УСВОЯВАНЕ НА РЕЧЕВИ УМЕНИЯ
ПРИ ДЕЦАТА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ
ЧРЕЗ ИНФОРМАЦИОННИ И КОМУНИКАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ
Златка Ефремова
СУ ,,Антон Попов“,гр. Петрич“
Резюме: През последните деситилетия настъпиха значителни промени в образователната система, в т.ч. в обучението по роден език. Настъпването им беше предизвикано от постиженията на съвременната наука, изучаваща речевата дейност, както и от усъвършенстването на цялостната дейност в детските градини, част от които е и обучението по роден език. Това, от своя страна, постави нови предизвикателства пред методическата теория и нови проблеми за разглеждане и решаване. Решаването им ще определи и новите тенденции в развитието на теорията и практиката, в която връзка е важно те да се познават добре.
В областта на обучението по роден език в детската градина, актуален проблем е проблемът за активизацията на речевата дейност на децата. Този проблем се явява своеобразен израз на наблюдаваната през последните десетилетия тенденция на обръщане на науката към човешкия фактор, към самия човек и неговата личност.
Важен раздел от педагогическата наука е теорията на обучението. Тя от своя страна също по категоричен начин се обръща към личността, като по този начин се усъвършенства самото обучение.
Обучението е процес, осъществяващ се чрез дейността, тъй като самата личност се формира в нея[1]. По този начин теорията на обучението, чрез използване на данни от психологията в областта на общата теория на дейността, открива нови източници за развитие.
Речевата дейност се разглежда и от съвременната психологическа теория, която от своя страна поставя въпроса за създаване на нов подход, наречен „дейностен“, който е свързан с въпроса за обучението на роден език.
Проблемът за активизацията на речевата дейност на децата в процеса на обучението по роден език е универсален и значим и може да се разглежда както в теоретичен, така и в практически аспект.
Проблемът за активизацията на речевата дейност на децата може да бъде разглеждан и като методически, тъй като същият се свързва с разработването на методика за подобряване и повишаване на речевата активност на подратващите деца при обучението им по роден език.
Всеки учител трябва да знае много добре, че в обучението активността на децата в значителна степен зависи от прилаганите похвати и методи на обучение. В този смисъл, уменията и знанията на педагозите в областта на методиката се явяват предпоставка за създаване и поддържане на интерес у децата към задачите, които се поставят и към овладяваната като цяло дейност. Те са предпоставка и за проява на активност от страна на децата при изпълнение на задачите и на дейността като цяло. Така активизацията се явява и методически проблем с първостепенно значение и актуалност.
Въпреки значимостта и актуалността на проблема, той не е разработен в необходимата степен, особено в частта относно практическото му приложение.
В случай, че се опитаме да анализираме практиката на обучението по роден език в детската градина, ще бъде необходимо да отчетем, че е налице системно недооценяване на проблема за повишаване на речевата активност на децата по време на обучителните занятия.
Проблемът за активизацията на речевата дейност на децата в процеса на обучението по роден език се оказва неразривно свързан с проблема за мотивацията на речевата дейност. И това е така, тъй като мотивацията се явява вътрешния стимул и подбудител за изпълнение на дейността. А активността, от своя страна е свързана, на първо място, точно с изпълнението на дейността. От което може да се направи извод, че правилното мотивиране на дейността е първото и най-важно психологично условие, както за подобряване, така и за повишаване на активността при нейното изпълнение[2].
Именно мотивацията е тази, която определя как ще подходи детето към поставената му при обучението задача, както и какво ще бъде неговото отношение към трудностите, които ще срещне в процеса на обучение.
Ако мотивът, който движи детето при решаване на поставената му в обучението задача, е неосъзнат, недостатъчен или незначим за него, дейността му ще бъде без смисъл и без цел, поради което и то лесно ще се уморява и отегчава от нея, което може да бъде предпоставка то да се откаже от нейното изпълнение.
Напротив, в случай че мотивът, който движи детето при решаване на поставената му задача е осъзнат и значим за него, то ще прояви много повече енергия, целеустременост, както и повече упоритост и старание за решаване на задачата и за постигане на целения резултат.
Мотивирането на речевата дейност на децата има своите трудности. Част от трудностите са породени от факта, че речева дейност няма собствени чисто речеви мотиви. Такива могат да се търсят не в нея самата, а в онази друга дейност, заради която тя се изпълнява и в която тя се включва.
Други проблеми се пораждат и поради това, че речевата дейност е в тясна връзка с интензивното и неповторимо изменение на потребностите на детето от общуване с околните. Така например, през ранна и предучилищна възраст се наблюдава много сложно и неповторимо преплитане на мотивите за изпълнение на определена дейност, включително и на речевата.
Може да бъде направен извод, че трудността в практческото решаване на мотивирането като методически проблем се свежда до това, че в основата си мотивът е пряко и непосредствено свързан с потребността като вътрешен психологически факт, който много трудно се поддава на управление отвън.
1 Нови предизвикателства пред науката
През последните деситилетия настъпиха значителни промени в образователната система, в т.ч. в обучението по роден език. Настъпването им беше предизвикано от постиженията на съвременната наука, изучаваща речевата дейност, както и от усъвършенстването на цялостната дейност в детските градини, част от които е и обучението по роден език. Това, от своя страна, постави нови предизвикателства пред методическата теория и нови проблеми за разглеждане и решаване. Решаването им ще определи и новите тенденции в развитието на теорията и практиката, в която връзка е важно те да се познават добре.
В областта на обучението по роден език в детската градина, нов актуален проблем е проблемът за активизацията на речевата дейност на децата. Този проблем се явява своеобразен израз на наблюдаваната през последните десетилетия тенденция на обръщане на науката към човешкия фактор, към самия човек и неговата личност.
Важен раздел от педагогическата наука е теорията на обучението. Тя от своя страна също по категоричен начин се обръща към личността, като по този начин се усъвършенства самото обучение.
Обучението е процес, осъществяващ се чрез дейността, тъй като самата личност се формира в нея[3]. По този начин теорията на обучението, чрез използване на данни от психологията в областта на общата теория на дейността, открива нови източници за развитие.
Речевата дейност се разглежда и от съвременната психологическа теория, която от своя страна поставя въпроса за създаване на нов подход, наречен „дейностен“, който е свързан с въпроса за обучението на роден език.
Проблемът за активизацията на речевата дейност на децата в процеса на обучението по роден език е универсален и значим и може да се разглежда както в теоретичен, така и в практически аспект.
Проблемът за активизацията на речевата дейност на децата може да бъде разглеждан и като методически, тъй като същият се свързва с разработването на методика за подобряване и повишаване на речевата активност на подратващите деца при обучението им по роден език.
Всеки учител трябва да знае много добре, че в обучението активността на децата в значителна степен зависи от прилаганите похвати и методи на обучение. В този смисъл, уменията и знанията на педагозите в областта на методиката се явяват предпоставка за създаване и поддържане на интерес у децата към задачите, които се поставят и към овладяваната като цяло дейност. Те са предпоставка и за проява на активност от страна на децата при изпълнение на задачите и на дейността като цяло. Така активизацията се явява и методически проблем с първостепенно значение и актуалност.
Литература:
. Ангелов, Б. – Развитие на детската реч – състояние и проблеми „Предучилищно възпитание“ бр.61, 1990 г.
Даскалова ,Ф. – Речевата активност на децата от ранна и предучилищна възраст. Благоевград, 1986.
-
Даскалова ,Ф. – Речевата активност на децата от ранна и предучилищна възраст. Благоевград, 1986. ↑
-
. Ангелов, Б. – Развитие на детската реч – състояние и проблеми „Предучилищно възпитание“ бр.61, 1990 г. ↑
-
Даскалова ,Ф. – Речевата активност на децата от ранна и предучилищна възраст. Благоевград, 1986. ↑