„Формиране на интерес и съпричастност у родителите за съвместно реализиране на качествено гражданско образование в ДГ чрез работата по мини проект“
Вилиана Костадинаова
ДГ „Дъга”- гр. Пазарджик
Резюме: Докладът описва работа по мини проект за една учебна година в подготвителна група на детската градина.Целта на проекта е възпитаване на патриотични чувства и формиране на нравствени ценности. Създаване в ДГ на предметно- развиваща среда, способсваща това възпитание. Описани са всички дейности: задължителните педагогически ситуации от програмата за възпитание и обучение на децата от ПУВ и редица други допълнителни форми на работа. Всички те използвани целенасочено, водят до засилване на патриотичните чувства на децата и се превръщат в средство за защита и съхранение на българщината, народа, Родината.
„ Детството е всекидневно откриване на света, затова трябва да се
направи така, че то да стане преди всичко познание за човека и
родината, за тяхната красота и величие.”
В. А. Сухомлински
Чувството за патриотизъм е многостранно по съдържание. Това е любовта към родния край, гордост за своя народ и усещане за неразделност с обкръжаващия те свят, желание за съхраняване и умножаване богатствата на своята родина.
Нравствено- патриотичното възпитание е сложен педагогически процес. В основата му лежат развитието на чувствата. Това е целенасочен процес на приобщаване на децата към моралните ценности на човечеството и конкретното общество. Както е писал Ушински нито думите, нито нашите постъпки изразяват така ясно и точно нас самите, както нашите чувства. Особена група представляват нравствените чувства.Те не са дадени на детето в готов вид. Те възникват и се развиват в продължение на детството и зависят от социалните условия на живот и възпитание.
Както е известно, предучилищната възраст се отличава с повишена възприемчивост към социални въздействия. Идвайки на този свят детето вплита в себе си всичко човешко: способността да общува, използвайки за това собствените си наблюдения, подражавайки на възрастните. Движейки се по пътя на пробите и грешките, то овладява нормите на живот в човешкото общество. Това прави предучилищната възраст най- благоприятна за нравствено възпитание.
Задачи на патриотичното възпитание включват:
Тези задачи са залегнали в програмите за предучилищно образование, а възрастта на децата в края на предучилищния период е особено благоприятна за разширяване на знанията за родината и за засилване на патриотичните чувства. Затова избрахме темата „Моята родина България” , поставихме си цели, задачи и подбрахме дейности, които да бъдат интересни за децата, вълнуващи и подхранващи тяхното любопитство да научават все повече и повече неща, свързани с историята и традициите на своята страна.
Цел: Възпитаване на патриотични чувства у детето и формиране на нравствени ценности. Създаване в ДГ на предметно- развиваща среда, способстваща това възпитание.
Задачи: 1. Формиране на съпричастност към родния дом, семейството, ДГ, града.
2. Изграждане на отношение у родителите към проблемите на възпитанието и формиране на патриотични чувства у децата.
3. Възпитаване на положително отношение към националните празници и народните обичаи.
4. Запознаване с живота и делото на видни национални герои.
5. Възпитаване на любов и отношение към родината.
В съвременното общество, възпитаването на бъдещия гражданин и патриот на своята страна става особено актуално и особено трудно, изискват голям такт и търпение, тъй като в младите семейства въпросите на възпитание в патриотизъм не се считат особено важни и често будят недоумение.
Необходимо е да се намерят нетрадиционни методи на въздействие върху детето, на неговата емоционална и нравствена сфера. При това такива методи, които да не са скучни и назидателни за детето, а естествено и хармонично да запълнят неговия светоглед с нравствено съдържание, да разкриват нови, неизвестни за него страни от околната действителност. Първите патриотични чувства се формират в предучилищна възраст. Те започват с любовта на детето към майката и семейството, с привързаността към родния дом, родния град и природата. Това е и началото на патриотизма, който се ражда в познанието и се формира в процеса на всекидневното целеносочено възпитание.
Приобщаването на родителите към нашите идеи и дейности е от съществено значение за реализиране на задачите по проекта и за формиране и засилване на патриотичните чувства на детето.
Всеки човек трябва да знае своите корени. Знанията за своя произход укрепват нравствената насоченост на развиващата се личност. Докосването до историята на своето семейство предизвиква у детето силни емоции, кара го да съпреживява, внимателно да се отнася към миналото. За Деня на семейството децата с родителите си направиха свое родословно дърво и се включиха с рисунки в колаж „Моят дом” и в изложба „Аз и моето семейство”. Семейството притежава особени педагогически възможности, които ДГ не може да ги замести- любов и привързаност към децата, емоционално- нравствено наситени отношения. Известно е, че формирането на патриотични чувства е ефективно, ако съществува тясна връзка между ДГ и семейството. И когато родителите са съпричастни към живота на децата в детската градина, тогава и самите деца се развиват по- успешно.
Една от дейностите за реализиране на задачите по мини проекта е „Аз и моето семейство учим историята”. Денят на будителите е първия празник в календара на учебната година, който ни предостави възможност да включим в обучението по патриотично възпитание и родителите. На децата от групата им предстои да постъпят в първи клас. Затова решихме, че би било добре, ако децата се запознаят с тези будители, чиито имена са названия на училищата, в които ще учат децата. А именно Отец Паисий, Иван Батаклиев, Васил Друмев, Петър Берон, Стефан Захариев. Още повече, че някои от тях са родени и живели в Пазарджик.Майките приеха присърце идеята да подготвят презентации, които да представят заедно със своето дете пред цялата група. И тъй като преценихме, че на децата в тази възраст ще им бъде трудно да приемат наведнъж много информация за различни личности, затова решихме всеки ден в седмицата преди Деня на будителите майка и дете да говорят за един от тях. Децата научиха и песен за будителите, която всеки ден изпълняваха с голям ентусиазъм.
Всяка майка беше подготвила както презентация, така и детето си да разказва за живота и делото на един от будителите. В края на седмицата у децата се затвърди понятието „будител” като човек, който буди духа на българите, който работи за утвърждаване на българското и на България, човек, който се е борил за нейната свобода. Децата, могат и да не запомнят всичко, което им се показа и разказа, но се надяваме, че у тях ще остане усещането за това, че са част от един велик народ и държава, която заема достойно място сред другите. По същия начин децата се запознаха с живота и делото на българския поет и революционер Христо Ботев и с Апостола на българската свобода Васил Левски, които се оказаха особено привлекателни за децата личности от българската история.
Едно от проявленията на патриотизма е любовта към природата.Голямо значение имат разходките в гората, в полето, в планината. Те дават възможност детето да се запознае с някои правила на грижовно отношение към природата. При това се поставя и акцент върху нейната красота и разнообразие. Пътувайки из страната със своите родители, децата се докосват не само до природата, но и до редица исторически забележителности. С цел да ги покажем и да разкажем на децата за тях предложихме на родителите да се включат в изготвянето на табло „Аз пътувам и опознавам своята родина”.
За родителите подготвихме и раздадохме съвети за възпитаване на патриотични чувства у децата, предоставихме им въпросите и резултатите от диагностичното изследване на патриотично възпитание на децата.Такова изследване направихме в началото и в края на учебната година. То включваше въпроси по темите:Родина, символика, народни празници, личностен компонент.
70% от децата имат високо равнище на постижения: знаят своето име, фамилия, името на града, страната, своя адрес, назовават и разпознават забележителностите на своя град, знаят и разпознават знамето на България,не познават герба и химна на страната, герба и химна на града, не знаят имената на национални герои, назовават част от народните празници, проявяват дружелюбност, съобразяват се с другите, умеят да се договарят с тях, анализират постъпки, имат представа за членовете на семейството и своите близки роднини. 30% са на средно ниво- знаят своето име, фамилия, названието на страната, града,не знаят своя адрес, герба и химна на България, герба и химна на града, затрудняват се да назоват забележителностите на града, всички изучавани народни празници, проявяват дружелюбност, но не се съобразяват с интересите на своите другарчета, не умеят да се договарят с тях, не оказват помощ, анализират постъпки с помощта на възрастните.Под средно ниво на развитие няма нито едно дете.
В края на учебнана година резултатите са следните 95% от децата са на високо ниво по същите критерии и само 5% от тях са на средно равнище. Това показва , че целенасочената работа по мини проекта е дала своите релултати, което е и едно морално удовлетворение за нас.
Допълнителна форма за осъществяване на нашите цели са тържествата. Сценариите и на трите , които подготвихме през учебната година също подчинихме на идеята да разкрием най- хубавото в българската история и традиции. А чрез реализацията им да обогатим знанията на децата и техните патриотични чувства.
Тържеството , посветено на Деня на Християнското семейство беше под наслов „Българското- огън и жива вода”. То включваше народни песни, пословици, диалози, танци. Използването на всички видове фолклор: приказки, песни, пословици, поговорки, гатанки и др. помагат на децата от най- ранна възраст да разберат, че са част от великия български народ. Народното изкуство разкрива пред тях красотата и прелестта на обкръжаващия ги свят.
Да не забравяме, че в традициите, празниците, изкуството, народът е оставил най- ценното от своите културни постижения, отсяти през вековете.
Затова е важно широко да се използват всички видове фолклор- приказки, песни, пословици, поговорки, танци. В устното народно творчество както никъде другаде се съхраняват особените черти на българския характер, присъсщите му нравствени качества, представите за добро, красота, истина, смелост, трудолюбие, вярност. А това са и общочовешки нравствени ценности.
За Деня на жената подготвихме сценарий под надслов „Българката- вечна и свята”. В сценария имаше откъси от „Криворазбраната цивилизация” на Добри Войников, показващ живота на българската жена в миналото и скечове, характеризиращи нейното съвременното ежедневие. Децата рецитираха стихове на известни български поети като Елисавета Багряна, Дора Габе, Блага Димитрова,Станка Пенчева и др. посветили на жената едни от най- хубавите стихове в българската литература. Децата научиха и изпяха чудесната „Песен за българката” на Петър Чернев, както и други съвременни песни.
Да уважаваш родината си означава да си отговорен за това, което правиш. А всичко,
което правиш да го правиш с душа и сърце. Към това трябва да научим да се стремят децата сега и за в бъдеще. Душа и сърце вложихме и в изготвянето на сценария „Малка приказка, наречена България” за изпращането на децата в училище. Сценарият включваше почти всичко, което характеризира понятието „Родина”- природа, история, национални герои, народни празници, българската книжнина. България е родина на мнозина. Но да считаш себе си за нейна дъщеря или син е необходимо да почувстваш духовния живот на своя народ и творчество, да утвърдиш себе си в нея, да приемеш българския език, историята и културата на страната като свои собствени.Такова беше усещането у всички нас след края на тържеството.
Важно място в приобщаването на детето към народната култура заемат народните празници и обичаи. В тях са фокусирани натрупаните от векове точни наблюдения на особеностите на годишните времена, които са непосредсвено свързани с труда и различните страни на обществения живот на човека с всичките му многообразия.
Изучаването на народните празници и традициите свързани с тях има своето място в учебната програма и активното включване на детето в тях съдейства за развитие на техните чувства и емоции. Това са празниците Коледа, Баба Марта, Лазаровден и Великден.Участието на децата в тези празници е както по посока на обогатяване и разширяване на знанията, така и в изработването на сувенири, картички, рисунки и апликации. Народните празници са истински кодекс на неписани норми и задължения..Обичаите, отразяващи нравствените устои на народа, развиват естетическите и патриотични чувства на децата.
Особена роля за развитие на естетическите и нравствени чувства на децата имат седмичните занимания с народни танци. Участието на децата в тази школа ги учи на морал и родолюбие, разширява знанията им за красотата на ритмите, народната музика, костюмите в народен стил. Важна роля имат и приказките, които се предават от поколение на поколение и учат на добро, приятелство, взаимопомощ , трудолюбие. . Насищахме ежедневието на децата с четене и обсъждане на български народни приказки. Запознаването на детето с всички видове народно изкуство: от архитектурата до живописта, от танците, приказките и музиката до театъра развиват личната му култура като основа на неговата любов към родината.
Още в ПУВ детето трябва да знае в каква страна живее, по какво тя се различава от другите. Необходимо е колкото се може повече да се разказва на децата за града, в който живеят, да се възпитава чувство на гордост, да се приучват да се отнасят грижливо към това, което е направено от техните майки, бащи, баби и дядовци. Да поддържат чистота и ред на обществени места, да участват в създаването на красота и ред в своя двор, улицата, парка и ДГ. С децата посетихме най- важните забележителности на родния град Пазарджик: църквата „Св. Богородица”- най- голямата църковна сграда по българските земи от времето на Възраждането, къщата – музей „Станислав Доспевски”, известна със своите стенописи, единствената склупторна изложба на открито на Величко Минеков, къща- музей „Константин Величков”, Етнографския музей.
Детето притежава нагледно- образно мислене, затова за доброто усвояване на новата информация използвахме албуми, табла, календари, книжки, илюстрации и други нагледни материали.А посещението на библиотеката и музеите разшириха техните представи и обогатиха детските чувства, свързани с родината. През месец април посетихме изложбата „Светини” в историческия музей. Голям интерес за децата бяха всички изложени безценни реликви от музеите в Копривщица, Брацигово, Батак, Перущица, Клисура, Панагюрище и Стрелча , скъпи на сърцето на всеки българин- оригинални свидетелства за величавата епопея през Април 1876 г.
Организирахме и проведохме заедно с родителите екскурзия до градовете Панагюрище и Копривщица в навечерието на 140- годишнина от Априлското въстание.
Освен посещение на историческия музей и къщата на Райна Княгиня в Панагюрище, децата разгледаха къщите на видните възрожденци и борци за свободата на България- Тодор Каблешков, Димчо Дебелянов, Георги Бенковски.
През месец март проведохме състезание на тема „Аз обичам България”с децата от подготвителна група на ЦДГ „Радост”. Децата отговаряха на въпроси по пет теми: „Моята родина”, „Моят роден град”, „Национални символи”, „Национални герои”, „Празници”.Състезателите и от двата отбора, а и всички останали деца показаха колко много са научили за нашата родина, колко стихове и песни знаят за нея, колко много я обичат и че се гордеят с това, че се наричат българи. За награда всяко дете получи книгата „Българските празници и обичаи”на издателство „Театър Пан”.
За възпитанието на патриотични чувства заложихме и на традиционните форми и средства на педагогическо взаимодействие: беседа за Родината, родния град, природата на родния край, за добрите хора, четене на литература на патриотични теми, разширяване знанията за национални и народни празници, подбор на песни и стихотворения и разбира се личния пример нашия и този на на родителите.
От работата ни по мини проекта можем да направим следните изводи: Възпитаването на патриотизъм е отговорна и сложна задача, решението на която в предучилищна възраст само започва. Планираната, системна работа, използването на разнообразни средства на възпитание, общите усилия на ДГ и семейството, отговорността на възрастните за своите думи и постъпки могат да дадат положителни резултати и да станат основа за по- нататъшна работа по патриотичното възпитание.
Надяваме се след години, когато някой зададе въпрос на нашите деца :”Какво е за вас България?”, да могат да отговорят с думите на актрисата Елена Петрова: „За мен България е живота. Това означава всичко: любов, мечти, вода, въздух, вдишване и издишване, децата, дома, миризмата на църква, на топъл хляб, на море, българска народна песен, скривалище, прибиране, връщане, издигане, широко отворени очи, моето място.”
Литература
1. Николова,Жана, „Характеристика на процеса на формиране на родолюбиви чувства у 6-7 годишните деца”, сп. ДДДГ бр.4/ 2009г.
2. Асенова,Галина, „Младото поколение на България- горд наследник на достоен и
талантлив народ”, сп. ДДДГ, бр.1/ 2010г. .