Заглавие: Поезията в преподаването на чужд език
Автор: Деница Кожухарова, ЗДУД с преподавателска норма по английски език в НПМГ „Акад. Любомир Чакалов“, гр. София
Резюме: Преподаването на английски език като профилиращ предмет във втори гимназиален етап на средното училище изправя учителите по чужд език пред нови предизвикателства, едно от които е преподаването на поезия. Авторът споделя две идеи как да се съчетае проектно базираното обучение с преподаването на поезия, как да се осъществят междупредметни връзки с БЕЛ и ИТ, и в същото време учениците и учителят да се забавляват и развиват отношенията си.
Ключови думи: педагогическа практика, проектно базирано обучение, поезия, английски език, профилирана подготовка
Текст: Когато говорят за ролята на литературата и особено на поезията в преподаването на чужд език, много учени подчертават невероятния ѝ потенциал по отношение на развиване на критичното мислене, аналитичните умения, способността да се разбере чуждата култура и да се създаде чувство на емпатия към другите хора.
В същото време преподаването на поезия на чужд език е особено предизвикателство поради ред причини. В съвременния дигитален свят учениците все по-рядко четат книги, а какво остава за поезия, особено пък на чужд език. Освен липсата на интерес към жанра като цяло, следва да добавим трудността от разбирането на поезията, когато тя е на чужд език и преди не е работено в тази посока. Тоест, комбинацията от лингвистични проблеми и слабата или никаква на мотивация (която е още по-силно изразена в групи с преобладаващ брой момчета) е сериозно предизвикателство за всеки преподавател по чужд език и особено за тези, които преподават езика в профилирана подготовка. Докато в общообразователната подготовка може и да няма поезия в предлаганите учебници, или пък учителят да може да прескочи този „препъникамък“, като просто пропусне стихотворението, то при преподаването на модул „Езикът чрез литературата“ няма заобиколен път.
В следващите редове ще предложим две идеи, които авторът приложи през настоящата учебна година, при преподаване на английски език като профилиращ предмет в XI клас, по учебника на Pearson “Focus for Bulgaria Culture – Literature – Speaking – Writing”.
Изброените по-горе трудности бяха възприети като предизвикателство, с което учителят трябва да се пребори, за да „запали“ учениците по поезията, като се възползва от съвременните методи на обучение и новите технологии, с вътрешната убеденост, че поезията е това, което докосва душата, че вникването в дълбочина провокира въображението и творческото мислене, развива лингвистичната компетентност, разкрива естетичната страна на езика и засилва чувствителността към езиковите средства.
Първата стъпка към разбирането на поезията на чужд език би трябвало да бъде запознаване на учениците с основната терминология – какви са жанровите разновидности, видовете римуване, що е стих, строфа и т.н. Междупредметните връзки с уроците по български език и литература са безценна помощ за преподавателя по чужд език. В най-добрия случай (когато терминологията е овладяна на родния език) само се въвеждат съответстващите думи в чуждия език. При липсващи или недостатъчни знания термините следва да бъдат подкрепени с примери.
В урока „Средновековни балади“ на избрания от автора учебник, проведен в рамките на три учебни часа, освен с посочените термини в английския език, учениците бяха запознати и с няколко основни характеристики на жанра, а именно:
Всички тези елементи учениците, с помощта на учителя, откриха в предложената от авторите на учебника балада “The Unquiet Grave”, която първоначално изслушаха в изпълнение на Penny Dreadful.
През втория учебен час по темата дискусията беше насочена към значимостта и устойчивостта на баладите като жанр в съвременното изкуство. На учениците беше предоставен текстът на баладата “Long black veil” и след като я чуха в изпълнение на Johnny Cash, те имаха задачата да потърсят и открият основните елементи, обсъдени по време на предходния учебен час, като работеха в екипи по двама. В края на урока работата беше проверена в обща дискусия.
По време на третия учебен час учениците получиха самостоятелна работа: „Извадете мобилните си телефони, открийте текста на любимата си песен и напишете официално писмо до учителя си, в което изпълнявате поставената на листа задача.“
Учениците не просто трябваше да приложат на практика знанията си за баладите, те трябваше да го направят върху любимата си песен. Това ги накара да се замислят за неща, на които преди не бяха обръщали внимание – римуване, тема, образи и т.н. След това споделиха, че са се забавлявали докато учат, че са запомнили по-добре елементите на баладата, когато е трябвало да ги открият в позната и любима мелодия. Задачата помогна и за създаването на по-добри отношения учител – ученик, тъй като авторът изслуша всяка една песен, предложена от учениците, с убеждението, че предпочитаната музика разкрива черти от характера на слушащия я. В резултат коментарът към всяко писмо беше не само по отношение на езиковата компетентност, но и споделени впечатления от избраната песен. Това имаше силно въздействие върху учениците и доведе до още по-активно участие в часовете по литература.
Втората идея беше реализирана в раздела Романтизъм. Първоначално се обсъждат характерните особености на епохата и популярните литературни жанрове, като тук отново се разчита на междупредметните връзки с българския език и литература. Учениците се запознават с лириката на Уилям Блейк, като фокусът се поставя върху дуализма в стихотворението “The Clod and the Pebble” (Бучица и Камъче). След работата с поезия в предишните уроци, вече лесно се извеждат римуването, организирането на стиховете в строфи и симетрията им в конкретния пример. Следва една от най-предизвикателните стъпки в преподаването на поезия – да се дешифрира посланието на поета. Обсъждането на значението зад думите с дискусия в клас, при индивидуална или групова работа развива фундаментални лингвистични умения. С помощта на учителя и насочващи въпроси учениците извличат физическите характеристики на Бучицата и Камъчето като стигат до заключението, че „героите“ не са случайно подбрани, че физическите характеристики на всеки от тях са пряко свързани с „характера“ и идеята, която е вложена в него – Бучицата е мека, пластична и следователно готова за промяна и отстъпчива, докато Камъчето е твърдо и непластично, следователно неотстъпчиво и нежелаещо промяна. Оттук е лесно да се стигне до извода, че свободолюбивата Бучица, която вярва, че любовта може да превърне даже ада в рай, е противопоставена в пълна симетрия на консервативното Камъче, според което любовта превръща рая в ад. Последните въпроси, върху които учениците трябва да помислят са: случаен ли е редът на Бучицата и Камъчето в творбата (Бучицата – оптимист е първа, Камъчето – песимист е второ)?; в този ред какво е финалното усещане в читателя по отношение на любовта – тя рай ли е или ад?; какво мислите е отношението на Блейк към любовта, щом е избрал да ги подреди по този начин?
Във втория час от запознаването на учениците с Блейк се разглежда стихотворението “The Chimney Sweeper: A little black thing among the snow”. Във фокуса на вниманието е гражданската позиция на поета и критиката му към обществото, експлоатиращо детския труд. Учениците се разделят по двойки и получават задачата да преведат творбата, като при желание могат да работят и самостоятелно. Получиха се 11 превода на стихотворението, които за следващия учебен час учителят подготви в презентация. На всеки слайд учениците виждаха оригиналния текст и превода на съученик/екипна двойка, без да виждат имената на „преводачите“. Задачата им беше да оценят преводите, като отбележат положителни и отрицателни черти. На финала се проведе тайно гласуване за най-добрия превод. Прилагаме спечелилият най-много гласове превод:
Обратната връзка от учениците отново беше положителна – активното участие в урока чрез работа по двойки и необходимостта да преведат сами стихотворение, което няма официален превод на родния език, повишават интереса към изучавания материал. Една ученичка дори заяви желание да участва в преводаческия конкурс, който ВТУ „Св.Св. Кирил и Методий“ организира всяка година.
В заключение, можем да обобщим опита си в преподаване на поезия с помощта на проекти със следните предимства, които методът предлага:
И въпреки, че преподаването на поезия в часовете по чужд език е предизвикателно и отнемащо време за организация занимание, то не бива да се отхвърля и пренебрегва, защото резултатите могат да бъдат безкрайно удовлетворяващи за преподавателя.
Литература:
Електронен адрес за контакт: denitsa.kozhuharova@npmg.org