструктивно мислене, комбинаторни способности, въображение, съобразителност, целенасоченост, самооценка. Танграм позволява създаването на хиляди комбинации от фигури с различно ниво на сложност. Това прави играта подходяща както за деца, така и за възрастни. Танграм е автодидактична игра, тоест игра, в която постигането на успех изисква от играещите интелектуални усилия. Танграм може да се отнесе към индивидуалните игри, за които е характерно, че детето действа с играчка (материал) и за да постигне успех, трябва да преодолее “противниковата” стратегия – принципа на конструиране или функциониране на играчката или материала. Добре е да се провокират детския интерес и познавателна мотивация с помощта на занимателни истории, загадки, гатанки, стихчета.
Интерактивните игри могат да съдействат за постигане на крайни цели на учебно – възпитателния процес, ако са съобразени с тях и възрастовите особености на децата. Употребата им и акцентирането върху външната привлекателна същност, използването на истинските развиващи възможности на игрите облекчава възприемането на учебния материал, улеснява формирането на редица качества на личността като задълбоченост на мисленето, съсредоточеност, деловитост, умение за преодоляване на трудност.
Изградената основа чрез усвояването на математически представи за геометричните фигури във втора възрастова група на детската градина, съобразена с Държавните образователни стандарти и включването в образователния процес на ИКТ, създава условия за проява и разгръщане на потенциала на всяко дете, чрез осигуряване на персонална активност, равен достъп до образователните ресурси, равнопоставеност във формите на педагогическо взаимодействие.
Литература:
Велева, А. (2020), Игри с Танграм в детската градина и началното училище, Педагогически новости, №1, 47-57
Върбанова, К., (2016), Интерактивност в условията на електронно-комуникативни игрови дейности по математика, Дом, дете, детска градина бр. 1, 30-33
Наредба № 5/2016
Русинова, Е., Гюров, Д., Баева, М., Гюрова, В. и др., (2001), Книга за учителя от Програма за възпитание на детето от две да седем – годишна възраст, Даниела Убенова – София
Янчева, В., Здравкова, С., Илиева, Ц. и др., (2019), Книга за учителя за 2. Възрастова група на детската градина, Клет България ООД
e – mail: vil_a@abv.bg