Дидактични игри в обучението по математика в детската градина
Емине Алилова Дренкова – Детска градина „Елена Шомова“ с. Сатовча
Резюме
В статията са представени дидактични игри в обучението по математика в детската градина. Използването на игрите в ежедневието на децата повишава познавателният им интерес и им дава възможност по забавен начин да усвоят нови знания, защото играта ги мотивира доброволно да се включат в тази дейност. Децата учат много по-лесно когато им е интересно и същото време се забавляват.
Един от най-благоприятните начини за организирането и предлагането на разнообразни възможности за обучение в предучилищна възраст безспорно е играта.
Тази форма на обучение е в основата на възпитанието в предучилищна възраст. Избраните от педагозите занимания с децата трябва да са съобразени с тяхната степен на развитие и да ги стимулира активно да преоткриват околната среда.
(https://www.edutechjournal.org/wp-content/uploads/2017/09/8_2__160-165.pdf)
Играта е пластична, лабилна, вариативна и уникална човешка дейност, тъй като тя никога не може да бъде повторена по идентичен начин. (списание „Детска градина“ 1/2020, стр. 35)
Играта е основно средство за обучение в ранно детство. Чрез играта дори и без съществената намеса на възрастните децата задълбочават познанията си за физическия свят, научават се да откриват взаимовръзките между обектите и явленията, развиват способностите си за избор и оценка.
Дидактическия път за развиване на математическото мислене на детето е решаването на математически задачи, чието съдържание или начини за решаване са свързани с определена локална характеристика на мисленето. Децата могат да решават математически задачи, и то често по-бързо от възрастните, при условие, че тези задачи са поднесени в разбираем вид. Такъв превод на математиката са математическите игри за децата от предучилищната възраст.
За математически се считат тези игри, в които са моделирани математически построения, отношения и закономерности. В хода на играта се изисква прилагане на математически методи и умозаключения или аналогични на тях. Тези игри увличат децата, които са поставени пред проблема да разрешат някаква загадка, да намерят верния път или отговор, или пък да направят откритие. Очевидно интересът на децата към играта постепенно ще прерасне не само в интерес към това, което изучават, но и към самата математика. (Гълъбова, Д., 2000)
Дидактичните игри са обект на непрекъсната разглеждане от различни аспекти: като етап от развитието на детската игра, като вид игра, като педагогическо средство, като игрова структура, както и класификациите й.
Дидактичните игри са интересна форма за затвърдяване, систематизиране, обобщение на учебния материал, както и за формиране на навици и умения за естетическо, емоционално и възпитателно въздействие. (списание „Детска градина“ 1/2020, стр. 33)
Активизирането на дейността за овладяване на математически знания може да стане по пътя на умелото приспособяване, прилагане на занимателни задачи, игри с математическо съдържание. Занимателната задача е тази, която предизвиква непроизволен интерес, явяващ се в следствие необичайният сюжет на задачата, необичайната форма на поднасяне. Решаването на такива задачи предизвиква у децата вътрешна положителна реакция. Развива любознателността, любопитството. Характеризира се с новост, необичайност, неочакваност, несъответствие с предишни представи. Задачата се оказва много проста: играейки учиш и учиш играейки… А нима е наистина проста? (Ванева, В., 2006)
Използването на дидактични игри в ситуациите по математика дават възможност да се развива, усъвършенства и затвърдява наблюдателността, умението за работа в група (екип), да се изслушва и съобразява с мнението на другите. На друго, по-високо ниво се издигат интелектуалните и творчески способности на децата. Децата стават много по-свободни, самостоятелни, отговорни, креативни, активни и независими. Играта допринася за създаване и запазване на добронамерен, позитивен психологически климат в детския колектив. Играта се явява ефективно средство за формиране личността на детето, неговите морално-волеви качества, в нея се реализират потребностите от взаимодействие със заобикалящата действителност. Известният педагог В.А. Сухомлински подчертава, че ”играта – това е огромен светъл прозорец, през който в душевния свят на детето се влива живителният поток на представите и понятията за обкръжаващият свят. Играта – това е искрата запалваща огъня на любопитството и любознателността”. (Ванева, В., 2006)
Специфичните характеристики на математическите игри – скрита математическа задача, потенциалните им възможности за въздействие върху познавателната активност на децата, взаимовръзката между математическите знания, провокирани в играта, и умствените действия, необходими за усвояване и затвърдяване на тези знания, налагат специална методическа обработка на игрите. Те се разработват така, че да формират не само елементарни математически представи, но и определени, рано проектирани за развитие логически структури на мисленето и умствени действия, необходими за усвояване по-късно на математическите знания и прилагането им за решаване на различни задачи. . (Гълъбова, Д., 2000)
Примерни дидактични игри
Такива игри могат да бъдат:
„ТЕЛЕВИЗОР“
Познавателно съдържание. Затвърдяване познанията на децата за цифрите и числата до 5.
Правила. На телевизора трябва да се покажат толкова предмета, колкото показва дадената цифра, колкото пъти учителят чука, пляска, подхвърля топката и др.
Ход на играта. Учителят показва на своя телевизор дадена цифра, а децата бързо показват на своите телевизори картинки, на които има съответния брой предмети. Играта се усложнява, като учителят чука, пляска или извършва даден вид движение, а децата показват картинки със съответния брой предмети.
Материали. Телевизор за всяко дете във вид на прозорче, зад което се движи лента с изображения на картинки от 1 до 5 предмета. Телевизор на учителя с цифрите на числата от 1 до 5.
„ТОПКА В КРЪГ“
Познавателно съдържание. Затвърдяване на геометричните фигури. Установяване на съответствие между геометричен еталон и формата на предмети. Групиране на обекти в умствен план по родов признак. Затвърдяване на числата до 5 и поредно броене.
Правила. Връщането на топката да се съпровожда с бърз и точен отговор на въпроса. Всяко следващо дете да не повтаря обектите, избрани от други деца.
Ход на играта. Децата са наредени в кръг. В средата на кръга е учителят или дете.
Вариант. Учителят прехвърля топката към едно дете, като преди това е назовал предмет с ясно изразена форма, например „ябълка“. Детето връща топката с отговора „кръгла“ и т. н. въпросите могат да се поставят и обратно, учителят назовава геометрична фигура и децата измислят предмети с такава форма.
„ПО-БЛИЗО, ПО-ДАЛЕЧЕ“
Познавателни задачи: Усвояване на термините „по-близо, по-далече от мен“ и развиване на умение у децата за определяне глобално на разстоянията между тях и други два предмета.
Игрова задача: Кой ще хвърли топката в този обръч, който аз му кажа?
Материали: Два червени и два жълти обръча, малки топки за хвърляне.
Игрови задачи:
1. Участват всички деца, разделени в два отбора.
2. Отборите са строени в колони пред стартови линии.
3. Първите играчи от отборите трябва да поставят два разноцветни обръча един зад друг зад стартовата линия, така че жълтият да бъде по-близо до старта от червения.
4. Първо изиграване на играта изисква от играчите да хвърлят топка в обръча, който е по-близо до тях, а второто изиграване – в обръча, който е по-далече от тях.
5. Печели този отбор, който правилно и точно хвърля топките.
„ВСЯКА ФИГУРКА В СВОЯТА КЪЩИЧКА“
Познавателна задача: Групиране на обекти по форма.
Игрова задача: Коя геометрична фигурка ще намери най-бързо своята къщичка?
Материали: За всяко дете емблема – геометрична фигура (кръг, квадрат, триъгълник, еднакви по цвят), три къщи (от картон) с прозорец, една от геометричните фигури.
Игрови правила:
1. Участват всички деца.
2. Под музикален съпровод фигурките танцуват.
3. При сигнал „Намери своята къщичка“ всяка фигурка търси къщичка с прозорец, който има нейната форма.
4. Групите с еднакви по форма фигурки клякат под къщичките (ориентирите са закачени над зрителното поле на децата) и чакат гост (учителката).
5. „Гостът“ отива при всяка къщичка и проверява: „Чук, чук, кой живее тук?“ (Прави корекции.)
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА