Аспекти на готовността за училище
Деляна Щерева – Директор на ДГ „Слънце“ град Смолян
Резюме: Детската градина и училището са пряко свързани, защото в детската градина се поставя началото на личностното развитие, на социалните и познавателните умения на децата. Водещата дейност в детската градина е играта, която подготвя децата за преминаването им към друг вид дейност, а именно учебната.
Детската градина осигурява на децата базова подготовка за училище, която включва личностни и психологически качества, необходими за изграждането на нови потребности и способности. Учебната дейност се състои в усвояването и научаването на нови знания и умения, натрупване на нов опит и навици. Чрез престоя си в училище децата променят и надграждат своята личност. Подготовката за училище се формира от два фактора – от общата готовност на детето и от специалната му подготовка, свързана с овладяването на умения на бъдещия първокласник да усвои четенето, писането и смятането. Аспектите на готовността за училище, се изграждат целенасочено, изискват продължително време и е необходимо бавно и постепенно надграждане на всеки един елемент.
Постъпването на децата в училище променя в значителна степен техния начин на живот. Свободният избор на дейности в игрите се заменя с ежедневна задължителна учебна дейност. Денят се разделя между пребиваване на детето в училище (със сложни взаимодействия между учител – ученик – съученици) и у дома. Бързо се натрупват множество изисквания към детето и непозната преди настойчивост за тяхното изпълнение (в училището и в семейството). Най-важна дейност за околните и за самото дете става ученето. Това изменя позицията му. От една страна то се самоосъзнава и приема от другите като пораснало, което го прави гордо, а от друга, разбира, че участва в сложно, трудно и отговорно дело, което го притеснява. Позицията на детето сред съучениците и във взаимоотношенията с учителя все повече се определя от постиженията му в ученето. Детето сравнява себе си със съучениците и това влияе върху самочувствието му. Дейностите в училището се обогатяват и усложняват по съдържание (децата изучават различни учебни предмети). Това изисква продължително мобилизиране и проявяване на волеви усилия.
Подготовката на децата за училище е актуална тема и е разглеждана от редица автори. Много автори разглеждат различните аспекти на готовността и подготовката на децата за училище. Й. Факирска разглежда приоритета на подготовката за училище, а именно социално-нравственото и личностно развитие на децата. В нейния труд „Традиции и тенденции в подготовката на децата за училище” тя разглежда въпросите свързани с мотивацията на учебната дейност, формирането на способност у децата за волева регулация и умения за саморегулация в дейността, а също и въпроси свързани с организацията на педагогическия процес и характера на педагогическото взаимодействие.
Боряна Иванова разглежда подготовката и готовността на децата за училище като две свързани страни на приемствеността между детската градина и училището. От една страна подготовката е свързана с различните форми и методи на работа, както и тяхната насоченост към задоволяване на познавателните потребности, интереси и индивидуални особености на децата при педагогическото взаимодействие на учителя с тях.
Не по-малко важна е така наречената готовност за училище. Тя предполага цялостно хармонично развитие на детето и има пет различни аспекта – интелектуална, физическа, мотивационна, емоционално-волева и социална подготвеност на бъдещия ученик. От всички тези аспекти зависи успешната адаптация на 7-годишния човек към училищното обучение и към новия начин на живот, свързан с него. Важни са, също така и самооценката на детето, авторитетите – учители или родители и най- важното в живота ни обичта, че детето е обичано, то да се чувства желано и прието.
1.Интелектуална
Интелектуалната готовност включва в себе си развитието на интелектуалните процеси и способности – възприемане, памет, внимание, мислене, въображение. Много важно е да научим детето да възприема цялостно предметите, обектите или текста, да ги запомни и възпроизведе по определен начин. При това от изключителна важност е добре развитото внимание, което ще позволи обектът на познание да бъде възприет и опознат в пълнота и точност. При всички тези процеси мисловната дейност има своето важно и значимо място, за да позволи на детето да анализира и обобщава възприеманото.
Интелектуалната готовност е определена степен на мисловна и познавателна дейност, съответстваща на възрастта на възрастта на детето. Тя се изразява в умственото и речево развитие и достатъчния обем овладени знания за обкръжаващата действителност. В развитието на уменията му, които ще му помогнат да овладее писането, четенето и смятането.
2.Мотивационна
Мотивационната готовност е психологическата настройка на детето в края на предучилищния период да заеме нова социална позиция, свързана със специфични задължения. Затова в 3. и 4. група у него трябва да се формира отношение към ученето като към отговорна и сериозна дейност.
Много важно е детето да постигне желание да отиде в училище, а не това да е едно неприятно задължение, породено от неразбираемото желание на възрастните. Пред него не трябва да се поставя абсурдното твърдение „трябва да станеш ученик“. Би било по-полезно и приятно за него, ако успеем да го убедим, че това е негов личен избор и желание и това не е трудно – в логиката на развитието на детето около седемгодишната му възраст се появява непреодолимо желание да знае повече, да може да чете, да смята. Ако уловим този момент и го доразвием, всичко ще е много по-лесно за самото дете. За задълженията и отговорностите му в училище трябва да се говори на по-късен етап и твърде предпазливо, за да не прогоним тези първични и емоционални желания
3.Емоционално-волева
Емоционално-волевата готовност е умението на детето да регулира чувствата и поведението си в сложни ситуации. То трябва да може до голяма степен да разпознава какви емоции се крият зад неговите реакции и тези на другите и да действа правилно, като се съобразява с тях. Още от първия ден в училището детето ще се сблъска с много правила и ограничения, за които трябва да е подготвено. Съвременните изследователи смятат, че емоционалната интелигентност е по-важна от интелектуалната за по-успешното развитие и реализиране на личността. Затова е много важно да обърнем внимание на развитието на умения у децата, свързани с емоциите. Усилията се насочват в две направления: Разпознаване на собствените си емоции – кога съм весел, кога съм тъжен, кога ме е страх, кога съм доволен т.н
Разпознаване на чуждите емоции – какво радва, натъжава, плаши, притеснява, какво прави щастливи другите деца и възрастни. Как емоциите се изразяват чрез мимика и жест. Тези умения ще предпазват детето от поведение и постъпки, които причиняват тъга, страх, обида, огорчение у другите деца. В същото време те ще знаят по какъв начин могат да зарадват някого, да го успокоят и т.н. Тези умения коренно променят поведението на всяко дете.
Затова учителите в детската градина се стремят 7-годишният ученик да изгради навика волево да приема и следва определения ред.
4.Социална
Социалната готовност пък е свързана с това детето да приеме новата си социална позиция на ученик и да изгради по нов начин взаимоотношенията си с околните. Това са учителите и съучениците, които трябва да приеме като партньори. Учебната дейност в съвременното училище има преди всичко колективен характер, затова бъдещият първокласник трябва да притежава навици за общуване и да установи добри взаимоотношения със своите връстници. Смяната на позицията на детето в обществената среда – от безгрижност и минимална отговорност към задължения и нарастваща отговорност – предполага съществени изменения в самопознанието, самосъзнанието и поведението на детето.
5.Физическа
Не по-малко важна от другите е физическата готовност, защото новият училищен режим е свързан и със значително физическо напрежение. Затова важна роля има доброто здравословно състояние на детето. То се постига чрез постепенното закаляване, чрез повишаване на издръжливостта и работоспособността на организма, както и на съпротивителните му сили срещу заболяванията. Развитието на фината моторика, свързана с мускулатурата на китката, и овладяването на хигиенни навици също са от решаващо значение през този период.
Самооценка на детето
Освен подготвеността за училище, за първокласника от особено значение е и реалното му усещане за справяне с учебния процес, правилната му самооценка. Ние като възрастни знаем, че освен да бъдем достатъчно подготвени за едно предизвикателство, е много важно да не подценяваме или надценяваме качествата и уменията си.
Самооценката на детето зависи от себеуважението и себеприемането му, които се формират още на 5-годишна възраст, най-вече през очите на околните – родителите и приятелите от групата в детската градина. Тогава децата започват да отчитат мнението на значимите за тях хора от заобикалящата ги среда. Това е ключов момент в израстването на 5-годишните. Така че самооценката на първолаците зависи от това доколко умеят да се изявяват, да печелят симпатии и подкрепа, изобщо “да се доказват” в детската градина. И ние – родителите и учителите им помагаме в този процес.
Знаем, че реалистичната представа на родителите за нивото на развитие на детето им при постъпването му в училище е много важна за самото него. Родители, които имат адекватна представа и очаквания към своето дете, не проявяват свръхкритичност и не стресират първокласника с прекалени изисквания. Затова ние учителите непрекъснато даваме ясна и точна обратна връзка и работим в екип с нашите родители.
Като поощряваме детето да изпълнява съответните за възрастта му задължения в детската градина и у дома, демонстрираме вярата си в неговите сили, способности и бъдещи успехи. Така му помагаме да развие увереност в собствените си възможности.
Авторитет и обич
Проявата на топлота и любов към детето, съчетана с отношения на уважение към учителя също има ключово значение. Децата, които се адаптират лесно в училище, обикновено идват от подготвителни групи с авторитетен, а не авторитарен стил на отношения. Тези деца имат ясна представа за границите и нормите на поведение, които трябва да спазват. По-лесно установяват контакт с учителите и по-бързо привикват към училищните изисквания.
Да не забравяме и най-човешкото, което можем да дадем и даваме на нашите деца ежедневно – общуването! Общуване между учителите и детето в детската градина, както и на родителите с детето у дома е най-важният фактор за успешен старт в училище. Когато учителите и родителите постоянно разговарят с едно дете, изслушват го с внимание, четат му книжки и отговарят на безбройните му въпроси, те поддържат естественото му любопитство и потребност за нови знания и формират у него подходяща нагласа за училищно обучение.
Литература:
1.Факирска, Й. „Традиции и тенденции в подготовката на децата за училище” (сп. „Предучилищно възпитание”, 1998, кн. 4)
2.Иванова, Б. „Готовността на 6 – 7 годишните за обучение в училище.”, из (сп. „Предучилищно възпитание”, бр.3, 1996)