Тема : ГОТОВНОСТ НА ДЕЦАТА ЗА УЧИЛИЩЕ
Автор: Емилия Хубенова Чаушева – Директор на ДГ „Русалка“село Търън, община Смолян
РЕЗЮМЕ
Проблемът за подготовката и готовността на децата за училище е актуален и посочен като приоритетен от МОН. За адекватното му решаване държавната политика изведе подготвителната за училище група със статут на задължителна.
Тръгването на училище за първи път е значително голяма стъпка в живота на едно
дете. Голяма промяна за детето е преминаването от детската градина към тази в училище.За някои деца този преход преминава сравнително лесно,за други по-трудно.Това зависи от индивидуалността на детето.То прави стъпка в непознатото.За едно дете , което до вчера е играло безгрижно, в един момент ще му се наложи да се сблъска с куп задължения и отговорности и да се раздели с някои основни навици.
Най – големите премеждия , с които се сблъскват децата още на първия учебен ден ,са изискванията към тях . На детето е необходимо време за да опознае обстановката , учителите и другите деца.За да се изгради доверие за него е необходимо влизането в спокойна,не напрегната обстановка .Особено през първите дни, спокойствието и чувството за безопасност са от голямо значение.Създадената веднъж подходяща атмосфера в класа , спомага за облекчение прехода между детската градина и училището на детето (Петрова Н. 2016 )
Готовност за учене и адаптация на детето в първи клас Преходът от предучилищна към начална училищна възраст означава качествено изменение в социализирането на детето и неговото личностно формиране. В съдържателен аспект това изменение засяга характера и функциите на основните дейности на детето, изразено в нова вътрешна, личностна позиция. Периодът между шестата и седмата година поставя началото на коренна промяна в живота на детето (Батоева Д 1999г.). От този момент нататък започва нов интензивен етап във физическото и интелектуалното му развитие, като същевременно се усъвършенстват вече придобитите навици и се формират нови, по-сложни умения за общуване и поведение. Поради това систематичното обучение на децата започва с постъпването в първи клас. Закономерно възниква въпросът за разликата между понятията „подготовка за училище” и „готовност за училище” (Батоева Д 1999г.). Проблемът относно подготовката за училище включва две страни: първата се състои във формиране на обща психологическа готовност на детето за училищно обучение, а втората- в специална подготовка, свързана с овладяване на умения, които ще помогнат на бъдещия първокласник да усвои четенето, писането и смятането. Тези две страни не трябва да се противопоставят помежду си. Готовността като резултативна страна на подготовката предполага цялостно хармонично развитие на детето. Като личностен феномен тя засяга всички страни на детската личност : интелектуална, физическа, мотивационна, емоционално- волева, социално- нравствена, които в синхрон обезпечават безболезнената адаптация на детето към училищно обучение, към новия начин на живот, свързан с промяната в социалната му позиция. Към края на предучилищния период се появяват нови черти на социално развитие, които се изразяват в интерес у децата към училище и желание да станат ученици, стремеж към разширяване зоната на социалните контакти, качествени изменения във формата на общуване на децата с околните, стремеж към самоутвърждаване и др. Проблемът за личностната готовност на детето се определя като един от решаващите за успешната смяна в социалната позиция на детето. Централно ядро в личностната готовност се явява положителното отношение на детето към училище. Желанието на детето да постъпи в училище изразява неговата вътрешна позиция, която дава своя отпечатък върху отношението на детето към заобикалящите го хора и общуването с тях, върху неговото поведение. В структурата на общата готовност се очертават следните компоненти (Георгиева Е.,Драголова Е., 2000г.).
Според Л. С. Виготски интелектуалната готовност на децата се заключава в умението им да диференцират предмети и явления от действителността, да сравняват и обобщават, да правят изводи и да разсъждават. Л. С. Виготски е един от първите, които апелират за качествена оценка на равнището на развитие на интелектуалните процеси.
Готовността или неготовността на детето за началото на училищното му обучение се определя от нивото на речевото му развитие. Това е свързано с факта, че именно с помощта на речта, устна и писмена, му предстои да усвоява цялата система от знания. Ако устната реч, то вече е овладяло до училище, то писмената тепърва му престои. И колкото по-добре е развита устната реч до постъпването в училище, толкова по-леко ще му бъде с овладяването на четенето, писането и разказвателните предмети (Георгиева Е.,Драголова Е., 2000г.):
Пред какво се изправя детето, когато тръгва на училище? Много често се среща мнението, че единствената задача на първокласника е да се научи да чете и пише. Без съмнение- това е приоритет на училищното обучение, тъй като главната му цел е интелектуалното развитие на детето. Но всъщност пред него има още много и по-трудни за преодоляване предизвикателства. Най-общо те са свързани с цялостно разгръщане на личностния потенциал – не само на интелектуално, но също на физическо и социално ниво. В училище децата за първи път доказват своята самостоятелност и отговорност пред възрастните; там се извършва и първата значима обществена проверка на вече усвоените от тях знания, социални норми и стандарти на поведение. Преведено на езика на чувствата, за детето да стане ученик означава да се приобщи към света на големите и да придобие увереност в собствените сили, с което се полагат основите на истинското емоционално и социално съзряване (Георгиева Е.,Драголова Е., 2000г.):Затова успешният старт в началото на училищното обучение е особено важен. Той е само един от етапите на прехода от предучилищна към училищна възраст, който започва далеч преди първия учебен ден и понякога може да продължи до края на първата учебна година. Основният компонент на този преход е адаптацията към училището. По същество тя е процес на психично приспособяване на детето към качествено променени условия на живот и дейност. Шест-седем годишните деца по принцип имат потенциал да се справят с тази промяна, и все пак възникват проблеми. Първата очевидна причина е, че първолакът трябва рязко да измени много от досегашните си стереотипи и едновременно да усвои нови, доста по-сложни форми на интелектуална активност и социално поведение, при това в напълно непозната обстановка. От друга страна, има значими индивидуални различия в способността на децата да се приспособяват към нови изисквания. Родителите на първокласниците също се различават в своето отношение към училищното обучение и имат различна степен на готовност да оказват помощ и подкрепа на детето в учебния процес (Георгиева Е.,Драголова Е., 2000г.):Огромно влияние има и личността на учителя, която е сбор от неговите качества както в професионален, така и в чисто човешки план. Какво поражда проблемите в адаптацията на детето? Когато детето постъпва в училище, върху него оказват съществено влияние редица фактори: колектив, личността на учителя, промененият дневен режим, намалената двигателна активност, относително големият брой на поставените учебни задачи и задължения. Организмът и личността на първокласника се приспособяват към тези фактори и новите условия на социалната среда, като включват в себе си цялата система от адаптационни реакции. Външните въздействия, които са нови и необичайни за организма, създават несъответствие между промените в микросоциалната среда и адаптационните възможности в дадения момент .Учебната дейност в съвременното училище има преди всичко колективна насоченост. Затова детето при постъпване в училище трябва да притежава определени навици за общуване и да установи добри взаимоотношения със своите връстници. В този период децата лесно се приобщават към класния колектив и само в някои отделни случаи е възможно да съществуват нарушения в областта на общуването. Има качествени разлики между нормите за поведение у дома, в детската градина и в училище (Георгиева Е.,Драголова Е., 2000г.):. Още от първия учебен ден детето се сблъсква с много правила и ограничения, за съществуването, на които до този момент може изобщо да не е подозирало. Част от тях дори са му непонятни, например – не може да се ходи свободно из стаята по време на час; трябва да вдигне ръка, ако иска да каже нещо; не е редно да се прекъсват другите и т.н. Повечето учители имат професионални умения да се справят бързо с възникващите в началото проблеми с дисциплината. Училищната успеваемост е вторият съществен фактор в приспособяването на първолаците. Има най-различни обективни причини, поради които детето отначало може да не покаже своите реални способности и постепенно да придобие статута на “неуспяващо”. Основните рискови фактори за това са здравословни проблеми на детето или на друг член от семейството, лоши битови условия, сериозни финансови затруднения на родителите, влошен семеен климат (конфликти между възрастните, продължително отсъствие на родител, развод и т.н.) (Георгиева Е.,Драголова Е., 2000г.).
.
Тръгването на училище е първото отделяне от семейството за част от първолаците. За пръв път в живота си те трябва да изградят доверителна връзка с непознати възрастни. При това, независимо какво е училището, изискванията и отношението към детето винаги се отличават от домашните стандарти(Ерик Ерисон, 1998).
Опитът на началните учители показва, че затруднения в адаптацията настъпват по-рядко при деца, които са посещавали детска градина. Те проявяват по-голяма самостоятелност и увереност в себе си, по-лесно контактуват и се сприятеляват с връстници, имат по-непосредствена връзка с учителя и по-често са склонни да търсят помощ от него. Поради всичко това те по-бързо се ориентират в новите условия и приспособяването им към училищния живот е по-безболезнено. Очевидно в този случай е от значение социалният опит, придобит в детската градина. Първолакът има нужда от помощ, когато обичайните в началото проблеми в адаптацията не отшумят. Най-често те са свързани с нарушения на дисциплината, понякога и със затруднения в учебния процес. Учителите добре познават етапите на приспособяване към училище и обикновено първи обръщат внимание на родителите, ако детето не успее да се адаптира през първите няколко месеца. Явен сигнал за това са агресивните прояви към съученици, понякога и към учителя; отказ да се изпълняват учебните задължения, ходене из стаята по време на час, излизане без разрешение и т.н. Но има и дискретни белези за нарушена адаптация, които дълго може да останат незабелязани, защото не нарушават училищните норми. Понякога детето остава плахо и неуверено, няма самоинициатива в час, не съумява да си намери приятели и постепенно се изолира от живота в класа.
Как родителите могат да намалят риска от развитието на страхът и тревожността у децата (Ерик Ерисон1998)
ЛИТЕРАТУРА