Формиране на математически знания и умения за числата
у 5-6 годишните деца
Галя Иванова Здравчева, старши учител, ДГ “Пролет“, гр. Харманли
Резюме:
Във времето на изкуственият интелект, в динамичният, глобален и твърде материален свят, в който растат децата, липсата на социален и познавателен опит, води до затруднения в процеса на адаптация и приобщаване към социалната роля, която трябва да изпълняват. Свободният достъп на всяко дете до информационните технологии – компютри, телефони и др., от една страна помага за неговото по-бързо навлизане в този заобикалящ го виртуален свят, но от друга, то губи възможност да общува с връстниците си и да изучава света около себе си докосвайки предметите, възприемайки света със всичките си сетива и създавайки си собствена представа за него. Затова детската градина трябва да бъде институцията и мястото, в което детето ще играе, ще открива света посредством своите сетива, ще създава взаимовръзки, ще изразява себе си, ще се научи да уважава другите около себе си.
В основата на когнитивното развитие стои теорията на Ж. Пиеже, според която децата са подготвени за активното изграждане на знания, които водят до появата на логическо мислене, но пренебрегвайки социалната среда и нейното въздействие. Виготски пък от своя страна твърди, че именно социалното взаимодействие и взаимоотношенията между родители, приятели подпомагат развитието на децата и тяхното логическо мислене.
Детската градина е първото звено в образователната система, което дава възможност да се усъвършенстват подходите за развитие на детската личност. Предучилищното образование полага основите за учене през целия живот, като осигурява физическото, познавателното, езиковото, духовно-нравственото, социалното, емоционалното и творческото развитие на децата.
Съвременните тенденции в образованието са насочени към осигуряването на по-голяма самостоятелност на децата, към създаване на условия за изява и развитие на индивидуалните възможности на всяко дете. Главната цел при поставяне на основите на математическата култура у детето от предучилищна възраст е създаването на елементарни представи за количествените, пространствени и времеви отношения на обектите от околната действителност, на умения за елементарни обобщения и прилагане на знанията в разнообразни ситуации. Формирането на математически знания и умения при децата от предучилищна възраст се обуславя от развитието на редица психически процеси като възприятие, памет и мислене.
Формирането на елементарни математически представи е процес, в който педагога трябва да осигури подходяща мотивация, чрез комплекс методически похвати и дидактични средства, които имат решаваща роля за поддържане на интереса при усвояване на достъпни математически знания. Принос за развитието на математическите представи на децата в исторически план имат редица педагози като Я. А. Коменски, Й. Х. Песталоци, Ф. Фрьобел, М. Монтесори и др.
Като наука в детската градина математиката развива мисленето на децата, насърчава мисловните процеси и им помага да откриват многообразието от форми, цветове, количества и да овладяват подходящи познавателни стратегии за решаване на задачите и в същото време да трупат опит, чрез решаването им. Запознавайки се с числата, с формите и цикличността на събитията, те се научават да трупат и систематизират информацията, която получават и успешно да я използват, за да решават поставените им задачи. Така съвсем естествено и непринудено, те усвояват и умения да мислят логически. При пет-шест годишните деца вече има изградени способи за групиране на предметите по форма, големина, количество и това всъщност поставя началото на понятийното мислене. За да се стимулират възможностите на децата, като се вземат предвид и възрастовите им особености, свързани с устойчивостта на вниманието, е необходима подходяща мотивация , която да поддържа интереса към математически знания. Ролята и мястото на детската градина, като звено от образователната структура е да подпомага формирането на представите за числата и техните цифри.
Умелото въвеждане на 5-6 годишните деца в сложният свят на математическите задачи означава те да получават достъпно поднесената информация, че:
– Цифра – това е символ, с който се записват числата;
– Число – броят на елементите в едно крайно множество-кардинално число, а мястото на всеки елемент в нареденото множество-ординарно число ;
– Броене – процес за установяване на съответствие между елементите в конкретно множество.
За 5-6 год. деца е много важно да откриват многообразието от форми, цветове, количества, да овладяват и откриват различни начини за справяне със задачите пред които се изправят ежедневно. Като се запознават с числата, децата успяват да систематизират информацията, която възприемат и по-успешно да я приложат в решаване на поставената им познавателна задача. Изграждат се сензорни еталони и се развива математическото мислене, а емоционалният комфорт на децата води до по-лесно усвояване на елементарните математички понятия. В тази възраст доминиращите перцептивни процеси отстъпват място на мисловните. С усъвършенстването на моториката, речевите способности, те застават в позицията на изследователи. От първият ден на своето раждане, детето е обкръжено от обекти, предмети и хора, с които то започва своето неволно взаимодействие. С присъщото му любопитство несъзнателно усеща влиянието на заобикалящия го свят.
Математическата подготовка в предучилищна възраст има за цел да стимулира детското развитие, като насочва познавателните интереси на децата, към математически характеристики на заобикалящият го свят. Важно е не само натрупване на знания, а и създаване на умения да бъдат прилагани.
Математическото образование на децата в системата на предучилищното образование не е натрупване на математически знания и умения, а е насочено към подпомагане на математическото развитие. То е целенасочен процес на овладяване на елементарни математически представи и възпитава култура на мислене и развитие на детето. Познавателните задачи са насочени към насърчаване на самостоятелната дейност на децата, като изискванията са насочени към графичните действия.
Педагогическото взаимодействие е процес, насочен към постигането на определен очакван резултат, свързан с цялостното развитие на детето, в който основни участници са: учителят и детето. При осъществяване на педагогическо взаимодействие учителите използват игровата дейност за постигане на компетентностите по образователните направления Формите за педагогическо взаимодействие са:
При използването на формите на педагогическо взаимодействие, детският учител се съобразява със: степента на развитие на децата в групата, възрастови особености, потребности и интереси за постигане на целта – цялостно развитие на детето.
Педагогическата ситуация e основна форма на педагогическо взаимодействие. Тя осигурява:
При децата от трета група технологиите за запознаване с естествените числа се основават на количествената теория, в която естествените числа се разглеждат като брой множества, но се допълва и от представите за подреждане на числата в числова редица; начин на образуване на всяко следващо число/ като се добави едно към предходното/; ред на числата. Средствата, които се прилагат са :
– материални – различни обекти, предмети от природата или социалната среда, животни, растения, изображения;
– знаково-символични – различни знаци, цифри, стрелки.
В процеса на педагогическо взаимодействие трябва да съществува благоприятна обстановка за развиване у децата вътрешна мотивация и откривателски дух.
Активно учещите задават въпроси и търсят отговори, създават хипотези, като използват и комбинират материалите по смислен за тях начин. Като истински откриватели създават по своему уникални решения. Процесът, при който те обмислят и конструират своите решения, за тях е начин да започнат да разбират света.
Грешките са също от особено значение за тях, колкото и успехите. Те дават информация за степента на усвояване на учебния материал, за това до колко успешно възприятията им отразяват заобикалящият ги свят. Децата комбинират материали, опит и идеи, за да достигнат до неочаквани резултати. Пътят от предишните познания до новото откритие стимулира логическото мислене, развива паметта, концентрацията и вниманието.
Изслушването на децата и окуражаването на детското мислене ги насърчава да търсят отговори, насърчава самостоятелността и действието.
Литература:
1.Капитанова, Д., (2018).Методика на формиране на математически представи в ДГ. ПУ
2.Станчева В. (2011) . Предучилищна педагогика (актуални проблеми). СтЗ
3.Янчева, В. (2016). Педагогически технологии за запознаване с множества, числа и величини в предучилищна възраст. ПУ
E-mail: galiazdr69@abv.bg