КОНФЛИКТИТЕ В ПЕДАГОГИЧЕСКАТА СРЕДА
Автор: Даниела Георгиева Йорданова
Старши възпитател в Обединено общежитие за средношколци „ Младост“ – гр. Силистра
Резюме:
В статията са разгледани основните компоненти на педагогическите конфликти и тяхната свързаност и зависимост. А също така и комплексното им въздействие за развитието на взаимоотношенията в образователната среда. Конфликтът се определя като сблъсък на противоположни интереси. Посочени са видовете, функциите и особеностите на педагогическите конфликти ,техните характеристики, които включват обективно- субективната природа на конфликтите, възприемане на ситуацията и определяне на ситуацията като конфликтна. Конфликтът възниква при определени външни условия, които се състоят в необходимостта от постигането на намиращи се в противоречие цели, но тези външни условия водят до конфликт само тогава, когато възникнат и вътрешно-личностни условия. Това означава, че за да стане конфликтът реален, участниците в него трябва да осъзнаят възникналата ситуация като конфликтна. Именно възприемането на реалността като конфликтна поражда конфликтното поведение. Също така е посочено, че конфликтът може да се управлява и да се водят преговори. Има правила за водене на преговори и модели за водене на преговори. Те са два основни вида: модел на взаимната изгода и модел на „ отстъпки – сближаване“, според който отстъпките не трябва да преминават границите на минимално приемливото за страните. Най- често конфликтите се пораждат от различията в нагласите и ценностите на груповите членове, които се изразяват в поведението на хората, в проявите на мотивация, в наблягане на статусните различия.
Разгледано е типовете конфликти и начините за тяхното разрешаване. Достига се до извода, че дори от конфликта може да се изведат изводи.
Ключови думи: Конфликт, междуличностен конфликт, конфликт в педагогическата среда.
Същност на педагогическия конфликт
Проучването на проблема за конфликта има дълга традиция. Появили се още в първите човешки общности, конфликтите са ежедневно явление, но дълго време не са обект на научно изследване, въпреки че данни за тях има в много древни източници, които са достигнали до нас. Например Сократ е разработил изкуството да се води полемика (да се спори).
С течение на времето, заедно с променящите се условия на живот се променяли същността, характера и формите на проявление на конфликтите.
Първата цялостна концепция за конфликта се е появява в края на ХІХ и началото на ХХ в., но и в предшестващите столетия най-добрите умове на човечеството предлагат своето виждане за природата на този феномен, пътищата за предотвратяване и разрешаването му.
Днес към проблема за конфликта се проявява огромен интерес. Неговата значимост и актуалност в обществения живот и в съзнанието на хората значително нараства. Общоприето е не само приемането на конфликта като естествена форма на психичния живот на хората, било то вътрешно-личностни или междуличностни конфликти, но и признаването на тяхната важна функция за развитието на личността и нейното отношение към другите хора.
Ролята на конфликтите и тяхното управление в съвременното общество е толкова голяма, че във втората половина на ХХ в. се обособява специална област на знанието, наречена конфликтология. На същността на конфликта, причините за неговото възникване и пътищата за разрешаването му са посветени изследванията на З. Фройд, А. Адлер, А. Бандура, Д. Морено, А. А. Бодалева, В. О. Агеев, Н. В. Гришина, Н. И. Леонов и др.
В психологията конфликтът се определя като „сблъсък на противоположно насочени, несъвместими една с друга тенденции, отделно взет епизод в съзнанието, в междуличностните взаимодействия или междуличностни отношения на индивидите или група хора, свързани с отрицателни емоционални преживявания”. ( Аллахвердова, В. О., Викторов, И. В. и др. (2000 ).Конфликтология. Санкт- Петербург.)
В съответствие с даденото определение има четири типа конфликти:
Конфликтът се разглежда още и като сложно социално явление, и неизбежен спътник на социалните отношения. В тях се проявяват и разрешават противоречия, възникващи между хората, групата, социалните общности. В съвременните условия проблемът за ефективното разрешаване на конфликта придобива актуалност от гледна точка на подобряване емоционалната атмосфера на междуличностните отношения, които са необходим компонент на този процес.
Американският психолог К. Томас определя конфликта като продължителен процес, който започва, когато едната страна вярва, че другата е навредила или ще навреди на нещо, което тя иска. (Андреева, Л.(2007 ). Социално познание и междуличностно общуване , 81.)
Съществуват много определения за конфликта, но всички те подчертават наличието на противоречия, които приемат форма на разногласия, когато става реч за взаимодействие между хора. Според Джонев, С. (1990). Стратегии на ръководителя в междуличностните отношения, 198.) , конфликтът има конкретни измерения. Той може да бъде явен или скрит, локален и тотален.
Конфликтът може да се дефинира и като конфликтна схема, в чието ядро лежи убеждението, че участващите страни имат несъвместими цели.
К. Белдинг определя конфликта „като ситуация на съперничество, в която страните осъзнават несъвместимостта на потенциални бъдещи позиции и, в която всяка страна желае да вземе позиция, несъвместима с желанието на другата.”( Boulding, K. E., (1962)Conflict and Defense: A General Theory, New York, Harper, )
При намеса и управление на конфликтите основната цел е да се премахнат всички вредни последици, а не непременно помиряване на страните.
Р. Барон и Д. Бърн определят пет основни характеристики на конфликтите:
Широко тълкуване на понятието „конфликт”, където той често е идентифициран като борба на противоположностите на всяко човешко взаимодействие съществува във философските трудове. Това заключение е подложено на убедителна критика от психолога Ф. М. Бородкин . (Бородкин, Ф.М., Коряк, Н.М.,(1989).Внимание: конфликт! – Новосибирск) , който казва, че в този случай, всяка борба за съществуване на всички живи организми, като се започне от най-нисшите, ще бъдем принудени да декларираме като конфликт.
В основата на всеки конфликт стои ситуация, включваща в себе си противоречиви позиции на страните по някакъв повод, или противоположни цели, или средства, или несъвпадение на интереси.
Конфликтът е рязко изостряне на противоречията и борба между две или повече страни. Неговите компоненти са:
Противоречията между педагозите и учениците винаги се отразяват отрицателно не само на взаимоотношенията, но и на емоционално-психичното състояние на всяка от страните в конфликта. Не случайно, в последно време, специалистите все повече обръщат внимание на такова негативно явление в педагогическата среда, като „синдром на психическото прегаряне”, който най-често е следствие от продължителния професионален стрес.
Конфликтите в педагогическата дейност задълго нарушават взаимоотношенията между педагозите и учениците, причиняват на педагога дълбоко стресово състояние и неудовлетвореност от работата. Това състояние се усложнява от мисълта, че успехът в педагогическата дейност зависи от поведението на учениците, което може да доведе до състояние на зависимост на педагога от „милостта” на неговите възпитаници.
Според психолога М. М. Рибаков (Рыбаков, М. М.( 1991). Конфликт и взаимодействия в педагогическом процессе. ) , между педагозите и учениците се срещат преди всичко следните видове конфликти:
Конфликтните дейности между педагозите и учениците се проявяват в отказа на учениците да изпълняват учебните задачи или лошо, недобросъвестно изпълнение на задачите. Това може да се случи по различни причини: умора, трудност при усвояване на учебния материал, а понякога и жалки забележки от педагога, вместо конкретна помощ при затруднения в работата. Такива конфликти възникват по-често с учениците, които срещат трудност в учебната дейност, когато педагогът предава учебните занятия по своя предмет за кратко време, и отношенията между тях и групата се ограничават само от учебната работа. В последно време се наблюдава увеличаване броя на такива конфликти, защото педагозите често предявяват завишени изисквания към усвояването на предмета, а оценката се използва като средство за наказание на тези, които нарушават дисциплината или не изпълняват посочените изисквания. Тези ситуации често са причина за напускане на учебното заведение на самостоятелни и творчески мислещи ученици, а у останалите се понижава интересът към познанието въобще.
В основата си конфликтните действия са свързани с особеностите на поведение на отделните ученици, както в учебни, така и в извънучебни ситуации. Педагогическата ситуация може да доведе до конфликт в този случай, когато педагогът е направил грешка при анализа на постъпките на учениците и не е изяснил мотивите, направил е грешен извод. Една и съща постъпка може да се дължи на различни причини. Педагогът често коригира поведението на учениците, оценява техните постъпки при недостатъчна информация за техните реални причини. Понякога той просто се досеща за мотивите на поведение, слабо познава отношенията между възпитаниците си, така че е възможна грешка при оценка на поведението им, а това причинява доста основателно несъгласие у учениците.
Конфликтните отношения често възникват в резултат на неумелото разрешаване на проблемни ситуации от педагога и имат като правило дългосрочен характер. Те придобиват личностно значение, пораждат продължителна неприязън у учениците към педагога, задълго нарушават тяхното взаимодействие
Педагогическият процес е невъзможен без различни видове конфликти. Освен това, в определени случаи конфликтът е необходимо условие за решаване на неразрешени проблеми. Конфликтът може да има както негативни, така и положителни последствия. Проблемът се състои в това, да се изяснят реалните причини за конфликта и да се намерят оптимални пътища за неговото решаване. За това е необходимо осъществяването на редица последователни операции:
Адекватното възприемане на конфликта, готовността за всестранно обсъждане на проблема, създава атмосфера на взаимно доверие и съвместна дейност по разрешаване на съществуващите проблеми, способства за превръщането на деструктивния конфликт в конструктивен.
Конфликтите възникват между учителя и учениците и се проявяват в отказа на учениците да изпълняват учебна задача или лошо да я изпълняват. Подобни конфликти често възникват с учениците, изпитващи трудност в ученето; когато учителят преподава предмет в класа непродължително време и отношенията между него и учениците се ограничават в учебното време. Напоследък се наблюдава увеличаване на такива конфликти, защото учителят много често предявява завишени изисквания към усвояването на предмета, а забележките използва като средство за наказание на тези, които нарушават дисциплината. Такива ситуации често стават причина да си отидат от училището способни и самостоятелни ученици, а у останалите да се понижава мотивацията за учене изобщо.
Функции и особености на педагогическия конфликт
Деструктивни функции на конфликта по отношение на опонентите:
Както и за който и да е социален институт, така и за общообразователното училище ( общежитие) са характерни разнообразни конфликти. Педагогическата сфера представлява съвкупност от всички видове целенасочено формиране на личността, а нейната същност са дейностите по предаване и усвояване на социалния опит. Затова именно тук са необходими благоприятни социално-психологически условия, обезпечаващи душевния комфорт на учителя ( възпитателя ), ученика и родителя.
Едновременно с това конфликтите в училище ( ЦПЛР ) са неизбежни. В тях често биват задействани всички членове на училищния социум. В педагогическия колектив конфликтите лесно унищожават наложените с голям труд човешки отношения. За актуалността на този проблем още А. Сухомлински е писал „Конфликтите между педагога и детето, учителите и родителите, педагога и колектива – е голяма беда за училището. Преди всичко конфликтът възниква тогава, когато учителят мисли за детето несправедливо. Мислете за детето справедливо и конфликти няма да има. Умението да се избягват конфликтите – е една от педагогическите мъдрости на учителя. Предвиждайки конфликта, учителят не само защитава, но и създава възпитателна сила на колектива ”. ( Сухомлинский В. А.(1981). Методика воспитания коллектива. Москва., 185)
Освен това конфликтите водят до увеличаване количеството на психическите заболявания, както сред учителите, така и сред учениците. Конфликтите способстват също така да се увеличи ръста на учениците с отрицателно отношение към училището и учителите. От това следва почти революционната ситуация, при която „учениците не искат, а учителите не могат да ги накарат да учат”. Възниква въпросът „Как да се намери компромисно решене на този проблем?”
Проучванията на конфликтите в училище, според Н. В. Гришина (Гришина, Н. В.(2005). Психология конфликта.,464), показват наличието на известни разминавания в представите на учениците и учителите за причините на възникналото между тях разногласие. Така, от гледна точка на учениците, основните причини за техните конфликти с учителите са сведени до обиди от страна на учителя, неговото нетактично поведение, отсъствието на обективност в оценяването на знанията на учениците, завишени изисквания. Според учителите, основната причина за техните конфликти с учениците е свързана с нарушаването на дисциплината по време на урока и агресивното им поведение.
Отбелязано е, че всеки от участниците в конфликта вижда причините за неговото възникване в противоположната страна и възлага на нея отговорността.
Типове конфликти и начини за тяхното решаване
Неволното или съзнателно нарушаване на взаимоотношенията с поне един от участниците в педагогическия процес (преподаватели, ученици, колектив) води до възникване на конфликти.
По своята насоченост конфликтите се делят на:
Причините за взаимоотношенията могат да бъдат следните: психологическа несъвместимост, неосъзнато, необосновано отхвърляне на човек от човека, причиняващо у една от страните или едновременно у всяка от тях неприятно емоционално състояние. Причините могат да бъдат борба за лидерство, за влияние, за престижно положение, за внимание и др.
Според степента на продължителност и напрегнатост на конфликта:
По съдържание на съвместните дейности конфликтите са: учебни, организационни, трудови, междуличностни и др.
В областта на психологическия поток: делово и неформално общуване. Деловите конфликти възникват от несъответствието между вижданията и постъпките на членовете на колектива при решаването на проблеми от делови характер, а вторите – на основата на противоречията в личностните интереси. Личностните конфликти могат да се отнасят до възприемането и оценката на хората един за друг, реална или очевидна несправедливост в оценката на техните действия, резултатите от работата и т.н.
Болшинството конфликти по своята природа са субективни. Те имат в основата си една от следните психологически причини:
От психологическа гледна точка възникването, на което и да е от тези основания, води на практика към уронване достойнството на човека, поражда от негова страна справедлива реакция под формата на обида, която предизвиква същата реакция у обиждащия и нито едното, нито другото лице е в състояние да осъзнае причините на взаимно враждебно поведение.
Всички субективни фактори, които влияят на конфликта, могат да бъдат характерологически и ситуативни. Към първите се отнасят устойчивите качества на личността, а към вторите – на умора, чувство на неудовлетвореност, лошо настроение, чувство за безполезност. ( Ершов, А. А.(1973). Социально-психологические аспекты конфликтов . Социальная психология и социальное планирование. Под ред. Кузьмина Е.С., Бодалева А.А. – Л., 37-38)
Социалната психология ни учи, че преди да реагираме на действията на другото лице, е необходимо да си изясним мотивите – защо той постъпва така, а не иначе.
Препоръчително е да се насърчават участниците в конфликта за установяване на пряк контакт един с друг, за открита, непредубедена дискусия и съвместен анализ на ситуацията. Това изисква специална работа с всеки един от участниците в конфликтната ситуация, взаимна положителна психологическа нагласа, разчетена така, че да премахне възникналото противоречие. Понякога трябва да се прибегне до това, че хората в конфликт продължително време да не контактуват. Към тази мярка се пристъпва в тези случаи, когато конфликтът е породен от която и да е трудно отстранима обективна причина, независеща от волята на другите. ( Гомыранова, О.Н.(2007). Развитие психологических механизмов регуляции межличностных конфликтов технического вуза.)
По този начин социално-педагогическия конфликт се проявява, както в отношенията между групите, така и с отделните хора. В основата на социално-педагогическите конфликти лежат конфликтите нарушения в областта на взаимоотношенията.
Конфликтите в отношенията често възникват в резултат на неумело разрешаване от преподавателя на проблемна ситуация и имат, като правило, продължителен характер.
Смята се, че конфликтът сам по себе си не е проблем, проблем е неразрешеният конфликт.
Затова се търсят различни възможности за справяне с него. Освен традиционните начини за справянето със спорове и конфликти съществуват и алтернативни способи за разрешаване им. Един от тях е медиацията (mediatio от лат. „medio”– посреднича).
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:
1. Аллахвердова, В. О., Викторов, И. В. и др.(2000). Конфликтология. Санкт- Петербург
2. Андреева, Л.(2007). Социално познание и междуличностно общуване. С.
3. Джонев, С.(1990) .Стратегии на ръководителя в междуличностните отношения. С.
4. Boulding, K. E.,(1962). Conflict and Defense: A General Theory, New York, Harper
5. Бородкин, Ф.М., Коряк, Н.М. ( 1989 ).Внимание: конфликт! – Новосибирск
6. Рыбаков, М. М.(1991). Конфликт и взаимодействия в педагогическом процессе. М., 1991г.
7. Сухомлинский В. А.( 1981 ).Методика воспитания коллектива. Москва., 185
8.М.М. ( 2000) .Прометей. Социальные технологии урегулирования конфликтов . 59
9. Ершов, А. А.(1973) .Социально-психологические аспекты конфликтов . Социальная психология и социальное планирование. Под ред. Кузьмина Е.С., Бодалева А.А. – Л., 37-38
10. Гомыранова, О.Н. Развитие Гомыранова, О.Н. Развитие
Електронен адрес на автора: daniela.nuki@abv.bg