ПЕДАГОГИЧЕСКА ТЕХНОЛОГИЯ ЗА ФОРМИРАНЕ ПРЕДСТАВИТЕ ЗА ГЕОМЕТРИЧНИТЕ ФИГУРИ И ФОРМИ
ПРИ 6-7 ГОДИШНИТЕ ДЕЦА
Диана Иванова Толева – ДИУУ 1. ПКС, курс – 8460
ДГ „Захарно Петле, гр. Пловдив, длъжност: Старши учител
e-mail: vivacom755@gmail.com, тел.: 0885 846 407
Ключови думи: педагогическа технология, ядро „Равнинни фигури и форми“, образователно направление „Математика“, геометрични фигури и форми, представи, знания, умения, методика, хипотеза
Педагого-методическата работа се характеризира със своя специфика. Анализирайки становищата на редица автори, стигаме до извода, че детето твърде рано започва да усвоява сензорна информация. Сензорното възпитание в този сензитивен период трябва да бъде организирано не само към отделни елементи на сензорната система, но и към връзките и зависимостите, съществуващи в тази система. Усвояването на геометричните еталони ще помогне на детето бързо да се ориентира в сложното многообразие от форми на различни обекти в заобикалящата го действителност. Геометричния материал е даден в система, в основата на която лежат достъпни за разбиране логико-математически връзки и закономерности. Изучаването му трябва да се свързва с реализирането в единство на задачите на сензорното възпитание на децата в тази възраст, с осъществяването на собствена геометрична пропедевтика и осигуряването върху тази основа на широко интелектуално развитие на детето. За възприемане на формата огромно значение има зрителната и осезателно-двигателната перцепция. Усвояването на геометричния материал става в единство с други понятия (множество, число, броене, измерване и др.). Системата на работа включва отделни етапи. На всеки етап се реализират конкретни цели и задачи. Първия етап включва системна сензорна работа за формиране у децата на обобщени, ясни, устойчиви представи за геометричните фигури като еталони за опознаване формата на предметите от околната среда. На втория етап от обучението продължаваме да отделяме особено внимание на овладяването от децата на правилния начин за обследване на фигурите. То постепенно започва да се отделя от игровата практическа дейност на децата и да носи чисто познавателен характер. Ако в първия етап на обучението при обследването децата получават цялостно възприятие за фигурата, отделяйки най-ярките й особености, то във втория етап вниманието им се насочва към анализ на същите фигури за отделяне в тях на структурните елементи (страни, ъгли, връхчета). Ефективен е дедуктивният път на формиране на тези представи, тоест от общото (геометричната фигура) към частното, конкретното (към формата на предметите). Особено значение за определяне формата на предметите има обследването. За методиката е съществено да се знаят някои общи моменти, характерни за много видове обследване:
1. Възприемане на цялостния обект на предмета.
2. Отделяне на основните части на предмета и определяне на техните свойства (форма, големина и така нататък).
3. Определяне на пространствените взаимоотношения между частите (горе, долу, ляво, дясно).
4. Отделяне на по-малките части в предмета и установяване на пространственото им разположение по отношение на основните.
5. Повторно цялостно възприятие на предмета
При обследване на геометричните фигури, за да се изучат техните особености, също се спазва логическият ход на изучаване на обекта – от цялостното му възприемане към неговите структурни елементи и отново цялостно повторно възприемане на фигурата.
Много учени са единодушни в това, че процесът на овладяване на система от знания за геометричните фигури е един от ефективните пътища за умствено развитие на детето. На систематизация на всякакви знания е възможно само тогава, когато децата имат възможност да разбират онези връзки, отношения и закономерности, които разкриват същността на предметите на явленията. Тези връзки и закономерности стават достъпни за детето само ако го водим от опознаване на външните, достъпни за възприемане свойства и признаци на предметите, към разкриване на вътрешните, съществените, често скрити техни свойства и признаци.
Геометричните фигури, с които се запознават децата в предучилищна възраст, се използват в обучението по математика във вид на логически упражнения и игри. Те съдействат за осъществяване на солидна „предлогическа” и „предматематическа” подготовка на децата за изучаване на математика в началното училище. Самото наименование подсказва, че такава подготовка предполага усвояване от децата не само на определен кръг от базисни знания, умения и навици по математика, но преди всичко осъществяване на общо развитие на личността и на първо място – развиване на умствените й способности. С такава цел предмет на специално обучение по математика трябва да бъде формирането на умения да изпълняват умствени операции: анализ, синтез, абстрахиране, обобщение, сравнение, класификация, сериация и други. Геометричните фигури, различни по цвят, форма, големина, дебелина, са богато съдържание за извършване на такава умствена дейност.
Съдържанието на мисловната дейност на децата от предучилищна възраст трябва да се обогати с упражнения, задачи и игри, които да съдействат за преодоляване за креативната и творческа активност на детското мислене. Математическата дейност при децата трябва да възпита у тях гъвкаво, подвижно мислене, способност в голяма степен самостоятелно да откриват особеностите на изучавания обект, да разрешават бързо и правилно различни „проблемни“ ситуации. Педагогическата технология и различните задачи са подбрани с цел да окажат комплексно въздействие върху математическото и интелектуалното развитие на децата, да ги подготвят за изучаването на математика в училище.
Педагогическата технология и методика за отчитане резултатите на представите, знанията и уменията за геометричните фигури и форми в детската градина се осъществява чрез диагностиката като методика.
Диагностиката на усвоените знания и постигнатите направления по образователно направление „Математика“, ядро „Равнинни фигури и форми“ се осъществява от учителя, в съответствие с очакваните резултати. Показателите за проследяване на резултатите включват представите, знанията и уменията, усвоени от детето по време на провежданите педагогически ситуации, а резултатите се вписват в дневника на групата.
Диагностиката на знанията и уменията по образователно направление „Математика“, ядро „Равнинни фигури и форми“ на 6-7-годишните деца се провежда в началото и в края на учебната година, както и периодично по време на педагогическите ситуации.
Очакваните резултати от децата в подготвителна група са: децата са усъвършенствали уменията за разпознаване и назоваване на геометрични фигури в геометрични композиции; имат умения за групиране на няколко предмета по форма, големина, цвят; припознават геометрични фигури в предмети от природата и предметния свят; проявяват творческото мислене и въображение при комбинирането на геометрични фигури и др.; проследяване и отчитане на цялостното конгнитивно-познавателно развитие на децата от подготвителна група (6-7 годишни).
В програмната система педагогическата технология и педагогическите ситуации в ядро „Равнинни фигури и форми” са структурирани съобразно знанията и уменията на децата до момента. Придобиват се и нови компетентности, свързани с подготовката им за училище.
В сега действащата програма се предвижда формиране на представи за фигурите кръг, квадрат, триъгълник и правоъгълник. На определен етап от умственото развитие на децата от предучилищна възраст се формират обобщени представи за отделни геометрични фигури. Този процес е възможен тогава, когато е изпълнено условието за съхранение на основния признак – формата. От съществено значение за децата е научаването на определен набор от знания за геометричните фигури и форми за целия цикъл на образователния процес на детето по Математика, а на един по-късен етап и на обучението по самия предмет „Геометрия“ до завършването на образователния процес. Тези знания още от най-ранна детска възраст развиват психично-познавателните процеси – мислене, памет, въображение, креативност, абстрактност и т.н.
С навлизането на новите компютърни технологии и практики в обучението, чрез образователния процес по ядро „Равнинни фигури и форми“ в детската градина, още от тази възраст 6-7 годишни, се създават представи, знания, умения и навици на децата за развитието на тения потенциал в логически точна успеваемост и усвоеност на работа с геометричните фигури и форми, чрез и със модерните технологии, което е една отлична предпоставка за бъдеща реализация в последващия обучителен процес в началното и средното образование по Геометрия като предмет по образователно направление „Математика“ в съвременното общество.
Въз основа отбелязаните конструкти, понятия и изисквания за педагогическата технология, методика и практика по ядро „Равнинни фигури и форми“ за формиране на представите на децата в подготвителна група 6-7 годишни за геометричните фигури и форми и анализ на специализираните източници, както и актуалността на темата и проблема съобразно математическата подготовка, съобразена с игровия характер на образователния процес в детската градина, творческата активност и продуктивната дейност на децата по ядро „Равнинни фигури и форми“, образователно направление „Математика“ се формулира следната хипотеза на изследването:
Хипотеза на изследване: Ако се разработи и апробира подходяща педагогическа технология за изграждане на представи за геометрични фигури и форми у 6-7 годишните деца, която е съобразена е възрастовите характеристики и индивидуални особености на изследваните деца, както и учебното съдържание съобразно с педагогическата технология и методиката за изграждане на елементарни математически представи за геометрични фигури и форми в детската градина, то може да се очаква по-високо ниво на усвоеност на знанията за геометричните фигури и форми (уточняване, затвърдяване и разширяване на представите за геометричните фигури и форми), както и стимулиране на конгнитивно-познавателното развитие на децата.
Образователното съдържание по математика е съобразено с общата цел на предучилищното образование и с целите на обучението по математика в първи клас. Спецификата на образователното направление е в това, че съдържанието му трябва да осигури изграждане на елементарни представи за основни математически понятия, които се изучават в училище. От друга страна, математическото обучение стимулира общата познавателна дейност и развива умствените способности на детето, които са основа за интелектуалното му развитие. Цели се стимулиране на интелектуалното развитие на децата чрез: изграждане основите на логико-математическото мислене, развиване на сензорни способности и овладяване на сензорни еталони. Дейностите по образователното направление са подчинени на целта за изграждане на мотивация и увереност в собствените възможности и потенциал за усвояване на определен набор от знания от всяко дете.
„Подготовката на 6-7 годишните деца предполага изграждане на елементарни представи за основни математически понятия, които се изучават по-късно в първи клас. Заниманията по математика в този етап имат за цел да дадат предварителни знания за това, което се изучава в началното училище, и така да изпреварят бъдещото обучение на децата. Затова и те трябва да бъдат с игров подход, чрез който непринудено да се събужда познавателно то и емоционално отношение за усвояване на математически знания и умения. По този начин много по-лесно се поставят основите на мотивацията за учене, която е водещ фактор за по-нататъшен успех в училище и се предполага, че може да гарантира трайно положително отношение към ученето през целия живот”. (Книга за учителя, Програмна система „Чуден свят” изд.”Просвета”)
Разглеждането на „геометричната” готовност на децата за училище в две посоки, носи обобщеност и съдържателност на крайния резултат. Приемствеността е двустранен процес, от една страна детската градина подготвя децата за училище, вземайки предвид особеностите на обучение и развитие в първи клас, а от друга страна училището, приемайки децата в своята система, се опира върху цялостната подготовка, която те са получили в детската градина. Провежданата педагогическа технология и методика на педагогическите ситуации дават възможност на децата не само да придобият елементарни геометрични знания, но и способстват за общото им конгнитивно-познавателно развитие.
Детската градина има пред себе си деликатната и фина задача за социалното изграждане на индивида като човек и подготовката му за обществен и културен живот, формиращи представите на детето за заобикалящата го действителност, за правилна насока и предпоставка за изграждане на образователните възможности и перспективи за децата, да осигури приемственост и подготовка за училище, като последващ етап от онтогенетичното развитие на всяко дете. За развитието на Аз-концепцията изразена чрез правилно насочена Аз-ефективност и идентичност в социума на една съвременно общество.
Използвана литература:
1. Гълъбова, Д. „Методика на изграждане на елементарни математически представи у децата в детската градина”, изд.Слово-2007 г.
2. Книга за учителя, Програмна система „Чуден свят” изд. „Просвета”