Предимства на използването на театъра
като метод в преподаването на английски език
Автор: Десислава Анчова Александрова
Резюме: Методите, използвани в процеса на обучението по английски език, са изключително важни, тъй като трябва да влияят на мотивацията за учене, да активизират ученика, той да е главното действащо лице в процеса на обучение. Един от най-мощните педагогически инструменти като метод с практическа насоченост и доказани ползи, който учителите от различни страни прилагат, е театърът. Настоящата статия проследява предимства на използването на театъра като метод в преподаването на английски език като ефективен образователен инструмент. Стойността му се крие в добрите резултати в ученето на английски език чрез него. Те се основават на личностно-ориентирания подход в обучението, в резултат от който се създава атмосфера, в която учащите се чувстват комфортно и свободно, наблюдава се повишаване на личната мотивация и ангажираност на учениците и формиране на езиковите им компетенции като едно от най- важните умения за XXI век.
Живеем в динамичен и с непрекъснато променящи се реалности свят, в който необходимостта да се ползват чужди езици във всички области на съвременния живот води до важността от обучението по английски език в българското училище. Очакванията към съвременната образователна система непрекъснато се повишават и това изисква поемане на отговорен ангажимент към подготовка на младите хора, която да им осигурява пълноценен живот, да създава културни, възпитателни и образователни модели за духовна дейност, за социализиране и интегриране в обществото, за пълноценно развитие на учениците от ранна училищна възраст още в началния етап на основното образование.
В наши дни има много методи и техники за преподаване на английски като чужд език. Успехът в преподаването му до голяма степен зависи от методологичния подход, който учителят възприема при преподаването на своите уроци. Проблемът е от много години, тъй като учителите се фокусират върху класа, като използват граматичния подход, тъй като повечето от тях вярват, че това е най-добрият начин за преподаване. Но този подход често е погрешен, тъй като учениците нямат възможност да учат езика в автентични ситуации, тъй като взаимодействието им с чуждия език е ограничено.
Практиката показва, че театърът може да изпълни тази роля, тъй като е силен образователен инструмент за преподаване на езици. Театърът в образованието е метод, който интегрира формите и възможностите на театралното изкуство в образованието. Той може да се дефинира като дейност, която има за цел да стимулира процеса на усвояване на езиковите умения по английски език чрез увлекателно и предизвикателно преживяване за учениците.
Практикуването му в класната стая може да помогне на учениците да учат чужд език, като процесите на активно учене и преподаване са комбинирани. В този смисъл театърът в образователния процес е една от най-ефективните практики, намерили своето неоспоримо приложение в училищното образование, той е метод за повишаване на езиковите умения на английски език на учениците. Въз основа на резултатите от използването му се постигат високи академични резултати и формиране на много добри езикови умения по английски език на учениците от различни класове.
Правени са проучвания, за да се провери ефикасността и предимствата на театъра като метод за преподаване и изучаване на чужд език. Munter (2013) сравнява контролен клас по английски език с клас, в който използва театрални техники, и потвърждава, че традиционният час по английски език не дава възможност на учениците да използват езика с увереност. Той вижда като алтернатива преподаването на английски език чрез драма, тъй като дава контекст за слушане и за смислени езикови структури. Използването на драматични техники за преподаване на английски език води до възможността учениците да използват езика смислено и подходящо, докато еднообразието на конвенционален клас по английски е нарушено и учебната програма е трансформирана.
Свързан с разграничението между обикновените класове по английски език и използването на драматични техники за неговото преподаване, Wessels (1987) набляга на комуникативните умения. Както той заявява, „истинската комуникация“ е тази, която отчита фона, емоциите, взаимоотношенията, състоянието, езика на тялото и други паралингвистични характеристики. Въпреки че в много класни стаи или презентации на учебници това истинско общуване се пренебрегва, много ученици се провалят или им отнема време, за да постигнат способността да общуват ефективно извън класната стая.
Основните предимства на използването на театралните техники при изучаването на чужд език могат да се представят като обобщение:
Една от най-важните характеристики, както обяснява Aldavero (2008), е че помага не само на учениците с добър опит в английския език, но включва и тези с ограничен речник. Подходящи са както за ученици, които имат добри познания по езика, така и за тези, които имат първи контакт с него. Докато драматизират, правят пиеса по сценарий или изпълняват театрален проект, учениците използват всички канали (зрение, слух и движение на тялото) и езикът ще „влезе“ през най-подходящия канал за всяко ученик. (Desialova, 2009).
Театралните дейности могат да насърчат интересни начини за мотивиране на учащите и учителите на езици. Драмата е част от живота на всеки и това е начин да направим обучението по език активно, тъй като можем да играем, да се движим, да действаме и да учим едновременно.
„Драматизацията на текст е много мотивираща, защото забавлява.” (Philips, 2003) Децата се забавляват, те са щастливи и уверени и тази атмосфера спомага да бъдат поставени в равностойна позиция и децата с различно ниво на знания, което намалява чувството им на тревожност. Играта по време на обучение чрез театър окуражава децата, които имат пропуски и те ги възпрепятстват да учат. Успехите, които всяко дете постига, допълнително пораждат нови стимули за оставане с удоволствие в обучението. Да влизат в роли, означава много за децата, които са срамежливи или имат пропуски, които ги смущават и пречат на учебната им активност. Ролята за тях е като екран, който ги представя по възможно най-подходящия начин пред другите. Репетициите за нейното добро изпълнение ги правят все по-добри в изпълнението на ролята. Те наваксват пропуснатото и си възвръщат активността. Срамежливостта също се преодолява и постепенно се трансформира в откритост и по-свободно общуване с другите. Учителите имат възможност да подобрят и някои взаимоотношения в класа.
Театърът поставя постоянни изисквания към въображението на човека и развива способността на обучаемия да мисли по-ефективно. (Desialova, 2009). Насърчава творчеството на децата и развива въображението им, като същевременно им дава възможност да използват език, който е извън ежедневните им нужди. Когато учениците се занимават с драматургия, те развиват мисловни умения от по-висок ред като: измисляне, генериране, извеждане, анализиране, подбор, усъвършенстване и преценяване.
Драматизирането и театралните техники стимулират говоримия английски и помагат на ученика да използва език, който е както граматически правилен, така и подходящ, като се определя от място или настроение. Goodwin (2001) добавя, че това е особено ефективен инструмент за преподаване на произношение, тъй като различни компоненти на комуникативната компетентност могат да се практикуват по интегриран начин. Получавайки специална роля, учениците се насърчават да бъдат този характер и да изоставят срамежливостта си. Тъй като често им се налага да работят в групи и да обсъждат, да вземат решения, да преговарят, да се изслушват и да оценяват взаимно предложенията си, те развиват способността да съпреживяват другите и по този начин развиват комуникативните си умения. (Desialova, 2009)
Maley и Duff споменават, че драмата може да се използва и за преподаване на структура и лексика и представя драмата като ефективна техника за проверка на усвоената и надграждане с нова лексика. (Maley and Duff (2001).
6. Емоционални и лични понятия
Според Maley и Duff театралните техники връщат част от забравеното емоционално съдържание в езика. Тази техника развива всички аспекти на личността, помага на обучаемите да спечелят самочувствието и да използват езика спонтанно.
Учителите, които искат да постигнат значими резултати в работата си чрез драматизации и театър на английски език, могат да са сигурни, че освен цели по таксономията на Блум се постигат и множество цели от афективен характер, които са изключително ценни не само заради добрите постижения на учениците, но от гледна точка на подготовката на учениците като личности и граждани. Според Филипс учителите могат да използват ролите за това някои ученици да бъдат окуражени към активна позиция, а други да бъдат стопирани в доминацията чрез сила, към която са се пристрастили само защото не знаят други начини за справяне. Чрез ролите те получават по един непряк, а конфиденциален начин богат репертоар от модели за поведение. (Philips, 2003)
Театърът има много предимства като метод за преподаване на чужд език. Съществуват обаче и важни аспекти, които трябва да се вземат предвид, когато се използват за обучение. Не е подходящо да се използва тази методология без предварителни познания по темата. Затова ролята на учителя е много важна, тъй като поставената цел също е висока. „Спектакълът” може да е образователен и да е насочен към постигане на когнитивни цели, да представя история, която има познавателен характер. Спектакълът може и да е афективен, тоест да представя история, която да въздейства върху емоциите на публиката. Това означава създаването на сценарий, специална предварителна подготовка на учениците и публика, пред която ще бъде изигран. Учителят трябва да прави драматизации, чрез които децата получават знания и умения, повишават качеството на обучението, правят се от ученици за ученици и други. Това са пиеси, които имат сценарий, репетират се от учениците и се изиграват пред ученици. За процеса на драматизирането е важно създаването на творческа атмосфера в класната стая и в този смисъл учителите трябва да бъдат с високо ниво на толерантност към учениците.
От съществена важност е използваният сценарий за драматизиране, тъй като се използва като средство за въвеждане на езика по подходящ и приятен начин. Необходимо е да ангажира вниманието и интереса на учениците, да се повишава мотивацията им да четат и учат. Драматизирането в клас е социално преживяване, което развива у децата чувство на съпреживяване и сътрудничество, развива въображението, провокира реакция под формата на реч и може да стане отправна точка за множество дейности за повишаване на комуникативните умения на чуждия език.
Другите компоненти на театралните техники, които очертават процесуалното развитие, са:
– Приемане на роли от учениците и тяхното специфично характеризиране, което асоциативно може да се определи като затвърждаване на знанията или навлизане в дълбочина в новите знания и умения, които са планирани в обучението;
– Репетиции, които можем да приемем като ръководена от учителя практика на театрални дейности в контролирана обучителна среда;
– Представяне на историята посредством представление пред публика или драматизация в класната стая, което е аналог на завършения и овладян от учениците обучителен процес;
– Обратни връзки и оценяване, които са специфично организирани за различните участници – за актьорите, сценичните организатори и публиката.
Театърът като метод на обучение изисква продължителен период от време, в който да се реализират всички поставени цели. Чрез този образователен процес учителите могат да видят учениците си в различна светлина и да центрират обучението върху ученика. Постигането на различни цели на обучението е гарантирано, защото ученикът е в центъра на обучението. Активността на всички деца е важна – те действат, избират, предлагат, критикуват, променят, конструират- все цели на високите когнитивни нива от таксономията на Блуум.
Репетициите по време на подготовката за представянето на театралната постановка пред публика не са просто преповтаряне на предварително заучен текст. От действия по образец, по подражание, децата преминават към самостоятелно търсене на средства, към творческа инициатива и опити да използват сами усвоеното.
Представлението не е обикновена игра, представяне, театър. То е моментът на удоволствие от постигнатия от общите усилия на целия екип резултат, изисква всяко дете да оцени своето участие и същевременно да се радва истински на продукта от съвместната екипна дейност. Стремежът за изява е естествен за децата и е нормално те да искат да споделят с другите своя успех. Затова оценката на публиката е от съществено значение, тя се превръща в мотивация за учениците да усвояват по-задълбочено чуждия език.
В заключение може да се обобщи, че стойността на театъра се крие в добрите резултати в ученето на английски език, които се основават на личностно-ориентирания подход в обучението, в резултат от който се създава атмосфера, в която учащите се чувстват комфортно и свободно. Тези фактори влияят на мотивацията за учене, активизират ученика, защото той е главното действащо лице в процеса на обучение. Засягат цялостната личност на ученика, което става причина той да включва в обучението своите чувства, емоции, усещания, съотнасящи се към реалните му потребности и стимулират речевата активност, познавателните и креативни му способности. Това е дълъг и сложен процес, но резултатите си струват усилията, защото се наблюдава повишаване на личната мотивация и ангажираност на всички ученици и формиране на чуждоезиковите компетенции у тях като едно от най- важните умения за XXI век. Поради тези причини предимствата в полза на използването на театъра като дидактично средство за преподаване на чужд език са напълно сигурни.
Използвана литература: