Методът на мисловните карти (карти на ума)
Елица Атанасова СУ „Васил Левски“- гр. Дулово
Резюме: Когато целта на методологическия инструмент е да се направи видима връзката между индивида и пространството (физическо, културно, социално), той се нарича ментална карта (карта на мисълта, карта на ума, мисловна карта) и се очертава като педагогически инструмент за улесняване на ученето и за планиране на изследователска дейност.
Наричат се мисловни карти, защото са пространствени изображения, варианти на човешкия ум, които трябва да се тълкуват като картографиране т.е. процес, а не само като статичен продукт.
Мисълта, материализирана чрез мисловни карти, не е огледално отражение на външната реалност. „Мисловният образ не може да се ограничи до ролята на обикновено копие на възприятието“ [2, с. 100].
Ранни примери за интелектуалните /умствени/ карти съществуват от 3 век от н.е. Те са изградени на основата на създаден графичен образ за категориите на Аристотел, а през 50-те и 60-те години на миналия век се разработва и семантичната мрежа по повод разбирането за човешкото мислене.
Мисловните карти са схема, карта, изображение, създадени за представяне на информация, идея или план за действие. Те са нагледно помощно средство на мисълта, което може да бъде използвано за структуриране, анализ, разбиране, синтезиране, научаване и генериране на нови или съществуващи идеи. При тях представянето не е линеарно, планово, а по-творческо и разчупено.
В Уикипедия мисловните карти (англ. Mind Map, „интелектуални карти“, „карти на знанието“) се определят като: „удобен начин за изобразяване процеса на общото системно мислене с помощта на схема” [3].
С помощта на мисловните карти информацията се визуализира по нов начин, което позволява по–доброто й възприятие и разбиране.
Моделът им се свързва с британския автор в сферата на популярната психология Тони Бъзан. Той се занимава със създаването на мнемонически техники (техники за запаметяване), като през 1970 година разработва понятието „мисловна карта“ (на англ. mind map).
В основата на концепцията е идеята, че тя предоставя възможността за различно виждане и възприемане на голям обем учебно, научно и др. съдържание като към единство от сплетени символи, а не по традиционния линеарен начин на плана, където възприемането е отляво надясно и отгоре надолу.
Експертът по трениране на мисловния процес, Тони Бюзан определя мисловните карти като: „ … графичен, мрежовиден метод на съхраняване, организиране и категоризиране на информация (обикновено на хартиен носител), за който се използват ключови думи и образи, всеки от които „хваща” специфични спомени и предизвиква нови мисли и идеи.” [1, с.142].
Т. Бюзан определя мисловните карти и като „швейцарско ножче за мозъка”, защото проучване на човешката памет показва, че тя работи на принципите на представянето и асоциациите. Например, ако става дума за „приятел” или пък за „компютър” в главата на човек не се появяват думи, а изображения. Думите провокират тези изображения, а начинът, по който човешкия мозък функционира, е чрез изображения и асоциации.
Древните системи, свързани с паметта, също са на този принцип, включително древногръцката мнемоника. Ако стремежът е да се запамети страница с бележки, думите ще помогнат, но по-важни са картини, снимки, символи, кодове, цветове, връзки.
В процеса на учене, мисловните карти са метод за запомняне, възпроизвеждане и преговаряне, който повтаря т.нар. „вътрешни” карти на ума, защото помагат за “освобождаване” на мисленето от ограниченията на традиционното линейно водене на записки, което масово се използва (в училища, университети, на работа и у дома) въвеждат в света на лъчистото мислене – естествения начин, по който функционира човешкият мозък, чрез асоциации, образи, цветове, обемност и др.
Ефективността на мисловната карта е в нейната динамична форма. Тя се разчертава във формата на мозъчна клетка и целта е да насърчи мозъка да работи бързо и ефективно в стила, в който това става в природата.
Този метод за запомняне или инструмент за надграждане на някаква идея може да бъде използван за:
Мисловните карти са подходящи за използване при четене, преговаряне на учебно съдържание, водене на бележки, планиране на научно изследване или подготовка за изпити.
Можем да се обобщи, че мисловната карта е мрежа от концепции и идеи, които се обединяват около ключова дума/ теза в средата на диаграма. Това е визуален израз на мислите и съжденията на създателя/ ите. Основната мисъл, проблем или проект, над които се работи, са коренът, от който тръгват всички други логически зависимости.
Ако приемем, че един учител ръководи много мозъци, то той се стреми всеки от тях да бъде креативен на 100%, в противен случай се ограничава сам. Затова на днешните ученици, трябва да се предоставят инструменти, необходими им за пълно разгръщане на техните възможности. Мисловните карти са инструменти, които учещите могат да използват. Те се определят като подход за работа, метод или техника за учене, които само могат да подпомогнат развитието на образователните системи, защото целта на образованието е създаване на творчески умове и иновативни лидери.
1. Бюзан, Т. (2011). Как да уча бързо и да запомням лесно, Софпрес, с.142
2. Lévy, P. (1997). Ideografia Dinâmica. Para uma imaginação artificial. Lisboa: Instituto Piaget., с. 100.
3.https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B8%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B0