ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА АГРЕСИЯТА В УСЛОВИЯТА НА ИГРОВО ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ В 4. ГРУПА НА ДЕТСКАТА ГРАДИНА
Жанета Делчева Кацарова
Старши учител в ДГ № 17 „Иглика”
гр. Хасково
Агресията сред децата в детските градини е сериозен и често срещан проблем. Децата често проявяват агресивно поведение като каране, блъскане, ритане, хапане и крещене. За справянето с този проблем, е необходима ранна и последователна превенция. Важно е учителите да открият причините за агресията и да предоставят подходящи модели за справяне с конфликти. Техниките за емоционална регулация и насърчаването на социалните умения са ключови за намаляване на агресивните прояви. Една от ефективните техники за справяне с агресията е авторската игра „Топка на приятелството”. С нея се развиват умения за сътрудничество, комуникация и емоционална интелигентност. В играта децата държат голяма топка във въздуха или я движат около кръга, използвайки само краката си. Учи малките личности на важността на сътрудничеството и компромиса, като намалява индивидуалните конфликти и стимулира екипния дух. Освен това е ефективен подход за намаляване на агресията и развитието на важни социални и емоционални умения сред децата в детската градина. Чрез такива игрови дейности учителите могат да спомогнат за изграждането на по-здрави и устойчиви взаимоотношения сред децата, които да им помогнат да водят по-спокоен, щастлив и социално адаптиран живот.
Ключови думи: агресия, игрово взаимодействие, детска градина, деца
Увод
Агресията в детската градина е проблем, който може да окаже негативно въздействие върху развитието на децата и тяхното социално взаимодействие. В тази възраст децата често се сблъскват с предизвикателства при изразяването на емоциите си и справянето с конфликтите, което може да доведе до прояви на агресивно поведение. Ефективен метод за преодоляване на агресията е чрез игрово взаимодействие, което предоставя безопасна и контролирана среда, в която децата могат да се учат на сътрудничество, комуникация и разрешаване на конфликти. Включването на преднамерено игрово взаимодействие дава положителни резултати, защото изисква децата да работят заедно за постигане на обща цел, което намалява индивидуалната агресия и насърчава екипната работа. Чрез подобни активности децата се учат да разбират и уважават чувствата на останалите, да изразяват своите собствени емоции по конструктивен начин и да развиват умения за спокойно и неескалиращо разрешаване на конфликти.
Изложение
Повишената агресия сред децата представлява един от най-сериозните и често срещани проблеми в детските градини. Според наблюденията, почти всички деца се карат, блъскат, ритат, хапят, скубят и крещят. С въвеждането на правила и поведенчески норми, тези спонтанни прояви на детска агресия постепенно започват да намаляват или изчезват, като отстъпват място на по-спокойни и разумни действия. Важно е да има ранна превенция, която да се осъществява последователно и системно, тъй като, ако не се овладее в ранна детска възраст, с времето става предпоставка за все по-сериозни прояви на агресия сред младото поколение (Карагьозова, 2013).
Агресивните прояви при децата в предучилищна възраст обикновено възникват по незначителни причини, най-често когато не са задоволени определени техни нужди и желания. За разлика от по-големите деца, агресивните прояви при малките са характерни за отделни деца, а не за цели групи, както често се наблюдава в училище. Агресивното поведение в предучилищна възраст има свои индивидуални носители и инициатори и много по-рядко се случва някаква форма на насилие да бъде предизвикана и осъществена от група деца. Специфично за тази възраст е, че конфликтите имат явен и открит характер (Дончева, 2017).
Всичко това подчертава необходимостта от ефективни методи за разпознаване и управление на агресивното поведение сред малките деца. Учителите трябва да се стремят да разбират основите на агресията, като работят за задоволяване на потребностите на децата и предоставят подходящи модели за справяне с конфликтни ситуации. Необходими са ежедневни усилия в работата на преподавателите в детските градини, с които ежедневно да работят за превенция на насилието, както и да спомага да се увеличават възможностите на малките деца да имат продуктивен, спокоен и щастлив живот (Факирска, 2016). Включването на техники за емоционална регулация, насърчаване на емпатията и социалните умения, както и създаването на структурирана и подкрепяща образователна среда са от съществено значение за намаляване на агресивните прояви и насърчаване на позитивното поведение сред децата в предучилищна възраст.
Като учител, който се вълнува от спокойствието и щастието на децата, в работата си винаги включвам различни игрови дейности и техники, които са насочени към преодоляване на агресията в условията на груповото взаимодействие в детската градина. Чрез специално създадени игри се стремя да насърчавам емоционалното спокойствие, емпатията и социалните умения на децата. Тези игри не само предоставят забавление, но и са важни в обучението на децата как да се справят с конфликти, да изразяват своите чувства и да уважават нуждите и желанията на останалите.
Включването на разнообразни игрови активности е от съществено значение за създаването на среда, в която децата могат да развиват своите социални умения в безопасна и подкрепяща обстановка. Игрите спомагат за социализацията и ученето, тъй като позволяват на децата да се учат чрез преживяване и взаимодействие. Също така предоставят възможност за педагогическа намеса и наблюдение, което като учител ми помага да идентифицирам агресивните тенденции още в самото им начало.
Една от игрите, които създадох, се казва „Топка на приятелството”. Познавателната ѝ задача е да развие социални умения, комуникация и сътрудничество между децата. Игровата задача изисква децата да държат една голяма топка във въздуха или да я движат около кръга без тя да падне на земята, като използват само краката си. За целта използвам голяма надуваема топка и осигурявам пространство с достатъчно място за движение.
Очакваните резултати от играта включват:
Визуално играта се изпълнява по следния начин:
Авторска игра „Топка на приятелството”
Ходът на играта включва следните етапи:
1. Подготвителна част:
Събиране на децата: Събирам децата в кръг и обяснявам целта на играта, като подчертавам важността на сътрудничеството и взаимопомощта.
Запознаване с правилата: Обяснявам правилата на играта – децата трябва да държат топката във въздуха или да я движат около кръга, използвайки само краката си. Топката не трябва да пада на земята.
2. Основна част:
Демонстрация: Демонстрирам как трябва да се държи топката във въздуха с помощта на няколко деца.
Разделяне на роли: Подреждам децата в кръг, легнали по гръб, с краката си насочени към центъра, където се намира топката.
3. Игрова част:
Начало на играта: Поставям топката в центъра и децата започват да я движат с краката си. Наблюдавам и насърчавам децата да комуникират и да работят заедно.
Развиване на умения за сътрудничество: Ако топката падне, окуражавам децата да не се обезсърчават и да опитат отново, като обсъждат какво могат да направят по-добре следващия път.
Промени и предизвикателства: След известно време въвеждам нови предизвикателства, като например да преместят топката в определена посока или да увеличат скоростта.
4. Заключителна част:
Рефлексия и обсъждане: В края на играта събирам децата и обсъждаме какво са научили, как са се чувствали по време на играта и какви умения за сътрудничество и комуникация са използвали.
Поощрение и похвала: Похвалвам децата за усилията им и за това как са работили заедно, като подчертавам конкретни примери за добро поведение и сътрудничество.
Край: Завършвам с кратка история, която подчертава важността на приятелството и сътрудничеството.
Авторската игра „Топка на приятелството” е изключително полезна за преодоляване на агресията в детската градина, тъй като насърчава сътрудничеството, комуникацията и емоционалната интелигентност сред децата. В условията на игрово взаимодействие децата са провокирани да работят заедно, за да поддържат топката във въздуха или да я движат около кръга. Тази колективна цел намалява индивидуалните конфликти и съперничеството, като вместо това стимулира екипния дух и взаимозависимостта. Разпределянето на различни роли и споделянето на отговорностите в играта учи децата на важността на сътрудничеството и компромиса. Комуникацията е ключов елемент в тази игра. Децата трябва да говорят помежду си, за да координират движенията си, което развива техните вербални умения и способността им да изразяват мисли и чувства ефективно. В същото време, се учат да слушат активно и да разбират инструкциите и предложенията на своите връстници, което подобрява уменията им за слушане и разбиране.
Емоционалната интелигентност също се развива значително чрез тази игра. Децата се учат да разпознават и разбират емоциите на другите, което води до по-голяма емпатия и съпричастност. В процеса на игра се сблъскват с различни емоции като радост, разочарование или вълнение и се учат как да ги контролират и управляват по конструктивен начин. Тази емоционална регулация е ключова за намаляване на агресивните прояви.
Освен това играта предоставя естествена среда за възникване на конфликти, които децата трябва да разрешават заедно. Това ги учи на умения за спокойно решаване на конфликти и да правят компромиси. Чрез съвместните усилия и подкрепата, която си оказват едно на друго, децата изграждат доверие и увереност в социалните си взаимоотношения.
Физическата активност, свързана с играта, подобрява моториката на малките и им помага да изразходват натрупаната енергия, което може да намали честотата на агресивни прояви. Участието в играта предизвиква също положителни емоции и удоволствие, което създава позитивни асоциации с груповото взаимодействие и намалява негативните емоции, свързани с агресията.
Тази игра не само помага за намаляване на агресията, но и насърчава децата да развиват ключови социални и емоционални умения, които са важни за тяхното бъдещо развитие.
Заключение
Включването на игри като представената „Топка на приятелството” в детската градина спомагат за преодоляването на агресията и насърчаването на положителни социални умения. Този вид игри предоставят на децата безопасна и контролирана среда, в която могат да се учат на сътрудничество и комуникация, като същевременно развиват емоционалната си интелигентност. Чрез игровите активности малките се сблъскват с реални ситуации, изискващи екипна работа, което ги учи на важността на взаимозависимостта и компромиса. В процеса на игра се учат да разпознават и управляват своите емоции, както и да разбират чувствата на основополагащи, което е основополагащо за формирането на емпатия и съпричастност.
Успехът в преодоляването на агресията чрез игрово взаимодействие изисква последователност и ангажираност от страна на възпитателите. Те трябва активно да наблюдават, насочват и насърчават децата по време на игрите, като предоставят подкрепа и положителна обратна връзка. Систематичното прилагане на такъв вид игри може значително да подобри взаимоотношенията в детската група и да създаде условия за по-добро социално и емоционално развитие на децата. Когато се прилагат целенасочено, игрите не са само средство за забавление, но и важен образователен метод, който може да има дълготрайни положителни ефекти върху поведението и взаимоотношенията на децата в детската градина, както и в живота им.
Литература: