Живка Димова Георгиева
ЗДУД СУ „Неофит Рилски“, град Харманли
Ключови думи: проект, ПБО (проетно-базирано обучение), етапи на ПБО, мотивация, информационни технологии, екип
Проектно-базираното обучение в обучението по информационни технологии като средство за повишаване мотивацията на учениците
Резюме:
Най- голямото предизвикателство пред съвременния учител днес е да се развива мотивацията за учене и стремеж към цялостен напредък на ученика.
Задължително е учителят да преподава добре, но това вече не е достатъчно. За да бъде истински полезен на учениците, учителят трябва да търси и намира съвременни методи за обучение. Учителят трябва да умее да насочва младите в познанието в осъзнаването и достигането на значимите цели. Само така той ще допринася за успешната реализация на младите хора.
В статията е представено проектно-базираното обучение като метод за засилване на мотивацията у учениците, изучаващи ИТ. Как да се запази интереса на децата в учебния час и допълнително да ги мотивира за активно учене.
Представена е ролята на учителя и учениците при ПБО. Описани са етапите на ПБО и видовете проекти. Дефинирано е понятието проектен метод, както и историята на метода.
Увод
За информационни технологиита като наука може да се говори много. Постиженията и развитието на човечеството са немислими без нея.
Една от най-важните цели на обучението по информационни технологии е изграждане на устойчив интерес към информационни технологиита и формиране на положителна мотивация за нейното изучаване.
Пазарът има огромна нужда и остър дефицит от такива специалисти. Затова и е изключително важно още от средното и основното образование учениците да започнат да се готвят за бъдещия си живот. И тук далеч не говорим единствено за IT специалисти . Според Microsoft в рамките на следващите 20 години 90% от работните места ще изискват някакво ниво на владеене на цифрови технологии.Как да запазим интереса на децата в учебния час по информационни технологии и как да ги мотивираме да усвояват знания и развиват своите компетенции – това е въпрос, който често си задават учителите.
Задача на учителя е да предложи на учениците такива практики, които да правят ученето по информационни технологии интересно, желано, бързо и лесно. Прилагането на проектно-базираното обучение в обучението по информационни технологии е едно от решенията на тази задача.
Работата по проект е по-активна форма за учене, основавайки се на сътрудничеството. Създаването на екип, изясняването на ролевите функции на работещите в него, установяват партньорските взаимоотношения между участниците. Преодолява се пасивността в ученето – правейки учениците да учат. Чрез интересна и практически приложима тема, чрез провокативен метод, какъвто е проектът, се поражда у учениците усещане за предоставена свобода, за гласувано доверие, дава им се възможност за творчество. А готовият продукт, събрал идеите и усилията на екипа, поражда удовлетворението, че могат да се справят. Това води до повишаване мотивацията на учениците.
Малко от историята на метода на проектите
Oт съществено значение за подготовката на учениците за бъдещето са уменията за учене и иновации, които все повече се признават като основни умения за учениците, подготвящи се за все по-сложната работна среда в 21-ви век. Акцентът в обучението пада все повече върху творчеството, критичното мислене, комуникацията и сътрудничеството.
Водещо място в арсенала от методи на преподаване в световните и националните образователни практики се заема от методите, свързани с работа по проекти.
Терминът проект навлиза в речника и живота на образователните институции в края на XIX и началото на XX век. Методът на проектите, наричан още метод на проблемите се свързва с идеите на хуманистичното направление във философията и образованието, разработени от американския философ и педагог Джон Дюи и неговия ученик Уйлям Килпатрик. Методът се базира на идеята за „учене чрез правене”.
Джон Дюи (1859 – 1952) твърди следното: „Детството на едно дете не е период на подготовка за бъдещия живот, а самият пълноценен живот. Следователно образованието не трябва да се базира върху онези знания, които някога ще му послужат в бъдещето, а върху това, което е необходимо на детето днес, върху проблеми на реалния му живот.”(Дюи, 1934)
В България проектно-базираното обучение бележи своя възход в началото на 90-те години на XX в. и е свързано преди всичко с въвеждането на информационните технологии в процеса на обучение.
Методът на проектите е един от най-радикалните опити за реформиране на образователната дейност. Историческият преглед на идеята за обучение чрез проекти показва, че още при нейното възникване като педагогическа стратегия е налице да се извърши промяна в традиционното обучение, за което са характерни възпроизвеждането, наизустяването и дидактическите ограничения.
.Проектно-базирано обучение. Видове проекти
Опити за дефиниране на проектно-базираното обучение (проектно обучение, метод на проектите) са правени от създаването му до наши дни. Проектното обучение най-често се определя като:
– Форма на организация на обучението, свързана с продължителни учебни дейности, интегриране на съдържанието с реални житейски проблеми или бъдеща професионална реализация (Пейчева, 2002);
– Научен подход за преподаване, в чийто център са учениците (Colley, 2008);
– Метод на преподаване, който използва сложни автентични въпроси, за да включи учениците в продължително, задълбочено, съвместно учене, с резултат – внимателно конструиран продукт или изделие (Dickinson & Jackson, 2008);
Проектното обучение е част от структурата на знанието, което всеки ученик натрупва. Чрез него ученикът се мотивира и се включва в собственото си обучение.
Важни заключения за образованието от прагматичната педагогика на Джон Дюи, които са и опора на метода на проектите са:
– опитът е главно активно-пасивна проява (опитване и преживяване), а не както често се приема – познавателна дейност;
– мерилото за стойността на опита се крие в схващането на отношенията или последователните дейности, към които води. (Колева, 2013)
В научната литература са описани различни видове проекти:
– според доминиращата дейност в проекта – изследователски, творчески, ролеви, практически и др.;
– според включеното съдържание – еднопредметен, многопредметен;
– според продължителността – краткосрочен (1 – 2 часа), средно-срочен (от седмица до месец) и дългосрочен (няколко месеца);
– според броя на участниците – индивидуален, групов (малки групи) и колективен (цял клас или голяма група) и др. (Полат, 2008).
Етапи на проектно-базираното обучение
Етап 1. Идентифициране на проблемите – търсене на социално значими и решими проблеми. Това е най-сложната задача, която трябва да се реши от учителя.
Етап 2. Мотивиране на учениците – запознаване със същността, предимствата и етапите на създаване и представяне на проекта; показват се разработени готови проекти.
Етап 3. Изготвяне на план за изпълнение на проекта – прави се списък от действия, които трябва да се изпълнят със срокове, начини за откриване на подходяща информация, необходими материали, допълнителна подготовка и др. В плана се определят и приоритетите, към които са насочени усилията за разработване на проекта.
Етап 4. Организиране на екипите.
Етап 5. Подготовка на дейностите, събиране и съхраняване на информация – работа с информационни източници.
Етап 6. Резултат на проекта – определя се предварително като цел на дейността на учениците.
Етап 7. Създаване на портфолио – събиране и съхраняване на всички материали по проекта, учителят наблюдава и отразява развитието при изпълнение на дейностите.
Етап 8. Представяне и оценяване на резултатите.
Етап 9. Рефлексия и очертаване на перспективи за развитие на темата. (Митова, 2006; Манова)
Проектно-базираното обучение в обучението по информационни технологии като средство за повишаване мотивацията на учениците
Кажи ми , аз ще го забравя,
покажи ми , може да го запомня,
накарай ме да го направя и ще го разбера…
Конфуций
Бързите и глобални промени в обществото поставят нови изисквания към образованието на младите хора и към учителската професия. Училището вече не е единствен източник на информация. Децата са обградени с разнообразни технически средства за комуникация, за търсене, намиране и обмен на информация, така че в определен момент, това което изучават в училище трябва да догонва техните потребности.
Все по-често се правят констатации, че традиционните методи на обучение в училище са твърде скучни за децата, а знанията, които трябва да придобият – все по-трудни за овладяване и отдалечени от реалния им живот. Това води до понижаване мотивацията им за учебна дейност, пасивност, апатия и формално присъствие в час. Като цяло училищната практика е посветена на това да се „наливат” готови знания в главите на подрастващите, като в последствие от тях се очаква да ги възпроизвеждат, без да се установяват уменията им да ги прилагат в практиката. С други думи, изучава се голямо по обем съдържание, несъобразено с потребностите и възможностите на подрастващите, а единственото към което учителят се стреми, сякаш е да „покрие” заложеното в учебната програма по съответния предмет.
Ролята на учителя и ученика при проектно-базираното обучение.
Проектно-базираното обучение е един творчески процес, който зависи от много фактори – учителя като мотиватор и медиатор; учениците и тяхната и инициативност и желание да се включат в проекта, способноста им да работят съвмесно в екип.
Ролята на учителя основно е да организира и подпомага ученето и работата на учениците по проекта. Учителят внася: теоретическа и методическа яснота за целта, същността и технологичното осъществяване на проекта; редлага източници на информация; подпомага в организацията на проекта; създава подходяща мотивираща среда; поощрява и провокира вътрешната мотивация у учениците.
В процеса на работата по проект с учениците:
Учителят се фокусира не само върху учениците, които получават основни знания, но и върху развитието на техните умствени, творчески и комуникативни способности;
Обучението, базирано на проекти, съдържа възможности за осъществяването на непрекъсната обратна връзка, като по този начин допълнително мотивира учениците за активно учене. Тази обратна връзка протича от учителя към учениците, от една страна, от участниците в екипа към всеки участник поотделно в процеса на изпълнение на проекта, от друга, и между екипите при презентирането на резултатите от проекта, от трета.
Проектно-базираното обучение заздравява все още слабата връзка между теорията и практиката, между класната стая и реалния живот.
Проектно-базираното обучение е възможност за реализиране на стандарт за качество на обучение и за формиране на ключови компетентности на съвременния ученик. Осъществяване на прехода от традиционните форми на обучение към ПБО може да бъде предизвикателство. Проекто-базираното обучение е не просто постигане на целта, а процесът, пътят, който учениците извървяват до нея.
В заключение- обучението по модела на проектно-базираното обучение в голяма степен се доближава до някои от основните характеристики на Образованието 4.0 (цялостна философия за модернизиране и дигитализиране на формалното образование.). Този тип образование прави възможно паралелното използване на различни форми на обучение и широкото навлизане на виртуалното обучение и ученето чрез правене в ежедневието. Това води от една страна до развитие на различни форми на STEM обучение, а от друга – до изграждане на индивидуална образователна среда и учебен профил на всеки ученик
Проектните дейности, осъществени в обучението по информационни технологии са изключително ефектен и резултатен начин да бъде повишена мотивацията на учениците за учене.
Проектно базираното обучение не само мотивира учениците да надграждат знанията и да развиват уменията си по предмета, който преподавате. Постига се по-добра интердисципинарна връзка. Знанията са по-осмислени и знанията се превръщат в умения. Работата по проекти улеснява активното учене, критичното мислене, сътрудничеството и креативността.
1. Дюи, Дж. (1934). Училището и детето. София
2. Пейчева, Р. (2002).Дизайн на университетския курс. УИ „Св. Кл. Охридски”, София
3. Митова, Д. (2006). Проектно-ориентираното технологично обучение – теория и практика, ЮЗУ, Благоевград
4. Полат, Е. (2008). Новые педагогические и информационные технологии в системе образование. Москва
5. Colley K. (2008) Project Based Science Instruction: A Primer. Science Teacher 75
6. Dickinson G., I. Jackson. (2008) Planning for Science. Science Teacher 75
7. Колева, Н. (2013).Метод на проектите в контекста на качеството на обучение. Управление и образование, том IX (4)