Пролетните фолклорни празници в детската градина
Габриела Красимирова Атанасова
учител, ДГ „Радост“, с. Яхиново, обл.Кюстендил
Резюме: Представената обзорна статията е свързана със същността и характерните особености на фолклора и фолклорните празници. Акцентирано е на значението им в обредността, функциите и разнообразието им. Обърнато е внимание на включването им в празничния календар на детската градина.
Ключови думи: пролетни празници, фолклор
Годините на предучилищната възраст са най- сензитивния период от развитието на детето, когато се полагат основите на бъдещата личност, развива се и обогатява родния език, формирт се компетенции, изграждат се родолюбиви чувства и отношение към заобикалящия свят, поставят се основите на разбирането на фолклора и фолклорната обредност. Разнообразните дейности през този период спомагат за оформянето на позитивно мислене, изграждане на комуникативни способности в празнична среда и повишаване потенциала за взаимодействие с околните в обредната и фолклорна сюжетност.
По своята същност фолклорът се явява едно уникално възпитателно и образователно средство. Със своя синкретизъм, яркост, неподправена красота народното изкуство радва и активизира, обогатява детските наблюдения и представи, изразителният говор, ритмиката, дискретно формира естетическото и нравствено отношение, запалва първите искри на човешка любов към родно място и природа, към род и Родина. (Прибалтова, 2011; стр.2-3)
Фолклорът е самобитно изкуство, което се характеризира с художественост, колективност, народност, патриотизъм и естетика. Основната му черта е, че няма твърдо установен текст, а се изменя непрекъснато и могат да съществуват разнообразни варианти. Основно е колективен. Често е анонимен. Предава се устно, но и художествено.
Според Н. Мизов „фолклорният празник е особено обществено явление, което като отразява дадени важни събития от личния и обществения живот на народа с помощта на определени материални и духовни средства задоволява специфични нужди на човека и човечеството, носещи им отмора, развлечение, естетическа наслада и духовно извисяване. Историята на формирането и развитието на празниците, на тяхното емоционално, естетическо и нравствено влияние показва, че ролята на празниците за личността и обществото е важна и съществена, която следва нито да се отрича и омаловажава, нито дa се преувеличава и абсолютизира“. (Мизов, Н., 1980; стр.174)
В предучилищната възраст празниците са момент на развлечение, емоция, възпитателен фактор с комплексно значение и начин за утвърждаване на много добродетели – трудолюбие, гостоприемство, жизнерадост, уважение към традицията и историята, любов към природата, дома и най- близките хора. Чрез различните празници се натрупват знания, развиват се емпатия, толерантност, приятелство, човеколюбие и самоутвърждаване.
Най-важната функция на празниците в ежедневието на детската градина е радостта, която те даряват на децата, а тя влияе пряко върху емоционалния им комфорт и подпомага провеждането на цялостната възпитателно-образователна дейност.
Едновременно с това според регламентираните изисквания, посочени в програмните документи, съдържателно празниците са свързани с:
Организирането и реализирането на празник в детската градина и в частност фолклорен, развива у децата усет за екипност, организираност и норми на поведение по време на тържеството. Малчуганите добиват увереност в себе си, гостоприемност, преодоляват стеснението и успяват да покажат какво знаят и да докажат пред себе си и другите, че могат. Всичко това спомага за повишаване на тяхното самочувстви и преодоляване на бариерите при общуване.
Пролетните празници, които намират място в календара на детската градина са съсредоточени около пролетното равноденствие. Тяхната цел е свързана с посрещане на пролетта и новото начало, благоприятно за посевите време, добра реколта, здраве на домашните животни, благополучие в семейството и берекет на нивата.. Пролетните празници включват също обичаи и обреди, свързани с култа към предците и увашение към същите- Сирни заговезни. Тодоровден, Лазаровден, Връбница и Великден.
Пролетните фолклорни празници дават възможност на децата за групова и индивидуална работа, позволяват им да изживеят задоволство и естетическа наслада от постигнатия резултат. Добре подбраният автентичен материал от богатството на народните празници и обичаи стимулира и подпомага децата да осъзнаят елементи от същността на човешките взаимоотношения, мъдростта, добротата и голямото човеколюбие, бликащо от всяко едно народно благославяне. Чрез възпроизвеждане на народните празници и обичаи се обогатява социално-нравствения опит на децата. (Прибалтова; СУ; 2011; стр.27)
Пролетните фолклорни празници обединяват хората след дългите зимни месеци. Те са основен фактор за опазване на националната самобитност, идентичност и култура. Богати са на символика, традиция, силен български дух, прозорливост, доброта, вяра и упование.
Богатият и разнообразен живот на децата в ДГ включва разнообразни идеи за отбелязване на пролетните празници. Това са „достъпни, емоционални форми, които дават простор на творческата им активност, възможност за приобщаване към традициите. Емоциите имат водещо значение и най-често се явяват и мотив на детското поведение. Те намират израз в речеви, музикални и двигателни изяви, съобразени са с интереса, способностите и индивидуалните детски възможности.(Ненчева, В.; pdf)
Използвана литература:
1.Прибалтова, Н. Педагогическа технология за стимулиране на познавателно и емоционално отношение към пролетните празници и обичаи при деца от предучилищна възраст; СУ; (2011; стр.2-3 и стр.27)
2.Мизов, Н., Празници, обреди, ритуали. Изд. „Наука и изкуство“, София, (1980, стр.174)
3. Ненчева, В. Празниците и развлеченията в ДГ- традиции и новаторство,(2015), pdf