ТЕМА: ДИАГНОСТИКА И КОРЕЛАЦИЯ НА ЗНАНИЯТА И ТЕХНИЧЕСКИТЕ УМЕНИЯ НА УЧЕНИЦИТЕ ОТ 9-ТИ КЛАС ЗА КОЛЯНО-МОТОВИЛКОВИЯТ МЕХАНИЗЪМ (КММ) ПО УЧЕБНАТА ДИСЦИПЛИНА – ДВИГАТЕЛИ ВЪТРЕШНО ГОРЕНЕ (ДВГ)
Резюме: Статията разглежда каква е технологията за диагностика и корелация на знанията и техническите умения на ученици по конкретна тема от специален предмет. Модерното обучение все повече се основава на активните методи на учене, при които ученикът играе централна роля. В изложението е показано, че учебният материал е така структуриран за да може да се проучва и анализира не само научната и методическа литература, но и учебната практика по темата. Като цяло той е подчинен на изискването в началото да се усвои тази част от учебната информация, която служи като научна база за изясняване на останалото учебно съдържание. В заключителната част се изчислява коефициента на корелация и се правят изводите какво връзка съществува между знанията и уменията на учениците, относими към материала от конкретния модул по учебният предмет.
Дисциплината двигатели с вътрешно горене е една от основните по които се обучават ученици от специалностите по професията 525010 „Техник по транспортна техника“. Това е ѝ основната причина, поради която тази тема е засегната в статията. Съгласно учебният план за учебната 2022/2023 година ( които е разработен на основание Закон за предучилищното и училищното образование сила от 01.08.2016 г., Закон за професионалното образование и обучение от 30.07.1999г., Наредба №4 от 30.11.2015г. за учебния план и Държавния образователен стандарт за придобиване на квалификация по професия „Техник на автотранспортна техника“), специални предмети започват да се изучават в девети клас, затова и аз съм избрала да изследвам знанията и техническите умения на ученици от 9-ти клас. В процеса на обучение трябва да се постигне мотивираност и ангажираност на учениците сами да търсят най-оптималното решение на поставените им задачи. Целта на темата е да се диагностицират знанията и техническите умения на учениците от 9-ти клас в обучението по конкретно избрана от мен област от ДВГ, а именно КММ и да се установи наличието или не на корелационна зависимост между тези знания и технически умения. основната цел е учениците да придобият необходимите професионални компетенции (знания и технически умения) за:
Задачите на писмената ми разработка са типови и са тясно свързани с целите и съдържанието на обучението по темата КММ на ДВГ:
Тъй като структурата на учебната програма е подчинена на изискването в началото на образователния процес да се усвои тази част от учебната информация, която служи като научна база за изясняване на останалото учебно съдържание, то обучението по ДВГ се провежда с усвояване на специфични понятия, развитие на абстрактното мислене, както и чрез формиране на начални умения за да може постепенно да се формира професионална компетентност по учебния предмет – ДВГ. В тази връзка в изследването включвам само една тема от учебната програма за девети клас, отговаряща на избраната за изследване област. Обучението ни се провежда в кабинет, оборудван с дидактически материали, учебно-технически средства, чертежи, схеми, фотоси, макети, справочна и фирмена техническа литература, както и чрез посещения на авторемонтни цехове в предприятия и автосервизи. Диагностично изследване обхваща учениците от 9-ти клас, тринадесет на брой момчета, специалност „Автотранспортна техника“ (АТТ), набор 2007 година Сред тях няма ученици със СОП. Като се позовавам на изложеното до тук, мога да допуснем следната хипотеза: „Ако се използват подходящи форми и методи в обучението по ДВГ, може да се очаква формиране и развитие на знания и технически умения за КММ на ДВГ в учениците от девети клас „. В резултат на системното обучение се счита, че учениците получават знания в няколко насоки:
– Информативно–познавателни: наблюдение и описание на технически и технологични обекти, процеси; разкриване на общото и специфичното между технологичните процеси в отделните механизми и системи; – Теоретични знания: познаване на основни въпроси за предназначението, конструкцията и принципа на действие на отделните механизми и системи, материали и продукти; анализ, синтез и обобщаване на технически и технологични знания; познаване на елементи на, техниката, електрониката и автоматиката; – Оценъчни знания: разграничаване на съществените от несъществените връзки между изучаваните процеси и явления; изграждане на система от отношения към техниката и технологиите; оценяване на собствената си учебно-трудова дейност и защитаване на собствени оценки;
– Приложни знания: запознаване с материали, инструменти и приспособления в областта на техниката и технологиите и тяхното приложение; запознаване с практическото използване на прибори, измервателни инструменти и уреди; пренос на технически и технологични знания и аналогични изисквания към съвременните техника и технология.
В същото време техническото обучение се осъществява при единство на теоретични и практически компоненти.
Критерии и показатели на изследването. Критерии:
– степен на усвояване на знанията да разпознават отделните елементи в КММ;
– степен на усвояване на уменията да могат да обясняват принципа на действие на КММ;
– степен на развитие на способности да откриват основните съставни части на КММ в различни схеми;
– степен на формиране на качества на личността за работа самостоятелно и в екип.
Показатели:
В първата колона от таблица 1 се съдържа критерии, а втората колона – показателите, свързани с очакваните резултати по темата. Двете понятия показват всъщност, че с критериите се дава качествена характеристика на промените в състоянието на обекта, а с показателите се прави количествена оценка на постигнатите резултати.
Таблица № 1
Критерии (качествена характеристика на промените в състоянието на обекта) |
Показатели (количествена оценка на постигнатите резултати) |
Въпроси, чрез които се установява постижението |
Брой точки (за всеки верен отговор) |
Степен на усвояване на знанията да разпознават отделните елементи в КММ
|
Посочва основните елементи на КММ;
Обяснява предназначението на отделните елементи на КММ;
Осмисля процесите протичащи в КММ
Знае конструктивните особености на КММ
|
1, 2, 24 въпрос
5, 8,14 въпрос 19, 20, 22, 23 въпрос
15, 17, 18 въпрос |
2, 2, 4
3, 2, 2 3, 2, 3, 5
2, 2, 2 |
Степен на усвояване на уменията да могат да обясняват принципа на действие на КММ
|
Разграничава основните технически понятия на КММ;
Умее да посочи основното предназначение на отделните елементи;
Разбира какво е технологичното предназначение на отделните елементи ;
|
4, 25 въпрос 3, 6, 11 въпрос 7, 9, 16 въпрос |
2, 2 2, 2, 3
2, 2, 3
|
Степен на развитие на способности/компетентности да откриват основните съставни части на КММ в различни схеми |
Прави връзка с други учебни дисциплини
Работи логично
|
10, 21 въпрос
12, 18 въпрос
|
2, 2
2, 2 |
Резултатите от способностите/компетентностите не се включват в изследваната зависимост, защото изследвам връзката само между две променливи – фактор и резултат. Използвам дидактически тест в изследването, койо е съобразен и следва утвърдената учебната програма за обучение на учениците от IX клас по учебен предмет ДВГ. Той съдържа 25 въпроса, от които два със свободни отговори, скала за оценяване в таблица2,
Таблица № 2
Слаб |
Среден |
Добър |
Мн. добър |
Отличен |
0 т. – 20 т. |
21 т. – 37 т. |
38 т. – 48 т. |
49 т. – 54 т. |
55 т. – 60т. |
както и ключ с верните отговори на дидактическия тест, представен в табличен вид. Проверяването и оценяването става по формулата On=2+n.k, където On е оценката; n е броят на получените точки от верните отговори; k=4/Nmax, където Nmax, е максималният брой точки, които могат да се получат. Резултатите от работата с учениците през учебната година са аналогични на тези показани на теста. Този резулт се дължи на това, че като цяло те се затрудняват при усвояването на техническите дисциплини. Много полезни при работата с учениците от такава специалност са проктическите занимания, защото физическият контакт с различните детайли, възли и агрегати допринася за много по-лесно усвояване на учебният материал. На този етап тучениците от 9-ти клас все още нямат практика, затова резултатите са по-високи на ученици които са имали контакт с автомобилна техника, като са били преки наблюдатели или участници в ситуация на ремонт на някаква част или система от семейният автомобил. От следващата учебна година започват и часове по практическа подготовка. Тогава ще се надграждат паралелно знанията по теоретичните дисциплини и чрез практическите занимания. От 11 клас започват и работа в реална работна среда два дни седмично, а в 12 клас вече по три дни седмично ще бъдат в реална работна среда. Като цяло тестът не е затруднил учениците и средният успех е „Много добър – 4,95“. Резултати от диагностициране на постиженията на учениците се представят чрез количествен и качествен анализ. Количествен анализ на резултатите от тестирането се представят във форми подходящи за обработка: таблична, графична и чрез статистически величини.След това се прави корелационнен анализ, чрез който се цели да се установи връзката между двете променливи величини – знанията и техническите уменията на учениците от 9-ти клас при изучаване на модула „КММ“ по учебен предмет „ДВГ“. След това преди да се изчисли и анализира коефициентът на корелация, се построява и анализира диаграма на разсейването, която показва нагледно формата и посоката на връзката между двете количествени променливи. В конкретния случай корелационният коефициент е r = 0,58, което показва, че корелационната зависимост е значителна и може да се направи следния извод: съществува положителна възходяща връзка между знанията и уменията на учениците, относими към материала от модул „КММ“ по учебният предмет „ДВГ“ Таблица 3. Таблица №3
Когато стойността на r е: |
К е Корелационата зависимост е: Кор:
|
= 0 0 < r < 0.3 0.3 < r < 0.5 0.5 < r < 0.7 0.7 < r < 0.9 0.9 < r < 1 |
Липсва такава Слаба Умерена Значителна Силна Много силна |
При интерпретирането на получените в следствие на корелационния анализ данни, задължително следва да се има предвид, че наличието на корелация не означава каузалност (причинна връзка), а тенденция. Дори и при установена корелация между две величини х– знания и у-умения не може да се определи коя от тях предопределя другата. Какво ни показва всичко това? Видно от показаните резултати в разгледания дидактически тест, обучението се провежда чрез теоретични уроци за нови знания и се организира с активното включване на всички ученици в учебния процес. На учениците чрез проблемно поставяне и изясняване на учебното съдържание и чрез решаване на практически задачи с неголяма сложност се изследва равнището на усвоените знания и придобити от тях умения. Дидактичните упражнения съдействат за по-резултатно обучение по ДВГ, като спомагат за формирането на професионални компетенции по учебния предмет, чрез усвояване на специфични понятия, регламентирани принципи и правила, развитие на абстрактното мислене, както и чрез начални умения за използване на електрическите измервателни уреди. Методите за преподаване са насочени към преодоляване на представата в учениците, че учебната дисциплина ДВГ е сложна и трудна. Затова е застъпено обучение с образователно-технологичните модели като е-обучение, демонстрации, а също и презентации по дадени теми или част от теми, работа с различни източници в интернет се прилагат за да се постигане оптимален резултат в конкретна учебна ситуация и повишаване мотивацията на учениците за учене. Като форма на обратна връзка и оценка на знания и умения се използват нестандартизирани тестове и изпълнение на самостоятелни задачи, като проекти и/или презентации, за диагностиране степента на усвояване на основни понятия, факти и закономерности и на придобитите компетентности, които се надграждат.Показаните резултати за основните закономерности и параметри на процесите в КММ, както и за приложението, устройството и принципа на действие на КММ са достатъчни за да покрият минимума от знания от този раздел на учебната дисциплина ДВГ. Резултати на повече от половината от учениците дори са много по-високи от необходимият минимум от знания, съобразен с държавните образователни изисквания. Основната цел на обучението по учебния предмет ДВГ е учениците да придобият необходимите професионални компетенции (знания, умения и професионално-личностни качества) е постигната в общи линии..
ЛИТЕРАТУРА
1.Бижков, Г. (1988) Педагогическа диагностика, София, Народна просвета;
2.Славова, М., А. Славчев (2015) Статистически методи за обработка на анкети;
3.Качаров Е., Хлебаров Л., Апостолов В. Пеловска Й. 2015. Учебник за професионални гимназии по ДВГ
АВТОР: инж. Демичка Георгиева Мехтерова,
учител по практика в ПГИТМТ-гр. Панагюрище