Методически насоки за технико-тактически умения при учениците, участващи в извънкласни занимания по волейбол
Емилия Стефанова Грозданова
Старши учител оп ФВС в 113 СУ,,Сава Филаретов“ гр София
Резюме: Статията представя резултатите от изследване на подготовката на учениците, които имат извънкласни занимания по волейбол. В основата са упражнения за техника, с които се установява физическата и техническата подготовка на учениците в 7. клас, като резултатите се сравняват по показателите преди и след провеждането на извънкласните дейности в рамките на учебната година.
Волейболът като физическа игра се радва на огромна популярност сред учениците. Когато една игра бива представяна по достъпен и интересен начин и техниката се овладява безпроблемно, благодарение на средствата за обучение, тогава тя става любима и предпочитана за практикуване. Усвояването на основните умения във волейбола може да бъде дори забавно (Диъринг, Дж, 2003). Ето защо се поставя акцент именно на този спорт при извънкласните дейности. В тематичното разпределение волейболът присъства само в 6. и 7. клас, но не и в 5. клас, при това с изключително малко на брой часове (само 3-4 часа годишно). Разглежданите в настоящата разработка извънкласни дейности се проведоха в 113. СУ „Сава Филаретов“, гр. София с общо 2 групи, трениращи волейбол, разделени по пол.
Усвояването и прилагането на специалните технически движения и умения трудно се съчетава в игрова обстановка. Работата с интересни и достъпни упражнения и съответната подготвителна игра дават на учениците по-голяма ориентация, по-лесна преценка за посоката от която идва топката, нейната скорост, а това им позволява навременно да заемат подходящата позиция, за правилно извършване на двигателното действие според игровата ситуация (Бийл, Д., 1984; Salinger, A., 1987; Димитрова, П., 2000). В колкото повече часове на реална игра участват учениците, толкова повече те усъвършенстват уменията си в този спорт. Постепенно те усъвършенстват техническите си умения и подобряват тактическата си насоченост към играта.
Днес волейболът е интересна игра с вариативен характер, която изисква изпълнението на сложни двигателни действия както във времето, така и в пространството. Многообразието от движения ангажира целия опорно-двигателен апарат и стимулира мисловната дейност. Предимствата при овладяването на волейболната техника се състоят в създаването на положителен емоционален заряд у занимаващите се на фона на игровата обстановка. Освен това чрез играта техническите похвати се усвояват в движение, тоест в условия най-близки до волейболното състезание.
Волейболът се различава по много показатели от останалите спортни игри с топка. Това са особеният начин на контакт с топката, ограниченият брой контакти с топката, система за въртене (ротационен принцип). Особеност на волейболната игра е начинът на контакт с топката с предмишниците при подаване с две ръце отдолу. Това е необичайно, тъй като при другите спортове контактът между топката и предмишниците е напълно нехарактерен (неестествен). За тази цел бяха снети 8 показателя за технико-тактически умения.
|
№ |
Показатели |
мерни единици |
|
1 |
Подаване с две ръце отгоре напред |
брой |
|
2 |
Подаване с две ръце отдолу напред |
брой |
|
3 |
Подаване с две ръце отгоре зад глава |
брой |
|
4 |
Долен лицев сервис |
брой |
|
5 |
Горен лицев сервис |
брой |
|
6 |
Забиване в цел на пода (без мрежа) |
брой |
|
7 |
Забиване с тенис топка |
брой |
|
8 |
Забиване по посока на засилването |
брой |
Като цяло, както при момичетата, така и при момчетата, показателите, свързани със забиването, са с най-високи стойности на коефициентите на вариация. Трябва да се има предвид, че елементът „забиване по посока на засилването“ е предвиден за изучаване в учебните програми за 7. клас, т. е. учениците (момичета и момчета) тепърва са се запознали с него. Тук от особено значение са именно извънкласните дейности, по време на които учениците успяват да затвърдят чрез допълнително прилагане на практика новопридобитите умения. Считат се за напълно допустими високите стойности, тъй като забиването е един от най-трудно усвояваните елементи от техниката на волейболната игра и изисква продължителна и упорита работа за постигането на относителна стабилност при изпълнението му.
Показател № 1 и показател № 5 (подаване с две ръце отгоре напред и горен лицев начален удар), като показател № 1 има връзка съответно и с показатели № 2, № 3, № 4 и № 5 (за технико-тактически волейболни умения) с връзки с много силна зависимост. Също така, впечатление правят множеството връзки на показател № 7 (забиване по посока на засилване) с останалите волейболни показатели (№ 6, № 5, № 4, № 3 и № 2) – връзки с много силна зависимост, което би означавало, че волейболните възможности на учениците зависят едни от други. Това се дължи на техните координационни способности, представата им за играта, мотивацията и може би контакта (допира и усещането) с топката. Чрез подобряването на единия елемент се очаква да се подобрят и останалите.
От получените данни могат да се направят следните изводи и обобщения: Учениците (и момичета, и момчета) имат сравнително близки постижения в скоростните си възможности. За разлика от тях при комбинираните тестове резултатите са много различни.
И момичетата, и момчетата показват изключително разнородни умения при показателите за забиване. Този елемент от волейболната техника изисква продължителна работа за добиване на относителна стабилност поради своята по-голяма сложност при изпълнението.
От направения анализ личи, че с малки изключения изпълнението на волейболните технически похвати не се влияе от показателите за двигателна годност и при двете изследвани групи.
Увеличаването на броя комплексни технически упражнения би довело до значително по-високо ниво на всички волейболни показатели.
По-големият брой упражнения за развиване на физическите качества би довел до подобряване на общото физическо състояние на организма, до цялостно по-добро владеене на движенията на тялото и следователно до по-добри техническите възможности на участниците.
Използвана литература:
Диъринг, Дж., „Волейбол за начинаещи“ – Грамма, София, (2007)
Бийл, Д., Наръчник на спортния педагог., Лозана, (1984)
Salinger, A., Power volleyall”, (1987)
Димитрова, П., Методика на преподаването по волейбол – ръководство за студентите от НСА., С., (2000)