ПСИХОЛОГО-ПЕДАГОГИЧЕСКИ АСПЕКТИ НА ТРЕВОЖНОСТТА ПРИ ШЕСТ- СЕДЕМ ГОДИШНИТЕ ДЕЦА
Гинка Стоянова Аврейска – ДГ „Калина Малина“, гр. Пазарджик
Резюме
В статията е разгледан проблемът за тревожността при шест-седем годишните деца. Посочени са причините за възникване и особеностите на проявлението й при децата. Представени са подходящи методи и форми за снижаване на тревожността в предучилищна възраст.
Ключови думи: тревожност; причини; прояви ; методи и форми за снижаване
Подложени на постоянния поток от информация и налагащото се изискване за бърза адаптация към променящата се среда, децата все по-често изпитват затруднения в чисто емоционален план. Редица проучвания показват, че броят на децата с неврологични, психични и психосоматични проблеми расте. Ето защо е много важно да се знаят причините за възникването и проявите на тревожност у тях.
Тревожността включва сложен комплекс от емоционални преживявания с различно съдържание: емоционално напрежение, вътрешно безпокойство, преживяване на несигурност, които я характеризират като отрицателно емоционално състояние, неприятно за неговия субект. В тази връзка тя се класифицира като дифузна емоция.
Проявата й при децата в предучилищна възраст отразява неблагоприятно емоционално състояние, причинено от неудовлетвореност на физиологична нужда или нужда от безопасност. Изследванията потвърждават, че ниските и високите нива на тревожност, съхранявани дълго, могат да доведат до нарушени социални контакти, депресии или дезадаптация.
Според Астапов сред причините за проява на тревожност може да отнесем неблагоприятния психологически климат и промяна в образователната среда, новия социален статус и новите социални отношения. (Астапов, 2019, с.160)
Л. Десев определя тревожността като психично състояние, при което се активират защитни реакции, без да има пряк подбудител. Характерни за тревожните деца са емоционалната напрегнатост, лесната възбудимост, очакването за нещо неопределено. (Десев, 1999)
Според Ж. Стойкова тя е тясно свързана с конкретната ситуация и затова се подчертава нейната ситуативност, краткотрайност и акцентът пада върху тези условия и фактори, които са я предизвикали. Като такива могат да се посочат възможни и вероятни неприятности, неочакваност, попадане в непривична обстановка и дейност, задържане на приятното и желаното. (Стойкова, 2002).
Р. Стаматов смята, че тревожността в детска възраст се появява, когато възникне заплаха за разрушаване на близостта между детето и неговата майка. „Тревожността е израз на протеста срещу раздялата, която има съществено значение за съществуването му“. (Стаматов, 2008)
Анализирайки различните интерпретации на понятието „тревожност“ , може да заключим, че различните изследователи го дефинират по различен начин. Едни смятат, че е индивидуална черта на личността. Втори я разглеждат в контекста на неврозата, а трети определят „безпокойството“ като състояние и го свързват със страх.
В изследването на природата на тревожността има два подхода: разбирането й като присъщо на човека свойство и като реакция от враждебно настроения външен свят.
Характеризира се със сложна структура и е резултат от взаимодействие на биологични, психофизиологични, личностни, социални фактори.
Според Е. Лютова тревожността се развива при деца, които проявяват вътрешен конфликт, генериран от прекомерните изисквания на възрастните. Немаловажен фактор се явява патологичните черти на тревожност у родителите. В такива ситуации, когато дълго време е в състояние на очакване на неприятности, като следствие детето все повече се затваря в себе си. Авторката описва портрета на тревожното дете, отличаващо се от групата, характеризиращо се с предпазливост, плахост и недоверие към околните. Отнася се с безпокойство към нови играчки, игри и деца, които отскоро посещават детска градина. Друг признак за повишената тревожност е ниското самочувствие, което като цяло не е характерно за тази възраст. „Шест-седем годишните деца, изпитващи продължително състояние на тревожност, проявяват прекомерни изисквания към себе си, поради което се самоподценяват и се смятат за глупави, грозни и неспособни“. (Лютова, 2000, с.192)
Още на 5-6 годишна възраст детето може да развие чувство на провал, неадекватност, неудовлетвореност, малоценност. Може да възникне и в състояние на фрустрация, когато пред детето има пречки за постигане на желана цел.
Емоционалното състояние под формата на тревожност, страх и агресия понякога може да се наблюдава и при деца с високо самочувствие, които нямат възможност да реализират своите стремежи. Психолозите са на мнение, че неадекватно високото самочувствие при децата се развива в резултат на неправилно възпитание, завишени изисквания от възрастните към успеха на детето или преувеличаване на постижения му.
Детето развива защитни механизми срещу незадоволени потребности. Опитва се да открие причините за неуспехите си в други хора: родители, учители, приятели; влиза в конфликт с всички, проявява раздразнителност, обидчивост и агресивност.
Емоциите, които детето в предучилищна възраст изпитва, лесно се разчитат по лицето, в позата, жестовете и в поведението му. Негативните емоции се характеризират с депресия, лошо настроение и объркване. Детето почти не се усмихва, раменете му са отпуснати, изражението на лицето му е тъжно и безразлично, има трудности при установяване на контакт. Известната психоложка Е. Лютова отбелязва, че тревожните деца се характеризират със соматични разстройства, включително коремна болка, световъртеж, главоболие, спазми в гърлото, затруднено повърхностно дишане. Непосредствено по време на преживяване на тревожност 6-7 годишните деца изпитват мускулна слабост, бучка в гърлото, сухота в устата и тахикардия. (Лютова, 2000, с.192)
Тревожното дете, често извършва различни манипулативни действия (играе с ръкавите на дрехите, върти предмет в ръка, дърпа си косата и др.). Някои деца развиват и невротични навици -гризане на нокти, смучене на палеца, потрепване на крак или ръка. (Лаутина, 2007, с.150)
Те предпочитат да не привличат вниманието на другите, опитват се да изпълняват стриктно изискванията на родителите и възпитателите, да не нарушават дисциплината и да подреждат играчките си. Тяхното примерно поведение, точност и дисциплина имат защитен характер – детето прави всичко, за да избегне провали.
Друг фактор, който допринася за формирането на тревожност, са честите упреци, които предизвикват „чувство на вина“. В този случай детето постоянно се страхува да не бъде виновно пред родителите си. Често причината за голям брой страхове при децата е сдържаността на родителите при изразяване на чувства; или при наличието на множество предупреждения, опасности и тревоги.
А.М. Прихожан препоръчва работата с тревожни деца да се провежда в три направления:
Подходящи методите за преодоляване на тревожността при 6-7 годишните деца включват игрова терапия и арт терапия, включително изотерапия, музикална терапия, терапия с кукли, приказкотерапия, пясъчна терапия и танцувална терапия.
Използването на играта като метод за превенция на тревожността, помага на децата да управляват емоциите си и решават когнитивни и поведенчески проблеми.
Съвременните психолози определят следните принципи за работата на учителя:
Въз основа на тези принципи, в пространство за игра, свободно от оценки и ограничения, учителят идентифицира специфичните чувства на детето, опитва се да ги разбере, назовава ги, използвайки прости правила. Игровата терапия може да се провежда индивидуално или в група. Предимствата на груповата форма на игротерапия са свързани преди всичко с факта, че децата общуват помежду си по време на игра.
Терапевтичната игра може да бъде: структурирана (която помага на децата да изразят желанията си, внушава норми на поведение и коригира асоциалността); и неструктурирана (в която се изпълняват физически или спортни упражнения, използва се пластилин или пясък за изразяване на скрити мисли и чувства).
Според формите за организиране и провеждане на играта тя може да бъде: индивидуална (за необщителни деца, които се срамуват от другите); групова (използва се за неспокойни, тревожни, пасивни деца).
Груповите игри допринасят за: намаляване на тревожността; желание за общуване с връстници; възпитават в отговорност за собствените решения и действия; формиране на умения за самоконтрол и вяра в собствените си сили. Учителят избира игри въз основа на съществуващите проблеми и индивидуалните характеристики на децата в групата.
Освен специфични игри, учителят може да използва и арт терапевтични методи:
Приказната терапия е метод, който позволява развитие на творческите способности, помага за разрешаване на съществуващи личностни проблеми, особено свързани с тревожността, калява волята. (Киселева, 2006, с.160)
Когато използва приказката в работата с деца, учителят трябва да се ръководи от два основни принципа:
Най-често креативните учители сами съставят подходящи приказки, истории или сюжети за децата, като интуитивно се придържат към определен алгоритъм.
Съществуват определени изисквания, на които трябва да отговаря приказната ситуация, предлагана на децата:
Музикалната терапия се използва активно за превенция и корекция на тревожността, страхове, речеви разстройства, психосоматични заболявания, поведенчески разстройства, комуникативни затруднения (Осипова, 2000, с.512)
Музикалните занимания ни позволяват да създадем условия за комуникация, често дори в случаите, когато другите методи са изчерпани. Контактът чрез музиката е безопасен, облекчава безпокойството, снижава напрежението (Ворожцова, 2004, с.96)
В предучилищна възраст тревожността обаче все още не е стабилна черта на характера и е относително обратима с подходящи психологически и педагогически мерки. Възможно е тя значително да се намали, ако учителите и родителите, които го отглеждат, умеят да прилагат адекватни форми, методи и средства за превенция й.
Литература:
1.Десев, Л., (1999), „Речник по психология”, изд. „Булгарика”, София
2.Стаматов, Р., Детска психология, (2008), Пловдив 4000, издателска къща „Хермес“, 3.Стойкова, Жанета; (2002), Методи за оценка на емоционалността; Стара Загора; „Алфамаркет“-ООД
4.Астапов, В.М. (2008), Тревожность у детей, М.
5.Ворожцова О.А. (2004), Музыка и игра в детской психотерапии. М.: Изд-во Института Психотерапии
6. Киселева М.В. (2006) Арт-терапия в работе с детьми: руководство для детских психологов, педагогов, врачей и специалистов, работающих с детьми. СПб.: Речь,
7.Лаутина,С. В.,(2007), Логопсихология, М.
8.Лютова, Е.К. (2000), Шпаргалка для взрослых: Психокорекционная работа с гиперактивными, агрессивными, тревожными и аутичными детьми, М., Генезис
9.Осипова А.А. (2000) ,Общая психокоррекция: учебное пособие для студентов вузов. М.: ТЦ „Сфера
10. Прихожан А.М. (2009), Психология тревожности дошкольный и школьный возраст, 2-я издания, Питер, Спб.
11.Уорд, И. Фобия (2002), М.: Проспект
Автор:
Гинка Аврейска -старши учител, ДГ
ДГ „Калина Малина” гр. Пазарджик
e-mail: ros6677@abv.bg