Тема:“Образователния процес по ОН “Физическо възпитание и спорт” и спортната анимация”
Даниела Георгиева Кадрева-магистър ПНУП
Старши учител в Детска градина “Трети март” с.Дорково
Email:danielakadreva79@gmail.com
Двигателната активност се препоръчва като средство за борба срещу умората, стреса и агресията сред децата и младежите. Нейното голямото значение за подрастващите е показателно не само за физическото им развитие, но и за усъвършенстване на двигателните умения и навици. Чрез движението се управляват множество процеси в организма на човека, оказва се влияние върху всички органи и системи. Заниманията с физически упражнения и спорт са в основата на борбата срещу обездвижването. Значението на удоволствието и желанието да се практикува определен спорт се проявява в по-добри показатели за физическа дееспособност във всички възрасти. Доказателствата за благоприятното влияние на спорта върху здравето, трудоспособността и дълголетието на човека са безспорни, но за да бъде пълноценно въздействието му, е важно той да доставя удоволствие при практикуването. За привличане на децата към активна двигателна дейност в съвременното високо технологизирано и информирано общество, се налага използване на атрактивни и емоционално наситени средства и форми чрез стимулиране и провокиране участието им, с цел създаване на потребност за самостоятелно практикуване. Вниманието ми към разработване на програма за по ефективно развитие на двигателната способност при децата се насочва към анимацията и по-специално към една от разновидностите – спортната анимация.
В теорията на анимацията основните направления на спортната анимация са три: спортно, рекреациoнно и спортно-развлекателно. При спортното направление участникът може да участва активно или да бъде зрител. Рекреационното измерение се свързва с възстановяване на силите на човешкия организъм, а спортно-развлекателното е предназначено за хора, интересуващи се от забавленията и силните усещания. Спортната анимация в институционално-организирана среда включва игрови и спортни занимания за деца и ученици, които се провеждат в естествените условия на природната среда или в целодневния режим на образователните институции.
Целта на спортно-анимационната дейност при работата с деца е да се постигне забавление, удоволствие, положителни емоции и психическо разтоварване, подобряване на двигателните умения и физическата дееспособност, повишаване на устойчивостта на организма срещу външните влияния и всичко това в съчетание с допълнителните средства на физическото възпитание – естествените сили на природата и хигиенните фактори. Резонно възниква въпросът „Какви са възможностите за реализиране на спортно- анимационна дейност в образователна среда?“
Функциите на педагогическата анимация в детската градина са следните:
Образователният процес по физическо възпитание се отличава със своята специфична организация. Формите за организация на обучението по физическо възпитание се отличават с голямо разнообразие. Във връзка със задачите, които се решават, те могат да се обособят като основни и допълнителни. Към основните форми отнася педагогическата ситуация по физическо възпитание. Допълнителните форми се отличават с по-специфични задачи, насоченост и продължителност. Мястото, което заемат в седмичния режим на децата е различно. Съществуват различни класификации на формите. В предучилищна възраст формите на педагогическо взаимодействие се класифицират на ежедневни, седмични и периодични. Към ежедневните спадат утринната гимнастика, подвижните игри, самостоятелните занимания, разходките и закалителните процедури. Седмичните форми включват педагогическата ситуация и спортните заниманията. Физкултурните празници и екскурзиите се провеждат периодично, съобразно общия план на детската градина – празници, клубни занимания, школи по интереси, карнавали.
Анимативният подход предполага усъвършенстване на традиционните форми с използване на занимателни елементи, съвременни сюжети, интерактивни методи на обучение, създаване на творческа ситуация, групова и колективна организация на дейността, интегриране на другите образователни направления и формиране на ключови компетентности В предложения модел на анимативен подход в обучението по физическо възпитание и спорт се разглеждат следните форми:
Анимативният подход се реализира чрез използване на богатото разнообразие от игри като форма, метод и средство на обучение. „Играта е въпрос на собствен избор. Играта е преди всичко едно свободно действие. Играта по нареждане не е игра; тя не е дадена задача и се извършва през „свободното време“ В обучението на децата в детската градина се използват игроподобни педагогически форми. Те не са игри (липсва свободата) и са педагогически целесъобразни форми на обучение, в които се преплитат учебната и игровата дейност. Игроподобните педагогически форми са подчинени на целите на педагогическия процес. Затова определящи при тях са задачите за функционалното развитие на децата. Например педагогът планира дадена педагогическа ситуация, в която преследва някаква цел във връзка с обучението по физическа култура – той иска да предаде на децата нови знания и умения. При игроподобните педагогически форми водещата дейност не е ученето, а играта. Затова, за да постигне по-резултатно дидактичната цел, педагогът внедрява компоненти на играта и превръща учебното взаимодействие в игроподобно. Но дидактичните цели си остават водещи. В същото време, внедрявайки компоненти на играта, педагогът оказва въздействие върху игровата култура.
Ето защо този клас технологии на практика реализира и задачи за развитие на съответния вид игра и специфичното и влияние върху детската личност.
Въпреки голямото разнообразие от игри, игроподобни педагогически форми, игрови технологии, иновативни игрови модели, в детските градини се наблюдава еднообразие в сюжетите и игрите на децата. Игрите на съвременните деца се променят под влияние на измененията, които настъпват в развитието на обществените отношения – променят се сюжетите, ролите, играчките, мотивите за игра и нейната структура Анимативният подход е алтернатива в търсенето на нови педагогически технологии, модели, подходи за игрово взаимодействие както между самите деца, така и между децата и родителите, децата и учителите.
Отчитайки най-същественото различие между физическото възпитание и останалите учебни предмети – активната двигателна дейност, за най-удачно може да се приеме класифицирането на методите, като основен признак в тяхната класификация е предназначението и целта на всеки метод. В този смисъл са обособени три основни групи методи:
От позициите на дидактиката, формите се отнасят до строежа, структурата, организацията на обучението, докато методите очертават пътя (начина) за осъществяването на обучението.
Тук може да се разгледа и въпроса за ефективно съчетаване между форма и метод на обучение в условията на интерактивност.
Известно е, че интерактивността може да се прояви на различни равнища:
Работата в екип е в основата на интерактивността, на чиято база се гради анимативният подход в обучението по физическо възпитание и спорт.
Специфичните методи, които се използват са:
Игрови метод – чрез него се създават условия за взаимодействие и получаване обратна социална връзка. При игровия метод учебният процес е организиран така, че практически всички деца се оказват въвлечени в процеса на играта и получават възможност да експериментират, да разберат, какво умеят и колко добре. Всичко това се случва в атмосфера на доброжелателност и взаимно доверие, което позволява да се усъвършенстват придобити умения и да се пренесат в нови по-атрактивни условия и среда.
е в основата на анимативния подход в обучението по физическо възпитание и спорт, активизиращ децата, изкарвайки ги от ролята на пасивни наблюдатели. Използвайки игрите учителите обръщат внимание на творческия потенциал на децата. Участниците в игрите проявяват своята същност и неподражаема индивидуалност. Показват симпатии към един или друг от групата и колектива, изявяват своите знания, интелект и умения, показват организаторски, двигателни и творчески способности – ловкост, бързина, музикалност, танцувалност, артистичност и др.
от аплодисментите на публиката. Импровизацията се базира на подражание, но примесено с авторско начало, индивидуална позиция, лично виждане и настроение.
Някои от популярните практически методи в дидактиката, които са валидни и при прилагането на анимативния подход в обучението по физическо възпитание и спорт, са:
От специфичните методи на теорията и методиката на физическата култура се използват :
Всички те са предмет на разглеждане на теорията и методиката на физическото възпитание и няма да се разглеждат подробно във връзка с анимативния подход в обучението на децата от предучилищна възраст.
Физическото възпитание, като целенасочен педагогически процес, предполага използването и на подходящи средства за оказване влияние върху физическото развитие и функционалното усъвършенстване на занимаващите се.
В теорията на физическото възпитание средствата са обособени в две големи групи: основни и допълнителни. Към основните средства спадат физическите упражнения, а към допълнителните – естествените сили на природата, хигиенните фактори и физическият труд. Анимативният подход в педагогиката по своята същност е интегративен, т.е. той е приложим във всяко направление на обучението в детската градина. Ето защо в обучението по физическо възпитание и спорт средствата се разглеждат в широк смисъл – всичко, което преподавателят и децата използват при своите дейности в процеса на обучението.
Учителите трябва да се съобразяват с редица условия и детерминиращи фактори при използване на средствата на обучение: с каква цел ще ги използват; дали са дидактически целесъобразни; как ще се съчетават; в кои моменти ще се използват; доколко са пригодни; доколко са сложни и разбираеми; каква е стойността им; дали са налични; какво е техническото им качество.
Дидактическата ефективност на използваните средства за обучение означава съобразяване със следните изисквания:
Като основно средство при анимативния подход в обучението по физическо възпитание и спорт се използват игрите с правила. Типичен представител на игрите с правила е дидактичната (според досегашната терминология) или автодидактичната игра. . С възрастта, а и вследствие информацията, с която са „затрупани”, е много трудно да се намери подходящият начин за мотивиране на всички деца за участие в дадената игра. Много важно е да се определи точно, кратко и ясно целта на играта. В предучилищна и начална училищна възраст целта на децата е постигането на победа. Желателно е да се търси и удоволствието и забавният елемент от играта, спазването на правилата, честна спортсменска игра, технично изпълнение на движения, а не само победата.
Съвременните деца най-лесно се увличат от сюжети, но не от реалния живот, а от истории, провокирани от телевизията, детските филми, компютърните игри и рекламите.
Сюжетът е същностна черта преди всичко на сюжетно-ролевите игри, където е свободно и самостоятелно сътворяван от децата. Като отражение на фабулата на художествено произведение присъства в игрите-драматизации и в определена степен, като организираща структура в строително-конструктивните игри, автодидактичните игри и подвижните игри .
Използвана литература