Готовността на 6-7 годишните деца за училище
Деляна Щерева – Директор на ДГ „Слънце“ град Смолян
Резюме: Актуалността и значението на проблема за готовността на децата за училище ще бъде винаги в съзвучие с високите изисквания на обществото към образованието. Готовността на детето за обучение в училище е многофункционална и многокомпонентна дейност при това строго индивидуална и характерна за всяко едно дете. От тази му готовност зависи цялостното му развитие, успех и самочувствие като ученик и като човек. От това зависи и формирането на нагласите, и адаптацията към средата, и социалната роля и позиция на ученик.
Всички периоди в живота на детето са изключително важти. Точно възрастта на 6-7 години, когато детето започва да се осъзнава, да натрупва знания, емоции, възниква въпросът и за готовността на децата за училище. Това е проблем, разглеждан в различни аспекти от педагози, психолози, медици и социолози както в теоретичен, така и в практически план с цел да се преодолеят трудностите в кризисният период от предучилищното детство към началното училище. Значението на предучилищната възраст, като самоценен период на развитие, интензивното развитие на децата в тази възраст и мястото на предучилищните заведения в образователната система изискват задълбочено решаване на проблемите в този възрастов период. Именно в този аспект се очертава необходимостта от разглеждане в единство на всички сфери на детската личност; интелектуална, мотивационна, физическа, емоционално-волева и социално-нравствена, които намират своите проекции в готовността на децата за училище.
Понятието училищна готовност се основава на предположението, че в периода между 5 и 7- годишна възраст е на лице акселерация във физиологичното и психическото развитие на детето.
Преходът от предучилищна към начална училищна възраст означава качествено изменение в социализирането на детето и неговото личностно формиране. В съдържателен аспект това изменение засяга характера и функциите на основните дейности на детето, изразено в нова вътрешна, личностна позиция. Периодът между шестата и седмата година поставя началото на коренна промяна в живота на детето. От този момент нататък започва нов интензивен етап във физическото и интелектуалното му развитие, като същевременно се усъвършенстват вече придобитите навици и се формират нови, по-сложни умения за общуване и поведение.
В редица научни трудове на руски и български педагози готовността за училище се разглежда в два аспекта: обща- психологическа и специална.
Важен показател на общата готовност за училищно обучение е психологическата готовност. В нея се включват най-важните от позицията на училищното обучение показатели на психическо развитие на децата. Общата психологическа готовност на децата за училище включва следните компоненти: интелектуална, физическа, нравствено-волева, емоционална и мотивационна. Под специална готовност за училище се разбира наличието у децата на знания и умения, които обезпечават успешното овладяване на учебното съдържание в първи клас. Специалната подготовка в детската градина според Й. Факирска се изразява в овладяването на нови знания по различни дялове, които да облекчат ограмотяването и смятането, както и овладяването на системни знания по отделните научни дисциплини в начален етап на образование . В предучилищната педагогика и психология са обособени различни аспекти на готовността за училищно обучение, но редица изследователите (А. Запорожец и Т. Маркова, А. Люблинская, К. Сиек и Л. Десев) ги обединява една гледна точка: подготовката за училище се заключава в интелектуалното, физическото и личностното развитие на детето. В училище детето започва да изучава основите на науките. Това изисква определено ниво на интелектуално, социално и физическо развитие. В тази връзка се обособяват три аспекта на готовността за училище – интелектуална, физическа и личностна. Важен компонент на общата, психологическа готовност е интелектуалната готовност за училище. Нейното значение се свързва с водещата дейност на ученика – учебната дейност. За да участва той активно в уроците, е необходимо да притежава интелектуална готовност. Основните компоненти на интелектуалната готовност за училище са наличието на достатъчен обем от овладени и осмислени от децата знания за обкръжаващия ги свят, определена степен на мисловна и познавателна дейност, развитие на елементи на учебна дейност. Дина Батоева посочва, че развитието на интелектуалната сфера е много значима страна на готовността, тъй като обучението е предимно умствена дейност, която изисква достатъчно високо ниво на развитие на познавателната дейност, умение на детето да се учи, развитие на висшите психични процеси (мислене, реч, въображение), а също достатъчни знания (система от понятия), наличие на редица учебни умения и не на последно място развитие на самата учебна дейност. Усвояването на учебното съдържание в училище зависи и от наличието у децата на познавателен интерес. Това се потвърждава и от редица изследвания, доказващи, че най-големи трудности в училище отначало не изпитват децата с по-малко знания, а тези, които проявяват интелектуална пасивност и нямат желания да решават задачи и т.н. Т.Бабаева доказва, че наред с интелектуалното развитие в контекста на интелектуалната готовност за училищно обучение важно значение има и развитието на самостоятелността у децата. Показателите за наличието на това качество у тях са следните: стремеж да се реши задачата без помощта на учителя или децата, умение да се изберат способите за нейното решаване и да се реализира задачата .С постъпването на детето в училище се променя начинът му на живот. Учебните занимания, новата училищна среда са фактори, които създават напрежение на нервната система и на други функционални системи на децата. За да се адаптира безболезнено детето за училище и да се справи успешно с учебната дейност, то трябва да притежава такова ниво на физическо развитие, което да му позволи ежедневните учебни натоварвания да не му навредят. В тази връзка физическата подготовка на децата за училище е особена важна. Тя е резултат от физическото възпитание, което се реализира в детската градина и семейството .Т. Бабаева включва към физическата готовност на децата за училище следните компоненти: добро здравословно състояние на детето, закаленост, определена издръжливост и работоспособност на организма, висока степен на съпротивляемост срещу заболяванията, хармонично физическо и нервно-психическо развитие, високо ниво на развитие на моториката, наличие на културно-хигиенни навици и привички за спазването на правилата на личната хигиена, формиране на двигателни умения. През последните години особени усилия се полагат за интелектуалната подготовка на децата за училище. В резултат на това задачите за развитие на личността на детето отстъпват приоритетното място на познавателните задачи, които се осъществяват в обучаващите ситуации. Недооценяването на значимостта на възпитателните задачи се оказа причина за трудната адаптация на една част от първокласниците към училищния живот и за неуспеваемостта им.
Постъпването в образователната институция е труден период от живота им. Въпреки че сред тях има ученици с много добра интелектуална готовност за училище, тя обаче не гарантира цялостната мотивация на децата за учене. Необходимо е те да имат високо общо ниво на развитие на личността. Поради тази причина въпросът за личностната готовност за училище е особено актуален. Личностната готовност за училище се изразява в интереса на детето към училището, в желанието да стане ученик, да се промени статусът му в обществото, в стремежа му да се включи в учебна дейност, в отношението му към учителите, към децата и към себе си. Широкообхватното разглеждане на училищната готовност на децата като набор от взаимосвързани траектории, обобщено се представят със следните компоненти:
Счита се, че наличието на тези умения дава шанс на малките ученици да постигат академичен успех и да се адаптират към изискванията на училището.
Готовността на детето за училище е сложен комплекс от психофизически, физиологически, познавателни и социални фактори предпоставки наличието, на които прави възможно обучението на децата в училище. Изключително важен момент играят изискванията на началното училище-възраст на постъпващите, съдържание и организация на учебния процес, работата на началния учител, приемствеността между детската градина и началното училище и други. Проектирането на международните и националните политики върху образованието в предучилищна възраст и върху постиженията в науките за образованието и децата е съществен принос към цялата образователна система, в която предучилищното образование е в основата на училищната готовност и първична подготовка за живота.
Литература:
1. Бабаева, Т. I. Социално-личностни аспекти на проблема за възпитание на готовността за обучение в училище при децата от предучилищна възраст. V: Подготовка за училище, Благоевград, (1991).
2. Батоева, Д. и И. Колева, Специална подготовка за училище. С., (1996).
3. Факирска, Ж. и др. Книга за учителя на подготвителна група за училище. С. Национален институт по образование, (2002).
4. Вачева. С. Лична готовност на децата за училищна дейност. Списание Научни и приложни изследвания. Том 4, (2013 г.)
5. Вачева. С. Интелектуална готовност: деца и училище// HESP Journal, vol. 9, N 9, септември, 2015, ISSN: 1955-2068, NStrasburg, http://www.hfsp-journal.org,
34-38.
6. Вачева, С. Физическа готовност на децата за училищна дейност. Списание Научни и приложни изследвания. Том 5, (2014 г.)
7.Факирска, Й. Готовност на 5-6-годишните деца за обучение в училище. София, (1998).